№ 8494
гр. С, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.Ст.В
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д.Ст.В Гражданско дело № 20221110151719
по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно пасивно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Т С“ ЕАД
съществуват следните вземания от следните лица:
от К. К. Я- Д.а: за сумата от 2032.56 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 10, находящ се в гр. С, ж.к. „..... 4“ бл. 468, вх. А, ет. 4, за сумата от 254.18 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., за сумата от 46.81 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 8.64 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 03.06.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 31584/2021г. по описа на СРС, 54 състав;
от К. Д. Д.: за сумата от 508.14 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10,
находящ се в гр. С, ж.к. „..... 4“ бл. 468, вх. А, ет. 4, за сумата от 63.54 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 11.05.2021г., за сумата от 11.70 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
2.16 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 03.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. дело № 31584/2021г. по описа на СРС, 54 състав.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
1
между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през
исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили
насрещното си задължение за заплащане на припадащата им се част от дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет
страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по
общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат
заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения
ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1
ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания.
Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответниците оспорват предявените срещу тях искове, поддържайки, че
нямат качеството потребители на топлинна енергия нито по смисъла на разпоредбата на § 13
от ДР на ЗЗП, нито по смисъла на нормата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, като оспорват в тази
връзка да са собственици на процесното жилище. Като самостоятелно основание за
недължимост на вземането за цената на услугата дялово разпределение сочат
обстоятелството, че същата се дължи на третото лице- помагач на ищеца, а не на последния.
В депозираните в срок възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците- ответници са
релевирали и възражения за погасяване на процесните вземания по давност. Претендират
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;
3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
2
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен договор от
23.07.1992г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти, че на посочената дата К. К. Я- Д.а и . .... Д. са придобили правото на собственост
върху порцесния апартамент № 10, находящ се в гр. С, ж.к. „..... 4“ бл. 468, вх. А, ет. 4, като
доколкото по делото са налични данни, че двамата са били съпрузи, вкл. към посочената
дата, и на основание разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. (отм.), следва да се приеме,
че имотът е придобит от тях при условията на бездялова съпружеска имуществена общност,
прекратена при равни квоти- арг. чл. 27, ал. 1 и чл. 28 СК във вр. с § 4 от ПЗР на СК, със
смъртта на съпруга . .... Д. на 29.10.2011г. Съгласно представеното по делото и неоспорено
удостоверение за наследници изх. № УН 1320/08.11.2011г. по описа на Столична община,
район „.....“, след смъртта си на 29.10.2011г. . .... Д. е оставил като свои наследници по закон
своите съпруга- К. К. Я- Д.а, и синове- ....... Д. Д. и К. Д. Д., в резултат от което всеки от тях
се е легитимирал като носител на право на собственост върху процесното жилище при
следните квоти: К. Д.а- на 4/6 идеални части (1/2 идеална част в резултат от прекратяването
на СИО със смъртта на съпруга й и 1/6 идеална част- по наследяване от последния), а .......
Д. и К. Д.- на по 1/6 идеална част от имота по силата на настъпилото наследствено
правоприемство. С оглед на това и при липсата на данни, а и на твърдения за осъществени
от тези лица преди или по време на исковия период разпоредителни действия с
притежаваното от тях право на собственост, следва да се приеме, че прези този период
същите са били собственици на жилището и като такива съобразно нормата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ- потребители на доставяната до него топлинна енергия, отговорни да заплащат цената й
съобразно дела си в съсобствеността.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор от 04.09.2002г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която
се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази
сграда, представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано дялово
разпределение, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „......“
ЕООД.
Реалното предоставяне на соченото от ищеца количество топлинна енергия, както и на
услугата по отчитането и разпределянето й между абонатите не се оспорва, а напротив-
изрично се признава от името на ответниците както в отговора на исковата молба, така и в
проведеното на 24.11.2023г. открито съдебно заседание, като се установява и от
представените от третото лице-помагач на ищеца и неоспорени документи за главни отчети,
извършени в процесния имот в края на всеки от двата включени в исковия отчетни периода,
които документи носят подписи за клиент. Последното по своята правна същност
представлява извънсъдебно признание на неизгодни за страната обстоятелства с правно
значение- че имотът е топлоснабден и до него реално е доставено съответното количество
3
топлинна енергия, както и че същата е отчетена от представител на фирмата за дялово
разпределение, което признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК, е едно от най-
надеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес.
Ответниците не оспорват и стойността на предоставените през процесния период топлинна
енергия и услуга дялово разпределение, поради което и съобразно наличните по делото
данни следва да се приеме, че същата възлиза именно на претендираните суми от общо
3048.85 лева- цена на топлинната енергия, и 70.22 лева- цена на услугата топлинно
счетоводство.
За пълнота и прецизност, а и във връзка с изложените от името на ответниците в
проведеното на 24.11.2023г. открито съдебно заседание доводи за незаконосъобразно
начисляване на топлинната енергия за отоплителен сезон 2019- 2020г., следва да се изясни,
че на настоящия съдебен състав са служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.
д. № 1372/2016 г. на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г.
на ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена
с Наредба № 16-344/2007 г. (отм.). Същевременно, обаче, първото решение е обезсилено с
окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на
ВАС, а второто е отменено в частта, с която за нищожни са прогласени нормите на чл. 61,
ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69,
ал. 1, чл. 70, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба
№ 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т.
6.4.1 и 6.7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, като вместо това
същите са отменени като незаконосъобразни. С оглед на това и доколкото решението за
отмяната има действие от влизането му в сила- 26.06.2020г., съобразно разпоредбата на чл.
195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на
решението, какъвто настоящият случай не е, ирелвантна за основателността на процесните
претенции е отмяната на посочените разпоредби от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването
и от Методиката за дялово разпределение. По идентични съображения това важи и за
отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от наредба Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. на министъра на енергетиката и на § 2 и § 3 от същата, доколкото тази отмяна е
постановена с обжалваемо решение на тричленен състав на ВАС от 03.07.2023г., т. е. след
исковия период.
Неоснователен е и наведеният с отговора на исковата молба довод за недължимост на
цената на услугата дялово разпределение в полза на топлофикационното дружество,
доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали
ответниците в качеството им на клиенти на топлинна енергия (доколкото не се установява
да са подали в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22,
ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът се легитимира като носител на вземането за
цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената
на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало
дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за
топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието
на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в
процеса.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за цената на тооплинната енергия и на услугата дялово разпределение на
разглеждане подлежат своевременно релевираните от името на ответниците- с възраженията
по по чл. 414 ГПК, възражения за погасяване на задълженията по давност. Разгледани по
същество, същите са неоснователни, доколкото от датата на настъпване на изискуемостта на
4
най- старото включено в исковия период месечно задължение- това за м. 05.2018г.,
съобразно приложимите в случая общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, в сила от м. 07.2016г., и при приложение на разпоредбите на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13 от ЗИД на
Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, до датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 03.06.2018г., са
изминали по- малко от три години, каквато е продължителността на приложимия спрямо
процесните вземания давностен срок, доколкото същите са периодични съобразно
задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
При тези мотиви и при съобразяване на дела на всеки от ответниците в
съсобствеността по отношение на процесния имот през исковия период предявените срещу
тях искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, имащи за предмет
цените на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, следва да бъдат изцяло
уважени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на топлофикационното дружество, в сила от
м. 07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за
реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за забава се дължи
единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет на потребеното
количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка, когато месечните
суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от представените от подпомагащата ищеца
страна документи, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен
дял, като в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради
което в случая приложимо се явява цитираното правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия
на ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като в случая съставянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за
2018-2019г. и за 2019- 2020г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-
дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
5
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от общо 96.38 лева (19.27 лева- от К. Д., и 77.10 лева- от К. Д.а), както и
сумата от общо 119.72 лева (29.93 лева- от К. Д., и 119.72 лева- от К. Д.а), представляващи
части от сторените от него в заповедното и в исковото производство разноски, както и от
определните от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с
чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултски
възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото, които части са съответни на уважената част от исковете.
В полза на адв. Р. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА следва да
бъде присъдена сумата от общо 89.76 лева, представляваща част от определните от съда
адвокатски възнагтаждения за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ответниците в хода на настоящото производство, съответна на
отвхърлената част от претенциите.
В полза на ответниците- длъжници в заповедното производство, респ. в полза на
адвоката им не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждние за заповедното
производство, доколкото не са представени доказателства такова да е заплатено от страните,
а същеременно в представения по заповедното дело договор за правна защита и съдействие
между адв. Д. и К. Д. не се съдържа уговорка за безплатна адвокатска защита в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на „Т С“
ЕАД, ЕИК *****, съществуват следните вземания от К. К. Я- Д.а, ЕГН **********: за
сумата от 2032.56 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м.
04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. С,
ж.к. „..... 4“ бл. 468, вх. А, ет. 4, както и за сумата от 46.81 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 03.06.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 31584/2021г. по описа на СРС, 54 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на „Т С“
ЕАД, ЕИК *****, съществуват следните вземания от К. Д. Д., ЕГН **********: за сумата от
508.14 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. С, ж.к. „..... 4“
бл. 468, вх. А, ет. 4, както и за сумата от 11.70 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 03.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
6
за които парични притезания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 31584/2021г. по описа на СРС, 54 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. К. Я- Д.а, ЕГН **********, дължи на „Т С“
ЕАД, ЕИК *****, сумите, както следва: сумата от 254.18 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до
11.05.2021г., както и сумата от 8.64 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. Д. Д., ЕГН **********, дължи на „Т С“
ЕАД, ЕИК *****, сумата от 63.54 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., както и
сумата от 2.16 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г.
ОСЪЖДА К. К. Я- Д.а, ЕГН **********, и К. Д. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от общо 96.38 лева (19.27
лева- К. Д., и 77.10 лева- К. Д.а), както и сумата от общо 119.72 лева (29.93 лева- К. Д., и
119.72 лева- К. Д.а), представляващи разноски съответно за заповедното и за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с
чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Р. Л. Д., с личен номер ********** по описа на САК, сумата от общо
89.76 лева, представляваща адвокатски хонорар за осъществената от него безплатна
адвокатска защита на ответниците К. К. Я- Д.а, ЕГН **********, и К. Д. Д., ЕГН
**********, в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„......“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7