№ 5705
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110144824 по описа за 2024 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта за доклад по
делото, както следва:
Предявен е от Д. И. Ц. срещу К. Н. М. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – изпитани неудобства и душевни страдания, вследствие от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в съзнателно неоснователно
образуване на изпълнително дело № 1295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и с
район на действие Софийски градски съд - за принудително събиране на доброволно
изплатено парично задължение.
Ищецът Д. Ц. твърди, че с ответника К. М. живеят на един адрес: /адрес/, като
съсобственици на дворното място и индивидуални собственици на съответния етаж от
построената в имота жилищна сграда. Излага, че от повече от 30 години двамата водят
съдебни спорове заради извършвани от ответника строежи в съсобствения на страните
поземлен имот, които ищецът счита за незаконни. Посочва, че едно от последно
образуваните между страните дела – гр. дело № 80261/2015 г. по описа на СРС, 42 състав,
искът на ищеца бил отхвърлен, поради което последният бил осъден от въззивната
инстанция да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, за което на 17.05.2021 г. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист. Ищецът
поддържа, че на 13.12.2023 г. доброволно заплатил на ответника сумата от 500 лева, чрез
пощенски запис. Излага, че въпреки това на 18.04.2024 г. с ясното съзнание, че дългът вече е
погасен, ответникът подал молба до ЧСИ М.П. с рег. № 851 и с район на действие СГС за
образуване на изпълнително дело въз основа на издадения в негова полза изпълнителен
лист. Твърди, че по тази молба било образувано изп. дело № 1295/2024 г., в хода на което
съдебният изпълнител издал постановление за разноски, дължими по делото, като ищецът
следвало да заплати разноски по ЗЧСИ в размер на сумата от 2148,05 лева. За изпълнение на
това задължение сумите по спестовните му банкови сметки, вкл. и получаваната от него
пенсия, били запорирани и удържани. Посочва се, че на 15.05.2024 г. ищецът подал жалба до
ЧСИ М.П. с искане за прекратяване на процесното изпълнително дело, като представил и
доказателства, че не дължи търсената от ответника сума поради плащането й, извършено
преди образуване на делото, а на 21.06.2024 г. нова молба с искане да му бъдат възстановени
всички запорирани и удържани суми., които впоследствие били отблокирани и възстановени
с разлика, за която ищецът няма претенция. Същият счита, че ответникът умишлено и
целенасочено е поискал от ЧСИ М.П. да образува процесното изпълнително дело, за да
причини на Ц. имуществени и неимуществени вреди, със съзнанието, че задължението по
1
процесния изпълнителен лист е било изпълнено с искане за образуване на изпълнително
дело за повторното му принудително събиране. Ищецът твърди, че вследствие от
поведението на ответната страна е претърпял неимуществени вреди – изпитани неудобства,
душевни страдания, които определя като тежки и непоносими. Сочи се, вследствие от така
създалата се обстановка и наложените запори по банковите му сметки, в т.ч. пенсия по
образуваното от ответника изпълнително дело, ищецът Ц. останал без всякакви средства,
поставен в невъзможност за дълъг период от време да задоволява текущите си нужди от
храна, лекарства и други консумативи, както и да заплаща текущите си режийни разноски и
сметки от всякакъв вид, вкл. и тези към мобилен оператор, принуден да търси финансова
помощ от познати и съседи, като по този начин се озовал в положение на безпомощност и
унижение. С тези съображения ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие от противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в съзнателно неоснователно образуване на изп. дело № 1295/2024
г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и с район на действие СГС за принудително събиране
на доброволно изплатено парично задължение.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К. Н. М., чрез
пълномощника си адв. Д. Л., оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Намира исковата претенция за недостатъчно конкретизирана по основание при липсата на
изложени твърдения от ищеца относно характера на претърпените от него неимуществени
вреди, а описаните такива по същество имат изцяло имуществен характер. Намира за
неизяснено в какво се изразяват евентуални болки и страдания, нито причинно-следствената
връзка на същите с поведението на ответника. По същество не оспорва образуването на
процесното изпълнително дело по молба от 18.04.2024 г., посочвайки, че след установяване
на обстоятелството относно заплащане на дължимата сума от ищеца, изпълнителното дело е
прекратено с постановление от 16.05.2024 г., като всички такси за вдигане на наложените
запори са заплатени от ответника. С отговора същият оспорва наличието на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане с доводи за липса на противоправно
поведение, извършено от М. и настъпването на вреди в патримониума на ищеца, а оттук и
наличието на причинно-следствена връзка между действието и вредите, респ. вина у
ответника. Намира, че периодът, в който ищецът евентуално би могъл да претърпени
сочените вреди, е с продължителност по-малка от един календарен месец, а не месеци наред,
както се твърди в исковата молба, поради което е неясно определянето на размер на вредите
от 15 000 лева. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска като
неоснователен и за присъждане на сторените по делото разноски, в.ч. за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът, при извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК относно
редовността на исковата молба и допустимостта на предявеното със същата искане, с оглед
доводите на ответната страна относно липсата на достатъчна конкретизация на исковата
претенция по основание, намира, че в случая от ищеца, в исковата молба и депозираната
уточнителна такава, са изложени конкретни твърдения за претърпени неимуществени вреди
- неудобства и душевни страдания вследствие от описано поведение на ответната страна, за
което се твърди да е противоправно, като въпрос по същество е наличието на така
твърдените обстоятелства, като елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване обстоятелства по предявения
осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие от непозволено увреждане, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
2
наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1).
осъществяването на противоправно поведение от ответната страна (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъществено поведение) – като конкретно поведение,
реализирано на посочените дата и място и по описания начин; 2). настъпили неимуществени
вреди; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4). размера на
обезщетението.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да
опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия
състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД.
С оглед твърденията на страните и конкретните оспорвания, направени с отговорите на
исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. ГПК съдът отделя като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 18.04.2024 г. по молба на ответника е
образувано изп. дело № 1295/2024 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 с район на действие
СГС с длъжник ищецът по делото, впоследствие прекратено.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба относно претърпените неимуществени вреди, следва да бъде уважено като
относимо, своевременно заявено и необходимо за решаване на повдигнатия пред съда
правен спор.
Като насочено към установяване на правнорелевантни обстоятелства, предвид и
разпределената доказателствена тежест, следва да бъде уважено и искането на ищеца за
изискване на заверен препис от процесното изпълнително дело, при внасяне от ищеца на
дължимата за това такса съгласно ТТРЗЧСИ.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от
11:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ М.П., с рег. № 851 и с район на действие Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението представяне на заверен препис от
изпълнително дело № 20248510401295/2024 г. по описа му със страни: взискател К. Н. М. и
длъжник Д. И. Ц..
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
3
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4