РЕШЕНИЕ
№ 822
гр. Бургас, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Д. Е.а
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20252100501382 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. Х. П., чрез адв. С. Евтимов от
Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 1332 от 09.06.2025 г. по гр. д.
№ 5663/2024 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която са уважени
обективно съединените искове на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено, че П. дължи следните суми: 433,87 лв.
– цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.11.2023 г. до
окончателното изплащане; 103,02 лв. – законна лихва за забава върху сумата
от 433,87 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 23.10.2023 г.; 3,55 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 до
30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 02.11.2023 г. до окончателното
изплащане; 0,79 лв. – законна лихва за забава за забава върху главницата от
3,55 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г., за които вземания е била
издадена Заповед за изпълнение № 285 от 26.01.2024 г. по ч. гр. д. № 418/2024
г. на Районен съд – Бургас.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът е
1
отхвърлен за разликата между 433,87 лв. и пълния претендиран размер от
490,58 лв.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с
материалния закон и нарушаване на съдопроизводствените правила. Оспорват
се изводите на съда, че липсва надлежно подадена декларация за
предстоящото нулево потребление за 2020 г., съгласно изискванията на
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (по-долу
„Наредба за топлоснабдяването“). Твърди се, че на 12.11.2019 г. П. е подала
своевременно заявление-декларация по горепосочената наредба, съгласувано с
домоуправителя и с още двама съседи на процесния имот, за да оповести
предстоящото нулево потребление за 2020 г., но въпреки искането на страната
третото лице – топлинен счетоводител, да представи същата по делото, това
не е било сторено. Сочи се, че поради това страната е представила наличния
при нея екземпляр от документа. Твърди се, че се касае до процесуално
нарушение на съда и се моли на основание чл. 266, ал. 3 ГПК съдът отново да
задължи третото лице да представи задържаната при него декларация, от
която да се установи кога е подадена тя и дали са изпълнени останалите
изисквания на закона за съгласуване. Сочи се, че неползването на имота е било
предварително известено на топлинния счетоводител по надлежния ред,
поради което не е имало основание за служебно начисляване на топлинна
енергия на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., и че начислените на това основание
суми представляват неоснователно обогатяване от страна на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. Изтъква се, че показанията на водомера в
жилището за две години, в които попада процесният период, сочат на общо
потребление от 1 куб. м. топла вода. Поддържа се, че липсват каквито и да
било доказателства за ползването на имота в процесния времеви период, които
да наложат служебно начисляване на потребление. Въззивницата моли за
отмяна на постановеното от първата инстанция решение в обжалваната част,
както и за отхвърляне на предявените искове. Претендира деловодните
разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, чрез юрк. Надежда Пенкова. В него се излага, че оплакванията
в жалбата са неоснователни. Изразява се съгласие с фактическите и правни
изводи на първата инстанция. Иска се решението да бъде потвърдено в
обжалваната част. Претендират се деловодните разноски. Не се сочат нови
доказателства.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от третото лице-помагач на
ищцовото дружество – „НЕЛБО“АД, чрез юрк. Анна Николова. В него се
излага, че решението на първата инстанция е правилно. Поддържа се, че
дяловото разпределение е извършено съобразно с нормативните правила, като
потреблението е начислено служебно, защото абонатът не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до процесния апартамент за отчитане на
потребеното количество вода на нито една от двете официално обявени дати за
финален отчет след края на отоплителен сезон 2020/2021 г. Изтъква се, че
подадената декларация по образец в „НЕЛБО“ АД на 12.11.2019 г. не е
2
документ, въз основа на който да се избегне начисляването на служебен
разход за топла вода, след като не е бил осигурен достъп до жилището за
проверка и отчет. Заявява се, че за следващия отчетен период (от м. май 2021 г.
до м. април 2022 г.) делът на топлата вода е определен въз основа на
показанията на водомера, снети през м. май 2022 г., а разпределението на
топлинната енергия е направено при съобразяване на методиката към чл. 61,
ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Иска се решението да бъде
потвърдено в обжалваната част. Не се сочат нови доказателства.
Съдът намира подадената жалба и отговорите за редовни и допустими,
поради което няма пречка да бъдат разгледани по същество.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 02.11.2023 г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Д. Х. П. за заплащане на следните суми: 4490,58 лв. – цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане; 103,02
лв. – законна лихва за забава върху сумата от 433,87 лв. за периода от
15.08.2021 г. до 23.10.2023 г.; 3,55 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 до 30.09.2021 г., ведно със законна
лихва от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане; 0,79 лв. – законна лихва за
забава за забава върху главницата от 3,55 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
23.10.2023 г. Заявлението е подадено до Софийски районен съд, но делото е
прекратено и препратено по подсъдност на Районен съд – Бургас.
Издадена е Заповед за изпълнение № 285 от 26.01.2024 г. по ч. гр. д. №
418/2024 г. на Районен съд – Бургас, с която заявлението е уважено в цялост.
На 26.02.2024 г. в срока за възражение е постъпило такова от Д. П. П.,
която е заявила, че не дължи вземанията по заповедта. Посочила е, че имотът
не се ползва и че се дължат само сумите за дялово потребление. Изтъква, че е
надплатила 158,61 лв., поради което следва да се приеме, че дължимите 28,57
лв. за дялово разпределение са погасени.
Настоящият иск е предявен на 16.08.2024 г., в срока, даден от районния
съд. В исковата молба се сочи, че ответницата е собственик на
топлоснабдения имот в гр. София; че е обвързана от публично известните
общи условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ АД (по-долу „ОУ“). Сочи се,
че в сградата услугата по дялово разпределение е извършвана от „НЕЛБО“
АД, което е издало изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
3
дялово разпределение. Изтъква се, че на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ
клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат на продавача на
топлинна енергия стойността на услугата по дялово разпределение,
формирана по реда на чл. 36 от ОУ.
В отговора на исковата молба се излага, че на 12.11.2019 г. ответницата е
подала заявление-декларация, в което изрично е отбелязала, че живее поС.но в
гр. Бургас и че имотът в гр. София ще бъде с нулева консумация. Твърди се, че
издадената от ищеца фактура е незаконна – издадена при липса на данъчно
събитие, тъй като процесният имот е необитаем и липсва потребление на вода
в него. Изтъква се, че към 17.01.2020 г. е отчетено потребление на 123 куб. м.,
а към 28.04.2022 г. – 124 куб. м., т.е. няма как при изразходван 1 куб. м. цената
да е посочената във фактурата. Направено в възражение за погасителна
давност.
С решението си съдът е приел за неоснователно възражението на
ответницата, че е невъзможно за изразходен един кубичен метър вода да
дължи посочената в исковата молба сума. Посочил е, че стойностите не са
начислени вследствие на реално преминала и отчетена топлинна енергия, а
служебно. Съобразно Наредбата за топлоснабдяването съществувало правно
задължение на потребителя на енергия да осигурява достъп до обекта.
Следователно дори и при нулево потребление за ответницата съществувало
задължение да осигурява достъп до обекта, за да бъде констатирано това
нулево потребление. Според съда неосигуряването на достъп до обекта е
породило право на ищеца да извърши служебно начисляване за периода от м.
май 2020 до м. април 2021 г. Съдът се е позовал на съдебно-техническата
експертиза, според която ответницата е надвнесла 30,10 лв., но е приел, че
възстановяването на тази сума може да бъде поискано от нея по друг ред.
Приел е, че е без значение липсата на фактури за целия процесен период.
Намерил е за частично основателно възражението за погасяване по давност на
процесните вземания за периода преди 02.11.2020 г. Извършил е
самостоятелни изчисления, за да определи размера на дължимите главници и
лихви. Предвид изложеното е уважил иска частично, а за разликата го е
отхвърлил.
Настоящият състав намира за установена следната фактическа
обстановка:
Безспорно е, а и се установява от представения нотариален акт, че
ответницата е собственик на имот с адрес: гр. София, ж. к. „Младост-4“, бл.
401, вх. 6, ет. 2, ап. 28, който се намира в сграда в режим на етажна
собственост.
Безспорно е, че в процесната сграда има абонатна станция за битово
горещо водоснабдяване, до която достъп е имала и ответницата.
Безспорно е, а и се установява от приложения договор с етажната
собственост, че услугата по дялово разпределение в процесната сграда е
осъществявана от „НЕЛБО“ АД.
В хода на първоинстанционното дело ответницата е представила
заявление-декларация с вх. № Д 7567 от 12.11.2019 г., в което липсват подписи
4
на домоуправител и двама съседи. Във въззивното производство са изложени
твърдения, че съществува друг екземпляр от заявлението, който се намира при
„НЕЛБО“ АД. Съдът е задължил „НЕЛБО“ АД да представи оригинал от
заявлението, но това не е сторено, поради което страната е представила копие,
което е получила от дружеството по имейл. В това заявление фигурират
подписи на управителя и на двама съседи, както и показание на водомера.
Следва да се посочи обаче, че доказателството е ирелевантно за изхода на
настоящия спор, тъй като то важи само за отоплителния сезон на 2019-2020 г.
Освен това, както е видно от бланката на самото заявление, то не освобождава
потребителя от задължение да осигури достъп за отчет в края на отоплителния
сезон. Единствената функция на заявлението е потребителят да бъде
освободен от задължението цяла година да заплаща служебно изчислени
прогнозни стойности на потреблението.
По делото е наличен талон за отчет на уреди от 14.01.2020 г., изготвен от
служител на „НЕЛБО“ АД, от който е видно, че същата дата показанието на
водомера е било 123 куб. м. Наличен е и талон от 28.04.2022 г., при подмяна на
водомера, когато показанието е било 124 куб. м.
Безспорно е, а и се установява от извършената съдебно-техническа
експертиза, че топломерът в абонатната станция на етажната собственост е
бил технически изправен, преминал е първоначална и последващи
метрологични проверки съобразно Закона за измерванията.
Безспорно е, а и се установява от приложения по делото констативен
протокол, че за отоплителния сезон 2020-2021 г. ответницата не е осигурила
достъп, за да бъде извършен отчет в имота й.
Безспорно е, а и се установява от извършената съдебно-техническа
експертиза, че за отоплителния сезон 2021-2022 г. отчетът е извършен
съгласно показанието на водомера от 28.04.2022 г., т.е. прието е, че е
употребила 1 куб. м. вода. За периода 04.2020 г. до 04.2021 г. служебно е
начислено потребление на 51 куб. м. топла вода. Очевидно обаче за целия
период от 14.01.2020 г. до 28.04.2022 г. (при процесен период от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г.) ответницата реално е потребила 1 куб. м. вода.
По делото са налични две изравнителни сметки, за всеки от
отоплителните периоди в рамките на процесния. За периода 05.2020 до
04.2021 г. е изчислено, е потребителят трябва да доплати 641,11 лв. За периода
от 05.2021 г. до 04.2022 г. е изчислено, че на потребителя трябва да бъдат
възстановени 78,63 лв.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването, на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост), като
отоплителни тела без уреди.
Според чл. 70, ал. 5 от Наредбата за топлоснабдяването клиентите
(потребителите), неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител.
5
Съгласно чл. 28, ал. 1-3 от ОУ продавачът връчва чрез търговеца на
упълномощеното лице в сградата на етажната собственост изравнителните
сметки на купувачите. Датата на връчване на изравнителните сметки се
удостоверява с подпис на упълномощеното лице. Упълномощеното лице
информира купувачите в сградата на етажната собственост за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването.
Съгласно чл. 29, ал. 2 купувачите, неосигурили достъп, могат да поискат
срещу заплащане допълнителен отчет и преработване на изравнителните
сметки в 3-месечен срок от датата по чл. 28, ал. 2.
Настоящият състав намира, че служебното начисляване на топлинна
енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на
уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества
реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин
е установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга,
когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане. По мнение
на настоящия състав, при наличие на данни, по който може да бъде
определено реално потребеното количество вода, както е в случая, е
недопустимо да се иска от потребителя да заплати служебно начислените
стойности. Противното означава ищецът да получи цената за недоставена
топлинна енергия, обогатявайки се неоснователно за сметка на потребителя.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответницата е потребила 1 куб.
м. за процесния период (предвид липсата на други данни) и дължи цената
само за него. По реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че потребената
електроенергия е само тази, посочена в изравнителната сметка за 05.2021 –
04.2022 г., т.е. 90,57 лв. за топлинна енергия и 11,94 лв. за дялово
разпределение. Предвид данните от съдебно-счетоводната експертиза, че към
този момент е налице надплащане от ответницата в размер на 153,11 лв.,
задължението е погасено изцяло.
Въз основа на изложеното решението на първата инстанция следва да
бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за двете инстанция има
въззиваемата (ответница). Тя е сторила разноски в размер на 25 лв. – държавна
такса за въззивно обжалване, 300 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция (в представения за пръв път пред въззивната инстанция договор е
уговорено възнаграждение само за тази инстанция), 200 лв. – възнаграждение
на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза. Поради това решението
следва да се отмени и в частта за разноските и в полза на страната следва да се
присъдят общо 525 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1332 от 09.06.2025 г. по гр. д. № 5663/2024 г. на
Районен съд – Бургас, в частта, с която са уважени обективно съединените
искове на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, за приемане за установено, че Д. Х. П., с ЕГН **********, дължи
следните суми: 433,87 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
02.11.2023 г. до окончателното изплащане; 103,02 лв. – законна лихва за забава
върху сумата от 433,87 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 23.10.2023 г.; 3,55 лв.
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021
до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 02.11.2023 г. до окончателното
изплащане; 0,79 лв. – законна лихва за забава за забава върху главницата от
3,55 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г., за които вземания е била
издадена Заповед за изпълнение № 285 от 26.01.2024 г. по ч. гр. д. № 418/2024
г. на Районен съд – Бургас, както и в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено, че Д. Х. П., с ЕГН
**********м дължи следните суми: 433,87 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане; 103,02
лв. – законна лихва за забава върху сумата от 433,87 лв. за периода от
15.08.2021 г. до 23.10.2023 г.; 3,55 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 до 30.09.2021 г., ведно със законна
лихва от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане; 0,79 лв. – законна лихва за
забава за забава върху главницата от 3,55 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
23.10.2023 г., за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 285
от 26.01.2024 г. по ч. гр. д. № 418/2024 г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, да
заплати на Д. Х. П., с ЕГН **********, сумата от 525 лв. – деловодни
разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8