О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№168 15.04.2019
год. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито
съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №726 по
описа за 2018 год.,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по молба вх.№1468/22.03.2019 год. на В.Л.Н., чрез процесуалният си представител адв. А.П,
с която е направено искане за изменение и допълнение на определение №49/12.02.2019
год., постановено по адм. дело №726/2018 год. по описа на Административен съд –
Стара Загора, в частта му за разноските, като бъдат присъдени в полза на молителя
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответника по делото Директора
на XI основно
училище „Николай Лилиев“ гр. Стара Загора изразява становище за неоснователност
на депозираната молба.
Така подаденото искане за допълване на решението е
направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице и като такова е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
С определение №49/12.02.2019 год. по адм. дело №726/2018
год. по описа на Административен съд – Стара Загора, е оставена без разглеждане
жалбата на В.Л.Н. против мълчалив отказ на директора на XI основно училище „Николай
Лилиев“ гр. Стара Загора, формиран по искане за предоставяне на обществена
информация, поради отпаднал правен интерес
и поради оттегляне на жалбата.
В диспозитива на постановеното решение не са
присъдени направените от ответника по делото разноски по делото, макар и да са
изложени съображения за неоснователност на искането.
Съдът
дължи произнасяне по всички направени искания от страна на страните по делото.
Ако по някое от исканията е пропуснал да се произнесе в постановеното решение,
то тогава възниква и възможността на страна да поиска допълването на решението,
включително и по направените по делото разноски. В конкретния случай, искане за
присъждане на разноски е направено от страна на жалбоподателят, съдът е изложил
мотиви за неоснователност на искането, но не се е произнесъл с изричен
диспозитив по така направеното искане.
Молбата е неоснователна.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК е предвидено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ал.2 допълва
алинея и предвижда възможност за заплащането на разноски на жалбоподателят и
при оттегляне на оспореният акт. Нормата е конкретна, изчерпателна и не поражда
съмнение относно тълкуването й. В случая, не е налице нито една от предвидените
хипотези, поради което и искането за присъждане на разноски е неоснователно. В
конкретния случай е приложим обаче чл.143, ал.4 от АПК, тъй като жалбоподателят
е оттеглил жалбата си, поради което и на него не се дължат направените
разноски.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №49/12.02.2019 год., постановено по
адм. дело №726/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора, както
следва:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на В.Л.Н., чрез процесуалният си представител адв. А.П. за присъждане на
направените разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: