Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 22.12.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на осми декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ,
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело
№ 54/2021 год. по описа на СОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 143 от 18.09.2020
год. по гр. дело № 124/2019 год. Районен съд - гр. С. е осъдил на основание чл.
109 от ЗС Б.А.Т. и А.И.Т.,***, да прекратят неоснователните действия, с които
пречат за осъществяване правото на собственост на ищците Е.Т.Б. и С.Г.Б. върху
собствения им поземлен имот – УПИ III-334 в кв. 30 по плана на с. Ш.
д.с урегулирана площ от 1027 кв.м., при съседи: улица, Г. и Р. К., А. и Б. М., И.
и П. Т., като премахнат съществуващите две стопански постройки с незаконно
изградена обща покривна конструкция, находящи се на границата на имот УПИ I-338
в кв. 30 с имота на
ищците. С решението съдът е отхвърлил
като неоснователен иска по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат
владението върху 8 кв.м. в източната част на поземлен имот УПИ III-334 в кв. 30 по плана на с. Ш.
д.по границата с
УПИ I-338 в
кв. 30 по плана на селото. Съдът е прекратил производството по делото по иска с
правно основание чл. 109а от ЗС за признаване правото на собственост на ищците
върху имот УПИ III-334
в кв. 30 по плана на с. Ш. д.на този имот с УПИ УПИ III-334 в кв. 30 по плана на с. Ш.
д., в определените по нотариален акт граници, като недопустимо.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответниците, които го обжалват в частта, с която
да осъдени да премахнат съществуващите в имота им стопански постройки, по
исковете с правно основание чл. 109 от ЗС. Сочат, че същите не навлизат с
каквато и да било част в имота на ищците и не им пречат да упражняват правото
на собственост върху него по твърдяния в исковата
молба начин, поради което исковете са неоснователни. Молят съда да го отмени и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените негаторни искове.
Ищците оспорват въззивната жалба
и молят съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната част.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът Г. Б. твърди в исковата
молба, че ответникът Б.Т. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в н.а. № 113, дело № 156/2000 год. на нотариус Хаджиангелова
с рег. № 438 в НК, е собственик на УПИ І-338 в кв. 30 по плана на с. Ш. д.с
урегулирана площ 644 кв.м., както и на първи етаж от построената в имота
двуетажна жилищна сграда с гараж, а вторият ответник по силата на същия
нотариален акт е запазил върху дворното място право на ползване. Имотът на
ответниците е съседен на собствения на ищците УПИ III-334 в кв. 30 по плана на с. Ш.
д.. На границата между двата имота се намира постройка и долепена до нея
стопанска сграда, която след разрушаване и при новото й незаконно изграждане е
заела част от имота на ищеца. Сочи, че стопанската сграда била стара, като в
годините два пъти горяла и при възстановяването й ответниците все повече
навлизали в имота на ищеца. Моли съда да осъди ответниците да премахнат
процесната сграда – незаконно строителство, както и да предадат владението
върху собствената им част от имота, която владеят без правно основание.
В хода на производството по
делото на 10.05.2019 год. е починал ищецът Г. Б. и на негово място са
конституирани наследниците му по закон Е.Т.Б. – съпруга и С.Г.Б. – син. И.Б. –
дъщеря на починалия ищец, се е отказала от наследството на своя баща, като производството
по делото по отношение на нея е прекратено с влязлото в сила в тази част
решение на РС-С..
Въз основа на приложено по делото
строително разрешение № 57/1940 год., в имота на ответниците е построена
масивна селскостопанска сграда – обор с плевня и навес през 1941 год., която е
пристроена с втори обор през 1989 год. – търпим строеж /виза № 1343/29.06.1989
год./, като селскостопанските сгради са с обща покривна конструкция. По делото
не се спори, че през 2016 год. вследствие на пожар изгорял покривът на плевнята
и навеса, което наложило временно покрИ.е на сградите
с дървена конструкция и покритие от гофрирана ламарина. По жалба на ищеца бил
съставен констативен акт от община С. и със заповед № ЛС-01-1020/05.07.2016
год. кметът на общината наредил премахване на строеж – „надстройка на
съществуващи стопански сгради“. С решение № 128/16.02.2017 год. на АССО
заповедта е отменена, като решението е
потвърдено с решение № 8894/29.06.2018 год. на ВАС на РБ. В мотивите на
съдебните актове е прието, че се касае до подмяна на покрива на стопанските
постройки, а не до извършване на надстройка, като се касае до
възстановяване на изцяло унищожена при
пожар покривна конструкция на съществуващите стопански постройки – основен
ремонт.
Видно от констативен протокол №
79/14.12.2018 год. на община С., в УПИ І-338 в кв. 30 по плана на с. Ш. д.е
извършено строителство – възстановяване на покривна конструкция, изгоряла при
пожар, без необходимите строителни книжа. Дадено е предписание извършителят да
представи конструктивно становище за извършваните строителни дейности, като до
приключване на проверката не следва да предприема никакви действия по
обекта.
С решение № 123/12.06.2015 год.
по гр.д. № 246/2014 год. на РС-С. е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от
ЗС, предявен от Г. Л. Б. срещу А.И.Т. за осъждането му да предаде владението
върху 8 кв.м. находящи се на границата между УПИ І-338 и УПИ III-334 в кв. 30 по плана на с. Ш.
д., както и иска с правно основание чл.
109 от ЗС за осъждане на ответника да премести оградата на имота си - УПИ І-338 по плана на с. Ш. д.от 1979 год. по
вярната имотна граница. Решението е потвърдено с решение № 46/22.01.2016 год.
по гр.д. № 860/2015 год. на СОС.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза на в.л. Масларска от 26.11.2019 год. на
границата между процесните два имота в парцела на ответниците се намират четири
постройки, показани на скица на л. 95 по гр.д. № 124/19 год. на РС-С.. Сграда №
1 в югоизточната част в имота на ответниците е двуетажна с площ 41 кв.м.;
сграда № 2 е долепена до нея и представлява навес с площ 24 кв.м. с височината
на две етажни нива, но без тавански гредоред между двете нива. Двете сгради са
строени преди 1979 год., тъй като са отразени в този регулационен план /скица
на л. 94/. Сграда № 3 е със застроена площ 28 кв.м., има стени на първото
етажно ниво от единични плътни тухли, а на второто ниво – видима дървена
покривна конструкция. Според вещото лице тази постройка не е отразена в
регулационния план от 1979 год. и вероятно е строена малко след 1979 год.
Сграда № 4 е едноетажна със застроена площ 40 кв.м., като е строена след 1979
год. Всички сгради са покрити с обща покривна конструкция. При огледа на място
вещото лице не е установило ново строителство. Видимо сградите са стари, като
има видима амортизация на тухлените зидарии и на по-голямата част от дървената
покривна конструкция.
Според показанията на св. Ш.–
братовчед на ищеца, преди няколко години в имота на ответника избухнал пожар,
при който изгорял покривът на постройките, находящи се в близост до съседния
имот, като в последния имало паднали греди след пожара. След това покривът бил
възстановен, а постройката била изместена с около 1 метър към имота на ищеца. Преди пожара постройката била дървена, а след
пожара била възстановена с тухли и понастоящем представлява масивна сграда.
Съгласно показанията на св. К. –
сестра на ответника Т., на границата между процесните имоти в южната част на
имота на ответника има построени плевня, стопанска сграда и навес, като
плевнята била най-близо до границата и преди на това място имало ограда от
мрежа. Сега оградата липсва и плевнята отделя двата имота в тази част от
границата. През 2016 год. възникнал пожар, като изгорял само покривът, а
стените останали. След пожара бил изграден наново само покривът, като нищо
друго не било правено по сградите. През 2000 год. или по-рано според
свидетелката имало друг пожар, при който се запалила плевнята. Постройките в сегашия им вид били построени от бащата И. Т..
Според св. Й. имотът на Т. се
намира северно от имота на ищеца. В имота на ответниците има плевня от тухли и
кошара. Плевнята е правена преди много години. През м. април 2016 год. в имота
на ответниците избухнал пожар, при който изгорял покривът на стопанските
сгради. По тухлите и зидарията на сградите нямало щети. От плевнята останала
конструкцията, която не е местена. Само покривът бил направен наново.
Според заключението на съдебно-техническата
експертиза на в.л. Дудин от 30.12.2019 год. стопанските
постройки в имота на ответниците не навлизат в УПИ III-334 в кв. 30 по плана на с. Ш.
д., одобрен със заповед № АБ-56/1979 год., като границата по регулационен план
е обозначена със син цвят между т. 1-2-3-4 на скица на л. 130. Сградите –
плевня № 1 и № 2 са изградени въз основа на представеното по делото строително
разрешение № 57/06.10.1940 год. Показаните на скицата сгради под № 3 и № 4
представляват масивна едноетажна стопанска сграда и долепена до нея стопанска сграда, построени
през 1989 год. Според допълнителното заключение на вещото лице от 26.02.2020
год. границата между процесните парцели по геодезическо заснемане е по линията,
показана с червен цвят между т. 5, 6, 7, 8 и 9 на скицата към допълнителното заключение
/л. 134/. Със син цвят на същата скица е показана регулационната граница между
двата парцела по плана от 1979 год.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Исковете са с правно основание
чл. 109 от ЗС.
Предявените негаторни искове
имат за предмет осъждане на ответниците да премахнат находящите се в
собствения им имот стопански сгради с обща покривна конструкция на границата с
имота на ищците, показани с № 2 и 3 на скицата към заключението на в.л.
Масларска на л. 95 по гр.д. № 124/2019 год. на РС-С. /съгласно направеното
уточнение на претенцията в молба от ищците чрез адв. Г.
от 05.05.2021 год./.
Негаторният иск е средство за правна защита
на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние,
което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в
съответния обем на правото на собственост. Собственикът на недвижим имот може
да иска на това основание премахването на постройки или съоръжения, изградени
от собственика на съседен недвижим имот на вътрешната регулационна линия. В
случая предпоставка за уважаването на исковете е ищците да докажат, че процесните сгради в имота на ответниците
създават реални пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен
обем. В настоящото
производство ищците
не доказаха тези постройки
в имота на ответниците да са създали неправомерно такива пречки или да са заели без основание част от собствения
им УПИ III-334 в кв. 30 по плана на с. Ш.
д., поради което
не може да се приеме, че с действията
си по тяхното поддържане в имота същите нарушават
по какъвто и да било начин правата
на ищците.
По делото се установи по несъмнен
начин, че никаква
част от процесните сгради не се намира върху площта
на УПИ III-334
и не навлиза в имота на ищците. Това е видно от скиците към заключението на
в.л. Дудин от 26.02.2020 год., според което на място границата
между процесните парцели минава по линията между т.
5-6-7-8-9, показана с червен цвят на скицата, като по тази линия са разположени
и сградите в имота на ответниците, докато
регулационната линия минава южно от нея към имота на ищците /показана със син
цвят/. Според същата скица и заключението на вещото лице процесните
постройки се намират изцяло в имота на ответниците.
Съдът намира, че по делото ищците не доказаха твърденията си стопанската сграда
да е била разрушена, след което – изградена наново върху част от техния имот.
Според заключението на в.л. Масларска всички стопански сгради на граничната
линия са покрити с обща покривна конструкция, като не е установило ново
строителство. В подкрепа на този извод са и показанията на св. К. , според
които след възникнал пожар през 2016 год. изгорял само покривът, който
впоследствие бил наново изграден, а стените останали, като нищо друго не било
правено по сградите. В този смисъл са и показанията на св. Й., според които изгорял
само покривът на стопанските сгради, като от плевнята останала конструкцията,
която не е местена. Следователно, не е доказано твърдяното навлизане на каквато
и да било част от процесните сгради в имота на
ищците. В исковата молба не се твърди тези сгради да създават други значими
пречки на ищците, които да налагат тяхното премахване по реда на чл. 109 от ЗС.
Доводи за наличието на такива пречки се навеждат едва с молбата от 05.05.2021 год., представена във въззивното
производство, в която се сочат и други неоснователни действия от страна на ответниците, а именно: използване на постройките в годините
за обор, което причинявало непрекъснато неприятни миризми; нарушена хигиена и
рояци мухи и др., като тези твърдения е следвало да бъдат наведени в исковата
молба като част от основанието на иска. Независимо от това, следва да се
посочи, че по делото не се установи процесните сгради
да създават неудобства от вида на изброените по-горе. В тази насока по делото
не са събрани каквито и да било доказателства.
Според ТР №
4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на
иска по чл. 109 от ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото
ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случая по делото не се доказа
съществуването на процесните постройки в имота на ответниците да създават такива пречки и те да са по-големи
от обикновените.
Това налага
предявените негаторни искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Тъй като изводите на настоящия състав не съвпадат с тези
на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част
и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли исковете по
чл. 109 от ЗС.
При
този изход на спора въззиваемите следва да бъдат осъдени
да заплатят на въззивниците направените в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съдът намира за
основателно възражението на адв. Г. за прекомерност
на заплатеното от въззивниците адвокатско
възнаграждение. Минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба №
1/2004 год. в случая възлиза на 623 лв., но с оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършените във въззивното
производство процесуални действия съдът намира, че въззиваемите
следва да заплатят на въззивниците сумата 800 лева
адвокатско възнаграждение, както и 101,90 лева – разноски за държавна такса,
или общо 901,90 лева. По направените в първоинстанционното
производство разноски от страна на ответниците
компетентен да се произнесе е РС-С., който е надлежно сезиран с молба от
пълномощника им адв. В. от 09.10.2020 год., с правно
основание чл. 248 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 143 от
18.09.2020 год. по гр. дело № 124/2019 год. на Районен съд – гр. С. в ЧАСТТА, с
която съдът е осъдил на основание чл. 109 от ЗС Б.А.Т. и А.И.Т.,***, да
прекратят неоснователните действия, с които пречат за осъществяване правото на
собственост на ищците Е.Т.Б. и С.Г.Б. върху собствения им поземлен имот – УПИ III-334 в кв. 30 по плана на с. Ш.
д.с урегулирана площ от 1027 кв.м., при съседи: улица, Г. и Р. К., А. и Б. М., И.
и П. Т., като премахнат съществуващите две стопански постройки с незаконно
изградена обща покривна конструкция, находящи се на
границата на имот УПИ I-338 в
кв. 30 с имота на ищците, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.Т.Б. и С.Г.Б. /наследници
на починалия в хода на производството по делото ищец Г. Л. Б./, със съдебен
адрес ***, срещу Б.А.Т. и А.И.Т.,***, за осъждане на ответниците
да прекратят неоснователните действия, с които пречат за осъществяване правото
на собственост на ищците върху собствения им поземлен имот – УПИ III-334 в кв. 30 по плана на с. Ш.
д.с урегулирана площ от 1027 кв.м., при съседи: улица, Г. и Р. К., А. и Б. М., И.
и П. Т., като премахнат съществуващите две стопански постройки с обща покривна
конструкция, находящи се на границата между имот УПИ I-338
в кв. 30 и имота на
ищците, с правно основание чл. 109 от ЗС, като неоснователни.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е.Т.Б., ЕГН **********, и С.Г.Б.,
ЕГН **********, да заплатят на Б.А.Т., ЕГН **********, и А.И.Т., ЕГН **********,
сумата 901,90 лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.