РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Благоевград, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210102086 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от В.... К..... Изпълнителен
директор и И....... Е.....- Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител
юрисконсулт Ф....... И....., срещу Е. В. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.С..... обл.С....,
об.......щ.Кр. и А. А. Р., с ЕГН:**********, с адрес: гр.С.
С исковата молба се иска от съда да признае за установено по отношение на
о............тветниците Е. В. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.С....... и А. А. Р., с
ЕГН:**********, с адрес: гр........С. че дължат на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, в условията на разделна отговорност, сумите: 20,51 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г.
до м.11.2020г., ведно със законната лихва от 09.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, и 7,95 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 01.02.2024г., както
следва: Е. В. Р., с ЕГН: ********** - 1/2, а именно: 10,25 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.11.2020г.,
ведно със законната лихва от 09.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,98
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 01.02.2024г.; А. А. Р., с ЕГН:********** -
1/2, а именно: 10,25 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.11.2020г., ведно със законната лихва от
09.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,98 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 01.02.2024г.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че на 09.02.2024 г. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 43518 срещу Е. В.
Р. с ЕГН: ********** и А. А. Р. е ЕГН:**********, в условията на разделна отговорност при
квоти по 1/2 за сумите: 20,51 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.11.2020г., ведно със законната лихва от
09.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,95 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021 г. до 01.02.2024г., както направените по делото разноски за държавна
1
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се, че по гр. дело № 877/2024 година по описа на Районен съд Б.....е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците, като с разпореждане
съдът им е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното се твърди, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е
предявен иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ срещу Е. В. Р. с ЕГН: ********** и А. А. Р. е ЕГН:**********.
Твърди се, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот за
процесния период, са клиенти на ТЕ, като съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ се предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 за
топлоснабдяването. С оглед изложеното се сочи, че по силата на нормативните актове,
ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката.
Посочва се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр. С.....които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се че ответниците не са упражнили правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия
за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в- к
„Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и
услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Посочва се, че
съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал.
3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва се, че съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, като при
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
2
регистър по чл. 139а. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 13 8б от ЗЕ,
собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, се твърди, че са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „“Техем сървисис"
ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Посочва се, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи се, че за имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки, от които става ясно, че сумите за топлинна енергия за процесния имот,
са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди се посочва, че в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, се твърди, че от тях служебно
се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
В уточнителна молба с вх. № 22044/02.10.2024 година се допълва, че исковите
претенции са насочени към ответниците Е. В. Р., ЕГН: ********** и А. А. Р.,
ЕГН:**********, в качеството им на собственици на топлоснабдения имот за процесния
период.
Сочи се, че от приложените към исковата молба Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 180, дело 5120/1996г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
114, том V, дело 770/2020г., се установява че през 1996 г. Е. В. Р. е придобил собствеността
върху топлоснабдения имот, при запазване на правото на ползване от страна на продавачите
- Л.... и Д...... М...., а през 2020 г. двамата ответници продали придобития по време на брака
им топлоснабден имот.
Твърди се, че през процесния период ответниците са използвали доставяната от
дружеството ни топлинна енергия и към настоящия момент не са заплатили задължението
си. Твърди се, че е издадена обща фактура № **********/31.07.21 г., с издадени към нея
кредитни известия, за отчетен период 01.05.2020 г.-31.01.2021 г., от която се посочва, че се
установява количеството на доставената топлинна енергия за процесния период и имот,
както и нейната цена.
С разпореждане № 2979/07.10.2024г. съдията докладчик след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил
препис от поправената искова молба и доказателствата към нея да се изпратят на
ответниците, с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ
на изискванията на чл. 131, ал.2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответниците е връчено на 05.12.2024 година лично на
ответника Е. Р. и на 05.12.2024 година съобщението за ответница А. Р. е връчено чрез
ответника Е. Р. - съпруг, в едно домакинство.
Видно от материалите по делото в указания на ответниците едномесечен срок от
получаване на съобщението на 27.12.2024 г. е депозиран писмен отговор по заявената искова
молба от ответниците, с който се оспорва предявения иск. Прави се възражение за изтекла
давност по реда на чл. 111 б „в“, предл. 3 от ЗЗД.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователени, както и
претендират сторените в производството разноски.
Поддържа се в писмения отговор, че претендираните задължения са погасени по
3
давност. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 11.2020 г. Твърди се, че в случая предвид
обстоятелството, че се касае за периодични плащания, е приложима тригодишната
погасителна давност по чл. 111,6. „в” от ЗЗД. Исковата претенция е за период м. май 2020 г.
до м. ноември 2020 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на
дата 13.02.2024 г.. С оглед на това считат, че са погасени по давност всички вземания на
ищеца, за периода от м. май 2020 г. до м. ноември 2020 г. включително. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период ОУ на ищеца - тези от
27.06.2016 г., публикувани на 11.07.2016 г, и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че всички дължими суми,
включени в исковия период, са обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност.
Поддържа се, че осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
ТЕ въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не променя
момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на
срок за изпълнение на задълженията в процесните общи фактури, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответника - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Сочи се, че издаването на фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ за целия отчетен период, в която се
отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл. 32 ОУ, а не за отчетен период.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се изразява становище, че съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и
произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул. В процесния случай,
съобразно изложените по-горе съображения, претендираната главница за процесния период
от м. 05.2020 г. до м. 11.2020 г. са погасени по давност, като поради това са погасени по
давност и претендираните вземания за обезщетение за забава във връзка с тях.
Твърди се още, че сключения с третото лице договор № 4669/03.10.2002г - „ТЕХЕМ
сървисис“ ЕООД е с изтекъл срок /3 години - т.2.4/ и няма доказателства за продължаването
му. При това положение, отчитането на топлоенергията не е извършено надлежно и не се
установява доставената топлинна енергия. Отделно от това се сочи, че в представения
договор № 14669/03.10.2002г. с "ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ"ЕООД липсват, каквито и да е са
подписи и на двете страни, тоест не се установява, че действително такъв договор е
сключван.
Извън горното в писмения отговор се изразява становище, че изборът на фирма за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия не е в съответствие с
чл.139б от ЗЕ. Съгласно чл.139б от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, избират
лице, регистрирано по реда на чл.139а, за извършване на услуга дялово разпределение.
Според императивната разпоредба на чл.139б, ал.2 от ЗЕ, изборът се извършва с писмено
съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост и съгласно ал.З за резултатите от избора писмено да уведомят
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Сочи се, че е представен
протокол за проведено общо събрание на етажните собственици на имота в кв.
Г........олзващи топлинна енергия от Топлофикация, и представения списък на броя на
живущите в апартаментите не може да се установи, че изборът на фирма за извършване на
услугата дялово разпределение е извършен съгласно изискванията на чл.139а ЗЕ. Отделно от
това не е ясно списъкът приложен към общото събрание дали е на живущите в тази
жилищна кооперация. Представен е договор, сключен с „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ“ ЕООД, както
и проведеното общо събрание, в които е посочен адрес: гр. С........а приложения списък на
4
присъстващите на общото събрание е посочен адрес: ж. к. М........ При това положение,
отчитането на топлоенергията не е извършено надлежно и не се установява доставената
топлинна енергия.
Поддържа се още в писмения отговор, че се претендира заплащане на неизплатена
топлинна енергия за определен период, без да е ясно в исковата молба, за кой обект изобщо
става въпрос. В жилищната кооперация има и други самостоятелни обекти. Сочи се, че в
този смисъл не става ясно твърдяната консумация на топлинна енергия за исковия период, за
кой точно самостоятелен обект е. Самостоятелните обекти имат отделни и различни
идентификатори и съответно различни собственици. В този смисъл не става ясно
ответниците в кой самостоятелен обект и с кого са съсобственик, за да се претендират суми в
идеални части. Видно от исковата молба, както и предходното заявление за издаване на
Заповед на изпълнение/приложено към ИМ/, не се указват ясно обекти, с техните
кадастрални идентификатори и/или наименования, а само е описано процесния имот с
посочване на адрес, поради което не става на който са начислени претендиралите
задължения и дали кореспондират с обекта собственост на ответниците в процесния период.
По същия начин не става ясно и на кого от съсобствениците са връчвани фактурите, описани
в заявлението по чл.410 от ГПК, но липсващи в петитума на исковата молба и изобщо в
цялата искова молба. Ответниците не са получавали никакви данъчни фактури за процесния
период.
Сочи се още, че в исковата молба е отбелязан факта, че ответниците нямат сключен
договор за продажба на ТЕ с „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ АД, а се твърди, че като
собственици на топлоснабдения имот са клиенти на ТЕ. Това, че договорите със стопански
потребители се сключват при Общи Условия не означава, че същите имат самостоятелно
действие при липса на договорно правоотношения. Ответниците не са имали правен интерес
от сключване на такъв договор към онзи момент, а и нямат фактически интерес от сключване
на договор и в последствие, доколкото техния обект е продаден, като нотариалния акт е
вписан в СВ. Преди продажбата същия, не се обитава от хора, съответно е липсвала
необходимост от отопление и битова топла вода.
Счита се в писмения отговор, че Общи условия нямат правнообвързващо действие за
ответниците. Считат, че в случая извъндоговорната отговорност на ответника за заплащане
на претендираната от ищеца стойност на топлинна енергия за сградна инсталация, не може
да бъде ангажирана. Доколкото при хоризонталната разпределителна мрежа няма вертикални
щрангове във всяко помещение, а процесният имот, който се твърди да е захранен с
топлинна енергия, не е индивидуализиран, няма данни да има отделен вход и да е свързан
със стълбище в сградата, в което не е ясно да има вертикални щрангове за връзка с
колектори, които да захранят нежилищно помещение, не може да се приеме в случая, че
ответниците са били потребители на отдадена от сградна инсталация топлинна енергия през
исковия период и дължат плащане на нейната цена. Няма данни в случая да се касае за
прекратяване на топлоподаването към отоплителни тела в топлоснабден имот от клиент в
сграда - етажна собственост, по смисъла на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, при което същият остава клиент
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От друга страна, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/ 2017 от 17.05.2018 г. по т.
д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с откриване на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. По делото не се
установява, че между ищеца и ответниците са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за небитови нужди, от което следва, че ответниците нямат
задължение да заплащат цената на доставената топлинна енергия в процесния имот, въпреки
че същия може да се явява собственик на имота.
С оглед на всичко гореизложено се иска предявените искови претенции да бъдат
5
отхвърлени като неоснователни.
С определение № 114/16.01.2025г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора. С постановеното по делото определение на основание
чл.219 от ГПК е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „ Техем
сървисис” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С........
Третото лице помагач със становище от 24.02.2025г. е заявило, че не оспорва
предявения иск от ищцовото дружество, като поддържа, че същия е основателен и доказан.
Твърди се, че дяловото разпределение за аб. № 75169 е извършено в съответствие с всички
действащи в процесния период нормативни актове. Представени са и писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С писмени молби
ищцовото дружество поддържа предявените искове, изразява становище за основателност и
се иска уважаването им. Сторено е искане за присъждане на разноски. Сторено е и
възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответниците, редовно призовани, от тях се явява лично ответника Е. Р., като и
двамата се представляват от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат У..
Поддържа се подадения отговор, поддържа се възражението за погасяване по давност.
Подробни съображения излага в писмена защита, претендират се сторените по делото
разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12
ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.02.2024г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 74561 срещу Е. В. Р., с ЕГН ********** и А. А. Р., с
ЕГН:**********, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 8488/2024г., С....което е
изпратено по подсъдност на Районен съд Б....и е образувано ч.гр.д. № 877/2024 г., по описа
на Районен съд – Б....
По ч.гр.д. № 877/2024г. по описа на Р......С-Б. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 419/05.04.2024г., с която е разпоредено длъжникът Е.
В. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б...... да заплати на кредитора „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.......,
представлявано от изп.дир. А..... С......А..... чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Р........ В....П....., следните суми:
- сумата от 10,25 лв. (десет лева и деветдесет и пет стотинки) - представляваща
главница, припадащата му се част от общата дължима сума от 20,51, главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника топлинна
енергия за периода от месец май 2020г. до месец ноември 2020г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С........ инсталация **********/аб.№75169, ведно със законната лихва върху
нея от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.02.2024г., до окончателното
изплащане на вземането.
- 3,98 лв. /три лева и деветдесет и осем стотинки/ - представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2021г. до 01.02.2024г., припадащата му се част
от общата дължима сума от 7,96 лв.
- 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки)- припадащата му се част от
заплатена по делото държавна такса в общ размер от 25 лв. (двадесет и пет лева), и
- 25 лв. (двадесет и пет лева) - припадащата му се част определеното на основание чл.
78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в общ размер
6
на 50 лв. (петдесет лева).
2. А. А. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б......да заплати на кредитора
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: г...........
С. представлявано от изп.дир. А...... С.....А.......чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Р......... В......П......следните суми:
- сумата от 10,25 лв. (десет лева и деветдесет и пет стотинки) - представляваща
главница, припадащата му се част от общата дължима сума от 20,51, главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника топлинна
енергия за периода от месец май 2020г. до месец ноември 2020г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С............инсталация **********/аб.№75169, ведно със законната лихва
върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.02.2024г., до окончателното
изплащане на вземането.
- 3,98 лв. /три лева и деветдесет и осем стотинки/ - представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2021г. до 01.02.2024г., припадащата му се част
от общата дължима сума от 7,96 лв.
- 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки)- припадащата му се част от
заплатена по делото държавна такса в общ размер от 25 лв. (двадесет и пет лева), и
- 25 лв. (двадесет и пет лева) - припадащата му се част определеното на основание чл.
78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 50 лв. (петдесет лева).
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК от длъжниците –ответници в настоящото
производство са постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение чрез пълномощник,
с оглед на което със съобщение, получено от дружеството на 08.07.2024 г., съдията
докладчик по цитираното дело е указал, че заявителят може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Исковата молба е
депозирана на 30.07.2024г.
Ищцовото дружество е с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия. Същото е
доставчик на топлинна енергия, като продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София” АД на битови потребители, се урежда с Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град С.......
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 180, том XXV, дело
5120/96 г. ответникът Е. В. Р. е придобил чрез покупко-продажба апартамент № ...... находящ
се в гр. С.......... който адрес по настоящем е идентичен с адрес: ж.к. „Г.видно от
Удостоверение........ изх. № 68-00-1350/28.02.2023г., издадено от ГИС С......
По делото е обявено за ненуждаещо се от доказване, че двамата ответници имат
сключен граждански брак и жилището е придобито по време на сключения граждански брак.
Видно от приетите по делото акт за смърт № 0327/08.03.1998г. на Л...... ......М. и акт за смърт
№ 0684/13.06.2006г. на Д........М.....е, че продавачите, които с договора са си запазили правото
на ползване до края на живота им са починали съотв. на 07.03.1998г. и 12.06.2006г.
Видно от приет като доказателство по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 114, том V, рег. № 9159, дело 770/2020 г. от 11.12.2020 г., че на 11.12.2020г.
ответниците са се разпоредили с процесното топлоснабдено жилище в гр. София, ж.к. „Гоце
Делчев“ бл. 239, вх. Г, ет. 7, като със заявление-декларация от 19.01.2021г. новият
собственик е поискал партидата на топлоснабдения имот да бъде променена на негово име.
В качеството си на съсобственици на имота ответниците са клиенти на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката , съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
7
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С оглед изложеното
и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката през процесните отчетни периоди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на потребители за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са
били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" АД на
потребители за битови нужди в гр. София, от 2016 г., публикувани във вестник „Монитор“
на 11.07.2016 г.
Видно от протокол от 09.08.2002 г., на 09.08.2002 г. е проведено Общо събрание на
етажните собственици кв. „Г............на което е взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисиз“ ЕООД и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 03.10.2002 г. между „Техем сървисиз“ ЕООД, изпълнител и Етажна собственост с
адрес: гр. С.е сключен договор № 4669/03.10.2..........002 г. с предмет на договора доставка
имонтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия, извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуални сметки, представен и приет по делото.
За извършвано дялово разпределение именно от третото лице-помагач “Техем
сървисис" ЕООД се установява и от представените от последното 2 бр. индивидуална
справка за отопление и топла вода за отчетен период 01.05.2020-30.04.2021г., поради което
съдът намира за установено, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с фирма „Техем сървисис" ЕООД, за предоставяне на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-67/03.06.2020 г.,
сключен между ищеца и третото лице-помагач- изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По
силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С........ при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени и приети фактури за процесния период за абонатен номер
№ 75169, номер на инсталация **********-на ответниците:
-Фактура № 001200196313 от 31.05.2020г., за отчетен период 01.05.2020г.-
8
31.05.2020г.-топлинна енергия- 1,03лв. с ДДС, дялово разпределение- 1,49 лв. с ДДС или
на обща стойност- 2, 52 лв. с ДДС.
-Фактура № 001300129802 от 30.06.2020г., за отчетен период 01.06.2020г.-
30.06.2020г.-топлинна енергия- 1, 04 лв. с ДДС, дялово разпределение 1, 52лв. с ДДС или
на обща стойност- 2,56 лв. Във фактурата е отбелязано информация за окончателно
задължение към 11.07.2020г.-сума за възстановяване чрез прихващане във връзка с промяна
на цената на топлинна енергия-20.27 лв., прихваната сума за м. 06.2020г.-1.04 лв., оставаща
сума за възстановяване чрез прихващане-19, 23 лв. , дължима сума за периода по фактура-1,
52 лв.;
-Фактура № 001200380624 от 31.07.2020г., за отчетен период 01.07.2020г.-
31.07.2020г.-топлинна енергия- 1,20 лв. с ДДС, дялово разпределение-1,52лв. с ДДС или
обща стойност- 2,72 лв. с ДДС. Във фактурата е отбелязано информация за окончателно
задължение към 13.08.2020г.-сума за възстановяване чрез прихващане във връзка с промяна
на цената на топлинна енергия-20.27 лв., прихваната сума за м. 06. и 07.2020г.-20.27 лв.,
дължима сума за периода по фактура-2, 72 лв., доплащане от изравнителна сметка 187, 76
лв.;
-Фактура № 001400313541 от 31.08.2020г. за отчетен период 01.08.2020г.-31.08.2020г.-
топлинна енергия- 1,20 лв. с ДДС, дялово разпределение- 1, 52лв. с ДДС или обща
стойност- 2,72 лв. с ДДС. Във фактурата е отбелязано информация за окончателно
задължение към 18.09.2020г.-сума за възстановяване чрез прихващане във връзка с промяна
на цената на топлинна енергия-20.27 лв., прихваната сума за м. 06. и 07.2020г.-20.27 лв.,
дължима сума за периода по фактура-2, 72 лв., доплащане от изравнителна сметка 187, 76
лв.;
-Фактура № 001400410455 от 30.09.2020г. за отчетен период 01.09.2020г.-
30.09.2020г.-топлинна енергия- 1,22 лв. с ДДС, дялово разпределение-1,53лв. с ДДС или
обща стойност- 2,75 лв. с ДДС. В същата са отразени и неплатени суми за изминал период
към 19.10.2020г.-221, 99 лв.;
-Фактура № 001200568926 от 31.10.2020г. за отчметен период 01.10.2020г.-
31.10.2020г.-топлинна енергия- 4, 21 лв.с ДДС, дялово разпределение- 1, 53лв. с ДДС или
обща стойност с ДДС -5,74 лв. В същата е отразено, че няма неплатени задължения за
изминал период към 12.11.2020г.;
-Фактура № 001300436140 от 30.11.2020г. за отчметен период 01.11.2020г.-
30.11.2020г.-топлинна енегриа- 34, 17 лв. с ДДС, дялово разпределение- 1,52 лв. с ДДС или
обща стойност с ДДС- 35, 69 лв. В същата е отразено, че няма неплатени задължения за
изминал период към 14.12.2020г. като към 14.12.2020г. има сума за плащане на обща
стойност 35, 69 лв.
Представените фактури за м. 122020г. и м. 01.2021г. са неотносими към предмета на
делото.
Представена е и е приета по делото Обща фактура № ********** от 31.07.2021г. за
отчетен период 01.05.2020г.-31.01.2021г. на обща стойност от 99, 42 лв. с ДДС. На л. 23 от
делото тази фактура съдържа информация за окончателно задължение за периода от
01.05.2020г.-31.01.2021г., както следва- сума за измерено количество топлинна енергия за
периода-99, 42 лв., платени суми по фактури /главници/ за периода 9, 90 лв., сума за
плащане по обща фактура -89, 52 лв., докато същата фактура на л. 110 от делото
информация за окончателно задължение за периода от 01.05.2020г.-31.01.2021г., както
следва- сума за измерено количество топлинна енергия за периода-99, 42 лв., платени суми
по фактури /главници/ за периода 71, 37 лв., сума за плащане по обща фактура - 28, 05 лв.
Установява се от представените по делото доказателства, че са издадени кредитни
известия към фактурите за топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.01.2021 г. в
9
размер на /-102,50 лв./.
На 31.08.2021 г. са издадени дебитни известия, както следва:
- ДИ № **********/31.08.2021г. към фактура № ********** /30.06.2020 г. на обща
стойност 0,02 лв. с ДДС с основание „корекция ТЕ за БГВ за периода 05.2020-06.2020 г.“ с
количество 0,000267 МВч.;
- ДИ № **********/31.08.2021г. към фактура № **********/ 31.01.2021 г. на обща
стойност 2,00 лв. с ДДС с основание „корекция ТЕ за отопление за периода 07.2020-01.2021г
с количество 0,020513 МВтч и корекция ТЕ за БГВ за периода 07.2020-01.2021г" с
количество (-0,000154) МВч.;
На 30.09.2021 г. са издадени дебитни известия, както следва:
- ДИ № **********/30.09.2021г. към фактура № **********/ 30.06.2020 г. на обща
стойност 0.01 лв. с ДДС с основание „корекция ТЕ за БГВ за периода 05.2020-06.2020 г" за
0.000110 МВч.;
-ДИ № **********/30.09.2021 г. към фактура № **********/31.01.2021 г. на обща
стойност 0.02 лв. с ДДС с основание „корекция ТЕ за БГВ за периода 07.2020-01.2021 г“ за
0,000154 МВч.;
По делото съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Асен Трендафилов, което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано.
От заключението по изготвената съдебно- техническа експертиза се потвърждава, че
дяловото разпределение на топлинна енергия в СЕС за клиента са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката чл.68. чл.69. чл.71 ал.2 и
приложение към чл. 61 т.5.2, т. 6.1.1 съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от12.03.2020г и чл. 1396
от ЗЕ, като дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост е
извършено от фирма “Техем сервисис” ЕООД съгласно чл.139а от ЗЕ и чл. 68 , чл.69 към
приложение чл. 61.т.5.2, т.6.1.1, т.6.1.3 от Наредба № Е-РД-04-1 Обн. ДВ. бр.25 от 20 Март
2020г. Вещото лице посочва, че фактурираните сумите за топлина енергия за даденият
период от м.05.2020г. до м.11.2020г. и отчетената топлинна енергия за дялово разпределение,
като изчислените суми за топлоенергия по отделните компоненти са дадени в таблична
форма и начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката чл.68, чл.69 и приложение към чл.61т.5.2,т.6.1.1 т.6.4 от Наредба № Е-РД-04-
1от12.03.2020г. и чл.139аотЗЕ. Сумите за топлинна енергия за имота на клиент с абонатен
№75169 инсталация №********** са начислени съгласно действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката за процесния период.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
По делото съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Р., което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано. От заключението по
изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че вещото лице е констатирало
задължение на ответниците за за топлинна енергия за адрес: град С.за периода м.05.2020 г.
до м.11.2020 г. в....... размер на 20,51 лева. В обстоятелствената част на заключението си
вещото лице е анализирало фактурираните суми, кредитните и дебитни известия, като в
таблица 4 е посочило издадените фактури, платените суми и издадените дебитни и кредитни
известия за период м.5.2020г.-м.01.2021г., от която е видно, че фактура
**********/31.10.2020г. всичко е платено, фактурата за м. 11.2020г. е на стойност 34, 17 лв.,
за м. 12.-61, 65 лв., за м. 01.2021г. 21, 54 лв., но е отразило, че ежемесечните фактури на база
прогнозна стойност за периода от м.05.2020 г. до м.01.2021 г. е в размер на 102,50 лева. На
31.07.2021 г. са издадени кредитни известия за горепосочения период в общ размер на 102,50
лева. На 31.07.2021 г. е издадена обща фактура за ТЕ № ********** за отчетния период
01.05.2020- 31.01.2021 г. на обща стойност 99,42 лв. с ДДС. На 30.06.2020 г. има платена
сума в размер на 1,04 лева. На 04.11.2020 г. има платена сума в размер на 8,86 лева. ОБЩО:
10
9,90 лева. На 31.03.2021 г. са издадени кредитни известия за периода м. 12.2020 г. и
м.01.2021 г. в размер 58,43 лева. На 20.06.2022 г. е издадено кредитно известие за част от
м.11.2020 г. в размер на 12,63 лева. ОБЩО КИ: 71,06 лева. За периода м.05.2020 г. до
м.01.2021 г. са дължими 101,47 лв., от които са погасени 80,96 лв. Остатъкът за плащане към
01.02.2024 г. е в размер на 20,51 лева.
Според заключението на вещото лице на 31.07.2021 г. е издадена обща фактура за ТЕ
№ ********** за отчетния период 01.05.2020- 31.01.2021 г. на обща стойност 99,42 лв. с
ДДС. Посочило е и издадените дебитни известия, като за периода м.05.2020 г. – 01.2021 г. е
фактурирана ТЕ за отопление за 1,017624 МВтч на стойност 100,24 лв. с ДДС и топлинна
енергия за БГВ за 0,013061 МВтч на стойност 1,23 лв. с ДДС. Общо ТЕ: 1,03069 МВтч за
101,47 лв. с ДДС съобразно действащите цени за ТЕ.
Според вещото лице В.... размерът на законната лихва върху главниците за дължима
топлинна енергия, считано от 15.07.2020 г. до 01.02.2024 г. е в общ размер на 7,95 лева
посочена по периоди в таблица №5.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.410 от ГПК, във връзка чл. 153, вр. чл. 149 от ЗЕ, във връзка с
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими - налице са активно и пасивно
легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска – ищецът претендира
установяване съществуването на насрещна престация /вземане/ при твърдение за наличие на
валидно правоотношение между страните за продажба на топлиннна енергия при публично
известни общи условия и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по
тази правна връзка да заплати топлинна енергия за процесния период. По реда на чл.410 от
ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 877/2024г., срещу
която ответниците са депозирали възражение. Исковата молба е подадена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
По същество на доводите:
Според действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
11
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
По делото се установи, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот за
периода от м.05.2020г. до м.11.2020г., който са придобили при режим на съпружеска
имуществена общност. С оглед изложеното съдът намира, че същите са и ползватели на
топлинна енергия. Неоснователни са в тази насока възраженията на процесуалния
представител. С оглед действащата нормативна уредба във връзка с топлоснабдяването, за
възникването на облигационно отношение между доставчика на топлинна енергия и
собственика на топлоснабден имот в качеството му на потребител/клиент на топлинна
енергия не е необходимо подаване на молба-декларация за откриване на партида от страна
на последния.
Предвид изложеното съдът намира, че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия досежно
процесния имот, находящ се в гр. София през процесните отчетни периоди.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
12
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год., публикувани на
11.07.2016год., в сила от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия - / чл. 16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД - арг.
чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия - арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
По делото се установи от представените писмени доказателства-договор, протокол от
ОС на ЕС, ведно с подписи, че сградата - етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като е възложено извършването на
индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на третото лице - помагач. В тази връзка е представен и Протокол от
проведено Общо събрание на етажните собственици, където се намира процесния имот, на
което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение/топлинен
счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139- чл. 148/ и в Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото е приложен Договор № Д-0-67/
03.06.2020 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД, от което е
видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно
правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното
предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. А....... ....Т., по безспорен начин се установи, че дяловото разпределение на топлинна
енергия в СЕС за клиента са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката чл.68. чл.69. чл.71 ал.2 и приложение към чл. 61 т.5.2, т. 6.1.1
съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от12.03.2020г и чл. 1396 от ЗЕ, като дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост е извършено от фирма “Техем Сервисис”
ЕООД съгласно чл.139а от ЗЕ и .чл. 68 , 69 и приложение към чл. 61 .т.6.1.1, т.6.1.3
Наредба№ Е-РД-04-1от12.03.2020г. Установи се, че фактурираните сумите за топлина
енергия за даденият период от м.05.2020г.до м.11.2020г. и отчетената топлинна енергия за
дялово разпределение, като изчислените суми за топлоенергия по отделните компоненти са
в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката
чл.61т.5.2,т.6.1.1 т.6.4 от Наредба № Е-РД-04-1от12.03.2020г. и чл.139аотЗЕ, както и, че
сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно действащата нормативна уредба
в областта на енергетиката за процесния период.
С оглед на горното, съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. В тази връзка намира стореното от ответниците в писмения отговор
оспорване за неоснователно.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена съдът съобрази изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Според настоящия съдебен състав като взе предвид представените по делото писмени
доказателства-фактури, кредитни известия и дебитни известия, както и приетото
13
заключение по съдебно-счетоводната експертиза претендираните задължения за процесния
период м.05.2020г. до м.11.2020г. са платени и не се дължат. В тази връзка на първо място
съдът констатира, че в самите фактури, издадени от ищцовото дружество са отразявани
дължими и за предходен период незаплатени задължения, като е видно от Фактура №
001300436140 от 30.11.2020г. за отчетен период 01.11.2020г.-30.11.2020г., че е отразено
/неизготен за ищеца факт/, че няма неплатени задължения за изминал период към
14.12.2020г. като към 14.12.2020г. има сума за плащане на обща стойност 35, 69 лв. По
делото е представена Обща фактура № ********** от 31.07.2021г. за отчетен период
01.05.2020г.-31.01.2021г. на обща стойност от 99, 42 лв. с ДДС, която има различно
съдържание-на л. 23 от делото тази фактура съдържа информация за окончателно
задължение за периода от 01.05.2020г.-31.01.2021г., както следва- сума за измерено
количество топлинна енергия за периода-99, 42 лв., платени суми по фактури /главници/ за
периода 9, 90 лв., сума за плащане по обща фактура -89, 52 лв., докато същата фактура на л.
110 от делото информация за окончателно задължение за периода от 01.05.2020г.-
31.01.2021г., както следва- сума за измерено количество топлинна енергия за периода- 99, 42
лв., платени суми по фактури /главници/ за периода 71, 37 лв., сума за плащане по обща
фактура - 28, 05 лв. С оглед изложеното съдът намира, че е налице плащане. Видно от
заключението на вещото лице Велинова фактурата за м. 11.2020г. е на стойност 34, 17 лв., за
м. 12.-61, 65 лв., за м. 01.2021г. 21, 54 лв., но е отразило, че ежемесечните фактури на база
прогнозна стойност за периода от м.05.2020 г. до м.01.2021 г. е в размер на 102,50 лева. На
31.07.2021 г. са издадени кредитни известия за горепосочения период в общ размер на 102,50
лева. На 31.07.2021 г. е издадена обща фактура за ТЕ № ********** за отчетния период
01.05.2020- 31.01.2021 г. на обща стойност 99,42 лв. с ДДС. На 30.06.2020 г. има платена
сума в размер на 1,04 лева. На 04.11.2020 г. има платена сума в размер на 8,86 лева. ОБЩО:
9,90 лева. На 31.03.2021 г. са издадени кредитни известия за периода м. 12.2020 г. и
м.01.2021 г. в размер 58,43 лева. На 20.06.2022 г. е издадено кредитно известие за част от
м.11.2020 г. в размер на 12,63 лева. ОБЩО КИ: 71,06 лева. За периода м.05.2020 г. до
м.01.2021 г. са дължими 101,47 лв., от които са погасени 80,96 лв. Остатъкът за плащане към
01.02.2024 г. е в размер на 20,51 лева. С оглед изложеното и като взе предвид данните за
задълженията за м. 11.2020г. и следващите-за м.12.2020г. и м. 01.2021г. /непроцесни по
делото/ съдът намира, че е останало задължение за м. 01.2021г., което обаче не е предмет на
делото.
Предвид изложеното съдът намира, че ответниците са заплатили задълженията си за
процесния период и не ги дължат. С оглед недължимост на главницата същите не дължат и
лихва за забава.
Предвид изложеното исковете са изцяло неоснователни.
В допълнение следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че е налице остатък за
плащане по фактура за м. 11.2020г. /доколкото изрично от заключението се установи, че
всички суми до м.10.2020г. са платени/ то вземането е погасено и по давност, с оглед
своевременно релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно
решение 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая искът е предявен
на 13.02.2024г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в РС-София,видно от входящия номер/, то в
процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва на 13.02.2021 г. Следователно извън погасителната давност са всички вземания,
14
чиято изискуемост настъпва след и на 13.02.2021 г. по аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м.11.2020 г. Поради което съдът намира за
изтекла погасителната давност досежно претендираните суми, включително за м. 11.2020г.
Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период ОУ на
ищеца - тези от 27.06.2016 г., публикувани на 11.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г.,
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-
дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното
вземане - това за м. ноември 2020 г. е станало изискуемо на 15.01.2021 г., т. е. преди
13.02.2021 г., поради което то, както и предхождащите го месечни задължения - тези за м.
05.2020 г. - м. 10.2020 г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла тригодишна
погасителна давност. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
ТЕ въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не променя
момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на
срок за изпълнение на задълженията в процесните общи фактури, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответника - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми
въз основа на прилаганата система на плащане - чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, няма отношение към
началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да
се дължи месечно - чл. 32 ОУ, а не за отчетен период.
При това положение, съдът приема, че вземанията са погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му -
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от ЕАД,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
15
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, съдът приема, че предвиденият 45-дневен срок за
изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е.
преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 - дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
По аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. В процесния случай, съобразно
изложените по-горе съображения всички претендирани главници са погасени по давност,
съответно погасени по давност са и претендираните вземания за обезщетение за забава във
връзка с тях.
При този изход на делото право на разноски имат единствено ответниците на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които са сторили изрично искане за присъждането им, с
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците претендират сторени разноски в заповедното производство за подадени
възражения чрез пълномощник, както и сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Видно от представените два договора за правна защита и съдействие договореното и
платено от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение е в размер на по 200, 00 лв. За
исковото производство всеки от ответниците е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в
размер на по 600, 00 лв.
Съгласно т.р.4/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.12 съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
От страна на ищцовото дружество е сторено възражение за прекомерност на
претендираните от ответниците адвокатски възнаграждение.
16
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да
бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Същото е и основателно.
От представените с възражението доказателства безспорно се установява, че
длъжниците са направили разноски във връзка с организиране на защитата си срещу
издадената срещу тях заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Като разход, подлежащ на компенсиране от насрещната страна – кредитор се претендира
платеното адвокатско възнаграждение в размер на по 200, 00 лв. Преценката за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК в подобни случаи следва да бъде съобразена както с
правната квалификация и извършените процесуални действия по установяване на
релевантните за делото факти и събиране на доказателства, така и с настъпването на
евентуални усложнения, свързани с предмета на спора или със страните.
След извършване на такава преценка, съдът намира, че фактическата и правна
сложност на делото в случая се явяват несъразмерни на уговореното адвокатско
възнаграждение, тъй като действията, извършени от процесуалния представител на
длъжниците се изчерпват единствено с депозирането на възражение по чл.414 ГПК. В
конкретния случай релевантно за преценката на размера на адвокатското възнаграждение е
изготвянето и депозираното възражение по чл.414 ГПК, като по делото не са налице
доказателства преди подаване на възражението процесуалния представител да е извършвал
справки по него или да го е проучил по някакъв начин. Подаденото възражение срещу
издадената заповед за изпълнение не е мотивирано като законът го допуска. Нещо повече
адвокатът е получил адвокатско възнаграждение и в исковото производство отново за същия
спор. За възражението е налице утвърден с Наредба №6 от 20.02.2008г. на Министъра на
правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта
винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа
указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от вземането се
признава, това да се посочи изрично. Подаването на възражение по чл.414 ГПК е една от
възможностите за защита на длъжника срещу заповедта, наред с обжалването на
разпореждането за незабавно изпълнение, обжалването на заповедта в частта и за разноските
и искане за спиране на изпълнението, поради което адвокатското възнаграждение за този вид
защита, не може да бъде обусловено от материалния интерес. Съобразявайки тези основни
положения и като има предвид изложеното по-горе относно същността на възложеното и
извършено от адвоката правно и фактическо действие – подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК, съдът приема, че размера на
адвокатското възнаграждение, което кредитора дължи да репарира като сторени разходи на
длъжника, за подаване на възражението по чл.414, ал.1 ГПК, следва да се определи в размер
на 50,00 лева. В този смисъл съдът намира, че дължимото се за процесуалното
представителство на длъжниците по заповедното производство минимално адвокатско
възнаграждение възлиза в размер на 50, 00 лв. или всеки от ответниците има право на
репатриране на заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер
на по 50, 00 лв., които следва да се заплатят от ищеца.
Относно претендираното от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение в
исковото производство в размер на по 600, 00 лв., съдът намира възражението за
прекомерност също за основателно. В случая фактическата и правна сложност на делото не
се отличава по никакъв начин от подобни искови производства, приключило е в две съдебни
заседания, като взе предвид и материалния интерес по делото, намира, че възнагражденията
са прекомерни, като съдът, отчитайки невисоката фактическа и правна сложност на спора,
материалният интерес и при съобразяване с вида на извършените процесуални действия от
страна на процесуалния представител на ответниците, изразяващи се в подаване на писмен
17
отговор и явяване в две съдебни заседания, намира, че размерът на претендираните разноски
от ответниците следва да се редуцира до сумата от 400, 00 лв. за всеки от тях.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач не са
претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му се следват по аргумент
от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от В...... К....- Изпълнителен директор и И.....Е....
Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Ф...........
И...... срещу Е. В. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.С...... обл.С..... общ.К....... и А. А. Р., с
ЕГН:**********, с адрес: гр.С.........с които се иска установяване дължимост на суми от
ответниците по издадена срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 419/05.04.2024г. по ч.гр.д. №877/2024г. по описа на РС-Благоевград, в условията
на разделна отговорност, а именно: сумата от 20,51 лв. /двадесет лева и петдесет и една
стотинки/ - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2020г. до м.11.2020г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.инсталация
**********/аб. № 75169, ведно със законната лихв......а от 09.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 7,95 лв. /седем лева и деветдесет и пет стотинки/ -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 01.02.2024г., както следва: Е. В. Р., с ЕГН:
********** - 1/2, а именно: 10,25 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.11.2020г., ведно със
законната лихва от 09.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 3,98 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 01.02.2024г.; А. А. Р., с ЕГН:********** - 1/2, а
именно: 10,25 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.11.2020г., ведно със законната лихва от 09.02.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, и 3,98 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 01.02.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от В.. К......- Изпълнителен директор и И......Е......- Председател
на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Филиз Ибрямова ДА
ЗАПЛАТИ НА Е. В. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.С........сумата от 50, 00 лв. /петдесет
лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и
сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от В.....К...... Изпълнителен директор и И. ....Е... Председател на
Управителния съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Филиз Ибрямова ДА
ЗАПЛАТИ НА А. А. Р., с ЕГН:**********, с адрес: гр.С.....сумата от 50, 00 лв. /петдесет
лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и
сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б........окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
18
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
19