Решение по дело №1105/2017 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 22
Дата: 12 януари 2018 г. (в сила от 3 март 2018 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20175140101105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 12.01.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:                           

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1105 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът Мост Финанс Мениджмънт“ АД гр.София чрез юрк.Я.М. предявява  иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.  N 720/2017г. на РС-Кърджали, произтичащо от неизпълнение на ответника в качеството му на длъжник в срок да погаси задълженията си по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за стоков кредит N CREX-02887182/08.08.2012г., по който е отпуснат заем за финансиране закупуването на стоки на стойност от 2 011.20 лв., с договорена такса за обработка на кредита от 26.94 % и съответно към всяка месечна вноска са добавени застрахователни премии, като общият размер на кредита възлиза на 2 124.78 лв. , а общата стойност на плащанията по кредита е 2 430.75 лв., платимо в срок от 12 месеца, с месечна вноска 202.56 лв., като подписването от ответника на раздел „удостоверяване на изпълнението“ потвърждава получаването от негова страна  на стоката и опосредственото получаване на сумата по кредита.Към дата 14.10.2015г.  общата стойност на плащанията на кредитополучателя е 1 617.24 лв., преди която дата, на 19.07.2013г. настъпила предсрочната изискуемост на кредита поради неплащане на две последователни месечни вноски.На 14.10.2015г. ищецът сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, с който последното прехвърлило на ищеца вземането си към ответника по договора за стоков кредит в общ размер от 740.36 лв., от което 507.54 лв. остатък главница, 50.97 лв. лихва за периода от 20.09.2012г. до 20.08.2013г., 181.85 лв. –неустойка за забава за периода от 19.07.2013г./дата на предсрочната изискуемост/ до 02.06.2017г./дата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/., като освен тези суми, ищецът начислява и претендира законна лихва върху частично неплатената главница от датата на предсрочната изискуемост и до 02.06.2017г. в размер на 181.85 лв., при твърдение, че цедентът е уведомил чрез цесионера кредитополучателя за извършеното на цесионера прехвърляне с писмо от 27.10.2015г., което не е достигнало до адресата. Ищецът претендира за установяване по реда на чл.422, ал.1 от ГПК на вземането, за което му е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 720/2017г. на РС-Кърджали, както и за разноски по делото, в т.ч. и в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с писмена молба чрез адвокат пълномощник.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Е.Б. не е подал отговор на исковата молба.С писмена молба преди съдебно заседание възразява, че друго лице-„Протон ММ“ ООД е закупило описаните във Фактура N  **********/08.08.2012г. стоки за сумата 2 011.19 лв., както и не е уведомен за сключения между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/.Моли за отхвърляне на иска.В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

От представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015г. и Приложение 1 към него, Потвърждение за сключена цесия, Договор за потребителски кредит CREX-02887182/08.08.2012г. с Декларация за предоставяне на лични данни, Сертификат N CREХ-02887182., Застрахователен сертификат CREX-02887182/08.08.2012г., Фактура N **********/08.08.2012г., Уведомително писмо от 08.08.2012г. и Писмо-Уведомление за извършена цесия изх. N 91-УП-Ц7-1183/23.10.2015г.. се установяват следните обстоятелства:

На 08.08.2012г. в гр.Хасково М.Е.Б. като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор сключват Договор за потребителски кредит CREX-02887182 с размер на кредита 2 124.78 лв., с месечна погасителна вноска със средно месечно отклонение до 1 стотинка от 202.56 лв. , 12 на брой, с обща стойност на плащанията 2 430.75 лв., с годишен процент на разходите 26.94 % и такса за обработка на кредита 305.97 лв., за финансиране на стоки на стойност 2 011.20 лв., описани по артикули и стойност в договора, с включен в договора погасителен план на вноските със съответни падежни дати и с включени застрахователни услуги за сигурност на плащанията и защита на имуществото.С договора е постигнато съгласие между страните кредитът да бъде изплатен пряко на търговския партньор–продавач на стоките, с което кредиторът изпълнява задължението да предостави на кредитополучателя кредита.Задължено лице по договора за кредит е единствено М.Е.Б., при което без значение е, че търговския партньор –продавачът на стоките „Мегадом“ ООД гр.София издава за стоките фактура за продажбата с N  **********/08.08.2012г. на „Протон ММ“ ООД гр.Кърджали с МОЛ М.Б., при липса на възражение, че кредиторът не е изпълнил задължението си към кредитополучателя да предостави сумата по кредита на търговския партньор, в т.ч. при липса на отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, с който да са направени обосновани конкретни възражения, още повече, че договорът за потребителски кредит е сключен за финансиране покупката на стоки, описани идентично в горепосочената фактура, без в договора да е постигнато съгласие, че кредитополучателят и купувачът на стоките трябва са едно и също лице. Напротив-в чл.7 от договора е постигнато съгласие, че отношенията на кредитополучателя по договора са независими от отношенията му с търговския партньор, по повод покупко-продажбата на стоката/услугата, посочена в група „Финансирани стоки и услуги“, а от Уведомително писмо от 08.08.2012г. се установява, че между страните е постигнато допълнително съгласие относно фактурирането на стоките от търговския партньор на дружеството „Протон-ММ“ ООД, което материализира и декларация-съгласие, изходяща от ответника като кредитополучател физическо лице личните му данни да бъдат обработвани от кредитополучателя и от търговския партньор.С договора за потребителски кредит страните уговарят обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка непогасена погасителна вноска, ведно с направени разноски за събиране на вземането, а при просрочване на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска  и автоматична предсочна изискуемост на кредита в целия му дължим размер.

 С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София като продавач продава на Мост Финанс Мениджмънт“ АД гр.София като купувач портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, включващо неиздължени от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове, както и всички акцесорни парични претенции/разноски, лихви и др./, свързани с вземанията, които вече са възникнали и се дължат, посочени и определени в Приложение 1 към договора.В така посоченото Приложение под N 2717 e описано вземане под N CREX-02887182 с длъжник М.Е.Б. *** пропусната вноска 20.06.2013г., с главница от 507.54 лв., лихва от 50.97 лв., неустойка за забава 97.46 лв. и общ размер на дълга 655.97 лв.Цесията/ прехвърляне на вземанията/ е изрично потвърдена от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София.До длъжника М.Е.Б. е изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземането съвместно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, което по признание на ищеца не е достигнало до длъжника.

Ищецът претендира установяване на закупено от него с договор за цесия от 14.10.2015г. вземане, произтичащо от сключен между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника М.Е. Белебе договор за кредит от 08.08.2012г., автентичността на който договор не е оспорена от ответника. Възражението на ответника, че при търговския партньор трето лице се легитимира като купувач на стоките, финансирани с договора за потребителски кредит, не изключват отговорността на ответника като кредитополучател по съображенията посочени по-горе.

Ищецът основава правата си на придобиване на вземането с договор за цесия, който е валиден.Договорът за цесия и неговото действие не са  оспорени от длъжника. Договорът за цесия и Приложение N 1 към него установява продажба на вземания спрямо ответника като длъжник, индивидуализирана по субекти на правоотношението, размер на сумата и основание за дължимостта-договор за потребителски кредит CREX-02887182/без дата/, и легитимира ищецът като кредитор на вземането по представения към исковата молба договор с дата 08.08.2012г..

Доказателствата, представени от ищеца, не установяват, че цесията, на която се позовава, е узната от длъжника преди съдебното производство, но узнаването им в хода на делото подлежи на съобразяване от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК, и съответно ползва ищеца, в който смисъл е съдебната практика. Ответникът е получил уведомление за цесията като приложение на исковата молба по делото.

С Решение N 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. N 2352/2013 г., II т.о., ТК, e прието, че „като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото“ и „Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3., предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД“.Изхождайки от тези постановки, е налице уведомление до длъжника за цесията, защото към исковата молба е приложен документ, адресиран до длъжника, връчен в хода на делото, с което е налице надлежно уведомяване на длъжника за извършено прехвърляне на вземането.

От ч.гр.д. N 720/2017г. на РС-Кърджали се установява, че по подадено от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД срещу М.Е.Б. на 06.06.2017г., п.кл.05.06.2017г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед с N 362/07.06.2017г. по ч.гр.д. N  720/2017г. на РС-Кърджали, с която длъжникът е осъден да заплати на кредитора 740.36 лв., от която 507.54 лв., представляващи неизплатен остатък от отпусната сума по Договор за Стоков кредит N CREX – 02887182 от дата 14.08.2012г., договорна лихва в размер на 50.97 лв. за периода 20.09.2012г. до 20.08.2013г., неустойка за забава в размер на 181.85 лв. за периода от 19.07.2013г. до 02.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 75 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението кредиторът е изложил твърдения, че има вземане произхождащо от договор за цесия от 14.10.2015г. и от Договор за стоков кредит CREX-02887182 от дата 14.08.2012г.

В настоящото производство, което е продължение на заповедното производство, не се установява отговорността на ответника да произтича от договор за стоков кредит от 14.08.2012г., при което само на това основание предявеният иск следва да се отхвърли, тъй като в правомощията на съда, разглеждащ иска по чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК е да установи вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и което съответно е възразено като недължимо от длъжника, в случая вземане, произхождащо от договор за стоков кредит N CREX-02887182 от 14.08.2012г.

Предметът на иска е предопределен от вземането по заповедта по чл.410 от ГПК, и по други различни факти съдът няма правомощие да се произнася, макар те да следват от доказателствата, на които ищецът се позовава, тъй като не би се постигнала целта на заповедното производство.Когато вземането е оспорено от длъжника, заповедта за изпълнение влиза в сила след потвърждаване на вземането със сила на присъдено нещо с решението по чл.422, ал.1 от ГПК, след което ще са налице условията за принудително изпълнение на вземането въз основа на издаден изпълнителен лист за същото от заповедния съд.

Целта на предявения иск е да се установи вземането на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 720/2017г. на РС, което обуславя правомощие на съда да се произнесе по същество.В настоящото производство се установява, че вземането на ищеца произтича не от договор за стоков кредит N CREX-02887182 от 14.08.2012г., а от от договор за потребителски кредит N CREX-02887182 от 08.08.2012г.Посочените от заявителя в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти индивидуализират заявеното парично вземане по основание, размер и срок на изпълнение. Посочването на тези обстоятелства индивидуализира вземането от гл.т. на правопораждащия го факт, така и неизпълнението на длъжника, представляващо основание кредиторът да търси съдебна защита на вземането, когато то не е изпълнено на падежа, и посочването на тези обстоятелства дава възможност на съдът да извърши преценка налице ли е вземане, определено по основание, размер и с настъпил падеж, в забава ли е длъжникът и дължи ли обезщетение за забава.Съдът издава заповед по чл.410 от ГПК само въз основа на посочените в заявлението обстоятелства, /а не въз основа на представени документи/, което е гаранция за защита правата на длъжника при уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК, защото неизпълнението е факт, който поражда различни права за кредитора в зависимост от уговорките в договора.Доказването, че вземането произтича от друг договор, обуславя правомощие на настоящия съд да отхвърли иска по чл.422, ал.1 от ГПК, при който изход на делото ищецът няма право на разноски както в настоящото производство, така и в заповедното производство.

  Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу М.Е.Б. с ЕГН **********,***, иск за съществуване на вземането на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с ЕИК *** от М.Е.Б. с ЕГН **********, за което е издадена Заповед  N 362/07.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  720/2017г. на РС-Кърджали, за сумата 740.36 лв., от която 507.54 лв., представляващи неизплатен остатък от отпусната сума по Договор за стоков кредит N  CREX – 02887182 от дата 14.08.2012г., договорна лихва в размер на 50.97 лв. за периода 20.09.2012г. до 20.08.2013г., неустойка за забава в размер на 181.85 лв. за периода от 19.07.2013г. до 02.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                 

Съдия: