О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 06.07.2020г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 6
юли
2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 1465 по описа за 2020 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
отговора на исковата молба.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото съдът счита, че следва да
допусне до разпит лицето Стоян Ганчев Стоянов, при режим на призоваване.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита,
че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът И.Т.И. твърди, че бил потребител на електрическа енергия
към „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД гр. Пловдив, с клиентски номер **********.
С писмо с изх. №
8593929 от 30.04.2020г „Електроразпределение ЮГ" ЕАД гр.Пловдив го
уведомило, че на 27.01.2020г. електромер с фабричен номер № ********* от
измервателна точка /ИТН/2042402 в
гр. Стара Загора, ул. Хан Тервел № 52, вх. А, ет. ЗЗ бил демонтиран и
предаден за експертизна проверка в Български Институт по Метрология Пловдив.
Констатирано
било, че електромера бил манипулиран и не отчитал правилно. За тези установени
факти бил издаден констативен протокол № 170/01.04.2020г. Предвид тези
несъответствия на метрологичните и техническите изисквания, ответното дружество
приело, че ползваната от ищеца електроенергия била неизмерена, съответно
незаплатена. И на основание чл. 50, ал. 1 от Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия, сметката му за периода 29.10.2019г. -
27.01.2020г., т.е. 90 дни била коригирана, като допълнително била начислена
ел.енергия на стойност 346,06 лева.
Предвид това
ответното дружество издало фактура с номер № ********** от 30.04.2020г. за
сумата от 346,06 лева.
Допълнителната
електрическа енергия начислена на И.Т.И. била начислена неправомерно, в
нарушение на Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС,
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и Закона за
задълженията и договорите.
На първо място
следвало да се отбележи, че при извършване на проверката и демонтирането на електромера
трябвало да бъде съставен Протокол, който освен от служителите на ЕВН трябвало
да бъде подписан от клиента, негов представител или двама свидетели. В случая
при извършената проверка такъв протокол не бил подписван от ищеца, тъй като той
не бил търсен от служителите на ЕР ЮГ да присъствал на проверките.
Не било изпълнено
разпореждането на ал. 4 на чл. 47 от ПИЧЕЕ - в случаите по ал.З /когато
проверката била извършена в отсъствие на клиента/, операторът на съответната
мрежа изпращал констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна
разписка.
Съгласно чл.54 от
Общите условия, която разпоредба визирала коригирането на сметки едностранно от
ответното дружество, задължавало същото, в случай че метрологична експертиза
установяла несъответствие на метрологичните и технически характеристики да
бъдело съставен констативен протокол и клиента да бъдел уведомен в 7-дневен
срок за преизчислените количества електрическа енергия. В този случай този срок
не бил спазен.
„Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД гр. Пловдив нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента,
като в нарушение на разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение юг“ ЕАД
напълно неправомерно издало фактура с номер № ********** от 30.04.2020г. за
сумата от 346,06 лева.
За ищецът не било
ясно и как точно ответното дружество определило периода, за който била
коригирана сметката му, а именно: за 90 дни от 29.10.2019г. до 27.01.2020г.
Отделно от горното липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца, от
което да настъпили вреди на дружеството ответник и тези вреди да били в
причинна връзка с виновното поведение, т.е. след като било налице действие или
бездействие на потребителя И.Т.И..
Подобни действия
или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Още
повече, че електромера се намирал извън жилището му, в заключено дървено табло
на коридора на блока, и никой, освен, служители на „Електроразпределение юг“
ЕАД нямали физически достъп до него. Дори и да били налице неточности при
отчитането или измерването на ел.енергия от електромера, каквито в настоящия
случай не били налице, то същите не били причинени от ищеца. Следвало да се има
в предвид, че съгласно чл.44 от Закона за измерванията лицата, които използвали
средствата за измерване били длъжни да осигуряват техническата им изправност,
да ги заявявали и представяли за последваща проверка в БИМ или пред избрано от
тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи
условия било да извършвали периодични и контролни проверки. Неизпълнението на
задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не би следвало да влечало като последица
ощетяване на потребителя И.Т.И. чрез извършване на корекция на сметката му за
минал период.
Тъй като СТИ било
собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа
изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. В писмата до ищеца
липсвало информацията това кога била извършена последната проверка на СТИ,
което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като
без такава информация и в случай, че такава проверка не била направена, не
можело да се определи началния момент, от който се появило несъответствието в
отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при
липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на
ел.енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество.
На следващо място
счита, че липсвало каквото и да било основание за извършената корекция.
Ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била
начислена на основание разпоредбата на чл.50,ал.1 от ПИКЕЕ.
Според текста на
тази разпоредба: в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригирал количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане
на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно чл.47
ПИКЕЕ, когато операторът извършвал проверка на измервателните системи
задължително се съставял протокол, който следвало да бъде подписан от
представители на оператора, така и от клиента или негов представител
/чл.47,ал.2 ПИКЕЕ/. А съгласно ал.З на чл.47 при отсъствие на клиента при
съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го
подпишел констативният протокол се подписвал поне от двама свидетели, които не
били служители на оператора на съответната мрежа. Това изискване не било
спазено.
Освен това
съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният
снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2,
т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента пои извършване на корекция на сметка и на правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогирал установения в
чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, доколкото се
касаело за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз
да извършвал услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия,
които се регулирали, освен от специалните нормативни актове в областта на
енергетиката, така и от Закона за задълженията и договорите.
Дори да било
налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период,
той не можел да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не било
осъществено от него, тъй като това би противоречало на установения в чл.82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Така, доколкото в
специален закон не било установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД била
приложима, а подзаконови нормативни актове, които й противоречали, не следвало
да се прилагат.
Предвидената
възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означавало
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента-потребител, включително след установяване по несъмнен
начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й
измерване или неизмерване се дължало на виновното поведение на клиента,
съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение
на договорни задължения.
Обективната
отговорност по принцип била изключение, доколкото ангажирал отговорността на
едно лице, без да се държало сметка за субективното му отношение, поради което
нейното залагане в правна норма била правомощие единствено на законодателя.
Такава клауза,
предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не
се съдържала в ЗЕ, поради което оставала приложима общата разпоредбата на чл.
82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и била в
границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтичало от сключен
между страните договор. Не се касаело до деликтна отговорност, за да се
изследвало дали било налице противоправно поведение на клиента, изразяващо се в
нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение. А щом се
касаело до договорна отговорност, приложими към нея били общите правила на ЗЗД
регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги била виновна.
Поради всичко
изложено, намира, че не било налице валидно правно основание за ответника да
получил начислената в резултат на корекцията процесна сума в размер от 346,06
лева, доколкото не се установявало обективно констатираната манипулация на
измервателните уреди да било резултат от виновно неизпълнение на договорните
задължения на ищеца.
Следователно за
ищеца възниквал правен интерес да предяви против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
гр. Пловдив отрицателен установителен иск, с който да се признаело за
установено, че И.Т.И., с ЕГН ********** *** не дължи на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД сумата в размер на 346,06 лева по фактура № **********/30.04.2020г., за
отчетен период 29.10.2019г. - 27.01.2020г., представляваща сума за допълнително
начислена ел. енергия
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Христо Г. Данов № 37, с ЕИК *********, представлявано от Карл Денк, Здравко
Огнянов Братоев и Александер Сипек, че И.Т.И., с ЕГН ********** и с постоянен
адрес *** не дължи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД сумата в размер на 346,06
лева по фактура № **********/30.04.2020г., за отчетен период 29.10.2019г. -
27.01.2020г., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия.
Моли съда да им
присъди направените съдебни и деловодни разноски по делото.
В законоустановения срок по делото е постъпил
отговор от ответното дружество, с който твърди, че С исковата молба, с която било сложено началото на
настоящото производство, ищецът искал от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг), че
ищецът не дължал 346,06 лева с ДДС - сума, начислена вследствие на установеното
непълно измерване на използваната електрическа енергия в обекта на ищеца,
находящ се в: гр. Стара Загора, ул. Хан Тервел № 52,вх.А 33 (Обекта). Тъй като
в случая били налице всички предпоставки за преизчисляване на количеството
електрическа енергия, искът бил неоснователен и поради това, моли съда да го
отхвърли изцяло.
На 27.01.2020г. техни служители извършили
проверка на електромер № *********. отчитащ доставяната електрическа енергия в
Обекта (вж. чл. 46 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (обн. ДВ, бр. 35 от 2019г.) или ПИКЕЕ). В съответствие с разпоредбата
на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ служителите на ЕР ЮГ ЕАД демонтирали процесния
електромер, поставили го в безшевен чувал с пломба за еднократна употреба с №
587366, с цел същият да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима
лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов ( вж.
чл. 49, ал. 7 от ПИКЕЕ).
За тези действия, извършилите проверката лица
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 584628/27.01.2020г. (Констативния протокол).
Констативният протокол бил съставен от техен представител, в присъствието на
свидетел, който не бил техен служител, като съответно бил и подписан от тези
лица (вж. чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ). Протоколът бил изпратен на клиента, а видно от
известие за доставяне № ИД PS 6000 01S3R Q, същото било получено на 10.02.2020г.
Процесният електромер в последствие бил
предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на
метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било следното:
„осъществен е достъп до вътрешността на
електромера. Механично въздействие върху куплунг Х2. Черният проводник е
прекъснат, а изолацията на белия проводник е наранена.
В резултат на тази манипулация
електормерът отчита по-малко от консумираната електроенергия. Електромерът не
съответства на метрологическите и техническите изисквания.“ Вследствие на описаната манипулация електромерът отчитал
консумираната електроенергия с отклонение извън границите на допустимото, а
именно - 85,85 %. За извършената проверка от БИМ бил изготвен Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №
170/01.04.2020г.
С оглед на описаното по-горе и като било
установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 50, ал. 1, б. „а"
от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа
енергия на клиента.
По-конкретно-допълнително начисленото
количество електрическа енергия в случая било в размер от 1 754 kWh, като стойността на това допълнително
количество електрическа енергия, изчислено по определената от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена на електрическата
енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг за период от 90 дни
(вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) било 346,06 лева с ДДС. Периодът от време, за който
била извършена корекцията бил 90 дни, като първата дата - 29.10.2019г. началото
на корекционния период била датата на предходната проверка на електромера,
съгласно електронното досие на измервателната система (виж чл. 33, ал. 1 и ал.
2 от ПИКЕЕ), а последната дата била датата на извършената последваща техническа
проверка - 27.01.2020г.
За горепосочената сума издали процесната
фактура № 8236821 121/30.04.2020г., която била изпратена на ищеца с писмо с
изх. № 8593929/30.04.2020г. (вж. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ) и същите били получени от
ищеца, видно от известие за доставяне с номер ИД PS 4040 016D7 Z.
КЕВР имал правомощието да приемел правила за
измерване на количеството електрическа енергия, които да регламентирали
условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 , вр. чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката или ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ,
като раздел IX от тях „Ред
и начини за преизчисляване на количеството електрическа енергия“ уредил
случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на електрически мрежи.В конкретния случай приложение
намира разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „а" от ПИКЕЕ, където изрично е
посочено, че:
„В случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като:
а) при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън
допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като
измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът
на точност на средството за търговско измерване.“
Стойността на дължимата сума пък била
изчислена по определената от КЕВР пазарна дена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на
разпределителна електрическа мрежа (вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ), ведно с дължимата
сума за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото (вж. чл. 56, ал.
1 ПИКЕЕ). Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ
били и законовото основание за преизчисление на количеството електрическа
енергия, доставена на клиента пред процесния период, като практиката на
Върховния касационен съд (ВКС) в тази връзка била еднозначна (вж. Решение № 115/20.5.2015г.
по т.д. 4907/2014 ВКС,; Решение
№ 166/11.5.2016г. по т.д. 1797/2014 ВКС; Решение № 21/01.3.2017г. по т.д.
50417/2016 ВКС; Решение № 118/18.9.2017г. по т.д. 961/2016 ВКС; Решение №
115/20.9.2017г. по т.д. 1156/2016 ВКС и др.).
ЕР ЮГ нямало задължение да доказва виновно
поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че
имало съществено значение кой точно извършил това въздействие, и че то не
можело и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на лицето,
извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина били от
компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни
за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния
кодекс.
Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой
бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови
разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа
енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки
при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното -
единственото условие за упражнявано правото на оператора на съответната електрическа
мрежа да извърши едностранна корекция, била да бъде установено по съответния
ред, че било налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за да се пристъпило към такава корекция.
Във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия обаче правото на мрежовия оператор да
извършвал едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажирало отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Този въпрос, също както въпросът с
основанието за извършване на корекция на количеството доставена електрическа
енергия бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемането на
ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г.), като съставите на върховната съдебна
инстанция били единодушни, че законът давал възможност за извършване на
едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано
неправомерно въздействие върху СТИ, като при подобен род корекции не следвало
да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в
подобен тип обществени отношения, (вж. съдебната практика, цитирана по-горе в
част II-A) Считано от 04.05.2019г. били в сила нови ПИКЕЕ, според които
преизчислението на количеството електрическа енергия вече се извършвало от
операторите на съответните електрически мрежи. В
изпълнение на правомощията си по чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
КЕВР приел нови ПИКЕЕ, които бяха обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.. С
тях се дало нова регламентация на обществените отношения, свързани с реда и
начините на преизчисление на количествата електрическа енергия в случаите,
когато СТИ не измервал точно или изобщо не измервал доставените количества
електрическа енергия. С новия подзаконов нормативен акт се детайлизирала
уредбата на тези специфични обществени отношения, като най-същественото
изменение, което би следвало да рефлектира и върху съдебната практика по тези
правни спорове, било изключването от процеса по коригиране на
количествата електрическа енергия на крайните снабдители (вж. § 1, т. 28а, б.
„а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ) - в случая „ ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС).
В тази връзка, считано от 04.5.2019г. ЕВН ЕС
не издало фактури за допълнително начислени количества електрическа енергия,
така, както това се правело по реда на отменените ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
2013г., отм. ДВ, бр. 25 от 2019г.).
Към настоящия момент, както преизчислението
на количествата електрическа енергия, така и фактурирането им се извършвало от
оператора на съответната електрическа мрежа, към която бил присъединен
конкретния обект на клиент (вж. § 1, т. 346, б. „а" ДР на ЗЕ) - в случая
ЕР Юг - ответник в това производство.
С оглед на това мотивите, с които голяма част
от съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу
крайни снабдители с електрическа енергия, а именно че в общите условия не бил
предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите вече били неотносими, именно
поради факта, че крайните снабдители вече не участвали в процеса по извършване
на т. нар. „корекция на сметка“ и логично общите условия, конкретно на ЕВН ЕС,
вече не намирали приложение в тези отношения.
Искът бил изцяло неоснователен и като такъв,
моли съда да го отхвърли, като им присъди сторените деловодни разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
От изложените обстоятелства в исковата молба
се налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.124,
ал.1 от ГПК. Безспорен по делото е фактът, че ищецът е абонат на ответното
дружество. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД не оспорва
фактическите твърдения, посочени в исковата молба. Излага доводи, че
оспорваната сума е основателно начислена и дължима. Ответникът следва да
установи твърденията, че е установено манипулиране на средството за търговско
измерване и че е спазена процедурата,
предвидена в общите условия за съставяне на констативен протокол, демонтаж на
електромера и извършване на експертиза за неговата годност, както и, че
оспорваната сума е начислена основателно.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Писмо с изх. № 8593929 от
30.04.2020г.; Фактура № ********** от
30.04.2020г.; Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства
за търговско измерване № 584628 от 27.01.2020г.; Електронно с досие на
електромер № *********; Писмо с изх. № 1100/03.02.2020г.; Известие за доставяне
от 10.02.2020г.; Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 170 от 01.04.2020г.; Справка за коригиране на сметки от
29.04.2020г.; Известие за доставяне от 07.05.2020г.; Решение № 77 от
10.03.2020г. на Районен съд – Несебър; Решение № 116 от 14.04.2020г. на Районен
съд – Несебър; Решение № 116 от 26.05.2020г. на Районен съд – Поморие;
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна
такса, пълномощно на адв. Р.А. и на
юриск. Светлана Димитрова.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ, който след като
се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки навсякъде,
където е необходимо да отговори на поставените въпроси в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 лева,
който следва да бъде внесен от ответното дружество в тридневен срок от
получаване на настоящото определение.
ДОПУСКА като свидетел по делото лицето Стоян
Ганчев Стоянов, при режим на призоваване.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ
за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат
постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание
на 01.09.2020г. от 09.30ч., за която
дата да се призоват страните, свидетеля Стоян Ганчев Стоянов на посочения в отговора
на исковата молба адрес и вещото лице, след внасяне на депозита.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
изпрати на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: