№ 142
гр. Плевен , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Върбина Г. Мълчиниколова
Членове:Георги К. Грънчаров
Мариан В. Иванов
Секретар:Д.Н.Б.
Прокурор:Диана Кирилова Мицканова (Специализирана прокуратура)
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно административно
наказателно дело № 20204400600636 по описа за 2020 година
С решение №373/15.07.2020г., постановено по
НАХД №675/2020г., РС-гр.Плевен,
признал обвиняемия Г. П. Г.- ЕГН ***, за виновен в това, че на
неустановена дата до 11.04.2018г., преправил съдържанието на частни
документи- Разходен касов ордер издаден от ЗП“***“-гр.Долни
Дъбник от дата 27.12.2014г, за изплатена сума в размер на 6350 лева,
на А.Д.Д., като дописал текст „аванс 2014/15“; Разходен касов ордер
издаден от ЗП“***“-гр.Долни Дъбник от дата 01.12.2015г, за
изплатена сума в размер на 6350 лева, на А.Д.Д., като дописал текст
„допл+ аванс“; Разходен касов ордер издаден от ЗП“***“-гр.Долни
Дъбник от дата 26.11.2016г, за изплатена сума в размер на 4150 лева,
на А.Д.Д., като дописал текст „26.11.2016г. и аванс“ и на същата дата,
чрез адвокат Й.Я. ги употребил пред Районен съд-гр.Плевен, по
гр.дело №423/2018г за да докаже, че не съществува парично
1
задължение за стопанската 2016/2017г, към арендодателя А.Д.Д.,
поради което и на основание чл.309, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а от
НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба“ ,в размер на 2000 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, поотделно, осъдил Г. П. Г. да
заплати направените разноски в размер на 70,00 лева по сметка на РС-
Плевени и в размер на 324,68 лева по сметка на ОД-МВР-Плевен.
Недоволен от постановеното решение Г. П. Г., чрез защитника си
адвокат Д. Д.-АК-Плевен, го обжалва.С жалбата се правят оплаквания
за незаконо- съобразност.Твърди се, че неправилно и необосновано
съда е приел,че е налице извършено по чл.309, ал.1 от НК,
престъпление, изразяващо се в дописване на ръкописен текст в
съставените три броя РКО, с които се изплаща на А. Д., като
арендодател описаните в тях суми.Счита се, че не са налице нито от
обективна нито от субективна страна доказателства, че дописаните
думи в в РКО, представляват промяна на действител- ното
съдържание на тези документи.Акцентира се, че договора за аренда е
формален и в писмена форма и не съществува друг договор , с които
обвиняемият се е задължил да плаща на арендодателя цена на декар,
различна от цената в договора от 08.01.2013г., Допълването на текста
според жалбоподателя, не променя нито правото на арендодателя да
получи дължимите арендни плащания, нито пък задължението му да
ги заплати в срока на договора.Акцентира се и на това, че
първоинстанционния съд, не се е съобразил със силата на присъдено
нещо на постановеното по в.гр.д. №629/2018г. на ОС-гр.Плевен.Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго с което,
обвиняемият да бъде признат за невеновен да е извършил
престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника адвокат
Д. Д.-АК-Плевен. В допълнение се акцентира, че съществуващото
2
правно отношение е установено в писмения договор между
арендодателя и арендатора, като е без значение какво е дописано в
РКО, с оглед на това дали доплащането представлява аванс или
цялото задължение за стопанската година. Отново се посочва влязлото
в сила решение на гражданския съд, относно отхвърлената претенция
на арендо- дателя да получи по-голяма цена, от тази в
договора.Твърди се , че не е налице преправяне на съдържание по
начин, по който действителното правно отношение да е изменено в
друго и то да е в изгода на арендодателя. Отново се твърди, че не е
налице престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
Въззивният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява.
Представителят на ОП-гр.Плевен, изразява становище, че
жалбата е неоснователна.Счита, че решението на първоинстан-
ционния съд е правилно и следва да се потвърди.
Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по
делото, доводите в жалбата, становищата на страните и след цялостна
проверка на правилността на обжалваното решение, съобразно чл.314
от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подаден в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд,
провел производство по реда на глава двадесет и осма от НПК.
Приетата за установена от първоинстанционният съд фактическа
обстановка, въз основа на приобщените писмени доказателства по Д-
595/2019г. на РП-Плевен, приетите в съдебното следствие такива,
показанията на свидетеля на свидетеля А.Д.Д., както и заключението
на вещото лице Ц.Ц., изцяло се споделя от въззивният съд.Същата
кореспондира и с изложеното в постановлението на прокурора, за
3
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Г. П. Г..По
същество така приета фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, поради което не следва да се преповтаря и от
въззивния съд.
Безспорно е установено, че за първите две години от договора за
аренда, на арендодателя А. Д. е изплащана сума от по 50 лева на
декар, съответно за 2013/2014г. и 2014/2015г. от по 6350
лева.Показанията на свидетеля А. Д. са непротиворечиви за
получените от него суми, както и за оговорка та с обвиняемия да се
заплаща по 50 лева на декар.За такива условия,свидетеля–арендодател
А. Д. е бил упълномощил обвиняемия да сключи договора за аренда,
включително сам със себе си. На третата година обаче, обвиняемият
платил на арендодателя А. Д. сума от 4150 лева, за стопанската
2015/2016 година.Обвиняемият, след настояване на А. Д., вече му
обяснил, че в договора е посочена цена от по 30 лева, за декар и тогава
А. Д. видял този договор.Последният де- позирал молба до РС-Плевен,
за неизплатена арендна сума за 2016/2017г. в размер на 4136,55
лева.Представеният догововор и лева.Представеният договор и пред
първоинстанционния граждански съд е за по 30 лева на декар. В хода
на първо- инстанционното гр.дело №423/2018г. на РС-Плевен, се
установило, че обвиняемият *** е извършил дописване с думи за
доплащания в аванс.
Правилно и законосъобразно, първоинстанционния съд е приел, от
една страна показанията на А. Д. за достоверни и от друга страна, че
дописването е доказателстен факт, че авансови плащания не са
извършвани.Фактически е плащано сума както е била по оговорката за
по 50 лева на декар.В последствие е дописано ог обвиняемия за да се
изравнят в най-близка степен сумите, така както е сключил договора
със себе си като пълномощник, за от по 30 лева на декар.Безспорно
обвиняемият е използвал даденото му пълномощно в своя полза, тъй
като на него му е било предоставено да определя цена за декар./л.13 от
4
НАХД/.Не е уведомил свидетеля А. Д., че има договор за 30 лева на
декар, като първите две плащания са били за по 50 лева на декар,
според устната оговорка. Последващите действия на обвиняемия са с
цел това дописване да се използва като доказателство, именно че
дължи плащане от по 30 лева на декар, а не според оговорката с А. Д.
от по 50 лева на декар.Тези дописвания в РКО, за платени суми в
аванс, са послужили като доказателства, че сбора на изплатените суми
до момента, преди произнасянето от РС-Плевен, отговаря в най-
близка по размер сума на дължимото, като по договора за 30 лева на
декар.Житейски това са си измамни действия от страна на
обвиняемия.Първите две години плаща според устната оговорка по 50
лева, за третата стопанска година изплаща само 4150 лева с
обещание,че остатъка както е по пъврите две плащания до размера на
6350 лева, ще плати по късно.Не го прави и когато свидетеля А. Д.
предявява иска за плащане и за стопанската 2016/2017г., обвиняемия
представя дописаните, РКО, че е плащал авансова и така в крайна
сметка плаща сума не по оговорката за по висока цена, а по тази който
е вписал в сключение сам със себе си договор, на по-ниска
цена.Формално каквото има в вписано в договора като цена по 30 лева
на декар е платено, но в случая А. Д. не е знаел, че в договора е
вписана цена от по 30 лева на декар.Той за това завежда и дело,
защото очаква, след като е разбрал, да му се изплати полагащата се
сума за 2016/2017г. от по 30 лева на декар.За това формално и ОС-
Плевен по въззивното граждански дело, изчислявайки сумите за 4
стопански години, приел че ***, съобразно представеният писмен
договор и РКО за платени суми, не дължи на А. Д. сумата от 4136,55
лева за стопанската 2016/2017г. и дори има надплащане, поради което
отменил решението на РС-Плевен и отхвърлил като неоснователен
предявения иск.Сбора на сумите по трите инкриминирани РКО,
съответства в най-близка степен на дължимата сума от по 30 лева за
четири стопански години.За това обвиняемият не желае да плаща за
5
стопанската 2016/2017г., позовавайки се на представените РКО, чрез
адвокат Й.Я. и за това е било заведеното дело пред гражданския съд.
Образно казано, обвиняемият, чрез тези дописани частни документи
си е направил „приспадане“, при което се оказва, че съобразно
писменния договор от по 30 лева на дека, той не дължи плащане в
размер на 4136,50 лева за стопанската 2016/2017г.
Подробно и разбираемо е изложена фактическата обстановка,
както и доказателствата, които я подкрепят.Въз основа на това са
направени правилни и законосъобразни правни изводи за наличие от
обективна и субективна страна на признаците на състава на
престъплението по чл.309, ал.1 от НК.Чрез дописване на текстовете в
инкриминираните РКО , обвиняемия е извършил преправяне на тези
частни документи, за да ги използва за своята цел.
Правилно съдът е приел, че от субективна страна престъплението
извършено от обвиняемия *** е с пряк умисъл и особена цел, а
именно чрез внасяне на промени в поначало истински по своята
същност документи, с което се променя съдържанието им, да се
използват като доказателство, в конкретния случай, че не съществува
парично задължение към арендодателя А. Д., за стопанската
2016/2017г.
Правните изводи на първоинстанционния съд, са подробно
обосновани и съобразени и със съдебната практика.Касае се за частни
документи свързани с плащания от обвиняемия *** на свидетеля А.
Д..В този смисъл, доводите на защитника, че дописванията в
първоначално издадените РКО, са без значение, т.е. налице е
несъставомерност, както и , че съда не се е съобразил със силата на
присъдено нешо в решението на ОС-Плевен по .гр.д. №629/2018г.,са
несъсоятелни.
6
Първоинстанционният съд е обсъдил и решението на ОС-
гр.Плевен по въззивното гражданско дело.Настоящият състав се
солидализиро с доводите в този смисъл.Документните престъплетия
са на формално извършване, т.е. не е необходимо да е настъпила
вреда.Гражданските дела за били за имуществен спор-неизплатено
парично задължение за стопансата 2016/2017г. за сумата от 4136,55
лева. Решението на ОС-Плевен по в.гр.д.№629/2018г. не подлежи на
коментар, с оглед силата на присъдено нещо, но от друга страна
следва да се посочи, че тогава още е било установено, че има
извършени поправки и добавяне на ръкописен текст. Видно от това
решение е, че няма осчетоводяване на суми обаче сочени като
„аванси“, не са осчетоводявани суми като „предплащане“.
Предмет на доказване по наказателното дело е има ли виновно
извършено от обвиняемия документно престъпление по чл.309, ал.1 от
НК.То не е резултатно и е довършено с употребата му за доказване на
наличие или не на правно задължение.В конкретния случай, че не е
налице парично задължение. Добавените текстове в инкриминираните
три броя РКО, са именно за да докаже обвиняемия ***, чрез
процесуалния си представител, още при първоинстанционното гр.дело
№423/2018г. на РС-Плевен, несъществуващо за него парично
задължение към свидетеля А. Д..Това, че не е имало осчетоводяване
на „аванси“-„предплащания“, е допъл- нително доказателство, че
такива не е имало.Дори въззивния граждански съд е посочил в
мотивите си , че сумите по РКО, са отнасяни като разходи, към
годината, през която е платено, а не са отнасяни счетоводно като суми
за предплащане или разход за конкретната година. Правилен е извода
на първоинстанционния съд, че обвиняемия не е имал и намерение да
прави такова осчетоводяване.
При така безспорно доказаните фактически положения,
основното оплакване и възражения на защитника, че извър- шеното
7
деяние от обвиняемия Г. П. Г., не съставляват престъпление по чл.309,
ал.1 от НК, е неоснователно.
Правният извод на първоинстанционният съд, при тази
фактическа обстановка, е правилен, законосъобразен и обоснован.
Налице са предпоставки за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
Отчитайки, че се касае за преправянето на три броя частни документи,
определеното на обвиняемия Г. П. Г. административно наказание
„глоба“, в размер от 2000 лева, е законосъобразно и
справедливо.
При цялостната проверка, въззивният съд намира, че не са
налице основания за отмяна или изменение на обжалваното
решението на първоинстанционния съд, поради което същото следва
да са потвърди, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.338, във вр. с
чл.334, т.6 от НПК, Плевенският окръжен съд,
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №373/15.07.2020г., постановено по НАХД
№ 675/2020г. на РС-гр.Плевен.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9