ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41894
гр. София, 16.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110158441 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
С определение № 14404/19.09.2024 г. по в. гр. дело № 9328/2024 г. по описа на СГС,
делото е върнато на настоящия съдебен състав за произнасяне по инкорпорираното във
въззивна жалба с вх. № 208985/25.06.2024 г. на ответника искане по реда на чл. 248 ГПК за
изменение на решение № 11808/16.06.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за
разноските.
Във въззивната жалба се посочва, че присъденото в полза на адв. Д. Т. адвокатско
възнаграждение е в прекомерен размер, тъй като не съответства на фактическата и правна
сложност на делото, както и значимостта на защитавания интерес. Твърди се, че в
хипотезата на безплатно процесуално представителство пределите в Наредба № 1/09.07.2004
г. са неприложими, тъй като се изхожда единствено от цената на иска, без да се преценяват
останалите критерии като сложност на делото, обем на извършената дейност и др, което
счита, че е в противоречие с практиката на СЕС, която дословно цитира.
Насрещната страна – А. П., чрез адв. Д. Т., изразява становище за неоснователност на
молбата и направеното с нея искане.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (в срока за обжалване),
поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество – искането е
основателно.
С решение № 11808/16.06.2024 г., постановено по гр. дело № 58441/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав, чието изменение в частта за разноските се иска, частично са уважени
предявените от А. П. срещу ............... искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, а като законна последица от изхода на спора по същество съдът се е произнесъл и
по въпроса за съдебните разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 527,70 лв., представляваща разноски по делото, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Д. Т. сумата от 1 364,94 лв.
с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство.
В случая, при присъждане на следващата се в полза на адвоката сума съдът е съобразил
представения договор за правна защита и съдействие от 13.10.2023 г. (л. 108 от делото),
съдържащ уговорката между страните по него, че представителството ще се осъществява
1
безплатно, както и удостоверението за регистрация на адвоката по ЗДДС (л. 110 от делото).
В тази връзка следва да се отбележи, че безспорно преобладаващата съдебна практика
приема, че вкл. и в хипотеза на оказано безплатно процесуално представителство по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както е в настоящия случай, се дължи ДДС върху определеното от съда
адвокатско възнаграждение (в този смисъл е определение № 303/13.02.2024 г. по ч. т. дело
2204/2022 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 1557/13.06.2024 г. к. ч. т. д. № 836/2023
г. по описа на ВКС, определение № 351/23.09.2020 г. по ч. т. д. № 1485/2020 г. по описа на
ВКС II т. о., както и цитираните в него множество други, а имнно: определение №
306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение №
91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение №
660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и др). В хода на устните
състезания по делото процесуалният представител на ищеца адв. Т. е направила искане за
присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК, като видно е от него (л. 107 от делото), че изрично тя е претендирала
адвокатското възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство на
ищеца да се присъди в нейна полза с ДДС. Ето защо, следва да се приеме, че тя
своевременно е направила искане за присъждане на ДДС върху следващото се адвокатско
възнаграждение. Що се отнася до неговия размер, действително с оглед даденото
разрешение в Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено
преюдициално запитване при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. минимални размери, като възнаграждението следва да бъде определено
при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената
работа – в т. см. и Определение № 1016 от 06.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4123/2023 г.,
IV г. о., ГК. Ето защо, съдът намира, че от значение при определяне на размера на
следващото се адвокатско възнаграждение са както предмета на делото, така и извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител и участието му в процеса на
доказване.
В случая, съобразявайки горните разяснения, съдът намира, че определянето на
адвокатско възнаграждение в размер малко над установената за страната МРЗ (933 лв.) би
съответствало на характера на конкретно извършените от страна на адв. Т. процесуални
действия, изразяващи се в подаване на искова молба, уточнителна молба и участие в
проведеното открито съдебно заседание, но при съобразяване също така на броя на
предявените искове, както и на материалния интерес по делото - 10 792,64 лв. (8 952 лв. –
главница и 1 840,64 лв. лихва) след допуснато в о. с. з. на 21.03.2024 г. изменение на
исковете чрез увеличаване на размера им. Следва да се отбележи, че за изясняване на спора
от фактическа страна не се е наложило допускане и събиране на по-голям обем от
доказателствени средства, освен обичайните такива за дела с такъв предмет, като видно е, че
всички те са ангажирани в рамките на едно открито съдебно заседание, в което делото е
счетено за изяснено от фактическа страна, поради което единствено значимият материален
интерес по делото (10 792,64 лв.) не е основание да се приеме, че в полза на процесуалния
представител на ищеца се следва адвокатско възнаграждение над размера от 1 000 лв., който
съдът счита, че би бил съответен на обема на извършената от него дейност. Нещо повече,
видно е, че цялото съдебно производство е приключило в рамките на около 7 месеца от
момента на образуване на делото до постановяване на крайния съдебен акт, което не
представлява необичайна продължителност за дела от такъв вид. Ето защо, съдът намира, че
като основа за определяне на следващото се в полза на адв. Т. адвокатско възнаграждение
следва да служи сумата от 1 000 лв., а не сумата от 1 371,33 лв., както е прието с решението
от 16.06.2024 г., чието изменение в частта за разноските се иска. Следователно, съразмерно с
уважената част от исковете, следващото се в нейна полза адвокатско възнаграждение за
2
осъществено безплатно процесуално представителство се равнява на сумата от 829,45 лв.,
или 995,34 лв. с ДДС, като възприемането на такъв извод би било в съответствие както с
цитираната по-горе практика на СЕС, така и с обема на реално извършените дейности.
Въз основа на изложените съображения следва да се измени решение №
11808/16.06.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като
присъдените в полза на адв. Д. Т. такива се намалят от сумата от 1 364,94 лв. с ДДС на
сумата от 995,34 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 11808/16.06.2024 г., постановено по гр. дело № 58441/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на адв. Д. Р. Т. от САК с ЛНЧ № ********** и
адрес на кантората: гр. С. , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца
от 1 364,94 лв. с ДДС на 995,34 лв. с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3