РЕШЕНИЕ
№ 1763
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330106444 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД (с променена правно-организационна форма, считано
от 03.12.2021 г., установена при осъществена служебна справка за вписани
обстоятелства в Търговския регистър) против Община Пловдив осъдителен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответната община да
заплати сумата от 121, 75 лв., представляващо изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 19.04.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ищцовото дружество твърди, че на 19.08.2020 г. при движение в гр. П,
по бул. ****** лек автомобил „Шкода Октавия“ с *****, собственост на
„АЛД Аутомотив“ ЕООД, управляван от С. Б. Х., преминава през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което е
спукана задната дясна гума на автомобила. Произшествието настъпило в
срока на валидност на застрахователна полица № ***** за сключена
застраховка „Каско стандарт“ при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
за увредения лек автомобил. Сочи, че за застрахователното събитие била
1
заведена щета № *****, като при оглед на автомобила е установено
увреждане на задна дясна гума марка „Континента леко контакт“ с размери
205/55/16, дот 4819, при 90 % остатъчна стойност. Сочи, че за репариране на
щетите била заплатена на 02.11.2020 г. сумата от 121, 75 лв. в полза на
собственика на увредения автомобил. Твърди, че със заплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор
срещу Община Пловдив. Претендира стойността на заплатеното
застрахователно обезщетение, за заплащане на която сума ответната община
била надлежно уведомена с изпращането на покани за доброволно
изпълнение. Претендира заплащане на сторените в производството по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Община Пловдив, в който се излагат доводи за нейната
неоснователност. Твърди, че посочените в исковата молба факти и
обстоятелства не отговарят на действителното положение. Счита, че не е
налице причинна връзка между вредите на автомобила и настъпилото пътно-
транспортно произшествие. Оспорва водачът на автомобила да е претърпял
пътно-транспортното произшествие по вина на Община Пловдив. Поддържа,
че по делото не са налице данни за скоростта на движение на автомобила и
дали последната е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното
средство, при спазване на правилата, установени в разпоредбата на чл. 20 от
ЗДвП. Счита, че водачът на автомобила се е движил с несъобразена с пътната
обстановка скорост. Твърди, че при възникване на такъв тип вреди е налице
виновно поведение на водача, респ. неизправност на автомобила. Счита, че не
са ангажирани доказателства, от които да се установява отговорността на
ответната община на основание чл. 49 ЗЗД, като сочи, че в преобладаващия
брой случаи извършването на ремонтни дейности по пътното платно е
извършвано от други дружества. Оспорва наличието на противоправно
увреждащо действие. Сочи, че по делото не е представен Протокол за ПТП,
представляващ официален свидетелстващ документ за настъпилото
увреждане. Моли се за отхвърляне на предявените искове, като в условията на
евентуалност моли за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-
деловодни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
2
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
поведение на определени физически лица, на които собственикът на
процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност
общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3
КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна
3
воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
От представения по делото Свидетелство за регистрация, част II, се
установява, че увреденият лек автомобил „Шкода Октавия“ с ***** е
собственост на „АЛД Аутомотив“ ЕООД.
С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, увреденият лек автомобил „Шкода Октавия“ с ***** е бил
застрахован при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД по застраховка
„Каско Стандарт“ със застрахователна полица № ***** със срок на действие
от 29.01.2020 г. до 28.01.2021 г.
По делото е представена застрахователна полица № ***** за сключена
застраховка „Каско Стандарт“ при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД в полза на „АЛД Аутомотив“ ЕООД.
4
Следователно в производството по делото е безспорно установено, че
увреденият автомобил, собственост на „АЛД Аутомотив“ ЕООД е
застрахован по силата на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка “Каско Стандарт” с период на покритие от 29.01.2020 г. до
28.01.2021 г., в който е настъпило застрахователно събитие от 19.08.2020 г.
Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и
от представените в производството по делото доказателства, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 121, 75 лв. на
собственика на застрахованя автомобил „АЛД Аутомотив“ ЕООД, като за
установяване на това обстоятелство е представено платежно нареждане от
02.11.2020 г.
При застрахователното дружество е образувана щета № *****, в която
са описани увредените части на лекия автомобил – задна дясна гума –
205х55х16 „Континентал еко контакт“ с 90 % остатъчна стойност, като е
изготвена експертна оценка на щетите, които са оценени в размер на сумата
от 121, 75 лв.
Според съда в производството по делото се установява и наличието на
настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля С.
Б. Х., който свидетелства пред съда, че си спомня за инцидент, настъпил при
управление на лек автомобил „Шкода Октавия“ с *****, който настъпил на
******. Сочи, че не си спомня точната дата, но е било през лятото.
Свидетелства, че автомобилът бил служебен. Излага пред съда, че явно е
преминал през дупка, защото чул удар и гумата се спукала. Спрял отстрани на
пътя, сменил си гумата и продължил. Не си спомня точно коя гума се е
спукала, но мисли, че това е била задната гума на автомобила. Сочи, че
пътното платно било пълно с дупки и тази, през която преминал не била
обозначена или обезопасена. Впоследствие се оказало, че трябва да направи
снимки, поради което се върнал на мястото на произшествието. При
предявяването им в съдебно заседание свидетелят разпознава снимките като
направени от него. Сочи, че дупката била с дълбочина около 10-15 см.
Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
5
последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия
досежно случилото се.
От тези гласни доказателствени средства се установява, че при
движение по ****, управляваният от С. Б. Х. лек автомобил „Шкода Октавия“
с *****, преминава през необезопасена неравност на платното за движение –
дупка с дълбочина от около 10-15 см., което води до увреждане на задна
дясна гума на автомобила.
Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие
подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК,
включително и със свидетелски показания. Обстоятелството, че в случая не е
съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а
ЗДвП, не опровергава този извод на съда. Настъпването на застрахователното
събитие и механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с
писмени доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е
практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата
доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на
местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например
със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или
не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от
Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните
работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства е прието, че документите, които се съставят от органите на
полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с
цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В
разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са
посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е
уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено
заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
6
В раздел І, чл. 7 от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални
щети се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията.
Налице е съответствие на тази разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за
движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му вреди. Следователно, при тълкуване на
посочената нормативна, уредба, в случая се установява, че съставянето на
протокол за ПТП не е било задължително, доколкото въпреки установените
увреди на автомобила, последният след поставяне на резервната гума, се е
придвижил на собствен ход.
Следователно от така възприетите в производството по делото
доказателства се установява твърдения от ищеца механизъм на пътно-
транспортното произшествие.
До този извод съдът достигна при съобразяване на гласните
доказателствени средства и заключението по приетата и неоспорена от
страните съдебна авто-техническа експертиза.
В заключението вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка
авточастите, материалите и труда по увредата на левите гуми на автомобила
добре съответстват да са настъпили при преминаване на автомобила през
дупка на пътната настилка с дълбочина 10 -15 см., като е установено пълно
припокриване на увредените зони и детайли с описаните от застрахователя.
Вещото лице е посочило, че при преминаване и удар на автомобилната
пневматична гума през препятствие на пътя, се получава ударен контакт,
вследствие на шоковото сгъване на пневматичната гума се повишава
налягането в нея, а при по-голямо свиване на гумата може да настъпи и
срязване на материала на гумата с увреда в степен на подмяна. Експертизата е
установила, че вредите могат да настъпят при преминаване през дупка на
пътното платно над 20 км/ч., при което се получава ударен контакт с ръба на
дупката. Вещото лице е установило, че общата стойност на части, материали
и труд, необходими за възстановяване на автомобила от посочените увреди, е
на стойност от 146, 70 лв. с ДДС. Експертизата е установила, че в
материалите по делото не са налице данни за друг механизъм. Вещото лице е
достигнало до извод, че щетата е получена по описания механизъм от ищеца,
7
като е установена причинно-следствена връзка между описания механизъм на
произшествието и увредата на установените авточасти, които добре
съответстват да са получени при преминаване през неравност на платното за
движение.
Съдът намира, че от заключението на вещото лице се установява, че
всички претендирани от ищеца увреди на процесния лек автомобил са
възникнали и се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-
транспортно произшествие. В този смисъл са и показанията на изслушания в
производството по делото свидетел, който изяснява, че при преминаване през
дупка на платното за движение се спукала гумата на автомобила.
Причинно-следствената връзка между наличието на необезопасена
неравност върху пътното платно и движещият се по него автомобил и
твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало
своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по
делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира,
че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от попадането
на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътното платно.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно,
по силата на ЗДвП на Община Пловдив е вменено задължение да стопанисва
и поддържа улиците в гр. Пловдив, което включва и недопускането,
съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези
дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място. С оглед на това, че
наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за пътно-
транспортното произшествие, е резултат от бездействието на длъжностните
8
лица, на които Община Пловдив е възложила изпълнението на очертаните по-
горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоностния резултат от страна на водача - участник в произшествието,
остана недоказано в производството по делото, тъй като ответникът, чиято е
доказателствената тежест на установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не установи в
процеса на доказване своите възражения. Не се установява ответникът да се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост. Това е така, тъй като от
заключението на вещото лице се установява, че вреда в установената степен е
възможно да настъпи при движение на автомобила с над 20 км/ч., която
скорост е в рамките на разрешената за движение в процесния пътен участък.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу Община Пловдив. Тъй като причинените
вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение
на работници или служители при Община Пловдив при или при повод на
извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички
елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са
осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна
норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ -
така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК , в което е
прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
9
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.
280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на
закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е
определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в
което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото
МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден
автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по
неговото възстановяване – в размер на сумата от 146, 70 лв. (съгласно
заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Установява се обаче, че
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер
от 121, 75 лв., поради което исковата претенция за главница следва да бъде
уважена в пълния й предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно
производство разноски, а именно - 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, 100 лв. за съдебна авто-техническа
експертиза и 15 лв. – депозит за свидетел, или за сумата от общо 465 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, пл. „Позитано“ № 6, сумата от 121, 75 лв., представляващо
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.04.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
10
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 465 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 6444/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
11