№ 111
гр. Плевен, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. П.а
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. П.а Административно наказателно
дело № 20234430202330 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от В. А. К., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Д. Д.
от *** против НП № 23-0938-001968/20.06.2023г. на *** Сектор в ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за
нарушения, както следва:
- на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200,00 /двеста/ лева;
- на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева;
- на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/
лева;
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован явява се лично
1
и с процесуалния си представител адв. Д. Д. от ***, който излага съображения
относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление и
моли същото да бъде отменено.
Ответникът по жалбата – *** Сектор в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, редовно призован, не се представлява, както и не ангажира
становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА
В АУАН Серия GA бл. № 989239 от 06.06.2023г. е посочено, че на
06.06.2023г. жалбоподателят В. А. К. управлявал МПС – товарен автомобил
„Ивеко 35.10“ с рег. № ***, който не е негова собственост и че като водач на
визираното МПС в 18:00 часа, движейки се в гр. Плевен, в ж.к. „Дружба“ до
***, с посока на движение към ***, извършва следното:
1. При маневра отклонение наляво, за да заобиколи ред паркирани
автомобили, не съобразява разположението на преминаващия вляво и
насрещно движещия се лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***, вследствие на
което го удря странично в задната част на автомобила, като реализира ПТП с
минимални материални щети (охлузвания по задна броня вляво и заден десен
калник на горепосочения лек автомобил „БМВ“;
2. Управлява горепосоченото МПС – товарен автомобил „Ивеко 35.10“ с
рег. № ***, без да е представено на годишен технически преглед към момента
на възникване на ПТП;
3. В хода на проверката длъжностните лица констатирали, че водачът не
представя (не носи) контролния талон към СУМПС или заместващ го АУАН.
Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Плевен – актосъставителят Д. А. Х. и свидетелите Г. П. Б. и М. Г. Г., като за
установените в съставения АУАН нарушения св. Х. вменил на В. А. К.
нарушения на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1,
2
т.1 от ЗДвП.
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което
жалбоподателят е административнонаказан за нарушения по чл.25, ал.1 от
ЗДвП, на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на Д. А. Х., Г. П. Б. и М. Г. Г., които
съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото
писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление № 23-0938-
001968/20.06.2023г. на *** Сектор в ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен на л.9; АУАН Серия GA бл. № 989239/06.06.2023г. на л.10;
справка за нарушител/водач на л.11-15; Заповед рег. № 8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР на л.16-17 от делото, Сектор „Пътна полиция“-
Плевен на л.13, както и постъпилите, представени и докладвани в съдебни
заседания писмени доказателства: справка с придружително писмо рег. №
316000-177/03.01.2024г. от ***а на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-
Плевен, ведно с приложени писмени доказателства, а именно: Протокол за
ПТП № 1858457/06.06.2023г., Протокол за ПТП № 1858458/06.06.2023г.;
Справка по история за ПС с рег. № *** и Списък на разноските – всичките
неоспорени. Описаните писмени и гласни доказателства се подкрепят
напълно без никакво съмнение за заинтересованост от страна на свидетелите
Д. М. и Ф. М., поради което показанията им се ценят от съда напълно. Не се
кредитират показанията на св.Н. П. и С.М., които не установяват никакви
релевантни по делото факти. Тези свидетели не са очевидци, доколкото М.
споделя посочени му от ж-ля факти, а П. твърди че е бил на мястото на
въпросната дата но не можа да каже на съда нито какво е възприел нито от
какво разстояние е наблюдавал. Отделно от това тези двама свидетели са
близки познати на ж-ля и съдът откри индиция за тяхната заинтересованост.
По тези съображения показанията им не се кредитират от съда.
Досежно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП:
Съдът намира, че от събраните при разпита на свидетелите гласни
доказателства по категоричен начин се установява нарушаването на
3
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя, свързано с маневра
отклонение наляво, за да заобиколи ред паркирани автомобили, като не
съобразява разположението на преминаващия вляво и насрещно движещия се
лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***, вследствие на което го удря
странично в задната част. Тази фактология се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите – актосъставителят Д. А. Х. и
свидетелите Г. П. Б. и М. Г. Г., видно от чиито показания установили
описаната в акта фактическа обстановка след проведена беседа с двамата
участници в ПТП в т.ч. жалбоподателя. Показанията на свидетелите, в чиято
безпристрастност и обективност съдът няма основание да се съмнява, се
подкрепят напълно от съставения АУАН, чиято презумптивна
доказателствена сила не е опровергана. Подкрепят се и от неоспорения
протокол за ПТП № 1858458/06.06.2023г., ведно със схема на л.41-43 от
делото и останалите описани по-горе ПДС, също неоспорени. Предвид
изложеното съдът намери, че законосъобразно и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на В. А. К. за вмененото му
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като с оглед факта, че наложената глоба на
основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП в размер на 200 лв. е
в предвидения от закона фиксиран размер, безпредметно е излагането на
съображения относно правилността на индивидуализацията `и и НП в тази му
част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Досежно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП:
Жалбоподателят В. А. К. е привлечен към административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, която въвежда задължение
„Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване
на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини,
колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща
40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на
4
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи.“. Съдът намира
административното нарушение отново за доказано въз основа на описаните
по-горе гласни и писмени доказателства, както и че при определяне на
административното наказание наказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН и правилно и законосъобразно му е
наложено посоченото по-горе административно наказание на основание
чл.185 от ЗДвП, определено от закона в абсолютен неподлежащ на изменение
размер – глоба в размер на 20,00 лева.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление и в тази си част
се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Досежно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Посочената разпоредба вменява в задължение на водача на моторно
превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП „ Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон
към него“.
В конкретния случай съдът счита, че нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП по пункт 2 е извършено от жалбоподателя В. А. К.. Описаното в
съставения против жалбоподателя АУАН Д.ие съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по посочения по-горе
текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състав на
административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят е бил
правилно санкциониран. Предвид на горното, наказващият орган правилно е
наказал жалбоподателя, налагайки му административно наказание в рамките
на посочения в правната норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Налице е
абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно
фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер,
поради което атакуваното наказателно постановление в тази му част следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
5
При издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя, за което съдът провери служебно. АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона
ред и форма и съдържат всички посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити,
правилно са определени правните квалификации на нарушенията, спазено е и
правилото на чл. 40, ал.1 от ЗАНН.
Поради описаното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0938-
001968/20.06.2023г. на *** Сектор в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, В ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя В. А. К., с ЕГН
********** от ***, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0938-
001968/20.06.2023г. на *** Сектор в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, В ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя В. А. К., с ЕГН
********** от ***, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
20,00 /двадесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0938-
001968/20.06.2023г. на *** Сектор в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, В ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя В. А. К., с ЕГН
********** от ***, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10,00 /десет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7