Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 14.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова
гр.д.N2933 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №43516 от 10.09.2018г.,
постановено по гр.д.№19294 по описа за 2014г., Софийският районен съд, 73-ти състав е признал за установено по
иска предявен срещу П.В.С.
и Г.В.С. *** по реда на
чл.422 ГПК, че ответниците са
солидарно задължени да заплатят на Етажна собственост
с адрес София, ЖК **********, представлявана от
управителя на етажната собственост
В.Т.И.на
основание чл.41 ЗС сумата от
1 476,50лв.-задължение за заплащане на разноски
за управление и поддържане на общи части в сграда в гр.София,
ЖК»********** за потребена вода в периода 13.08.2010год.-2013год.,
ведно със законната лихва за периода от 13.08.2013год. до окончателното заплащане. С решението е отхвърлен частично
иска за разликата до пълния
претендиран размер от 2 470лв. и за периода 2009-12.08.2010год. Осъдeн е П.В.С. и Г.В.С. да заплатят сумата от 388,26лв.-разноски за първоинстанционното производство и 101,01лв. разноски за заповедното производство по гр.дело
№34144/2013год. на СРС, 73-ти състав, както и в полза на ответниците ЕС да заплати сумата
от 60,34лв.-разноски с оглед на отхвърлената
част от исковете.
Срещу така
постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ответниците П.В.С. и Г.В.С., в която посочват, че решението е неправилно, неоснователно и молят да се отмени. Посочват, че по
делото не е установена дължимата сума и след като ищецът е доказвал претенцията си на база извлечение от партидата на
ап.4 за ответниците и която
е изготвена от него. Смятат,
че не е установено,
че представените записвания,
за които се посочва, че са изготвени
от лицето В.Н.Х.е избрана
за касиер и има право да начислява и да събира парични суми още
повече, че след 2013год. касиер
е друго лице. Посочва, че паричните суми, които се събират от Етажната собственост са различни и са
значително завишени в
сравнение с цените, които «Софийска вода» АД е посочила, че се заплащат към нея
и са в размер на 1,19лв. за куб. метър
вода. Смятат също така, че не са обсъдени показанията на свидетелката Т., която е заявила,
че начина на записване
на показанията от водомерите
и сумите, които се събират от ЕС за процесната сграда са произволни
и липсва отчетност и яснота и в тази
връзка не е следвало да се кредитира СТЕ. Посочват, че не е взето в предвид, че събранието на ЕС не е било редовно
с оглед на нужния кворум и
в тази връзка и взетите решения относно разходите за вода и увеличение от 10% за
ремонти не е законосъобразно.
Въззиваемата
страна ЕС с адрес София, **, чрез управителя
В.И., с пълномощник адв. С.
оспорва въззивната жалба и излага подробни съображения в отговор на същата. Посочва, че след като е установено по делото, включително и от разпита на свидетелката, че в сградата етажна собственост няма открити самостоятелни партиди на всеки един от собствениците и плащането на потребената вода се е извършвало
на основание на взето решение на ОС от 01.12.2008год. и разпределение
на потребената вода, съобразно
показанията, както въз основа на това, решение се събират и 10 %
за поправка и ремонти на тръбите
на база на сметките на всеки
етажен собственик за вода
след отчет на общия и на отделните
водомери. Изрично посочва, че решението на ОС на което се основава претенцията към ответниците не е обжалвано в
срока по чл.40 ЗУЕС и е задължително за всички етажни собственици,
а също така и няма друго решение за начина на събиране на дължимите суми за потребена вода в сградата. Сочи,
че начина на отчитане на показанията
е ставало с нарочна комисия,
която е проверявала контролните водомери и индивидуалните водомери, а касиера е изготвяла справката на база на показанията
от комисията при проверка на
общия водомер, но и на касиера
е било възложено изчисляването
и събирането на сумите. Смята, че неоснователни са доводите относно изготвената по делото експертиза и която е изготвена на база на предоставените
от ищеца материали, но и на извършените
справки в Софийска вода АД, експертизата е приета по делото и е
несправедливо етажните собственици
да заплащат водата на семейството на ответниците, а те
да се ползват от това.
В съдебно заседание пред въззивния
съд адв. С. поддържа отговора на въззивната жалба и претендира за присъждане на
разноски по делото.
Софийският градски съд, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства и доводите във въззивната жалба, намира за установено
от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от ЕС с адрес гр. София, ЖК **********, представлявана от управителя на етажната собственост В.Т.И.с искова молба от 10.04.2014г., с която срещу ответниците етажни собственици П.В.С. и Г.В.С. е предявен иск за заплащане на първоначално посочена сума от 2470лв., представляващи разходи за вода и ремонт на общите части за периода от м.януари 2009год. до м. юни 2013год. след като ответниците за възразили срещу вземането по издадената по чл.410 ГПК заповед срещу тях.
В исковата молба се твърди, че
ответниците,
съпрузи, етажни собственици в сградата с
посочен адрес- бл.******, София и собственици на апартамент №4 не са заплащали
разходи за вода, разпределена от общия водомер за периода 2009 до
30.07.2013год. след като в сградата е прието отчитане от общ водомер и разпределение на дължимите
суми, съобразно водомери в апартаментите, но след като няма индивидуални
партиди и след като към посочената сума се прибавят и 10% за разходи за ремонт
и поддръжка на общи части и съгласно решение на ОС от 02.12.2008год.
Ответниците П.В.С. и Г.В.С. в
отговора на исковата молба оспорват исковата молба и предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърдят, че живеят на партерния етаж и не дължат
суми за асансьор, защото не го ползват. Правят възражение за погасяване по
давност на претенцията. Заявяват, че оспорват представените листове с
разчети-сметки, защото не са утвърдени от ръководството на ЕС, а изготвилото ги
лице В.Х.е внесла неверни данни в тях, за да събере повече суми и да заплати
своите разходи. Смятат и, че няма решение на ОС за завеждане на иск срещу тях.
За
да постанови първоинстанционното решение, с което е
уважен частично предявеният иск срещу ответниците и е
прието за установено, че дължат сума от
1476,50лв., задължение за заплащане на разноски за управление и
поддържане на общи части в сграда ЕС бл.*****за потребена
вода за периода 13.08.2010год.-2013год., съдът е приел, че е налице решение на ОС на ЕС от 02.12.2008год.
за отчитане на по требените разходи за вода в цялата сграда по общия водомер
след като няма индивидуални партиди за отделните апартаменти и завишение от 10%
за поправка, течове, ремонт на тръби на база на отчетеното потребление и размерът
на задължението се установява
посредством и ССЕ след като се приспадне от нея
сумата от 438,90лв. за която е приел, че вземането за периода от
2009год. до 13.08.2010год. е погасено по давност. В отхвърлителната
част решението до пълния претендиран размер не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Не се спори относно правото на собственост
на въззивниците върху апартамент № 4, вх.А, бл.***.
От т.2 от приетия и неоспорван протокол на общото
събрание на ЕС от 02.12.2008г., е видно, че Общото събрание на ЕС е взело решение размерът на паричните
разходи за вода след като в сградата отчитането става по общ водомер за вода и
на сметка на ЕС да става при засичане показанията на топъл и студен водомер на
15-то число на месеца от касиера във всяко домакинство, след което да се сравни
с показанията от предходния месец и се увили с 10 % -за събиране на разходи за
евентуални течове и ремонти на ВИК мрежата, като полученото число за
домакинство се умножи по цена на 1 кубик вода и дава сумата за вода в лева. В
същия протокол от ОС е посочено , че касиер на входа еВ.Х..
Не се спори по
делото, че, семейството на въззивниците е четиричленно,
както е отразено върху извлечения от касовата книга за ап.№4 на името на П.С.
за периода от 2009год. до юни 2013год., в които също така е отразявано освен
начисленията и задълженията за конкретни суми, така и показанията на водомерите
за топла и за студена вода за всеки месец поотделно, като е отразено старо и
ново показание и е посочената разликата, съответно и е отразено, че отбелязванията са направени отВ.Х..
В приложените протоколи от ОС на ЕС от 29.03.2013год. и от 20.05.2016год.
на ЕС е посочено, че Васил Тодоров Иванов е избран за управител на ЕС с
адрес: бл.433, вх.А,ЖК Младост 4 за срок от две години, като на последното ОС е
взето решение да се предприемат процедури и се упълномощава управителя да
предприеме такива по чл.410 ГПК срещу собственици, които са спрели да заплащат
задълженията си към касата.
Представено е писмо от
28.06.2013год. от Софийска вода АД да управителя на ЕС В.И., в което е
посочено, че отчитането и заплащането на питейната вода на адреса на бл.433,
вх.1/А е въз основа на показанието от общия водомер по партидата с посочен клиентски
номер, като се отчита ежемесечно и сумите за заплащани и няма по партидата
незаплатени задължения.
Свидетелката Т. е посочила, че е собственик на ап.21 в сградата с адрес
София, ЖК ********** и от тринадесет години живее на адреса, като ежемесечно си
плаща сметките за вода и която е от около 35-40лв., но знае, че много хора не заплащат от години,
а с нейните пари се плащат и техните сметки. Знае, че ответницата е засичала
водомера си, показвала показанията на касиерката, плащала на „Софийска вода“,
но не знае от кога, за задължението отчетено по общия водомер, но знае и, че
касиерката минава и отчита показанията на индивидуалните водомери. Заявява, че
нямат открити индивидуални партиди към Софийска вода. Посочва, че ответницата се
противопоставяла защото и били начислявали сметки за ел. енергия за асансьор,
при положение, че не ползвала и имала стара вражда с бившата касиерка. Сочи, че
касиерката всеки месец на 15-ти число минавала по апартаментите и отчитала
показанията на водомерите за топла и студена вода и казвала сметката, като
знае, че така ставало засичането и отчитането на водата и при ответниците.
От приетата ССЕ, която не е оспорена от страните се установява, че за процесния период след проверка на вещото лице и на отчетите
и партидата на общия водомер в Софийска вода АД, начислените и заплатени суми
от етажната собственост на ЖК“********** са в размер на 24 032,69лв., като
за всеки месец има издадена фактура, съгласно реален отчет на общия водомер в
сградата, след като няма открити индивидуални партиди. Вещото лице е посочило,
че съгласно представеното извлечение по партидата за ап.4 за периода от 01.01.2009год. до 30.06.2013год. начислените разходи за вода
са за сума в размер на 1 915,40лв. и в която е включено и увеличението от
10% съгласно решение на ОС от 02.12.2008год.
При
така установената фактическа обстановка Софийският градски съд достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-обжалваната му част,
като по останалите въпроси и неговата правилност е ограничен от посочените
доводи във въззивната жалба.
По отношение на възражението на въззивниците, че събранието на ЕС във връзка с приемане на
решение на ОС от 02.12.2008год. въз основа на което се иска заплащане от ответниците на начислените им задължения за вода при
отчитане на общия водомер в сградата и 10% увеличение за разходи за общите
части и ВИК системата в сградата е
нередовно, не е взето при нужния кворум
и е незаконосъобразно с изтичане на срока за неговото оспорване по реда
на чл.40, ал.2 ЗУЕС и за което е предвиден специален ред, след като не се и
твърди от ответниците да са оспорили решението и да
са упражнили правото си атакуват същото по съдебен ред, не може да бъде
обсъждано това възражение в настоящото производство инцидентно и решението на
ОС след като е влязло в сила е задължително за етажните собственици. В този
смисъл е и решение №39/19.02.2013год. по
гр.дело №657/2012год. на ВКС, ІГО. Доколкото цитираното решение на ОС на ЕС от
02.12.2008год. не е отменено от съда по реда на цитираното производство, всеки
от собствениците, включително и въззивниците са
обвързани от него, респективно следва да се съобразят с неговото действие и да
понесат предвидените в него правни последици. С оглед на чл.11, ал.1, б.ж от ЗУЕС в компетенциите на ОС на ЕС е да взема решения, във връзка с
водоснабдяването, още повече, че в случая няма спор, че отделните собственици
нямат отделни партиди и потреблението на вода, се е отчитало от общ водомер в
сградата и отделно се е отчитало
потреблението на собствениците по техни индивидуални водомери-за топла и
студена вода и което е ставало ежемесечно на петнадесето число от касиера и при
съпоставка на предишния отчет се е получавал разхода на домакинството и който с
оглед на решението на ОС е увеличаван с 10% за течове и ремонти на ВИК
инсталацията. В тази връзка са и свидетелските показания на свидетелката Т.,
която изрично посочва, че домакинствата в сградата са посещавани от касиера на
15-то число на всеки месец и са вземани
показанията и на водомерите в отделните
обекти, като и самата свидетелка- етажен собственик е заплащала по същия начин
разходите на касиерката и от около 35-40лв. месечна сметка, но след като
не имало индивидуални партиди за вода, потребената вода с сградата е заплащана общо от средствата
на ЕС на Софийска вода и след това са събирани сумите от отделните домакинства.
При твърдения на въззивниците, че са заплащали
разходите за вода директно на касите на „Софийска вода“, видно от приложените
фактури, писмо от Софийска вода и от приетата ССЕ обаче, се установява, че заплащането на потребеното количество вода в сградата е ставало от името
на ЕС след като не е имало индивидуални партиди и за процесния
период 2009год. до 30.06.2013год. е на стойност от 24 032,69лв. и е заплатено със средства
на етажните собственици, а не както се твърди от въззвниците,
че сами са заплащали разходите в касата на Софийска вода. В тази връзка
неоснователно е възражението на въззивниците, че не
дължат заплащане на претендираната сума от ЕС, след
като именно със средства на етажните собственици е заплащан разхода за вода в
сградата, отчитан по общия водомер от служител на доставчика „Софийска вода“АД,
а отчитане на разходите за отделните
домакинства е ставало, съгласно
решението на ОС от 02.12.2008год. от касиера на 15-то число всеки месец, който
е попълвал касовата книга и с увеличението на разходите от 10% за покриване на
течове и ремонт на ВИК инсталацията с
оглед на приетата ССЕ, която не е и оспорена задължението на ответниците възлиза на
сумата от 1476,50лв. Неоснователно е възражението и че след като отчитането на потребеното количество вода не е ставало от касиера след
като от 29.03.2013год. е имало избран на
ОС на ЕС нов касиер след като за последните три месеца от процесните
отчетеното количество вода не се различава съществено от предходните, а така
също и на отчетеното общо потребление на
вода в сградата, която е заплатена от ЕС, на това което посочва и свидетелката
да е заплащала като ежемесечни суми и при сумите посочени в ССЕ, след като
вещото лице е взело в предвид и
количеството потребена вода и нейната цена и по
данните на доставкича Софийска вода, а не само по
данните от ЕС и касовата книга. Следва да се има в предвид и това, че в писмото
от „Софийска вода“ на което се позовават въззивниците
във въззивната жалба за цената на водата е посочена
цената на куб. вода, но тя е компонентна и в нея се включва освен цена за
водоснабдяване и цена за канализация/отвеждане/ и цена за пречистване на куб.м.
и която в ССЕ е взета в предвид при формиране на задължението за всеки един месец
конкретно.
С оглед на чл.6, ал.1, т.10
от ЗУЕС задължение на собствениците е да заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части, като с оглед на чл.51, ал.1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и при взето решение на ОС на
ЕС, както е в случая от 02.12.2008год. за заплащане
на разходи за вода, за течове
и ремонт на общите
части, свързани с водоснабдителната
система в сградата не е налице
основание да отпадне задължението на ответниците да заплащат разходите за
процесния период, като също така и не са представени доказателства да са
заплащани такива и което е в тяхната доказателствена тежест и което не е
установено по делото.
При изложеното и при съвпадане
на крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение в обжалваната уважена част следва да бъде потвърдено.
При неоснователно на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивниците,
а на въззиваемата страна и при направено
искане за присъждане на
разноски и доказателство, че такива
са направени с оглед на приложения договор за правна
защита за заплатено възнаграждение
на адвокат от 250лв. за въззивна инстанция следва да се присъди същото на въззиваемата страна.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №43516 от 10.09.2018г., постановено по
гр.д.№19294 по описа за 2014г., Софийският районен съд, 73-ти състав в
обжалваната уважена част.
ОСЪЖДА П.В.С., с ЕГН**********
и Г./Г./ В.С., с ЕГН**********, двамата с адрес *** да
заплатят на етажните собственици /етажна
собственост/ с адрес София, ЖК“******, представлявана от управителя В. Т. И.
сумата от 250лв.-разноски за въззивна инстанция.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила.
Настоящото решение е окончателно и
не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.