Присъда по дело №265/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 5
Дата: 8 януари 2024 г. (в сила от 24 януари 2024 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20232330200265
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Ямбол, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
СъдебниА* Ж. В*

заседатели:П*Дж. М*
при участието на секретаря М* М. П*
и прокурора Н. Р.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Наказателно дело от общ
характер № 20232330200265 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Б. С., роден на **** г. в гр. София, адрес:
гр. София, ул. К* №***, бъл**гарин, български гражданин, средно
образование, * на „Г*****“ ЕООД гр. София, женен, неосъждан, ЕГН
**********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 23.11.2022 г., около 06:30 ч., на път II-
53, в района на кръстовището с.Зорница, общ.Средец обл.Бургас и с.Войника,
общ.Стралджа, обл.Ямбол, и с.Първенец и с.Александрово, общ.Стралджа
обл.Ямбол, в посока от с.Зорница, общ.Средец обл.Бургас за с.Войника,
общ.Стралджа, обл.Ямбол, действайки като извършител, противозаконно
подпомогнал, чрез осигуряване и извършване на превоз към вътрешността на
страната на 4 /четири/ лица, чужденци /граждани на Мароко/, а именно:
1. М. А. /M* A*/, роден на 15.11.1991 г. в гр. Т*, М*, гражданин на М*,
без документи за самоличност .
2. Д. А. /D* A*/, роден на***г. в гр. Т*, М*, гражданин на М*, без
документи за самоличност,
3. А* Б. /A* B*/, роден на ***г. в гр. Т*, М*, гражданин на М*, без
документи за самоличност
1
4. М. Б. /M* B*/, роден на
***г. в гр. Т*, М*, гражданин на М*, без документи за
самоличност, да преминават и пребивават в страната в нарушение на закона
по смисъла на чл.8, ал.1 от Закона за чужденците в Република България,
съгласно който: „Чужденец може да влезе в Република България, ако
притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза когато такава се изисква“, чл.19, ал.1, т. 1 от Закона за
чужденците в Република България, съгласно който: „Чужденец, който влиза в
Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15
март 2001 година“ и чл.22, ал.1 от Закона за чужденците в Република
България, съгласно който: „Пребиваването на чужденците в Република
България се осъществява въз основа на: 1. издадена виза по чл.9а, ал.2; 2.
Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3.
Разрешение на службите за административен контрол на чужденците“, като
деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство /МПС/ -
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № *** и деянието е извършено по
отношение на повече от едно лице - 4 лица, поради което и на основание
чл.281, ал.2, т.1, пр. „първо“ и т.5 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК, му НАЛАГА
наказание Лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в
размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА от изтърпяване така
определеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Вещественото доказателство по делото – 1бр. мобилен телефон марка
VIVO, модел *** с поставена СИМ карта, след влизане на Присъдата в сила
да се върне на собственика - М. А. /M* A*/, роден на 15.11.1991 г. в гр. Т*,
М*.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият се ОСЪЖДА да
заплати направените по делото разноски за изготвяне на експертизи общо в
размер на 120.00 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОД на МВР-Ямбол.

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение против А.Б. С. за престъпление по чл.281,ал.2,т.1 и т.5
,вр. ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия
така, както е по обвинителния акт, като намира същото за доказано по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Счита, че същия следва да бъде признат за виновен в
извършването на посоченото в акта престъпление и пледира да му се определи наказание
при условията на чл.54 от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
което да бъде отложено от изтърпяване за срок от три години.Наред с наказанието
лишаване от свобода пледира на подсъдимия да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер на 10 000 лв.
Производството по делото се води в отсъствие на подсъдимия в хипотезата на
чл.269,ал.3 от НПК.
Според защитата обвинението ,което е предявено на подсъдимия не е доказано по
безспорен и категоричен начин.Излага се ,че в случая не са събирани доказателства
подсъдимия да е извършил престъплението с цел да набави за себе си имотна облага.
В условията на евентуалност се моли съда за налагане на минимално наказание
лишаване от свобода ,предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, което да бъде
отложено от изтърпяване ,на основание чл.66,ал.1 от НК.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
През месец ноември 2022г. мароканските граждани М.А., Д. А.Н, А. Б. и М. Б.
напуснали Мароко и отишли в Р.Турция.Четиримата се договорили с неустановено по
делото лице срещу определена сума пари да ги преведе нелегално през България до крайната
им цел- държава от ЕС.Част от договорената сума те платили на каналджия от Турция, а
останалата била в гарант Европа.
На 18 11. 2022г. мароканските граждани влезли в Република Б. по незаконен начин –
през отвор в оградата на границата на българска територия, след което вървели няколко
дни по предварително зададения им маршрут на Гугъл Мапс.Стигайки до точката те
изпратили местоположението на каналджия.
Подс. А. С.получил информация, че на конкретното място, се намирали чужденците,
които били влезли нелегално през границата на страната ни от Република Турция в
Република България, и които трябвало да бъдат извозени до гр.София, срещу парично
заплащане. Подсъдимият, с цел да набави за себе си имотна облага /парични средства/,
решил да подпомогне чуждите граждани да преминават и пребивават в страната ни, като им
осигури и извърши превоз /транспортиране/ до гр.София. Подсъдимият знаел, че за
извозването на чуждите граждани ще получи парични средства.Същият започнал да
комуникира с приложението Whats App със свид. Алмаршок, като първоначално изпратил
съобщение ,че ще закъснение ,тъй като имало полицейски патрули.
На 23.11.2023 подс.С. с управляваната от него лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
per. № *****, отишъл на мястото, находящо се в землището на гр.Елхово,от където е
следвало да вземе влезлите нелегално в страна чужденци. Там подсъдимият преустановил
движението на автомобила и отворил вратите. Тогава от крайпътните площи излезли и се
качили в автомобила чуждите граждани, М. А., Д.А., А. Б. и М. Б.
След като се качили в автомобила, подсъдимият предприел движение в посока към
гр.Ямбол.
На 23.11.2022 г., около 06:30 часа, на път П-53, докато се движел в района на
1
кръстовището с.Зорница, общ.Средец обл.Бургас и с.Войника, общ.Стралджа, обл.Ямбол, и
с. Първенец и с.Александрово, общ.Стралджа обл.Ямбол, в посока от с.Зорница,
общ.Средец за с.Войника, общ.Стралджа, обл.Ямбол,, подсъдимия бил спрян за проверка от
от свид.Ст.Д. - служител на ГПУ-Елхово. При извършената проверка, полицейския
служител установил чуждите граждани, които били в автомобила и сигнализирал
оперативния дежурен на РУ-Елхово.
В последствие от разследващ полицай бил извършен оглед на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с per. № ......
С протокол да доброволно предаване от 23.11.2022г свид. М.З . /M. A./ предал 1бр.
мобилен телефон марка VIVO.
От приложената по делото справка за съдимост се установява ,че подс.С.е
неосъждан.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата
– писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително разследване (ДП), които
са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се
цениха, на основание чл. 283 от НПК.
В тази насока, съдът кредитира писмените доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие , протокол за оглед на веществени доказателства ,ведно с
фотоалбуми към тях, заповеди за задържане на лице , протокол за доброволно предаване ,
справка от кат, справка за съдимост.
Съдът кредитира показанията на Д. К.и Н., предвид тяхната безпротиворечивост,
систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените
източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при
еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване.
Също така липсват основания за тяхната критика, тъй като не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, кредитирани от съда, обратно,
убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за
предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или
необективност на депозираните показания.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания от ДП на М. А., , приобщени по
реда на чл. 281, ал.4 от НПК по отношение на обстоятелствата, включващи заминаването
им от Р.Турция., незаконното им преминаване на територията на Република
Б.,комуникацията им с подсъдимия , качването им в лекия автомобил, за който
впоследствие се установява, че е управляван именно от него и задържането им от
полицейските служители на 23.11.2022г. в него. Същите са обективни, последователни,
логични и добросъвестни, и у съда липсва каквото и да е съмнение в тяхната
достоверност.Освен това те кореспондират и с кредитираните от съда гласни доказателства
и писмените доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие и протокол
за оглед на веществени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.281,ал.2,т.1 и 5 вр. ал.1 от НК, тъй като На 23.11.2022 год., около 06:30 часа, на път 11-53,
в района на кръстовището с.Зорница, общ.Средец обл.Бургас и с.Войника, общ.Стралджа,
обл.Ямбол, и с. Първенец и с.Александрово, общ.Стралджа обл.Ямбол, в посока от
с.Зорница, общ.Средец обл.Бургас за с.Войника, общ.Стралджа, обл.Ямбол, действайки като
извършител, с цел да набави за себе се имотна облага, противозаконно подпомогнал, чрез
осигуряване и извършване на превоз към вътрешността на страната на 4 /четири/ лица,
чужденци /граждани на Мароко/, а именно:
2
1. М.А..../, роден на 15.11.1991 г.
в гр. Т., М., гражданин на М., без документи за самоличност .
2. Д. АЛ./D. A.N/, роден на .... в гр. Т., М., гражданин на Мароко, без документи
за самоличност,
3. А. Б. /A. B./, роден на ...г. в гр. Т., М., гражданин на Мароко, без документи за
самоличност
4. М. Б./M.D B./, роден на 13.01.1989г. в гр. Т. М. гражданин на М., без
документи за самоличност да преминават и пребивават в страната в нарушение на закона по
смисъла на чл.8.ал.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който:
„Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза когато такава се
изисква“, чл.19 ал.1 т. 1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който:
„Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната
територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година“ и
чл.22, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „ Пребиваването
на чужденците в Република България се осъществява въз основа на: 1. издадена виза по
чл.9а, ал.2; 2. Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3.
Разрешение на службите за административен контрол на чужденците“, като деянието е
извършено чрез използване на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с per. № **** и деянието е извършено по отношение на повече от едно
лице - 4 лица.
От обективна страна за да е съставомерно деянието по чл.281 от НК следва да е
налице подпомагане на физически лица-чужди граждани да преминат през територията на
Р.България и да пребивават в страната в нарушение на закона.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява ,че подс.Стоев е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.281 от НК чрез превозването
на чуждите граждани от местонахождението им в землището на гр.Елхово към гр.София,
съдействайки им да преминат през територията на страната, като за целта е използвано
МПС- лек автомобил„Фолксваген Пасат“ с per. № ****.В случая е налице подпомагане чрез
извършване на превоз към вътрешността на страната, тъй като чужденците без помощта на
подсъдимия не биха могли да преминат през територията на страната .Също така чуждите
граждани не са притежавали документи за пребиваване на територията на Република
България, съгласно от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.По силата на чл.
19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ чужденец,който влиза в Република България или преминава транзитно
през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава е необходима, т.е. те са пребивавали в страната в нарушение на закона.
Налице са и квалифициращите обстоятелства по чл.281,ал.2,т.5 от НК ,тъй като са
подпомогнати повече от едно лице- подсъдимият е превозвал 4 души.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено от подсъдимия, при
форма на вина- пряк умисъл.Той е съзнавал противоправния му характер,предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.Подсъдимият е
съзнавал ,че превозваните от него лица не са имали разрешение да преминат границата,че са
преминали без разрешение, но въпреки това ги е подпомогнал да пребивават в страната ни
в нарушение на Закона за чужденците в Р.България.Безспорно външния вид на лицата ,
езикът който говорят и ,безлюдното място от където ги е взел е достатъчно да се приеме ,че
подсъдимият е съзнавал ,че превозваните лица са чужди граждани, които незаконно
3
пребивават на територията на страна, както и че подпомага повече от едно лица ,чрез
използване на МПС.
Доказана е и специалната цел предвидена в разпоредбата на чл.281,ал.1 от НК/ в
редакцията и ДВ бр.74/2015г.-„да набави за себе си или за другиго имотна облага“, защото
описаната по- горе дейност на подсъдимия е била срещу заплащане, което е трябвало да
получи срещу транспортирането на чужденците.Видно от показанията на свид.Алмаршок
те са заплатили значителни суми за превоз до гр.София, което сочи към извод ,че тази
дейност – превеждането нелегално на хора през границата се извършва срещу
заплащане.Безспорно подпомагането на чуждите граждани да преминат през територията
на страната е част от предварително планирана дейност по превеждането им до намислената
от тях крайна дестинация, за която дейност са заплатили парични суми.Факта ,че
подсъдимия е комуникирал със свид.Алмаршок, знаел е от къде и кога да ги вземе говори
за една предварителна съгласуваност между подсъдимия и каналджиите,т.е всички те са
част от организирана дейност по подпомагане на преминаването им през територията на
страната с цел получаване на част от платените от чужденците пари.Следва да се отбележи
също ,че користната цел е достатъчна да бъде поставена за постигане от страна на дееца,
като не е нужно да бъде реализирана и в този смисъл е без значение дали към момента на
извършване на деянието подсъдимият вече е бил получил или не тази имотна облага.

Относно наложеното наказание.

Санкцията на чл.281,ал.2 от НК , действаща към момента на извършването на
деянието/ ДВ 74/2015г./ предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и с глоба
от три до десет хиляди лева.В тази рамка съдът наложи на подс.Стоева две години
лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание съдът
отчете следното:Като отегчаващи вината обстоятелства – високата степен на обществена
опасност на деянието,породена от високата динамика на този вид престъпления,
извършвани понастоящем в страната, изискващи отделяне на значителен ресурс от
Държавата за предотвратяване на нелегалната миграция и наличието на две
квалифициращи обстоятелства. Като облекчаващо вината обстоятелство съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия и данните ,че е трудово ангажиран.
С оглед на съвкупността и баланса на изложените по-горе отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, то съдът намира, че на подсъдимия Стоев следва да бъде
наложено наказание под средния, предвиден в закона размер , а именно лишаване от
свобода за срок от две години, както и глоба в размер на 5 000 лева. Съдът прецени, че така
определените наказания и техните размери ще изпълнят целите на чл.36 НК, а именно да се
поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, ще се въздейства
предупредително върху него и ще се ограничи възможността му да върши други
престъпления.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия наказание по вид и
размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а
и предвид приетите и изложени по-горе от съда смекчаващи отговорността обстоятелства,
същият не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по отношение
на него могат да се постигнат и без ефективното му изтърпяване. Поради това съдът отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът не отне в полза на държавата , превозното средство, използвано за извършване
4
на престъплението , каквато мярка е предвидена в чл.281,ал.3 от НК /ДВ бр.74/2015г./тъй
като то не принадлежи на подсъдимия.
Съдът върна мобилен телефон марка VIVO, модел V2027 на собственика му М*А*
/M*L*, тъй като не са налице основанията на чл.53 от НК.
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на
основание чл.189,ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в
размер на 120лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


5