№ 58376
гр. София, 11.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. А.А
като разгледа докладваното от ДИАНА К. А.А Частно гражданско дело №
20231110112339 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с което се
иска съдът да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която да разпореди – длъжникът А. Х. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
град С заплати на заявителя „А“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр.
С, представлявано от ....
Твърди се, че сумите са дължими поради неизпълнено задължение по договор за
паричен заем № 4138812_ec сключен на 07.05.2021 г. между „И“ АД и длъжника като се
описва, че задължението е било обезпечено чрез сключен на 07.05.2021 година договор за
предоставяне на поръчителство между „Ф“ ЕООД и длъжника. Крайният падеж на
договорът бил 27.08.2021 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за предоставяне поръчителство
дружеството поръчител се е задължило да плати всички изискуеми задължения при
поискване от И. Твърди се, че И е поканило „Ф“ ЕООД да плати всички изискуеми
задължения на А. Х. А., ЕГН: ********** по Договора за паричен заем, като за това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 4, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство Ф е изпратило уведомление до Длъжника, в което е посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане от Ф.
На 05.04.2022 г. Ф е погасило дължимите от А. Х. А., ЕГН: ********** на И суми,
както следва:
1. Главница в размер на 380.69 лева /главница/ по Договор за паричен заем;
2. Договорна лихва в размер на 19.27 лева за период 07.05.2021 г. до 27.08.2021
година;
3. Неплатена дължима такса в размер на 24 лева - изискуеми по повод процеса на
събиране на кредита и изчислени по приложената тарифа и описани в чл. 9, ал. 1 във връзка
с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението;
4. Дължима се лихва за забава в размер на 29.36 лева, изискуема по повод чл. 8 от
Договора за паричен заем страните, където страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за
всеки ден забава за период 07.05.2021 г. до 05.04.2022 година.
На 05.04.2022 г. Ф е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното
плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство,
1
за встъпването на Ф в правата на кредитора И, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 142.7 лева. С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. „Ф“ ЕООД като
цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски
кредит на цесионера „А“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С , като
длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 02.05.2022
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави и на следващо място с оглед задължението на съда
да провери по аргумент от разпоредбата на чл.410, ал.2, т.3 от ГПК, сключения с длъжника –
потребител договор за кредит – относно наличието на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребител или наличието на обоснована вероятност за това, като съображенията
за това са следните:
Относно претенцията за възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство):
Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, страните са договорили, че
кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в т.ч.
и поръчителство. В случая се твърди да е сключен договор за предоставяне на
поръчителство между „Ф“ ЕООД, от една страна в качеството на поръчител, и длъжника, от
друга страна в качеството на потребител. По силата на договора поръчителят се задължава
да сключи с „И“ АД договор за поръчителство, като отговаря солидарно за задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит. От своя страна, потребителят се
задължава да заплати възнаграждение на поръчителя, платимо разсрочено на вноски.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на „Ф“ ЕООД е „И“ ЕАД. Следователно се касае за
хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз основа на изложените от
заявителя фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за
хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване
на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване
и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по
2
договора от страна на кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това
задължение на кредитополучателя е липса на правоотношение между страните - при
непредставяне на обезпечение в посочения срок се счита, че заявлението за кандидатстване
за кредит не е одобрено, т.е. несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно свързани и
осигуряването на поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е
било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по
договора.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да се бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК. В настоящия случай е посочено, че ГПР по договора е в рамките на максимално
допустимия размер, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит и размера на
дължимото по договора за поръчителство възнаграждение за същия период, е видно, че ГПР
надхвърля 50 % - дори без добавяне на дължимата възнаградителна лихва,
възнаграждението на поръчителя надхвърля 50 % от главницата. Така уговореното
възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това
вземане.
Относно претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Претендираната такса не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се
дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи. Наименованието му прикрива
истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова
обезщетение за забава в случая е лихвата за забава, за която се издаде заповед за изпълнение.
Процесната клауза преследва забранена от закона цел, а именно да се присъди още едно
обезщетение за забава. Същата противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
Заповедта за изпълнение следва да бъде издадена за вземанията за главница,
договорна и мораторна лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да
се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради
противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни
клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС -
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по
правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
3
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по:
дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-
243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-
415/11, т. 44-т. 46/.
Мотивирано от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на заявителя, в следния смисъл:
„Длъжникът А. Х. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: град С заплати
на заявителя „А“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от ....следите суми:
380,69 лева – непогасена главница по договор за паричен заем № 4138812_ec
сключен на 07.05.2021 г. между „И“ АД и длъжника, ведно със законна лихва за период от
08.03.2023 г. до изплащане на вземането
-19,27 лева- договорна лихва за периода от 07.05.2021 г. до 27.08.2021 г.
-29,36 лева- мораторна лихва за периода от 07.05.2021 г. до 05.04.2022 г.
-сумата на сторените пред заповедния съд разноски – 25,00 лева – заплатена
държавна такси и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева,
като в останалата част за сумите – 142,70 лeвa възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и 24,00 лв. – неплатени такси изискуеми по повод процеса
на събиране на кредита и изчислени по приложената Тарифа и описани в чл. 9 отхвърля
заявление с вх.№ 63846/08.3.2023 година депозирано от „А“ ЕООД, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от ....
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването
на заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба, от която не се представя препис за
връчване.
Указва на заявителя, че за сумите в отхвърлената част има право да предяви
осъдителен иск по смисъла на чл.415, ал.3 от ГПК.
Препис от разпореждането да се връчи само на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4