Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………. / 31.07.2020г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ти състав, в открито
съдебно заседание, проведено на 10.07.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18495 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищецът Г.П.Р. ЕГН **********, съд.
адрес: *** , срещу
ответника
Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ***, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, които след изменение
на основание чл.214 ал.1 пр.3-то ГПК, допуснато в с.з. на 10.07.2020г., са както следва:
-
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1190,99лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 169 часа за
периода от 01.11.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението;
Претендират се направените по делото
разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът излага ,че
през периода 01.11.2016г. до 30.09.2019г., е полагал труд
като старши полицай в Група Общинска полиция- Варна, което е на
структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Варна, с основно трудово
месечно възнаграждение, в размер на 890,00
/осемстотин и деветдесет / лева.
Съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен
служител.
Съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е бил със статут на държавен
служител.
Орган по
назначаването се явява директорът на ОД-МВР-Варна по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи,
обнародвана в Дьркавен вестник бр.13/2017г.
За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8ч. дневно и 40ч. седмично
при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187
ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8,12, или 24- часови смени
-сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период.
В разпоредбата на
чл.178 ал.1 т.3, към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горепосоченото
кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67 ал. 1 от същия
брутната заплата се състои от основната заплата и допълнителни възнаграждения.
В Чл. 67 ал.7 т.2
ЗДСл, е посочено че допълнителни възнаграждения са допълнителни възнаграждение
за извънреден труд.
Ищецът излага, че
за процесния период е положил нощен труд, които
часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Излага, че в
отменената Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г./отм./ изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата),.
Наредба №8121з-407
от 11.08.2014г. е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи, тя от своя страна е отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г.
В настоящия случай
в процесния период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.Текста на чл.З, ал.З от същата наредба
посочва че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период". Но в действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407
от11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентираме при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
В случая при
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.).В чл. 9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът излага, че в
процесния период е положил положил общо
177,32часа нощен труд, подробно
описан в депозираната искова молба, който преизчислен към дневен води до
извънреден труд , който следва да бъде заплатен от ответника и възлиза в размер
на исковата сума.
С оглед на горното се сезира съда с
искане да постанови съдебно решение, с което да уважи предявената искова
претенция, както и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна Областна дирекция на МВР - гр. Варна,
с адрес: гр. Варна, ***, в срока
по чл. 131 от ГПК, е
депозирала отговор
на исковата молба , в който се
оспорва предявения иск по основание и размер.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че през периода 01.11.2016 г. -
30.09.2019г., ищецът е заемал длъжностите „ старши полицай в група „Общинска
полиция" и сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция"
към: отдел „Охранителна полиция" при ОД МВР -Варна", за което
представяме като доказателство Кадрова справка за заемани длъжности с рег.№
365р-63409/05.12.2019 г.
Ответникът
излага, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен
своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за
ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален
по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочи,
че ищецът, предвид заеманата от него длъжност в процесния период е работил на 12-часови смени, определени в
заповед № 365з-3139/31.08.2016 г. относно разпределение на работното време на
държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР
на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.14 от 2015г.) -
Сочи
се, че процесните отношения се регулират от Наредба
8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат
преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорва
се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се
установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово
правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за
ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.
Сочи
се, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени
възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179
от ЗМВР, работно време през нощта е с
продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.
Оспорват
се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на
извънреден труд.
Вследствие
на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата претенция, като
неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение , на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
След съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, съобразявайки приложимия закон и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.5, т.
2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което
работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така
определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже фактът на
възникване на служебно правоотношение с Областна дирекция на МВР - гр.
Варна; полагане на сочения нощен труд за исковия период; размера на претендираното възнаграждение за положения извънреден труд;
както и че е настъпил падеж на задължението за плащане на допълнителното
възнаграждение за труда. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на
задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните, на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и
т. 4 ГПК, са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните
факти: че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в
исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът
е работил на смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали
към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на
държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон /ЗМВР/ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите
разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5, на същия
закон, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г., работното време на държавните служители,
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени, се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 от ЗМВР е изменен, и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени, се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 01.11.2016г.
до 30.09.2019г., отчитането се
извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР,
и сред тях в ал.1, т. 3, е и това
за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР, е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2, на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с Наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл.179 ЗМВР, е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения, в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР.
В чл. 187,
ал. 9 ЗМВР, е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи. Така, за процесния
период от 01.11.2016г. до
30.09.2019г., действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г., отменена с решение
№16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/, издадена от Министъра на вътрешните работи. На основание
чл. 195 АПК обаче, Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за
отменена от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3,
ал. 3, предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г.,
в сила от 02.08.2016г., няма изрично предвидено основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал.
2 от Наредба №8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./.
Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало
служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-неравностойно
положение спрямо останалите работници, полагащи труд по трудови правоотношения
по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така, и обстоятелството,
че на служителите от МВР им се следват допълнителни привилегии от специалния
ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на полагания от
тях труд. В
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, който възлиза на 1. 143. В
заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от
страните и кредитирано от съда като компетентно дадено заключение по ССчЕ. От него и съобразно поясненията и направените от в.л.
допълнителни изчисления при изслушването му, се установява, че след
приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на
ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 169 часа възлиза
на сумата от 1190,99лв., което не е
заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства, съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния
в дневен такъв с коефициент 1.143, не е начислен и изплатен на ищеца, поради
което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.
По разноските:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид уважената част от
иска, ответникът следва на основание чл.78, ал.6 ГПК, да бъде осъден да заплати
по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 50,00 лева и за
вещо лице от 170,00 лева, или общо в размер от 220,00 лева.
С оглед изхода на
спора и отправеното изрично искане, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищеца разноски.
Представени са доказателства за извършени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лева. Своевременно в процеса е отправено
възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Своевременно в процеса
е отправено възражение от ответната страна
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съдът, като съобрази, че адвокатското възнаграждение е определено в минималния
размер по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7,
ал. 2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията с посл. изм. ДВ бр.7 от
22.01.2019г./, намира за неоснователно отправеното възражение от ответната
страна за прекомерност, съответно счита, че следва да присъди адв.възнаграждение
в претендирания размер 313,37лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т.2 от ЗМВР, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
ГР.ВАРНА,
с адрес: гр.Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА Г.П.Р.
ЕГН **********, съд. адрес: ***,
сумата от 1190,99лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 169 часа за периода от 01.11.2016г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК,
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ГР.ВАРНА, с адрес: гр.Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 220,00лв., представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ГР.ВАРНА, с адрес:
гр.Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г.П.Р. ЕГН **********,
съд.
адрес: ***, сумата от 313,37лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени
в първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: