№ 279
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И. П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500170 по описа за 2025 година
С решение № 14994 от 21.12.2022 год. по гр.д. № 18393/2022 год. Софийският
районен съд е отхвърлил предявения от Е. Д. М. против Софийски градски съд иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на
разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 15299/2019 год. по описа на СГС за
периода 30.12.2019 год. – 05.04.2022 год., с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като
неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца. Моли съда
да го отмени и да уважи иска в пълния предявен размер.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 15299/2019 год. по описа на СГС е образувано на
22.11.2019 год. по подадена искова молба /“жалба“/ от Е. М. срещу ВКС на РБ за заплащане
на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди от нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване в разумен срок на н.д. № 1018/2019 год. по описа на ВКС на
РБ през периода 29.10.2019 год. – 12.11.2019 год., образувано по негова молба за изменение
на постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Видно от материалите по
делото, на 23.10.2019 год. Е. М. е сезирал ВКС на РБ с искане да му бъде изменена
1
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „подписка“, като делото е
насрочено за 12.11.2019 год. за разглеждане на молбата по реда на чл. 270 от НПК.
С разпореждане от 23.01.2020 год. СГС е оставил без движение исковата молба по
гр.д. № 15299/2019 год. с указания до ищеца да внесе държавна такса по сметка на съда в
размер на 4% върху цената на иска, а в случай че иска да бъде освободен от задължението за
внасяне на такса – да представи надлежно попълнена декларация по чл. 83, ал. 1 от ГПК с
указания, че при неотстраняване в срок на нередовностите исковата молба ще бъде върната.
Липсват данни за това на коя дата е връчено съобщението до ищеца. С молба от 11.02.2020
год. Е. М. е поискал освобождаване от държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и е
поискал предоставянето на правна помощ, като е представил декларация за материално и
гражданско състояние и писмени доказателства. С определение от 25.02.2020 год. СГС е
освободил ищеца от заплащането на държавна такса и разноски по гр.д. № 15299/2019 год.
по описа на СГС и му е предоставил правна помощ. С уведомително писмо на САК от
26.02.2020 год. за процесуален представител на ищеца е посочен адв. И. В. Ю.. С
определение от 14.05.2020 год. СГС е назначил посочения адвокат за процесуален
представител на ищеца по делото и е постановил на адв. Ю. да се връчат всички книжа по
делото с дадена възможност да вземе становище в едноседмичен срок. С пълномощно от
25.09.2019 год. адв. Ю. е преупълномощил адв. Светла Стоянова Ю.а с всички права по
образувани дела пред съдилищата в страната, по които същият е пълномощник/процесуален
представител , вкл. да се запознава с делата, да депозира молби и да получава съдебни книжа
от името на лицата, които представлява.
С разпореждане от 03.11.2020 год. съдът е постановил на ответника да се връчи
препис от исковата молба по гр.д. № 15 299/2019 год. с указания за подаване на отговор в
едномесечен срок. На 26.11.2020 год. ВКС на РБ е подал отговор на исковата молба. С
определение от 01.07.2021 год. съдът е изготвил проекто-доклад по делото и го е насрочил в
о.с.з. на 23.11.2021 год. С определение от 15.11.2021 год. съдът е пренасрочил делото за
05.04.2022 год., поради усложнената епидемиологична обстановка в страната. В
насроченото о.с.з. съдът не е дал хода на делото, тъй като е констатирал, че предявеният иск
е с правна квалификация чл. 2б от ЗОДОВ, а не по чл. 49 от ЗЗД, както е посочено в проекто-
доклада, поради което в производството като контролираща страна следва да участва
Прокуратурата на РБ чрез Софийска Градска прокуратура, като същата не е била призована
за това открито съдебно заседание. Делото е отложено за 25.10.2022 год., като няма данни
същото да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 20 000 лева за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане на делото
2
в разумен срок, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията и по конкретно с
разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал.2 е
посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1
ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на
глава трета „а”от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, но само когато
производството по забавеното дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В случая
искът е допустим, тъй като производството по гр.д. № 15299/2019 год. по описа на СГС не е
приключило, поради което не е необходимо провеждане на посочената административна
процедура.
Настоящият състав намира, че срок от три години, през който не е проведено редовно
първо открито съдебно заседание пред първата инстанция - СГС, а производството по
делото е висящо, е прекомерен.
При преценката дали срокът е разумен съдът съобрази установените в практиката на
ЕКПЧ три критерия: сложност на делото, поведение на страните и на компетентните органи
и достигна до извода, че в конкретния случай за прекомерната продължителност на
производството следва да се ангажира отговорността на ответника. Това е така, тъй като от
датата на образуване на делото – 22.11.2019 год. до 25.10.2022 год. СГС е забавил
производството по него в продължение на 3 години, като е допуснал следните нарушения:
оставил е исковата молба без движение с разпореждане, постановено два месеца след
постъпване на молбата в съда, като през този период не са извършвани други процесуални
действия; след предоставяне от страна на съда на правна помощ на ищеца с определението
от 25.02.2020 год. по делото не са извършвани съдопроизводствени действия до 14.05.2020
год., когато съдът е назначил посочения от САК адвокат за процесуален представител на
ищеца по делото и е постановил на адв. Ю. да се връчат всички книжа по делото с дадена
възможност да вземе становище, т.е. налице е забавяне за период повече от 2 месеца и
половина. За периода след 14.05.2020 год. също не са извършвани процесуални действия,
като съдът е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответника едва с
разпореждането от 3.11.2020 год., като отново е налице забавяне за период от около 6
месеца, като съдът е следвало разпореди да се изпълни процедурата по чл. 131 от ГПК още в
деня на получаване на уведомителното писмо на САК за определения адвокат с оглед
3
обстоятелството, че съдът не е констатирал нередовности на исковата молба, които да е
следвало да бъдат отстранени от назначения процесуален представител на ищеца преди
връчване на препис от исковата молба за отговор на ответника. След постъпване на отговора
на исковата молба на 26.11.2020 год. отново е налице забавяне на производството, тъй като
съдът е изготвил проекто-доклад и е насрочил делото в о.с.з едва с определението си от
01.07.2021 год., като в продължение на 7 месеца не са извършвани каквито и да било
съдопроизводствени действия. Последвалото пренасрочване на делото е по обективни
причини - поради усложнената епидемиологична обстановка в страната. Независимо от
това, следва да се има предвид, че е изминал период от 9 месеца от разпореждането на съда
за насрочване на делото до първото о.с.з. на 05.04.2022 год., когато отново не е даден ход на
делото по вина на ответника, а именно: поради пропуск да се призове контролиращата
страна чрез СГП, поради погрешно квалифициране в проекто-доклада на предявения иск
като такъв по чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 2б от ЗОДОВ, като делото е отложено чак за
25.10.2022 год., следователно налице е период от 2 години и 8 месеца от определянето на
адв. Ю. за процесуален представител на ищеца по делото до даване ход на същото в първо
о.с.з., като няма данни производството да е приключило и към настоящия момент с
постановяване на съдебен акт от първоинстанционния съд.
Почти три години след образуването на делото не е проведено първо открито съдебно
заседание, без уважителни причини и при липса на констатирани нередовности на исковата
молба, като този срок без съмнение според настоящия състав се явява неразумен за този
начален етап на производството.
Съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б от ЗОДОВ като
процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни и ефикасни
мерки за справяне с проблемите и да организира съдебната система по начин, който да може
да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са
неефективни, държавата, респ. – процесуалните субституенти не могат да бъдат
освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок (в този смисъл е и практиката
на ЕСПЧ – решение от 07.07.1989 г. по делото Union Aliment aria Sanders v. Spain по жалба №
11681/85 и др./.
Предявеният иск е частично основателен.
На обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени
от неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и
главно доказване относно вида и размера на вредите, както и пряката причинно-следствена
връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката
на ЕСПЧ, съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива. Размерът на неимущественото обезщетение се определя с
оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Доколкото принципът на
справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди,
при определяне на размера на обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ, следва да се съобразят
освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на
4
производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на
конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство; повлияло ли е и
как воденото производство върху начина на живот на страната /жертва/; значението на
делото за страната, вкл. видът и размерът на засегнатия интерес, предмет на забавеното
производство и др. Според практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov
v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по
жалба № 1849/08), така и съгласно практиката на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д.
№ 924/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 306/18 от 22.10.2019 г. по гр. д. №
4482/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ пълно и
главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по отношение на вида и
размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка между тях
и забавеното производство; а относно неимуществените вреди съществува силна, макар и
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което
съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за
неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради
забавянето на делото. В случая от страна на ответника не са ангажирани никакви
доказателства за оборване на тази презумпция.
Настоящият състав намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 400 лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените в резултат на
забавянето на съдопроизводствени действия неимуществени вреди за процесния период,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. В останалата част предявения иск се явява неоснователен с оглед
вида и интензитета на претърпените болки и страдания, както и поради посоченото по-горе
изискване при определяне на размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ да се вземе
предвид и значението на делото за страната, вкл. видът и размерът на засегнатия интерес:
Съгласно практиката на ЕСПЧ, когато се претендира обезщетение за забавено правосъдие,
релевантен фактор за преценка е и значението на делото за ищеца. Съдът намира, че
процесното дело, с оглед неговия предмет и възможни правни последици, не е от толкова
съществено значение за правната сфера на ищеца, колкото би било напр. едно наказателно
или трудово дело, или за опазване на здравето или живота на ищеца. Неразумното забавяне
на делото в случая не е довело до съществени вреди поради несвоевременно упражняване на
субективни права на ищеца. По приложението на понятието "справедливост" при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди е налице богата и единна
практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК
и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 гд. на ОСГК на ВКС,
например № 407 по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., № 394 по гр.д. № 1520/2011 г. на ІІІ г. о.,
№ 391 по гр.д. № 201/2011 г. на ІІІ г. о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
5
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. ІІІ-то г.о.; Решение № 239/20.12.2022 г. по гр. д. №
3714/2022 г. на ВКС, ІV-то г.о./. В случая твърденията на ищеца за претърпените вреди са в
рамките на обичайните и то от забавено производство, чиито правни последици не биха
засегнали сериозно правата и интересите на ищеца. Настоящият състав намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лева, представляваща
справедливо обезщетение за претърпените в резултат на забавянето на съдопроизводствени
действия неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.04.2022 год. до окончателното изплащане. В останалата част предявения
иск се явява неоснователен. Това е така, тъй като в случая не се установи настъпването на
вреди, по-големи от обичайните при констатираното забавяне на производството.
Производството пред СГС не е образувано по иск за защита на трудови права или за
опазване на здравето или живота на ищеца, поради което е необосновано присъждане на
обезщетение в по-висок размер. Съдът отчете и факта, че ищецът е инициирал стотици дела
през последните години пред различни съдилища в страната с различен характер и срещу
различни ответници, като не се установява процесното забавено дело да е било с по-висока
значимост за ищеца. Воденото на дела за ищеца представлява обичайна и изключително
честа практика. Не се установява с процесното дело да се цели удовлетворяване на негови
съществени накърнени права. С оглед на това и при съобразяване, че по принцип не е
допустимо да има подобно забавяне в разглеждането на дела, което обичайно оказва
негативно въздействие у страните с оглед продължителната им ангажираност с него, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 400 лв., което компенсаторно обезщетение съдът
намира за справедливо, а за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева искът по чл.
2б от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът дължи и законна
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.04.2022 год. до окончателното изплащане /Решение № 87 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 1088/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 50030 от 9.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 785/2022 г.,
IV г. о., Решение № 30 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2021 г., IV г. о.. Определение
№ 5660 от 4.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2242/2024 г., IV г. о./.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция не съвпада с този на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в посочената част и вместо него съдът
следва да постанови друго, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 400 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.04.2022 год. до окончателното изплащане. На ответника се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 98 лв. от
общо 100, 00 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от
6
НЗПП, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е съден да
заплати на ответника разноски за разликата над 98 лева до пълния присъден размер от 100
лева. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 98 лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК. Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14994 от 21.12.2022 год. по гр.д. № 18393/2022 год. на
Софийски районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от Е. Д. М. ЕГН
********** против Софийски градски съд иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца
на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 15299/2019 год. по описа на СГС за
периода 30.12.2019 год. – 05.04.2022 год. до размера от 400 лева, с правно основание чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 98 лева до пълния присъден размер от
100 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Софийски градски съд да заплати на Е. Д. М. ЕГН ********** сумата 400
/четиристотин/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване
правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 15299/2019 год. по
описа на СГС за периода 30.12.2019 год. – 05.04.2022 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 06.04.2022 год. до окончателното изплащане, по иска с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Е. Д. М. ЕГН ********** да заплати на Софийски градски съд сумата 98
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7