№ 43789
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110147950 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Р. Х. против срещу
фирма, която отговаря на изискванията за редовност, а предявения с нея иск е
допустим.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото въпросите по т. 1-3 и т. 5 са
неотносими към правния спор, предмет на делото, а въпросът по т. 4 не се отнася до
спорни по делото обстоятелства.
Без уважение следва да бъде оставено и доказателственото искане на ищеца за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с
информация относно всички сключени между ищцата и ответника договори за кредит,
както и движението по тях, доколкото посочените обстоятелства са неотносими към
правния спор, предмет на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.11.2025 от 11:00
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
1
доклад на делото:
Предявен е от Д. Р. Х. срещу фирма установителен иск с правно основание чл. 26
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен
заем № ******* от 16.09.2021 г., сключен между ищеца и фирма, поради
противоречието му със закона.
Ищецът твърди, че на 16.09.2021 г. е сключил с ответното дружество фирма
Договор за паричен заем № *******. Страните се уговорили отпуснатият заем да е в
размер на 400 лева, без посочен лихвен процент, със срок на погасяване – 16 седмици.
В чл. 4 от договора за кредит било предвидено задължение за кредитополучателя да
предостави едно от следните обезпечения: двама поръчители, банкова гаранция в
размер на сумата по процесния договор или одобрено от заемодателя дружество-
поръчител. Твърди, че изискванията, които посочената разпоредба въвежда за
потребителя са на практика неизпълними, поради което не предоставят възможност на
потребителя да дали да предостави обезпечение и какво да е то. При сключването на
договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство
№******* с фирма, по силата на който ищецът се задължил да заплати допълнително
възнаграждение в размер на 77,41 лева, което било разсрочено на равни вноски,
платими заедно с вноските по кредита. Твърди, че чрез посочения разход по договора
за поръчителство бил изначално ясен и сигурен за кредитора. Сочи, че двете
дружества са свързани лица, доколкото заемодателят бил едноличен собственик на
капитала на фирма. Аргументира, че договорът за заем е нищожен поради неточно
посочен в него размер на ГПР. Излага, че възнаграждението по процесния договор за
поръчителство не е включено в размера на ГПР по кредита с цел да се заобиколи
забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При тези твърдения моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
фирма, с който предявения иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е
сключен при спазване на законовите изисквания на ЗПК, респ. че същият е
действителен. Твърди, че не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото същият, в
съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, включвал всички разходи по кредита и неговият
размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същият бил изчислен
към момента на сключване на договора. Навежда, че доколкото възнаграждението за
дружеството – гарант е по второ облигационно отношение, възникнало с друго
юридическо лице, то същото не било част от заемното правоотношение по договора за
заем и не е част от общия разход по кредита за потребителя, поради което не следва да
бъде включвано при изчисляване на ГПР. Посочва, че ищецът е бил запознат
предварително с условията по процесния договор за заем, като в тази връзка оспорва
да е налице заблуждаваща практика. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът намира, че е искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу фирма е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че е сключил с трето за делото лице фирма договор за
предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание.
2
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: че между Д. Р. Х. и фирма е сключен Договор за паричен
заем № ******* от 16.09.2021 г. със соченото от ищеца съдържание.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, посочени в исковата
молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за издаване на
съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация
относно всички сключени между ищцата и ответника договори за кредит, както и
движението по тях.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3