№ 309
гр. Видин, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20251320200735 по описа за 2025 година
Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. П. от гр.Петрич чрез адв. Й. Л. от АК, подадена
против наказателно постановление №24–1786-001637/15.10.2024г. на Началник РУ Видин в
ОДМВР Видин.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление,
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуални правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За наказващият орган, редовно призовани не се явява процесуален представител.
От приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитания
свидетел Н. Г. актосъставител, съдът приема за установено следното:
На 01.10.2024г. в жалбоподателя управлявал товарен автомобил – влекач „Мерцедес Актрос“
с регистрационен номер РВ 8755 НТ с полуремарке „Шмитц“ с рег№ РВ 2907ЕВ в гр.
Видин по бул.“Панония“ с посока на движение от бензиностанция „Лукойл“ към ул.“Гео
Милев“ в нарушение на пътен знак В18 -8 тона.
Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП, с
което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева на основание чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в установения в закона срок
и от надлежно лице, поради което същата се явява допустима.
1
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
От разпитания в съд. заседание свидетел - Г. – актосъставител се установи по безспорен и
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието-предмет на административно-
наказателното производство, както от обективна, така и от субективна страна. В съдебно
заседание същия допълни , че поради трафика към Дунав мост 2 на входовете за гр.Види са
поставени знаци „В18“ съдържащи забрана за навлизане по пътната артерия на града на
автомобили над 8 тона. В конкретния случай управляваната от жалбоподателя композиция е
била 40 тона. Заявява , че знаците са поставени на видими места и шофьорите имат ясна
видимост към тях.
Съдът дава вяра на свидетеля – очевидец при констатиране на нарушението, тъй като
изложените от същия показания са последователни, логични, непротиворечиви са и са
относими към предмета на делото и кореспондират с приобщените писмени доказателства.
Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства.
АУАН е съставен редовно и съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното, а годни доказателства в обратната насока не са ангажирани от
административнонаказаното лице, още повече, че заповедта с която е въведена временната
забрана е била публично известна, което писмено доказателство не е опровергано от
касатора, поради което съда приема за безспорно установено нарушението на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и нарушителя.
От правна страна Съдът приема, че по категоричен начин се установява, че водачът е
нарушил забраната за движение след поставения знак В18, поставен по повод въведената
временна организация на движението, като същия е спрян за проверка именно в този пътен
участък. Водачът е възприел поставения забранителен знак и указателна табела и въпреки
това е продължил движението си по забранения пътен участък. С това действие е
осъществил виновно състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не
съобразил при управлението на посоченото МПС, поставените пътни знаци, забраняващи му
да се движи по този пътен участък т.е. с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателстава, безспорно е налице нарушение на въведеното в чл. 6, т. 1 от ЗДвП правило за
поведение – водачът да съобразява своето поведение с поставените пътни знаци.
По делото няма спор и административнонаказаното лице не отрича факта, че се намирал на
мястото на извършената проверка с управлявания тежкотоварен автомобил.
Съдът приема, че деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна страна.
Съставен е АУАН, с който нарушителят се е запознал, и в чието съдържание е описано точно
и конкретно нарушението, мястото и времето където е извършено същото. В
обстоятелствената част на АУАН са описани извършените от нарушителя фактически
действия, а именно, че при въведена забрана за движение на МПС, същият я нарушава .
АУАН съдържа изискващите се съгласно чл. 42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно
и ясно е описано нарушението и жалбоподателя, запознавайки се с неговото съдържание, е
разбрал какво нарушение е извършил и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил.
2
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа
задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от същия закон, не страда от
пороци, които да го правят незаконосъобразно. Издадено е от компетентен орган, съобразно
правомощията му по чл. 189, ал. 12 ЗДвП и издадената заповед. Правилно и законосъобразно
е приложена санкционната норма на чл. 177, ал.3 т.2 от ЗДвП и наложеното
административно наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно със
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е
извършено нарушението. Определените санкции са точно фиксирани в текста на закона и
така индивидуализирани същите ще изпълнят целите на наказанието, както по отношение на
нарушителя, така и по отношение на останалите участници в движението.
С оглед на което и при анализа на доказателствата по делото се налага категоричния извод,
че жалбоподателя е извършил коментираното нарушение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против
жалбоподателя акт се доказва по безспорен и несъмнен начин.
При законосъобразно проведено административно –наказателно производство, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон,категорична установеност на
нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено.
Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът
отхвърли оспорването, ответникът да има право на разноски. Такива не са поискани, поради
което Съда не следва да се произнесе.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН Съдът намира, че
Наказателно постановление №24–1786-001637/15.10.2024г. на Началник РУ Видин в
ОДМВР Видин следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24–1786-001637/15.10.2024г. на Началник
РУ Видин в ОДМВР Видин с което на жалбоподателя- Д. А. П. от гр.Петрич за нарушение
на чл.6 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева на основание чл.177 ал.3 т.2 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН по реда на
глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
3