Мотиви към Присъда № 134, постановена по
НОХД № 1541 по описа за 2016 година на БРС
Производството по делото е образувано по повод
обвинителен акт внесен в Районен съд-гр.Бургас от Районната
прокуратура-гр.Бургас срещу Е.В.К. с ЕГН ********** *** за извършено
престъпление по чл.198 ал.1 НК за това, че на 31.07.2015г., около 21,30 часа, в
гр.Б., пред дом находящ се на ул. „Г. Ш.” № ..., отнел чужда движима вещ – мобилно
устройство, марка „Apple” модел „I Phone 3G” на стойност от 180,00 лева собственост на Л. А. М. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно за го присвои, като употребили за
това заплашване (замахнал с пръчка към главата на М., за да я удари ) и сила (издърпал
вещта от ръката й).
Пострадалата от престъплението М. не бе открита на
известните на съда настоящ и постоянен адреси, за да бъде призована. Променила е адреса си, без да съобщи за това
на съда.
Производство по настоящото дело се разви по реда на
задочното по смисъла на чл.269 ал.3т.3 от НПК. Съдът счете, че са налице в
кумулативна даденост предпоставките за това, а именно, подсъдимият е редовно
призован за открито съдебно заседание, връчен му е обвинителния акт и
разпореждането на съда, в което е уведомен за разпоредбата на чл.254 ал.4 от НПК, не се явява и не сочи причини за неявяването си. Отсъствието му няма да
попречи за разкриването на обективната истина. Съдът на основание чл.94 ал.1
т.8 от НПК му назначи служебен защитник .
Защитникът на подсъдимия в пледоарията си твърди, че
събраните по делото доказателства не съответства на описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка. Излага аргументи, че в хода на съдебното следствие
не са събрани доказателства, от които по несъмнен начин да е доказано, че за
отнемането на вещта подсъдимият е използвал заплаха и сила. Счита обвинението
за недоказано. Алтернативно иска от съда, ако прецени, че е налице обективна
съставомерност да наложи на подсъдимия минималното предвиденото в закона наказание.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна. Иска от съда да определи на подсъдимия наказание от 3 (три) години
лишаване от свобода. Предлага на съда да преведе в изпълнение и отложеното
наказание от осем месеца лишаване от свобода наложено на подсъдимия с присъда
по НОХД №294/2015 г., тъй като деянието, предмет на настоящото наказателно
производство е извършено в изпитателния срок на това наказание.
С оглед
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Е.В.К. с ЕГН ********** *** е български
гражданин, със средно образование, живее като клошар и няма постоянен адрес, на
който да бъде открит, води скитнически начин на живот. С определение от
21.04.2015 г. е било одобрено споразумение, с което К. е бил признат за виновен
за извършено престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК и му е било
наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66
ал.1 от НК е било отложено за срок от три години.
Три месеца по-късно, на 31.07.2015г., около 21,30
часа, свидетелката Д.М., 17 годишна, се намирала на улицата пред дома си в гр.Б.,
ул. „Г. Ш.” № ..., където живеела със семейството си под наем и си играела със
закупеното лично от нея мобилно устройство марка „Apple” модел „I Phone 3G”.
Докато държала устройството в ръцете си забелязала появата на подсъдимия К.,
когото познавала отпреди, като лице, което често обикаляло безцелно М. г. и
улиците в Центъра на гр.Б., за да проси пари за алкохол. Обичайното му
състояние било нетрезво. К. се приближил до момичето, замахнал към главата й с
едната си ръка, в която държал пръчка, с намерение да я удари, а с другата си
ръка хванал ръката на момичето, в която държала мобилното устройство. Казал й: „Тихо!”.
Уплашена от опасността да не бъде ударена в главата М. се наклонила на една
страна и паднала на земята. Преодолявайки съпротивата на момичето, без да й
нанася удар, К. със сила издърпал държания в ръката й мобилен телефон, М. го
изтървала и подсъдимият го взел. М. започнала да крещи: „М., нападат ме!”,
който зов за помощ бил чут от брата й Д.М. и майка й Р.М., които се намирали о
по това време в дома си. Свидетелите Р. и Д. Маргаритови веднага изскочили от
къщата и се озовали на улицата. Там Д. им показала с пръст бягащия К. по
улицата в посока църквата „С. Б.” и им казала, че току що й откраднал айпода.
Тримата побягнала след К., но го изгубили от поглед и не успели да го намерят.
Заедно минали покрай магазин „А.” , където очаквали да се появи подсъдимият К.,
но не го намерили. По пътя срещнали полицейски служители от І-во РУ при ОД на
МВР-Бургас, на които споделили за извършеното престъпление. Били консултирани
да подадат жалба и това Д.М. сторили същата вечер около 23,00 часа адресирана до
Началника на І-во РУ. По–късно същата вечер подсъдимият К. били установен от
полицейските служители на І-во РУ. К. направил пълни самопризнания пред
свидетеля Н.А. на длъжност мл.разузнавач в управлението, като заявил, че
мобилното устройство изхвърлил в храсти, но не помнел точно къде, защото бил
пиян.
Настоящата деятелност на подсъдимия е извършена в
изпитателния срок от осъждането му по НОХД № 294/2015 г. за същото такова
деяние.
Видно от
заключението на назначената и изготвена съдебно-оценъчна експертиза процесната
вещ мобилното устройство марка „Apple” модел „I Phone 3G” е на стойност към 31.07.2015 г. 180,00 (сто и
осемдесет) лева. Вещта, предмет на престъпното посегателство до приключване на
съдебното производство не е възстановена, нито е заместена на правоимащия
собственик.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от разпита на
свидетеля Н.А., от прочетените показания на свидетелите Д., Р. и Д. М. по реда
на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.4 предложение първо от НПК, прочетените обяснения на
подсъдимия дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 279
ал.1 т.2 от НПК, съдебно–оценъчната експертиза и справката съдимост,
постановлението за предоставяна на правна помощ, уведомителното писмо от
Председателя на Адвокатския съвет –гр.Бургас.
Съдът не кредитира възражението на защита, че не е
доказано обвинението от обективна страна – липсата на използване на сила и
заплаха.
Въз основа на
приетата по делото фактология съдът направи следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Е.В.К.
с ЕГН ********** *** е осъществил от
обективна и от субективна страна състав на престъпление по чл.198 ал.1 НК за
това, че на 31.07.2015г. , около 21,30 часа, в гр.Б., пред дом находящ се на
ул. „Г. Ш.” № ..., отнел чужда движима вещ –мобилно устройство, марка „Apple” модел „I Phone 3G”
на стойност от 180,00 лева собственост на Л. А.М. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно за го присвои, като употребили за това заплашване
(замахнал с пръчка към главата на М., за да я удари ) и сила (издърпал вещта от
ръката й).
От субективна
страна подсъдимият е извършил деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл по чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Същият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. В конкретния случай силата е
упражнена и насочена както към тялото на пострадалата, така и към отнетата вещ.
Осъществена са признаците на престъплението грабеж защото употребата на силата
от страна на подсъдимия е била насочена към прекъсване на фактическото държане
на мобилното устройство от владелеца му.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За осъщественото от подсъдимия Е.В.К. с ЕГН **********
деяние, законът предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода.
Деянието е с висока степен на обществена опасност.
Деецът К. показва завишена степен на обществена
опасност, като се има предвид съдебно му минало. Предходното му осъждане е за
същото такова престъпление. Настоящото деяние е извършено в изпитателния срок
на предходното осъждане. Съдът приема, че с предходното осъждане не е
въздействало предупредително и възпитателно върху К. Наложеното му наказание
лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години,
според настоящата инстанция, не е постигнало превъзпитаващ ефект върху
подсъдимия. С оглед на това настоящият съд намира, че при определянето на
наказанието следва да се има предвид стойността на отнетото чуждо имущество и
че са налице предпоставките на чл.55 от НК. Налице е едно изключително
смекчаващо вината обстоятелство и това е направеното самопризнание от страна на
дееца, непосредствено след извършване на деянието. Наказание в размер от три
години, минималното предвидено за престъплението по чл.198 ал.1 НК, според
настоящата инстанция се явява прекомерно и съдът на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК слезе под най-ниския предел и определи наказание в размер на десет месеца
лишаване от свобода. Това наказание следва за бъде изтърпяно ефективно, при
първоначален режим строг в затвор. С него могат да се постигнат целите на
закона визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.68 ал.1 от НК съдът приведе в
изпълнение и отложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода наложено
на К. по НОХД № 294/2015 г. по описа на БРС в сила от 21.04.2015г., което
отново да следва да изтърпи при първоначален режим строг в затвор.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИ РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:
На основание
чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски в размер на 26,22 (двадесет и
шест лева и 22 стотинки) лева съдебният състав осъди подсъдимия Е.В.К. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на ОД МВР в гр.Бургас за изготвената
съдебно-оценъчна експертиза.
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Е.В.К.
с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-гр.Бургас направените по делото в хода на съдебното производство
разноски в размер на 20,00 (двадесет) лева възнаграждение на вещото лице, както
и 10,00 (десет) лева, представляващи такса за служебно издаване на два броя
изпълнителни листи.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова