№ 50546
***************, 09.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20251110113223 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. П. Г., ЕГН: **********, адрес:
**********************, чрез адв. Ж. В. от САК, със съдебен адрес:
**************************, срещу **************, ЕИК: ***********, седалище и адрес
на управление: *********************** и Н. Т. П., ЕГН: **********, адрес:
********************, с която е предявен иск за следното:
Да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че
ответникът ************** не е собственик на открито паркомясто № 9 (девет), находящо
се в ***************, район ****************, с площ 12,50 кв.м., при съседи: паркомясто
№ 8 (осем), двор, паркомясто №10 (десет), заедно с 5,03 % ид. ч. от общите части на
откритото пространство в паркинга, което открито паркомясто № 9 (девет) представлява
12,50/248,62 ид. ч. от открития паркинг, разположен в северната част на урегулиран
поземлен имот (УПИ) XI-220, в кв.116 (сто и шестнадесет), по плана на гр.**********, м.
„*************** разш. Север“, с площ от 1360 кв. м., което представлява поземлен имот
(ПИ) с идентификатор 68134.1972.2895, поради което същото не може да бъде предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 20248600401509 по описа на ЧСИ с рег. № 860 в
КЧСИ.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника **************, който в
срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който не оспорва предявения иск.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата Н. Т. П., която в срока
по чл. 131 ГПК е подала отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.02.2026 г. от 14:45
ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, молба с вх. № 88239/12.03.2025 г., молба с вх.
№ 105521/25.03.2025 г. и към отговорите на исковата молба документи като доказателства по
делото.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание 440, ал. 1 ГПК,
предявен от В. П. Г. срещу ************** и Н. Т. П. за признаване за установено по
отношение на ответниците, които са съотевтно длъжник и взискател по изпълнително дело
№ 20248600401509 на ЧСИ с рег. № 860 в КЧСИ, че открито паркомясто № 9 (девет),
находящо се в ***************, район ****************, с площ 12,50 кв.м., при съседи:
паркомясто № 8 (осем), двор, паркомясто № 10 (десет), заедно с 5,03 % ид. ч. от общите
части на откритото пространство в паркинга, което открито паркомясто № 9 (девет)
представлява 12,50/248,62 ид. ч. от открития паркинг, разположен в северната част на
урегулиран поземлен имот (УПИ) XI-220, в кв.116 (сто и шестнадесет), по плана на
гр.**********, м. „*************** разш. Север“, с площ от 1360 кв. м., което представлява
поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1972.2895, върху което е насочено
принудително изпълнение за парично вземане, не принадлежи на длъжника
**************.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт, вписан в СВ - *************** с акт № 160, том XXXII, дело 10608/2017 г.,
ищцата придобила от „***************, чийто универсален правоприемник бил ответникът
**************, правото на собственост върху ателие № 6, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 68134,1972.2895.1.14, находящ се на трети етаж в жилищната сграда
в ***************, ********************, заедно с 3,07 % ид.ч. от общите части на
сградата, с мазе № 17, заедно с 0,08 % ид.ч. от общите части на сградата, и заедно със
съответните им припадащи се ид.ч. от правото на строеж върху УПИ XI- 220, в кв. 116, по
плана на ***************, м. „***************-разширение-Север“, с площ от 1360 кв.м.,
заснет в КККР с идентификатор 68134.1972.2895. В т. 4 от цитирания нотариален акт
страните по договора – ищцата и ответното дружество, били постигнали съгласие ответното
дружество да прехвърли на ищцата припадащите се към ателието с принадлежащото му мазе
идеални части от собствеността върху поземления имот, които представлявали обща част на
построената в имота сграда, с правото на ищцата да ползва част от поземления имот за
паркиране на автомобил. Точи участък от поземления имот за паркиране на автомобил,
съответстващ на идеалните части от имота, припадащи се към притежаваното от ищцата
2
ателие и мазе, бил обозначен в нотариалния акт условно за удобство като открито
паркомясто № 9. Твърди се, че от публикация в интернет ищцата узнала, че по изп. дело №
20248600401509 по описа на ЧСИ с peг. № 860 в КЧСИ, със страни ************** –
длъжник и Н. Т. П. – взискател, е насрочена публична продан за обект, собственост на
ответното дружество **************, а именно „открито паркомясто № 9 (девет), находящо
се в ***************, район ****************, с площ 12,50 кв.м., при съседи: паркомясто
№ 8 (осем), двор, паркомясто № 10 (десет), заедно с 5,03 % ид. ч. от общите части на
откритото пространство в паркинга, което открито паркомясто № 9 (девет) представлява
12,50/248,62 ид. ч. от открития паркинг, разположен в северната част на УПИ XI -220, в
кв.116 (сто и шестнадесет), по плана на ***************, м. „*************** разш.
Север“, с площ от 1360 кв.м., представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор
68134.1972.2895, при начална цена от 17750 лв. Твърди се, че ответното дружество
**************, длъжник по посоченото изп. дело, не притежава право на собственост
върху посоченото в обявлението за публична продан открито паркомясто, тъй като същото
не съществувало като самостоятелен обект на правото на собственост, а представлявало
необособена и несамостоятелна част от друг, самостоятелен обект на правото на
собственост – УПИ, в който била построена сградата, а поземленият имот от своя страна
представлявал принадлежност към сградата. Излага подробни съображения, че открито
паркомясто като самостоятелен обект на правото на собственост не същестувава и че
незастроената част на дворното място представлява принадлежност към сградата. Излага
доводи, че необходимите места за паркиране, които се осигуряват задължително в границите
на УПИ, в който е построена нова сграда, съгласно чл. 43, ал. 1 ЗУТ, не съществуват като
самостоятелен обект на собственост, дори да са наименувани „паркинг“. Освен това твърди,
че ако паркомястото не е изградено като гараж – с оградни стени и покрив, не представлява
самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и
несамостоятелна част от друг самостоятелен обект на правото на собственост - УПИ.
Именно такъв бил случаят, като обстоятелството, че описаното в обявлението паркомясто не
съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, а е обща част на сградата и
е необособена и несамостоятелна част от друг самостоятелен обект направото на
собственост - УПИ, се установявало от приложения одобрен проект - ситуация за строежа в
поземления имот, съгласно който изобразените в него участъци за паркиране в УПИ били
без оградни стени и покрив. Освен това, от обяснителна записка към част архитектура на
същия одобрен проект се установявало, че проекта определя режима на незастроената част
на поземления имот като обща част на сградата, в него било посочено, че в УПИ на ниво
терен са осигурени 19 паркоместа за жителите в сградата и три места към улицата за
посетители. Поддържа, че към момента на одобряване на проектите и започване на
строителството собственик както на поземления имот, така и на строежа в него, бил
ответното дружество **************, което с изработване на проекта, одобрен на
02.02.2010 г., определило самостоятелно, че незастроената част на дворното място ще бъде
принадлежност към сградата и ще бъде използвана за паркиране от жителите в сградата, т.е.
от собствениците на обекти в сградата. Така било осигурено от ответника изпълнението на
3
целта на закона - осигуряването на изпълнението на императивното изискване на чл. 43, ал.
1 ЗУТ. С продажбата на самостоятелните обекти в сградата, страните по тях, препотвърдили,
че незастроената част на дворното място е принадлежност към сградата и ще бъде
използвана само от жителите в сградата, вкл. за паркиране от тях на автомобили. Поддържа,
че дворното място, в което е построена сградата, загубило самостоятелното си
предназначение и останало единствено като обслужваща сградата част - обща част, като
наред с това ползването му било разпределено, доколкото всички приобретатели са се
съгласили с предложеното от инвеститора с одобрения проект състояние - използването на
незастроената част от мястото за паркиране, вкл. и с броя на местата за паркиране и
местоположението им. Въпросът дали някой от купувачите е придобил идеална част от
поземления имот и дали е получил право да ползва някое от местата за паркиране, било без
значение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважни предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************** е подал отговор на исковата молба
чрез адв. Т.а Попова, с който не оспорва предявения иск по основание. Не оспорва
изложените в исковата молба фактически твърдения и правни доводи, че описаното в
обявлението за публична продан паркомясто не представлява самостоятелен обект на
правото на собственост, поради което не може да бъде предмет на принудително
изпълнение, а такъв може да бъде единстветно УПИ. В тази връзка допълва, че в случая
ид.ч. от УПИ XI- 220, в кв. 116, по плана на ***************, макар и обозначени в
проектната документация като паркомясто № 9, нямали самостоятелно фукционално
предназначение и идентификатор, поради което не отговаряли на изискванията за „обект“ по
смисъла на пар. 5, т. 39 от ДТ на ЗУТ. Излага доводи, че когато гараж се намира в дворно
място, застроено с основна жилищна сграда, представлява допълващо застрояване по см. на
чл. 43, ал. 3 ЗУТ, поради което в случая процесното паркомясто следвало да се третира като
обслужващ жилището и не можело да бъде обект на публична продан по изп. дело.
Поддържа, че принадлежността на правото на собственост върху открито паркомясто в
застроен поземлен имот на трето лице, не притежаващо обект в основната жилищна сграда,
би създало неудобство на собствениците в сградата да ползват собствеността си и би ги
лишило от възможността да паркират автомобилите си до дома си, което се налагало от
съвременните условия на живот и било нормативно уредено в чл. 43 ЗУТ. Освен това, в чл.
43 ал. 1 ЗУТ било предвидено, че за нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране
задължително се осигуряват в границите на УПИ и смисълът на закона бил да се осигуряват
за собствениците на обекти в сградата, а не за трети лица. В случай, че по делото се
установи, че урегулираният поземлен имот е обща част на сградата-етажна собственост, то
местата за паркиране се разпределяли от ОС на ЕС. А ако земята не е обща част на сградата,
то паркирането се осигурявало чрез разпределение на ползването на свободната дворна
площ, която не е необходима за ползване на сградата по предназначение. Поддържа, че във
всички тези случаи трето лице не би могло да придобие право на собственост, вкл. чрез
публична продан върху идеална част от поземления имот, дори със статут на открито
паркомясто, което не представлява самостоятелен обект на собственост. Ето защо моли съда
4
да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. Т. П. е подала отговор на исковата молба чрез адв.
В. К., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага твърдения, че с договора
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, вписан в СВ - *************** с акт
№ 160, том XXXII, дело 10608/2017 г., ищцата не била придобила правото на собственост
върху идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.1972.2895, като в т. 4 от
същия, продавачът ***************** се бил задължил да продаде на ищцата ид.ч. от УПИ,
в тази част имащо характер на предварителен договор, но на практика прехвърляне не било
извършено, поради което ответното дружество все още бил собственик на процесните
идеални части от УПИ, отредени за паркомясто № 9, съгласно документ за собственост - нот.
акт № 133, том VI, peг. № 16070, дело № 1013/2006 г. на нотариус *************, с рег. №
302 в НК. Твърди, че процесните ид.ч. от УПИ, отредени за надземен паркинг, не били
предмет на разпореждане от страна ************** и не представлявали обща част към
сградата. Излага доводи, че дворното място представлявало обща част към етажната
собственост, само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното место
и същите са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. В случаите, когато
етажните собственици не са собственици на дворното място, или не са единствени
съсобственици на дворното место, а има и други лица - съсобственици, които не са етажни
собственици, разпределението на правото на ползване върху дворното място можело да
стане само по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като етажните собственици не можели да вземат
решение за начина на ползване на дворното место, което не е обща част, а е съсобствен. На
следващо място твърди, че ответното дружество ************** прехвърлило на различни
лица самостоятелни обекти от построената сграда, като се е задължило да прехвърли и
идеални части от УПИ, в което е построена сградата, но в тази част уговорката имала
характер на предварителен договор, поради което ответното дружество бил единствен
собственик на терена, върху който била построена сградата, като същият не притежавал
самостоятелен обект в сградата. В тази връзка излага доводи, че когато в мястото има сграда
в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти
притежават идеални части от дворното място, а наред с това идеални части от дворното
място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата,
дворното място нямало статут на обща част по смисъла на чл.38, ал. 1 ЗС, поради което
разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС, предвиждаща неделимост на общите части, не намирала
приложение. При това положение нямяло пречка земята или идеални части от нея да бъдат
предмет на делба респ. прехвърлителна сделка. Поддържа, че дали проценсите идеални
части, за които е отредено паркомясто № 9, могат да бъдат предмет на публична продан по
изп. дело № 1509/2024 г. по описа на ЧСИ *************, е ирелевантно за предявения иск
по чл.440 ГПК. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищцата е да докаже правния си интерес от предявяване на иска, както и
5
всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения, вкл., че е
собственик на самостоятелен обект в сграда, построена върху процесното УПИ и
съответните ид. ч. от общите части на сградата; че поземленият имот, върху който е
построена сградата, в която се намират собствените й ателие и мазе, има характер на обща
част на сградата в режим на етажна собственост; наличието на писмена уговорка между
ищцата и ответното дружество, по силата на която последният поел задължение да
прехвърли на ищцата съответните ид.ч. от процесното УПИ, съответсъващи на паркомясто
№ 9; образуване на изпълнителното дело със страни ответниците по делото и предмет -
парично задължение; че правото й на собственост е смутено от правни или фактически
действия на ответниците, които го застрашават и налагат воденето на делото, в това число и
че върху описаното в исковата молба паркомясто е насочено принудително изпълнение.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че
**************, длъжник по по изп. дело № 20248600401509 по описа на ЧСИ с рег. № 860
в КЧСИ, е собственик на описаното в исковата молба паркомясто, представляващо
съответни ид.ч. от УПИ, върху което е насочено принудителното изпълнение по посоченото
изп. дело, на основание договор за покупко-продажба; както и УПИ-то няма характер на
обща част към построената върху него сграда в режим на етажна собственост, вкл. че
ответникът е единствен собственик на УПИ-то, върху който е построена сграда в режим на
етажна собственост.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и преписи от
отговорите на исковата молба и приложенията към тях.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6