№ 196
гр. Ловеч, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200213 по описа за 2025 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №9940173 издаден от ОД на МВР Ловеч на А. А. Б., ЕГН
********** от гр. В. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с
ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 1600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 15.10.2024 г. в 18:24 часа в обл. Ловеч, ПП 1-4 км
65+700 землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC LYNX, насочена в
посока София снимаща в двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на
скоростта с ПЗ В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3%, с МПС П. *** вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ срегистрационен номер ******** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023, като при
разрешена скорост от 60 км.ч., е установена скорост от 134 км.ч., превишение на скоростта
от 74 км.ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/7865662 на 16.01.2024г.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от
жалбоподателят А. А. Б. чрез адв. А. А., който моли съда да отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон. Сочи, че допуснатите нарушения на процесуалните правила, са от
категорията на съществените, тъй като засягат пълноценното реализиране на правото на
защита, както и че подробни аргументи ще изложи допълнително и ще представи
доказателства. Моли съда да приеме Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение за
необоснован и незаконосъобразен и да го отмени изцяло. Моля да му бъдат присъдени
разноски по делото.
с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, като излага, че В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Р.пр. не се е явил и
неговия процесуален представител адв. А. А., който е депозирал молба с която е направил
искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. С молбата е представил декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП и копие от СУМПС на В.В.Д., и е посочил, че на процесната дата и час
друго лице е извършило процесното нарушение, предвид на което моли съда да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
1
Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено
искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за
този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателя и наказващият орган,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 134 км/ч при ограничение на
скоростта 60 км/ч, с превишение от 74 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че
въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение
на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км.ч. Нарушението е безспорно установено от приложената
разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал,
като същите са годно доказателствено средство.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била
констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като
доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от
139 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.
Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в
приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава
насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в
ЕФ е вписана скорост от 134 км.ч. за която именно е издаден процесния ЕФ.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е
извършено процесното нарушение – 15.10.2024 г. срокът на валидност на одобряването на
използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени
доказателства, в частност Протокол от проверка №113-СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на ГД
„МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и
че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая
техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата
за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от
лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при
последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с
2
изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото,
а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за
процесния участък от пътя, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото
средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата
по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с
техническо средство на нарушението.
Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ.
Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за
срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят, съществено
е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от
паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който
след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на
скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е
прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на
ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е А. А. Б., ЕГН
********** от гр. В..
С оглед на гореизложеното и предвид събраните по делото писмени доказателства: в
това число справка за собственост на процесното МПС, от което e видно, че собственик на
процесното МПС е А. А. Б., ЕГН ********** от гр. В., съдът намира, че правилно
първоначално е била ангажирана отговорността на последния, като наказанието е наложено
3
при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Видно от ангажираните по делото доказателства от
АНО и от жалбоподателя, след като на жалбоподателя е бил връчен процесния ЕФ,
последния няма данни да е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, и в срок да е
депозирал писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията
лице. Видно от представените по делото писмени доказателства процесния ЕФ е връчен на
жалбоподателя на 22.02.2025 г. С получаването на електронния фиш той е бил уведомен, че
срещу него е започнало административнонаказателно производство по облекчената
процедура по чл.189, ал.4 -11 от ЗДвП. От този момент за жалбоподателя са започнали да
текат предвидените срокове за плащане на глобата или представяне на декларация с данни за
лицето, което е извършило нарушението, за представяне на възражение пред директора на
съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. Жалбоподателят е
избрал последната предоставена му от закона възможност да се защити, като е обжалвал
електронния фиш в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и явно не е пожелал да се възползва от
предните три, което е изцяло негов избор и преценка по какъв начин да упражни правото си
на защита. Законът не вменява задължение на наказващия орган да кани собственика на
автомобила да упражни правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил
уведомен за тези възможности в текст изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания фиш.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че след като на
жалбоподателя е бил връчен процесния ЕФ последния не е депозирал декларация от която се
установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, и в
изпълнение на разпоредбите на закона не е представил на АНО копие от СУМПС на това
лице. От тази възможност, видно от събраните по делото доказателства жалбоподателя се е
възползвал едва в хода на съдебното следствие, където явно последния е преценил да
упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, но според настоящата инстанция без да спази
изискванията на закона. С разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е
въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно -
наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си
автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което
нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС.
Видно от ангажираните едва в хода на съдебното следствие писмени доказателства,
жалбоподателя във второто проведено по делото съдебно заседание с писмена молба е
представил писмени доказателства - декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и копие от СУМПС
на В.В.Д., с твърдения, че на напроцесната дата и час лицето В.В.Д. е управлявал
процесното МПС. Съдът вземайки предвид изрично посоченото в разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП, че „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.“, както и съобразявайки обстоятелството, че в случая, видно
от представените по делото писмени доказателства, след като е установено нарушението на
жалбоподателя като собственик на процесното МПС е била предоставена възможност да
упражни правата си по чл.188, ал.1 от ЗДвП и той ги е упражнил, и че едва след като е
посочил, че той лично е управлявал МПС на процесната дата на същия е бил съставен
процусния АУАН, по който той не е възразил, намира, че въпреки ангажираните по делото
гласни и писмени доказателства не следва да се приема тезата на процесуалният
представител на жалбоподателя за меродавна, както и преценявайки, че в конкретния случай
твърдения за управление на МПС-то от друго лице се навеждат едва пред съда, съдът
намира, че това възражение се явява преклудирано. В случай, че се възприеме обратното
становище би се достигнало до невъзможност да се ангажира отговорността нито на
собственика на МПС, нито на посочения от него водач на същото. Ето защо, по мнение на
настоящия съдебен състав в случая не е оборена въведената с разпоредбата на чл. 188, ал. 1
4
от ЗДвП презумпция, че собственикът на МПС носи административно-наказателна
отговорност. Следва да се подчертае, че декларацията се дава под страх от наказателна
отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса твърдения, изгодни за себе си и
които изхождат от самия него. Въпреки това именно поради наказателната отговорност,
която се носи, тези изгодни твърдения се ползват с доказателствена стойност. Не може да се
приеме, че е без значение дали твърдението, че автомобилът е бил управляван от друго лице,
ще се направи с нарочната писмена декларация по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, депозирана пред
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи или ще заяви
за първи път едва пред съда. Последното представлява единствено твърдение, но то вече не
е скрепено с наказателна отговорност, нито се ползва с доказателствена стойност. За да бъде
обезпечено разкриването на обективната истина, съдебната практика е изяснила, че за да
бъде освободен собственикът от наказателна отговорност, следва да представи в съвкупност
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи копие на
СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила, и то не едва в хода на
съдебното следствие а преди съставяне на АУАН и издаване на НП. Жалбоподателят не е
изпълнил това изискване. Не са налице основания той да бъде поставен в по - благоприятно
положение спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица, които
надлежно са доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна
отговорност, че съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на
дадена дата. По този начин не се размества доказателствената тежест в процеса. С оглед на
изложеното съдът намира представените едва в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, цитирани по – горе, че не съответстват с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Поради изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 от
ЗДвП не е оборена и за процесното нарушение правилно е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесния л.а.
От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в
конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система
“SITRAFFIC ERS 400“, с № 003059047BBB, която е одобрен тип система и притежава
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 09.10.4823 от 06.10.2009 г., със
срок за валидността на направените измервания на нарушенията на правилата за движение
по пътищата до 06.10.2019 г., копие от която е приложено по делото. Посочената
стационарна радарна система представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27
от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е
предварително обозначено, заедно с пътен знак “В 26“. По делото е приложена схема на
организация на движението за процесния участък от пътя от който се установява наличието
на пътният знак, както и наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за
контрол на скоростта. Относно установеното превишение на разрешената скорост, съдът
намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на
измерената скорост от 3 %. Правилно е определен вида и размера на наложеното
административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като е направено точно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по
чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с
5
превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен
знак, поради което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.
По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния
участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от
60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е – 24. В случая в процесния ЕФ е посочено, и че
ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства да представлява
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не
са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 11.11.2024 г. а процесното нарушение е извършено на 15.10.2024 г. Същия е вречен на
жалбоподателят на 22.02.2025 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за
обжалване на същия, от което следва извод, че жалбоподателят е реализирал е пълноценно
правото си на защита.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити,
сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден,
като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.
Предвид обстоятелството, че нарушението е установено с АТСС тип стационарна
SITRDFFIC LYNX, са неотносими изискванията на чл.10 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА АВТОМАТИЗИРАНИ
ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА И СИСТЕМИ ЗА КОНТРОЛ НА ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ
ПО ПЪТИЩАТА.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №7865662 на
16.01.2024 г. По делото са представени от АНО справка от АИС АНД /за връчен ЕФ и за
платен ЕФ/ и копие на ЕФ Серия К№7865662 издаден от ОД на МВР В., от които е видно, че
същия е издаден на 03.08.2023 г., връчен е бил на жалбоподателя на 30.12.2023 г., платен е,
и е влязъл в сила на 16.01.2024 г. От съдържанието на приетия като доказателство по делото
ЕФ Серия К №7865662 издаден от ОД на МВР В. се установява, че жалбоподателят е бил
6
санкциониран за извършено от него на 19.07.2023 г. в 23.23 часа в гр. В., по бул. „Княз Борис
I“ в посока к.к. „Златни пясъци“ до автобусна спирка „Акациите“ нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е била
наложена глоба в размер на 50.00 лева.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно
да се докаже, че ЕФ се отнася за "същото по вид" нарушение, а именно за управление на
превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е
извършено в или извън населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали
при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да
е един и същ, поради което и направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесното
нарушение, извършено на 15.10.2024 г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33
от ЗДвП и е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от
административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал. 4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6
от ЗДвП тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание този по-тежко квалифициран
състав на нарушение. За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал.2 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за
съответното нарушение глоба, индивидуализирана в зависимост от стойността на
превишението на скоростта. В случая скоростта е превишена с 134 км/ч. /стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 4 от визираната
разпоредба. За повторно нарушение по чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП, каквото е процесното,
наказанието е в двоен размер, с оглед разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, т. е. 1600.00
лева, каквото е наложено на жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде изцяло потвърден.
При този изход на делото следва да се остави без уважение искането на
жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
От страна на АНО не са претендирани разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №9940173 издаден от ОД на МВР Ловеч, с
който на А. А. Б., ЕГН ********** от гр. В. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 1600,00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8