Решение по дело №581/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 667/11.9.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Антоанета Метанова	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 581 по описа на съда за 2020 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на Л.Т.Л. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Ц. ***, със съдебен адрес *** против Решение № 1054-12-9#1/27.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 0-125-000-00-01369559/17.02.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Посочено е, че с пенсионирането, осигуряването не се прекъсва автоматично, а са необходими определени действия, изразяващи си в спиране на трудова дейност или прекъсване на осигуряването. Излагат се съображения, че след като жалбоподателят е плащал осигурителни вноски, той не може да е загубил осигурителни права. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ц., който по изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените разноски.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Вълчинова, която по изложени съображения в писмени бележки моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1054-12-9#1/27.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 0-125-000-00-01369559/17.02.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя на 01.04.2020 г. по пощата с обратна разписка (лист 13), като в законоустановения 14 – дневен срок (срокът е удължен с § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, в ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Установи се по делото, че жалбоподателят се осигурявал по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, като самоосигуряващо се лице, собственик на ЕТ „Лююбомир Л. ***. Същият е заявил начало на дейност, считано от 01.01.2009 г., като с подадената в НАП декларация е заявил, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство. Видно от Разпореждане № ********** по протокол № 01267 от 12.07.2019 г. на ръководител на „ПО“ на Л.Л. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.05.2019 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, както и че след датата на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, жалбоподателят е продължил да внася осигурителни вноски във фондовете на ДОО.

Установи се, че на жалбоподателя бил издаден болничен лист № Е20197255598 за периода 15.01.2020 г. до 25.01.2020 г. На 08.02.2020 г. със справка № Р-14-12-000-00-********** в НОИ било прието удостоверение- приложение № 9 към чл. 11 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО по болничен лист № Е20197255598 за периода 15.01.2020 г. до 25.01.2020 г. На 25.02.2020 г., жалбоподателят подал декларация обр. ОКд-5 с вх. № 130432000363432/25.02.2020 г., с която заявил, че е пенсионер и че желае да се осигурява за всички социални рискове без трудова злополука професионална болест и безработица, считано от 25.02.2020 г.

Последвало е издаването на Разпореждане № 0-12-000-00-01369559/17.02.2020 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пазарджик, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по този болничен лист № Е20197255598, като са изложени мотиви, че на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.05.2019 г. и в регистъра на осигурителите за самоосигуряващото се лице липсват данни за начало/възобновяване на дейност след датата на отпускане на пенсията - 28.05.2020 г. към началото на временната неработоспособност – 15.01.2020 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.  При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от същата наредба, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец (декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. Окд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

В конкретният случай самоосигуряващото се лице не е започнало, прекъснало или възобновило трудовата си дейност, но за него са настъпили нови обстоятелства - пенсиониране, при което е необходимо изрично да се заяви волята на самоосигуряващото се лице, относно осигуряването му.

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Тоест разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО урежда възможността осигуряването на самоосигуряващите се лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да бъде тяхно право, но не и задължение, и като правен субект те могат да преценят дали ще упражнят предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от упражняването на това право. Работещите пенсионери, които желаят да продължат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, след като вече им е отпусната пенсия, следва да заявят това чрез нарочно подаване на декларация ОКд-5, в която изрично да потвърдят желанието си да продължат да се осигуряват. Съгласно чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. След като не е спазен установения от закона ред за деклариране желанието да се осигурява, то не може заплатените осигурителни вноски да заместят това деклариране. В този смисъл е и трайната практика на ВАС.

По делото е безспорно установено, че такава декларация не е била подавана към 15.01.2020 г. /началната дата на временната неработоспособност по издадения болничен лист/ и доколкото липсва изрично волеизявление за осигуряване, следва да се приеме, че лицето не е желаело да се осигурява за ДОО и ДЗПО. Липсата на такава декларация не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Действащата нормативна уредба не позволява да се направи извод, че е възможно желанието за осигуряване да се заяви чрез заплащане само на осигурителните вноски. Видът на осигуряването се определя единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 3 или  ал. 4 от НООСЛБГЧМЛ. Когато не е била подадена декларация по посочената наредба, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска възстановяването или прихващането им по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК.

Следва да се отбележи, че с ДВ бр. 71/11.08.2020 г. е приет § 4, ал. 1 от ПЗР на НООСЛБГЧМЛ, според която норма за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и които до датата на влизане в сила на § 1 са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, се счита, че са изразили желанието си да се осигуряват по предвидения в наредбата ред. Посочената разпоредба обаче е материалноправна и няма обратно действие, поради което е приложима занапред. Видът на нормата е определящ за действието й във времето. Установеното с чл. 14, ал. 1 ЗНА правило е за действие занапред на нормативните актове. Обратна сила може да се даде само по изключение с изрична разпоредба.

 С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “е“ от КСО, решението не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Т.Л. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Ц. ***, със съдебен адрес *** против Решение № 1054-12-9#1/27.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 0-125-000-00-01369559/17.02.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

ОСЪЖДА Л.Т.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                               СЪДИЯ:/П/