РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№. 1851

 

гр. Пловдив, 15 октомври 2021 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                            

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а. н. дело № 1653 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Т.К., ЕГН **********, в качеството му на законен представител - управител на „БУЛКОС БГ“ ЕООД,  с адрес гр. Пловдив, ***, чрез пълномощника си адвокат М.К., против Решение № 519 от 28.04.2021 год. на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, постановено по а.н. дело № 1141 по описа на същия съд за 2021 год.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и потвърдения с него електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноските и за двете инстанции.      

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото счита  касационната жалба за неоснователна. Правят възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на минималното предвидено от закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Т.К., в качеството му на законен представител - управител на „БУЛКОС БГ“ ЕООД, срещу Електронен фиш серия К № 4061269 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 08.10.2020 г. в 05.51 ч., на републикански път ІІ-86 км 19+240 в посока гр. Асеновград, при въведено ограничение на скоростта 90 км/ч за движение извън населено място, е заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32АСЕ1 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС лек автомобил ТОЙОТА АВЕНСИС, с рег. ***, със скорост от 113 км/ч.

При това положение е констатирано превишение на скоростта с 23 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето Т. Не К. – законен представител на фирма „БУЛКОС БГ“ ЕООД, на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888/08.12.2010 г. със срок на валидност 08.12.2020 г.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в ел. фиш нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

10. Действително следва да се констатира, че от данните по делото се установява, че имената на управителя на „БУЛКОС БГ“ ЕООД са Т.К., а не както е посочено в ЕФ Т. НЕ К.. Това обстоятелство обаче, не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на процесния ЕФ, доколкото в последния се съдържат достатъчно данни (ЕГН на Т.К., БУЛСТАТА на представляваното от него дружество), които еднозначно индивидуализират административнонаказателно отговорното лице, както правилно е приел и районния съд.

11. С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за законосъобразен – същият правилно е издаден по отношение на представляващия юридическото лице, чиято собственост е процесното МПС, доколкото същият (касационният жалбоподател) не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Наред с това, на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация.

12. Законосъобразен при това положение е и извода на първоинстанционния съд за дължимост на юрисконсултското възнаграждение.

Според субсидиарно приложимия в случая чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Това законодателно решение не е случайно. Юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, тъй като пред съда не се представят доказателства за изплатено юрисконсултско възнаграждение, с оглед обстоятелството, че юрисконсултът осъществява процесуално представително по силата на служебното си правоотношение с административния орган. Все в тази насока следва да се посочи, че юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство, не се присъжда на юрисконсулта, а на съответната организация, която последният е представлявал и защитавал.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

IV. За разноските:

14. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 519 от 28.04.2021 год. на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, постановено по АНД № 1141 по описа на същия съд за 2021 год.

ОСЪЖДА Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив, сумата от 80 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.