№ 19818
гр. С., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110124898 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
от ГПК за признаване за установено, че Д. Е. Т. не дължи на „ФИРМА“ ЕАД
следните суми: 389,35 лева – главница за топлинна енергия за периода от
01.02.2014 г. до 30.04.2016 г., 8,77 лева - лихва за периода от 30.03.2014 г. до
21.09.2016 г. и 468,12 лева – разноски по исковото производство по гр.д. №
13785/2017 г. по описа на СРС, 71 състав, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 25.08.2023 г., въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 20238580401239 на ЧСИ У.Д., с рег.№ 858 и с район на
действие СГС. Възразява, че не дължи сумите, тъй като са погасени по
давност.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявения иск. Поддържа, че давността за вземанията не е изтекла.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено недължимостта на процесното вземане.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба
твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника.
С оглед релевираното от ищеца твърдение за настъпване на
1
правопогасяващ факт - давност, ответникът следва да установи фактите,
свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност
по отношение на процесното вземане.
Страните не спорят, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че срещу ищеца Д. Е. Т. в полза на ответника
„ФИРМА“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 25.08.2023 г. въз основа на
влязло в сила решение № 430917 от 15.06.2018 г., постановено по гр.д. №
13785/2017 г. по описа на СРС, 71 състав и във връзка с решение № 7427 от
28.11.2018 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20238580401239 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.№ 858 при КЧСИ и с район на
действие СГС.
С изпълнителен лист от 25.08.2023 г., издаден въз основа на влязло в
сила решение № 430917 от 15.06.2018 г., постановено по гр.д. № 13785/2017 г.
по описа на СРС, 71 състав и във връзка с решение № 7427 от 28.11.2018 г., Д.
Е. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****,
сумата от 389,35 лв. /в т.ч. 28,44 лв. такса за дялово разпределение/ за
доставена в периода от м.02.2014 г. до м.04.2016 г. топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. С., ж.к. “.....”, бл. 211, вх. Б, ап. № 47, ведно със законната
лихва от 07.03.2017 г. до окончателното изплащане и сумата 8,77 лв. – лихви
за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 30.03.2014 г. до
21.09.2016 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 468,12 лв. - разноски за
исковото производство.
По делото е приобщено копие на изпълнително дело № 20238580401239
по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 при КЧСИ и с район на действие СГС, от
което се установява, че същото е образувано по молба на “ФИРМА” ЕАД от
20.09.2023 г., към която е приложен процесният изпълнителен лист от
25.08.2023 г. С молбата за образуване е поискано и предприемане на
изпълнителни действия за събиране на вземането, а именно: извършване на
справка в РБСС за банковите сметки и сейфове, а при наличие на такива –
налагане на запор; извършване на справка в НОИ за действащите трудови
договори, а при наличие на такива – налагане на запор; в случай, че не бъдат
открити банкови сметки и трудови договори – извършване на опис и оценка на
движими вещи с цел изнасянето им на публична продан. На ЧСИ У.Д. са
възложени и правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. С подаването на молба за
образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на
определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл.
116, б. "в" ЗЗД. Ето защо съдът приема, че с молбата за образуване на
изпълнителното дело от 20.09.2023 г. давността е прекъсната, като от този
момент е запознала да тече нова петгодишна давност.
Съдебният изпълнител е издал разпореждане от 20.09.2023 г. за
образуване на изпълнителното дело.
Изготвена е сметка за размера на дълга с изх. № 26395/26.09.2023 г., от
2
която се установява, че Д. Е. Т., в качеството си на длъжник по изпълнително
дело № 20238580401239, към 26.09.2023 г. дължи суми в общ размер на
1 671,71 лв., от които: главница в размер на 389,35 лв. със законна лихва в
размер на 264,63 лв. за периода 07.03.2017 г. – 26.09.2023 г., неолихвяеми
вземания – 8,77 лв., разноски по гражданското дело – 468,12 лв., разноски по
изпълнителното дело – 155,00 лв.и такси по Тарифата към ЗЧСИ – 385,84 лв.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани редица
изпълнителни действия. Изпратени са запорни съобщения до търговски банки
за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, като със запорни
съобщения от 26.09.2023 г., получени на 28.09.2023 г., са наложени запори
върху банкови сметки на длъжника в “*****” ЕАД, “****” АД, “*****” АД,
както и върху пенсията на длъжника.
Със съобщение с вх. № 44575/16.10.2023 г. НОИ – ТП – С. град е
уведомил ЧСИ У.Д., че признава за основателно вземането по наложения
запор, както и че на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК от пенсията/добавката на
Д. Е. Т. не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като
пенсията/добавката е под размера на минималната работна заплата за
страната.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 26470/26.09.2023
г., получена лично от длъжника на 23.10.2023 г.
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжник за оспорване на
вземането по изпълнителен лист може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране
е постановено Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14), задължително за съдилищата. Там е прието, че
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността,
тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като
такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
3
разпределение и др.
Съгласно решение № 10/16.02.2016 г. по гр.д. № 3231/2014 г. на ВКС, ІІІ
г.о.; решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г.о.;
решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г.о. и в решение
№ 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че
перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на
предприетите изпълнителни действия, като законни последици на
перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД.
Изложено е още, че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и
не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в
това число и когато не приложи правилата на чл. 129 ГПК.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2023 г., ОСГТК е прието, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. В мотивите си ВКС приема, че “Кредиторът по
изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноравен ефект на предприетите
изпълнителния действия, вече прекъснали погасителната давност за
вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска
изпълнителния действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника
вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените
обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.”. Прието е още, че
ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение, като
съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за
принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща
се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на
искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането
му се отдава на причини, независещи от кредитора. Съгласно задължителните
4
разяснения на ВКС “Погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.
Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи
изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител.”.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземанията по изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015
г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази
дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време на
изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече
приложимият 5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В случая
изпълнителното производство е образувано след 26.06.2015 г.
Процесното вземане е удостоверено с влязло в законна сила съдебно
решение и се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок, който
започва да тече от влизане в сила на решението – в случая 28.11.2018 г.
Давността по отношение на процесното вземане е започнала да тече на
28.11.2018 г., съответно петгодишният давностен срок изтича на 28.11.2023 г.
Следва обаче да се отчете периодът на обявено извънредно положение в РБ
със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ,
бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения
закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в Д.В.. От изложеното следва, че петгодишният
давностен срок за процесното вземане, започнал да тече на 28.11.2018 г. и
спрял да тече в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., е продължил да тече,
считано от 21.05.2020 г., съответно същият изтича на 06.02.2024 г. В случая
обаче давността е прекъсната преди 06.02.2024 г.
От приобщеното копие на изпълнително дело № 20238580401239 по
описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 при КЧСИ и с район на действие СГС, се
установява, че давността за вземанията по процесния изпълнителен лист от
25.08.2023 г. е прекъсната на 20.09.2023 г. с молбата за образуване на
изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ и възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Впоследствие
давността отново е прекъсната на 28.09.2023 г. с връчване на запорните
5
съобщения за налагане на запор върху банкови сметки и пенсията на
длъжника. Новият петгодишен давностен срок е започнал да тече, считано от
29.09.2023 г., съответно към настоящия момент същият не е изтекъл и
процесното вземане не е погасено по давност.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му бъдат
присъдени сторените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Е. Т., ЕГН **********, против “ФИРМА”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “....” № 23Б,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимостта на сумата от 389,35 лева /в т.ч. 28,44 лева такса
за дялово разпределение/ за доставена в периода от м.02.2014 г. до м.04.2016 г.
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ж.к. “.....”, бл. 211, вх. Б, ап. №
47, ведно със законната лихва от 07.03.2017 г. до окончателното изплащане и
сумата 8,77 лева – лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода
от 30.03.2014 г. до 21.09.2016 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 468,12
лева - разноски за исковото производство, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 25.08.2023 г., въз основа на влязло в сила решение №
430917 от 15.06.2018 г., постановено по гр.д. № 13785/2017 г. по описа на СРС,
71 състав и във връзка с решение № 7427 от 28.11.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Д. Е. Т., ЕГН
**********, да заплати на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. “....” № 23Б, сумата 100,00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6