Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 212 20.08.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесети юли,
две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1306 по описа за 2020
година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София - ищец в първоинстанционното
производство, против Решение №225/17.01.20г., постановено от Районен съд Бургас
по гр.д.№3273/19г., в частта, с
което е отхвърлен иска на въззивника, за приемане за установено по отношение на
А.И.П., ЕГН ********** ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Димитър Бориславов Бончев сумата 410.55
лева, представляваща разлика между претендираните 3522.18 лева и
присъдените 3111.63 лева главница за периода от 04.11.2017г. до 04.09.2019г. по
договор за стоков кредит № 289037/04.09.2017г.; сумата 140.08 лева, представляваща разликата между претендираните 961.36
лева и присъдените 821.28 лева - договорна лихва за периода от 04.11.2017г. до
13.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2019г. до окончателното изплащане, което
вземане е предмет на заповед за изпълнение № 582/05.02.2019г. на БРС по ч. гр.
дело № 1044/2019г.
и иска за сумата от 161.85 лева обезщетение за забава за периода от
04.11.2017г. до 31.01.2019г.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение в обжалваната част и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат
уважени. Излагат се фактически твърдения, относно сключен договор за закупуване
на движими вещи, на стойност 3195.00 лева и договор за застраховка „стандарт
+“, с еднократна застрахователна премия от 428.54 лева.
Извършва
се тълкуване на нормите чл.33, ал.1 и 2 на Закона за потребителския кредит,
както и на клаузата по т.12 от ОУ, за да се формира извод, че клаузата за лихва
за забава не е нищожна, както е приел съда.
Въззиваемият А.И.П.,
чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв. Момчилов на
11.03.20г. не представя
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, вр.
чл.3, т.1 ЗМДВИПОРНСПП, вр. §13 ЗИД ЗЗдр..
В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на обжалваното решение.
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе
предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното: не се спори, че между “Банка ДСК“ ЕАД и А.И.П., е сключен договор за
стоков кредит № 289037/04.09.2017г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника кредит от общо
3623.54 лева, за закупуването на пет вида стоки. В сумата е включена и
застрахователна премия от 428.54 лева по застраховка „Стандарт +“. Уговорено е
разсрочено изпълнение на задължението за връщане на сумата, на 24 броя месечни
вноски, включващи чистата главница, застрахователната премия и договорна
възнаградителна лихва, с месечната погасителна вноска 220.91 лева и
погасителнен план, според който падежът на последната вноска е 04.09.2019г. Уговорено
е ГПР от 47.63%, лихва от 39.59%. Общата стойност на плащанията възлиза на
5302.01 лева.
Не се
спори, че с рамков
договор за цесия от 11.04.2018г., сключен между Банка ДСК ЕАД и АСВ ЕАД, е уговорена
възможността за бъдещо прехвърляне на вземания в срока на договора. Представено
е допълнително споразумение от 13.06.2018г. и приемо-предавателен протокол към
него, с което са продадени конкретно определени вземания, сред които и вземането
към ответника. Цедентът е упълномощил цесионера да уведомява от негово име на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на
пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника
уведомително писмо за цесията, в което е посочил, че просрочие и неплащане на
погасителните вноски по договора, всички вземания по него са изискуеми изцяло и
в пълен размер, считано от получаване на уведомлението. Писмото с уведомлението
е било връчено на ответника чрез неговия дядо, чиито имена са посочени, като
връчването е извършено от ЧСИ. Следователно, ответникът е уведомен за станалата
цесия и за настъпване на предсрочната изискуемост с изпратеното писмо. Междувременно
е настъпила и нормалната изискуемост на дълга, доколкото падежът на последната
вноска е бил на 04.09.2019г.
Видно от извършената съдебно-икономическа
експертиза, Банката е превела към търговеца, който е продал стоките на
длъжника, сумата от 3195 лева цена на закупените уреди, както и сумата от
428.54 лева към „ЗК Групама“ за заплащане на застрахователната премия.
Ответникът е заплатил общо 225.63 лева по договора - първата погасителна
вноска. Остава неизплатена главница от 3522.18 лева за периода от 04.11.2017г.
до 04.09.2019г.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе предвид твърденията на страните, представените доказателства и като
съобрази закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Мотивите на съда въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По
изложените във въззивната жалба оплаквания, само по които въззивният съд дължи
произнасяне, следва да се каже: предложеното от въззивника тълкуване на условието
на чл.12 ОУ - че освен договорната лихва, се дължи лихва за забава,
съставляваща 10 пункта - не се споделя от въззивната инстанция. Клаузата на
чл.12 от ОУ, при които са сключени процесните договори за стоков кредит, се
намира систематично в раздел VI. „Отговорности и санкции“. Това означава, че предвиденото
в чл.12 плащане е санкционно, а договорната лихва няма такъв характер. В текста
е посочено, че „при забава“ на плащането на месечната вноска, частта от нея,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава, в размер на 10
пункта. Договорната лихва, наричана още възнаградителна, се дължи като
възнаграждение, като „цена“ на парите, отпуснати с договора за кредит. Договорната
лихва не се дължи като последица от забавата на плащането на главницата. Следователно
систематичното, граматическото и логическото тълкуване на клаузата по т.12 ОУ
сочи към уговорена мораторна лихва в размер на договорната лихва, завишена с
надбавка от 10 пункта, което противоречи на разпоредбата на 33, ал.1 ЗПК,
поради което е нищожна и не поражда правно действие.
Извън
оплакванията, касаещи обезщетението за забава, съображения не са изложени
досежно претенцията, съставляваща застрахователна премия, поради което и на
осн. чл.269 ГПК, въззивната инстанция не дължи произнасяне. За пълнота на
изложението следва да се каже, че на осн. л.272 ГПК въззивната инстанция
споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд, основавайки
разсъжденията си на чл.19, вр.§1, т.1 ДР ЗПК.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№225/17.01.20г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№3273/19г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1
2.