РЕШЕНИЕ
№ 260963/30.10.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Атанаска И.,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 12069 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК от „Ен. - Пр. Пр.“ АД с ЕИК *, със седалище и
адрес: ***, против Д.А.З. с ЕГН **********,
с адрес ***, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 253,45 лв. (двеста петдесет и три лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по 5 бр. фактури № № *г., издадени за
периода от 15.03.2016г. до 11.07.2016г., за период на потребление 28.01.2016 г.
до 27.06.2016 г. за обект с абонатен
номер * с адрес гр. В., ул. Ю. В. *,
вх.*, ателие * и клиентски № *,
сумата от 68,83 лв. (шестдесет и осем
лева и осемдесет и три стотинки), представляваща обща стойност на мораторната
лихва, върху всяка от главниците, считано от
падежа на всяко едно вземане до 18.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №* г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № * г.по описа на ВРС, 48 състав.
В
исковата молба се твърди, че вземането представлява
консумирана и незаплатена ел.енергия, и лихви за обект с абонатен номер *
и клиентски № *.
Ответницата е клиент на ищцовото
дружество във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление в гр. В., ул. Ю. В. *. Сочи, че
отношенията между страните са уредени от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/. Сочи, че съгласно чл.16,ал.1, т.2 на
ОУПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната
ел.енергия в сроковете и по начина, определен в същите Общи условия. Потребител, който не изпълни задълженията си
за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.32
от ОУПЕЕ. Ищецът в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по
договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и
потребена ел.енергия, за което са издадени фактури. Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и
същото е било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Заповедният съд е дал указания за подаване на иск за
установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение, поради
връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за
ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба. Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на
разноски за заповедното и за исковото производство от страна на ответника.
В открито съдебно заседание процесуален представител
на ищеца не се явява. Депозирана е писмена молба, с която се поддържат
предявените искове и се моли за уважаването им. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез
особен представител адв. М.А., с който оспорва предявения иск. Сочи, че липсва
приложен договор за покупко-продажба на ел. енергия със страна ответника по
него. Оспорва размера на изразходваната
енергия за фактурирания период, отделно сочи, че фактурите не са били
предявявани за плащане на ответника. Намира, че в исковата молба е нередовна,
тъй като не е посочен период на извършената продажба и мораторна лихва.
В съдебно заседание ответникът чрез особен
представител моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д. № * г.по описа на ВРС, 48 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед Заповед №* г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Издадената заповед е
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е
указано предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК на 27.06.2019 г.
От представено от по делото извлечение от сметка към 18.01.2019 г. се
установява, че на ответницата по иска са издадени 5 броя фактури за периода
15.03.2016 г. – 11.07.2016 г. с посочени суми за плащане по всяка, дата на
документа, падеж и лихва към 18.01.2019 г. – общо за 322,28 лева от които
главница 253,45 лева и 68,83 лева лихва. Посочените фактури са приложени към
извлечението.
Представена е справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца и за начислени суми по фактури за периода от 15.03.2016г. до
11.07.2016г., както и
са представени съответните фактури и извлечение от сметка.
Съгласно ОУ ДПЕЕ на ищцовото
търговско дружество, доставчикът фактурира ежемесечно дължимите от клиента
суми, а клиентът заплаща ежемесечно фактурираната ел.енергия – чл.26. Цената на ел.енергията се определя с решение
на ДКЕВР.
Видно от представеното извлечение от Служба по
вписванията – В., за периода от 01.01.1992 г. до 05.05.2020 г. собственик на обекта на потребление, находящ се в гр.В., ул. Ю. В. 4, вх.А, ателие 1, е ответника
по делото Д.А.З..
От заключението по допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира
като обективно и компетенетно дадена , се установява,
че в процесния период от за период на потребление 28.01.2016 г. до 27.06.2016
г. е доставено 1352квч електроенергия, което е в рамките на допустимото
количество, т.е. може да бъде доставена до абоната. Съобразно заключението остойностените количества ел. енергия са в резултат на
редовно месечно отчитане на показанията на електромера, а не в резултат на корекционна процедура. В процесният
период електромерът е в метрологична годност, като е преминал метрологична
проверка през 2012г.
От заключението на проведената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява след
извършена справка в счетоводството на ищеца наличието на просрочени и неплатени
задължени по фактури за периода 15.03.2016 г. – 11.07.2016г. за обект на
потребление като размерът, падежът и периодът са посочени в табличен вид към
заключението или в общ размер на 253,45лв.
Мораторната лихва, съобразно заключението
възлиза на сумата от 68,83лв. Съобразно одобрените цени на ДКЕВР количествата ел.енергия
по процесните фактури са изчислени правилно.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно си основание в
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното .гр.д. № * г.по описа на ВРС, 48 състав.
В производството по предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че наличието
на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, качеството му на
потребител по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за
изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в
посоченото количество и на твърдяната стойност, отчетена по предвидения в
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД
ред, изискуемостта на задължението и размера на мораторната
лихва върху главниците, а така също и одобряването и обнародването на горните
Общи условия. Без
значение е в случая обстоятелството дали
между страните е налице писмен договор
или не е налице такъв, поради което
възраженията на особения представител на ответника в тази насока са
неоснователни.
В настоящия случай съдът намира за установено по
безспорен начин от доказателствата по делото, в т.ч. извлечение от СВ- В.,
че ищецът е потребител на продаваната от
ответното дружество електроенергия в обекта на потребление с абонатен № *
с адрес гр. В., ул. Ю. В. * и клиентски № *.
От анализа на
доказателствата по делото се установи, че сумите по издадени фактури за процесния период на потребление
28.01.2016 г. до 27.06.2016 г. представляват стойността на ел.енергията, консумирана от абоната по редовен месечен отчет за реално
потребление, а не за корекция. Като потребител на ел. енергия ищецът е страна
по договор за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Е.-Пр. Мр.” АД, поради което същият е обвързан
от Общи условия на „Ен.-Пр. Мр.” АД и на „Е.п.” АД, който са
действали към отчетния период. Съгласно
същите потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната ел.енергия в определените в ОУ срокове и
начин, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. За потребената ел. енергия се дължи заплащане
ежемесечно, като не е необходимо издадените фактури да се предявяват за плащане
на абоната, за да възникне задължението по тях, т.е. изискуемостта на
задължението за заплащането им. Предвид на това възраженията на ответника за
недължимост на процесната сума, поради непредявени фактури на потребителя, са
неоснователни. Възраженията за нередовност на предявените искове са
неоснователни, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба в табличен
вид са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането, в т.ч. за периода на
потребление – от 28.01.2016 г. до 27.06.2016 г., както и за периода на мораторната лихва от датата на фактурата до 18.01.2019г.
От изложеното следва, че е налице доставена до абоната
и потребена от него ел.енергия в посоченото в справката количество и същата
подлежи на заплащане съгласно правилата за
продажбата по чл. 200 от ЗЗД в изпълнение на договорни задължения от
страните - чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът установи, че е изправна страна по договора за
продажба на ел.енергия, поради което предявеният от него иск е основателен и
следва да се уважи за сумата от 253,45 лева, представляваща реално потребена и
незаплатена консумирана ел. енергия в процесния период.
При този извод за основателна се преценява и акцесорната претенция за заплащане на сумата от 68,83 лв.,
представляваща мораторна лихва за заплащане на горното задължение, начислено от
датата на падежа на всяка фактура до 18.01.2019 г.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за разноските, дължими в производството по установителния
иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изход на спора между страните и направеното
своевременно искане по реда на чл.78 ГПК, ответникът следва да плати на
ищеца разноски съобразно уважената част от исковете и
съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 75 лева за заповедното производство (държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение) и в размер на 645 лева за исковото производство (държавна такса от 75лв, депозит
за ССчЕ – 150лв., депозит за СТЕ – 170лв, депозит за
особен представител – 150лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100лв.).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.А.З.
с ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „Ен. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Пл. Ст., Г.К. и Я. Д., сумата от 253,45 лв. (двеста
петдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
главница за незаплатена ел. енергия по 5 бр. фактури № № **г.,
издадени за периода от 15.03.2016г. до 11.07.2016г., за период на потребление
28.01.2016 г. до 27.06.2016 г., за обект с абонатен номер *
с адрес гр. В., ул. Ю. В. * и клиентски № *,
сумата от 68,83 лв. (шестдесет и осем
лева и осемдесет и три стотинки), представляваща обща стойност на мораторната
лихва, върху всяка от главниците, считано от
падежа на всяко едно вземане до 18.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №* г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № * г.по описа на ВРС, 48 състав, на
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.А.З. с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Ен. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Пл.С., Г.К. и Я. Д., сумата от 645 лева (шестстотин
четиридесет и пет лева), представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.З. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ен. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Пл.Ст., Г. К. и Я. Д., сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: