Р Е Ш Е Н И Е
№
224 / 12.02.2018 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4545
по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на С.Т.К. против В.Х.Г., за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните си действия, с които препятства възможността на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост по отношение на незастроената част от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ... по КК и КР на гр.Бургас, изразяващи се в паркиране на собствения й лек автомобил, ограничаващо възможността му да паркира на обособеното за целта място и да излиза безпрепятствено със своя автомобил.
Предявеният иск е с правно основание в чл.109 от ЗС и в съдебно заседание се поддържа от пълномощника на ищеца, който моли за уважаването му, както и за присъждане на разноските по делото.
Ответницата, чрез своя процесуален представител, оспорва иска, като неоснователен. Също претендира деловодните разноските.
След анализ на събраните доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвокупност, имаща отношение към правилното решаване на спора:
Страните не спорят, че са етажни собственици в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ... по КК и КР на гр.Бургас, в каквато насока са и представените нот. актове №№ 130 / 2006 год. и 186/206 год., и двата на нотариус № 133 на НК.
С първия цитиран акт, ищецът, редом с другите съсобственици на дворното място /поземления имот/, с площ от 307 м², са прехвърлили на „Спринг груп” ЕООД 1/2 ид.ч. от същото, като едновременно са си учредили право на строеж за жилищната сграда и дружеството се е ангажирало с построяването й. За К. е отреден в собственост апартамент № 3 на ет.ІІ в сградата.
Страните по тези сделки изрично са уговорили начина, по който да се ползва от всички тях незастроената част от имота, находящ се зад сградата (т.9) – като паркоместа, от които три за прехвърлителите, в т.ч. С.К., както и три – за приемателя „Спринг груп” ЕООД, разположени в дъното на парцела. В тази насока – за наличие на 6 бр. паркоместа, е и ситуационния план за имота и сградата, част от проекта за същата.
Вторият от посочените по – горе актове касае собствеността, придобита от ответницата по отношение на апартамент № 12, както и на прилежащите му 14.02 м² ид.ч. от поземления имот.
От показанията на св.К. и В.. се установява, че страните по суперфициарната сделка са се уговорили за начина на ползване на незастроената част от дворното място, както и че ответницата редовно ползва същата, паркирайки си автомобила косо, препятствайки нормалното използване на паркоместата.
Приети са и онагледените заключения по първоначалната и допълнителна технически екзпертизи, според които върху незастроената площ от поземления имот, което е 140 м² , не остава място за паркиране на друг автомобил, освен разписаните 6 бр., съгласно ситуационния план към проекта на сградата. Според експерта „дъното” на имота е в северната му част.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира иска за основателен.
Искът по чл. 109 от ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което с действията си неоснователно ограничава правото на собственост, вкл. срещу съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си ¹.
Вярно е, че страните са етажни собственици и Г., редом с К., притежава ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, обща част е земята, върху която е построена сградата в режим на етажна собственост, но в случаите, когато когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място. Понеже е обща част по предназначение, съществува хипотеза, при която дворното място, както е в случая, да е със значително по-голяма площ от нуждите на етажната собственост, поради което, по съгласие на етажните собственици, то да има и друго предназначение, т.е. да не е обща част.
Тъкмо това са решили ищецът и другите съсобственици на поземления имот, вкл. праводателя на ответницата - „Спринг груп” ЕООД, видно от учредителния нот. акт № 130/2006 год. на нотариус с № 133 на НК – изрично са се съгласили дворното място да не се ползва като обща част на построената в него етажна собственост, още преди същата да е възникнала ².
Още една индиция в тази насока е и обстоятелството, че първоначалните съсобственици на поземления имот (дворното място), са прехвърлили 1/2 ид.ч. от дворното място на праводателя на ответницата - „Спринг груп” ЕООД, запазвайки си собствеността върху останалата 1/2 ид.ч., а последният се е разпоредил в полза на Г. с друга ид.ч. Само по себе си, това обстоятелство също е достатъчно, за да се приеме, че дворът не е обща част спрямо етажната собственост ³.
По този начин, изключвайки двора като обща част, съсобствениците са определили и начина, по който той да се ползва занапред. Този договор е вписан в имотния регистър, поради което, освен че е задължителен за сключилите го, е противопоставим и на частните правоприемници на съсобствениците, в т.ч. на „Спринг груп” ЕООД, каквато е ответницата. Впрочем, тъкмо защото последната е частен, а не универсален правоприемник, и понеже не е страна по договора за разпределяне на ползването, тя не може да се ползва от уговореното с този договор ползване на двора.
Следователно, паркирайки автомобила си в дворното място, макар и съсобственик, Г. неоснователно препятства К. да упражнява пълноценно правото си на собственост, съобразно разпределеното ползване, поради което искът се явява основателен и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по водене на делото, чийто размер, при липса на списък, съдът определя на 1000 лв.
―――――
¹ ТР
№ 31/84 г., ОСГК.
² Така Ставру,
Ст., Въпроси на българското вещно право; Р-546-1977-Іг.о.
³ Пак там.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, В.Х.Г. ***2, ЕГН – **********, да преустанови неоснователните си действия, с които препятства С.Т. ***, ЕГН – **********, да упражнява пълноценно правото си на собственост по отношение на незастроената част от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ... по КК и КР на гр.Бургас, изразяващи се в паркиране на собствения й лек автомобил, ограничаващо възможността му да паркира на обособеното за целта място и да излиза безпрепятствено със своя автомобил.
ОСЪЖДА В.Х.Г. ***2, ЕГН – **********, да заплати на С.Т. ***, ЕГН – **********, деловодни разноски в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ