№ 1136
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000501629 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 264 от 21.12.2023 г. по гр.д. 165/2022 г. ОС Враца:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
срещу Д. Е. П., с ЕГН ********** и Х. Ц. М., с ЕГН **********, искове по чл. 153, ал. 1
ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 120 799,33 лева,
от двамата ответници, както следва:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Д. Е. П., 1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 000617, в землището на гр. Криводол, ЕКАТТЕ 39846, общ. Криводол с площ от
2,457 дка. Начин на трайно ползване: други трайни насаждения, категория на земята при
неполивни условия: ТРЕТА, в местността „ЛЪКАТА“, при граници и съседи – имот
№000610- населено място на гр. Криводол, имот №000627- път III кл., имот №000618 –
др.тр.насаждения, образуван от имот №000616; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 000618, в
землището на гр. Криводол, ЕКАТТЕ 39846, общ. Криводол, с площ от 2,929 дка. Начин на
трайно ползване: др.тр.насажден, категория на земята при неполивни условия: трета, в
месността „ЛЪКАТА“, при граници и съседи – имот №091002- пасище-мера на П. Д. Д.,
имот №000627- път III кл., имот №000617 – др.тр.насаждения, образуван от имот №000616,
имоти придобити с Нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 28 от
12.02.2015 г., рег. № 562, дело № 21 от 2015 г., вписан под акт № 95, том 2, дело № 277,
вх.рег. № 778 от 12.02.2015 г. в Службата по вписванията-Враца.
На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Д. Е.
П. сумата в размер на 7 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка Фолксваген, модел „Пасат“, с рег. № ********; сумата
в размер на 12 500 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на
автомобил Ауди, модел „А4 Авант“, с рег. № ********; сумата в размер на 7 000 лв.,
1
представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка
Фолксваген, модел „Пасат“, с рег. № ********; сумата в общ размер на 3 923,90 лв., внесена
на каса от проверяваното лице по сметка № BG47 ********** в „Банка ДСК“ АД в периода
от края на 2013 г. до 2017 г.; сумата в размер на 1 800 лв., внесена от проверяваното лице на
11.01.2018 г. по сметка № BG42 ********** в „Първа инвестиционна банка“АД; сумата в
общ размер 1 611,51 лв., получена от трети лица по разплащателна сметка № BG42
********** в „Първа инвестиционна банка“ АД.
На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Х.
Ц. М. сумата в размер на 1 700 лв., представляваща пазарна стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка Опел, модел „Вектра“, транзитен рег. № ********;
сумата в размер на 3 947,60 лв., представляваща получен превод от трето лице чрез
системата Money Gram при „Уникредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 2 483,90 лв.,
представляваща левовата равностойност на 1 270 евро, получена от Х. М. от трето лице чрез
системата Уестърн Юнион при „Търговска Банка Д“ АД; сумата в общ размер на 9 400,05
лв., представляващи получени преводи от трети лица чрез системата Money Gram в
„Общинска банка“ АД; сумата в размер на 1 057,01 лв., представляващи нареден превод към
трето лице чрез системата Money Gram в „Общинска банка“ АД; сумата в общ размер на 12
200 лв., внесена на каса от титуляря по разплащателна сметка № BG02 ********** в „ОББ“
АД; сумата в общ размер на 44 675,76 лв., получена от трети лица по разплащателна сметка
№ BG02 ********** в лева в „ОББ“АД.
С решението ищецът е осъден да заплати следните разноски: 1300 лева, за заплатен
депозит за възнаграждение на вещо лице и 4000,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и държавната такса по сметка на ОС Враца в размер на 4831,97 лева.
Постъпила е въззивна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество чрез процесуалния представител Е. С. с оплаквания за неправилност,
необоснованост, противоречие с материалния закон и практиката на ВКС и съществени
процесуални нарушения. Неправилен бил изводът за липса на значително несъответствие в
имуществото на ответниците. Според заключението на допълнителната ССчЕ е налице
недостиг на законни средства за придобИ.е на имущество за целия проверяван период. Не
били доказани законни доходи от продажба на кучета на клиенти в чужбина – нямало
регистриран обект по реда на Закона за ветеринаро-медицинската дейност. Отв. Х. М. не бил
подавал годишни данъчни декларации. Нямало доказателства, че отв. Д. П. била студент и е
издържана от родителите си.
Въззивната жалба е депозирана от активно легитимирана страна, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт.
Постъпил е отговор от ответниците по жалбата Д. П. и Х. М. чрез адв. К. Т..
Подадена е и частна жалба от Комисията срещу определение № 279 от 28.03.2024 г., с
което е оставено без уважение искане на Комисията за изменение на решението в частта за
разноските.
При проверката си съдът е констатирал нередовност на исковата молба, като на ищеца е
дадена възможност да уточни какъв е размерът на вземанията на ответниците по банкови
сметки или парите в наличност в края на проверявания период – 16.10.2020 г. Ищецът е
следвало да уточни дали твърди, че към 16.10.2020 г. са били налични по сметки на
ответниците или са трансформирани в други активи: - сумата в общ размер на 3 923,90 лв.,
внесена на каса от Д. П. по сметка № BG47 ********** в „Банка ДСК“ АД в периода от края
на 2013 г. до 2017 г.; сумата в размер на 1 800 лв., внесена от проверяваното лице на
11.01.2018 г. по сметка № BG42 ********** в „Първа инвестиционна банка“ АД; сумата в
общ размер 1 611,51 лв., получена от трети лица по разплащателна сметка № BG42
********** в „Първа инвестиционна банка“ АД; - сумата в размер на 3 947,60 лв.,
представляваща получен превод от трето лице чрез системата Money Gram при „Уникредит
Булбанк“ АД; сумата в размер на 2 483,90 лв., представляваща левовата равностойност на 1
2
270 евро, получена от Х. М. от трето лице чрез системата Уестърн Юнион при „Търговска
Банка Д“ АД; сумата в общ размер на 9 400,05 лв., представляващи получени преводи от
трети лица чрез системата Money Gram в „Общинска банка“ АД; сумата в размер на 1 057,01
лв., представляващи нареден превод към трето лице чрез системата Money Gram в
„Общинска банка“ АД; сумата в общ размер на 12 200 лв., внесена на каса от титуляря по
разплащателна сметка № BG02 ********** в „ОББ“ АД; сумата в общ размер на 44 675,76
лв., получена от трети лица по разплащателна сметка № BG02 ********** в лева в
„ОББ“АД.
С молба от 18.07.2024 г. Комисията е уточнила, че към края на проверявания период -
16.10.2020 г. по разплащателна сметка № BG42 ********** е имало наличност от 4257, 17
лева. По останалите сметки към тази дата не имало наличност.
Няма направени доказателствени искания пред настоящата инстанция и не са събирани
нови доказателства. В съдебно заседание въззивният жалбоподател не изпраща
представител. Процесуалният представител на ответниците адв. К. Т. в становище за даване
ход на делото в нейно отсъствие излага съображения за правилност на обжалваното решение
и иска присъждане на разноски, като е представен и списък на разноските.
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е срещу подлежащ
на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Производството е образувано по иск на Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество, заведен въз основа на Решение №
175/19.01.2022 г. на КПКОНПИ (сегашно наименование КОНПИ) на основание чл. 153 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество в редакцията към ДВ, бр. 26.04.2022 г. (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., изм. и
доп., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., доп., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от
23.01.2018 г., бр. 41 от 18.05.2018 г., в сила от 14.05.2018 г., изм., бр. 98 от 27.11.2018 г., в
сила от 7.01.2019 г., изм. и доп., бр. 1 от 3.01.2019 г., изм., бр. 17 от 26.02.2019 г., бр. 79 от
8.10.2019 г., бр. 83 от 22.10.2019 г., в сила от 22.10.2019 г., бр. 69 от 4.08.2020 г., доп., бр. 70
от 7.08.2020 г., в сила от 7.08.2020 г., бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 12.02.2021 г.).
Производството за гражданска конфискация на имущество по ЗПКОНПИ (изменено
заглавие ДВ, бр. 84 от 2023 ЗОНПИ) е регламентирано като двуфазно, включващо досъдебна
фаза – предварителна проверка на КОНПИ за установяване на незаконно придобито
имущество и съдебна фаза – обезпечително и исково производство, които се развиват пред
граждански съд.
В искането си към съда Комисията твърди, че има значително несъответствие в
имуществото на проверяваните лица, че са налице предпоставките на чл. 156, ал. 4 от закона,
както и че сумите, които се иска да бъдат отнети, са от незаконна дейност и ответниците са
се облагодетелствали с тях.
За да бъде основателно предявеното пред съд мотивирано искане с правно основание
чл. 153 ЗПКОНПИ следва да се установят предвидени в закона предпоставки. На отнемане
по реда на този закон подлежи незаконно придобито имущество – чл. 141, за което няма
установен законен източник – чл. 5, ал. 1. За да възникне в полза на държавата специалното
субективно право на конфискация следва да са установи кумулативното наличие на няколко
материално правни предпоставки: 1) привличане на лице като обвиняем за престъпление,
изрично посочено в чл. 108 от закона, 2) в рамките на извършена проверка на имуществото
на това лице да е установено значително несъответствие, което според легалната дефиниция
на § 1, т. 3 закона е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход,
който надвишава определен размер (150 000 лева в настоящия случай) за целия проверяван
период, 3) наличие на незаконно придобито имущество - такова, за което не е установен
законен източник.
Досъдебното производство срещу Д. Е. П. по досъдебно производство №ЗМ-8/2019 г.
3
по описа на ГПУ - Видин, пр.пр. №165/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Видин е
за престъпления по чл. 242, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 1,
предл. 2 от НК, които попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
Проверяваният период е от 16.10.2010 г. до 16.10.2020 г.
Не е спорно пред настоящата инстанция, че за ответниците е налице една от
предпоставките: Д. Е. П. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 108, ал. 1, т. 25
от ЗПКОНПИ. Не е спорно, че за проверявания период двамата ответници са били във
фактическо съжителство. Въззивната инстанция следва да установи дали са налице
предпоставките за уважаване на искането на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на
описаното имущество на ответниците: наличие на значително несъответствие за целия
проверяван период, както и липса на законен източник на доходи.
По въпроса как се определя дали имуществото е на „значителна стойност” и какво е
значението на стойността на имуществото с оглед отнемането му по чл. 28 ЗОПДИППД е
допуснато касационно обжалване и е даден отговор в Решение № 481/23.04.2013 г. по гр.д.
№ 99/2012 г. на ВКС, IV ГО, което препраща към формирана съдебна практика по чл. 290
ГПК: Решение № 70/04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на Върховен касационен съд, ІV ГО,
Решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV ГО /,
както и ТР 4/2021 г. по т.д. 4/2021 на ОСГК на ВКС. Съгласно последното не представляват
„имущество“ по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобИ.ето му, в случай че те не са налични в патримониума на
лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което
не е установен законен източник на средства за придобИ.ето му, в случай че те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество.
За установяването на втората предпоставка за отнемане по делото са събрани писмени
доказателства и са изслушани заключенията на съдебно автотехническа експертиза от ВЛ И.
В. Т., оценителна експертиза за поземлени имоти от ВЛ П. И. П. и основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза експертиза в различни варианти от ВЛ М. Ж. Н..
Според заключението на основната ССЕ стойността на придобитото имущество от
ответниците по делото за периода от 16.10.2010 г. до 16.10.2020 г. е общо 143 483,25 лева. В
трите варианта на заключението – два в първоначалното и един в допълнителното се приема
различен размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на Д. П. и
свързаните с нея лица за периода от 16.10.2010 г. до 16.10.2020 г., както следва: 51 699,90 лв.,
141 715,59 лв. и 164 456,12 лв. ОС Враца е посочил, че при тези данни по делото
несъответствието между придобитото имущество и доходите на двамата ответници възлиза
на 91 783,35 лв., при съобразяване на първия вариант на заключението на вещото лице или
по-малка, съобразно втория и третия вариант на заключението.
Неоснователни са доводите на Комисията срещу приетата липса на значително
несъответствие поради факта, че имуществото в края на проверявания период според
вещото лице е 143483,25 лева. ОС Враца е посочил, че дори и в най-неблагоприятния за
ответниците вариант разликата между имуществото в края на периода и доходите на
двамата ответници е размер на 91 783,35 лв., поради което искането за отнемане на
имущество не е основателно.
Вън от това, в своята ССЕ вещото лице М. Н. е отговорил на въпроса на база
установените законни доходи и реално извършените разходи по стойност и след
съпоставянето им по години, какъв е размерът на несъответствието между нетните доходи и
стойността на придобитото имущество, изчислено в лева – по отделни години и с
4
натрупване за целия период на проверка. Като е съобразил отговорите в предишните
въпроси и е съпоставил доходите, приходите, източниците на финансиране, обичайните и
извънредни разходи на домакинството, нетните доходи, стойността на придобитото
имущество по години и общо, вещото лице е посочило несъответствие от 109529,31 лева (л.
961 от делото на ОС Враца). Тази сума не отговаря на дефиницията на т. 3 от ДР от
ЗПКОНПИ, според която "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието
между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван
период. Искането на Комисията би подлежало на отхвърляне дори и при това изчисляване,
което не е съобразено с ТР 4/2021 г. по т.д. 4/2021 на ОСГК на ВКС, според което не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобИ.ето му, в случай че те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
Отделно от това, видно и от уточненията пред въззивната инстанция, извън
поземлените имоти с идентификатор 39846.91.618 и поземлен имот с идентификатор
39846.91.617, двата находящи се в гр. Криводол, на обща стойност 17 200,00 лева,
установена от заключението на вещото лице по съдебно – оценителната експертиза,
ответницата е имала наличност по банковите си сметки 4257, 17 лева.
Поради липсата на първата предпоставка за отнемане по реда на ЗПКОНПИ искането
на Комисията следва да бъде отхвърлено.
На отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи само налично имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество,
което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него: ако
имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на
трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя. Основната
предпоставка за отнемането на незаконно придобито имущество е установяването на
превишение между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края
на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това
увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3
от ДР на ЗПКОНПИ размер. (в т.см. смисъл Решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. №
4768/2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV
г. о.). Следователно, отнемане не може да бъде извършено, в случай че превишението на
имуществото е под посочения в закона размер, което не се установява в случая.
Не следва да бъде отнето нещо, което не е налично, тъй като би се стигнало до
наказване на ответника, каквато не е идеята на т.нар. „гражданска конфискация“ още повече,
като се вземе предвид липсата на задължение за Комисията да доказва и дори да твърди
връзка между евентуалната престъпна дейност и придобитите от ответниците права.
Придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е
притежавал; а отчуждено имущество е придобито имущество, което впоследствие е
напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице
(чрез сделка, по давност или публичен акт с отчуждително действие). Притежавано
имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на
субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено (в т.ч.
повредено или изхабено), унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е
било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено,
изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или
погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв
паричен ресурс е вложен за неговото придобИ.е, както и стойност при отчуждаване, която
показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му (след приспадане на
5
разходите за подобрения). В този смисъл е приетото в ТР 4/2021 г. по т.д. 4/2021 на ОСГК на
ВКС, според което законовото изискване е да е налице предмет на отнемане.
Оплакванията в жалбата, че няма доказан законен източник на доходи. Въззивният съд
намира, че следва да се съобразят всички доходи на ответниците, получени чрез превод чрез
Western union, Money gram и банкови сметки, приети от вещото лице в допълнение към
заключението, тъй като законната им дейност по развъждане на кучета е доказана чрез
свидетелски показания и писмени доказателства – многобройна кореспонденция с клиенти
извън България. При този вариант несъответствието е 86788,77 лева (л. 980). Липсата на
регистрация на обект за продажба на кучета няма отношение към реализирането на доход, а
към евентуална административна отговорност в случай на нарушение на специалните
правила. За плащанията от чуждестранни клиенти доказателство е не само
кореспонденцията, неотносима според въззивния жалбоподател, а и справката, направена от
ВЛ по ССЕ за сумите, получени през Western union и Money gram, в която са посочени
имената на платците. Липсата на подавани данъчни декларации, макар и да е
административно нарушение, не прави дохода незаконен, а е основание държавата да търси
плащане на данъци и съответната законна лихва. Гражданската конфискация не би следвало
да е начин държавата да се справи с неплащането на данъци за получени доходи.
На следващо място, според показанията на брата ответницата И. Е. П. (с.з. 09.02.2023
г.) през 2011 и 2012 г. Д. е учела в СУ и е била издържана от родителите им. От приложената
диплома се установява, че е била студентка, а съдът кредитира показанията, че е била
издържана предвид житейската им логичност и предвид лисата на други доказателства,
които да ги опровергават. Неоснователни са доводите, че не се установява, че е учила във
висше училище, както и че не са налице предпоставките на чл. 144 СК. Предпоставките по
СК за редовно обучение и за родителите да не възникват големи затруднения, ако дават
издръжка, се изследват в производство пред съд за осъждане за даване на издръжка, но не и
ако родителите го правят доброволно, какъвто е настоящият случай и което обикновено се
случва в България.
На следващо място, изчисленията за разходи за пътуване в чужбина през периода 2016-
2020 г. според Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, са
неприложими за периода 2016-2018 г., когато според показанията на същия свидетел сестра
му му е идвала на гости в Англия, където е живеел, но престоят на семейството й е бил за
негова сметка, а тя е купила само самолетните билети. Съдът кредитира и тези показания
поради житейската им логичност.
Обжалваното решение не страда от пороците, описани във въззивната жалба. По
изложените мотиви въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – потвърдено.
При този изход на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят
поисканите и доказани разноски за адвокатски хонорар в размер на 4000 (четири хиляди)
лева съобразно договор за правна защита и съдействие от 16.02.2024 г. на л. 29 от делото и
списък с разноски, депозиран за с.з. на 24.10.2024 г.
По повод частна жалба срещу определение № 279 от 28.03.2024 г. по гр.д. 165/2022 г. на
ОС Враца. Същата е допустима, но по същество неоснователна. Константна е съдебната
практика /определение № 13/2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020, IV ГО, решение № 54/2019 г. по
г. д. № 4866/16, IV ГО, решение № 191/2021 г по г. д. № 4768/19, IV ГО на ВКС, определение
№ 50257 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г., г. к., IV г. о. на ВКС /, съгласно която на
основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ/сега ЗОНПИ/, както и чл. 78,ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/ при
отхвърляне на исковете на Комисията се присъжда дължимата държавна такса по делото
Съгласно чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ/ЗОНПИ/, съответно чл.75, ал.3 от ЗОПДНПИ/отм/ следва,
че при завеждане на иска държавната такса не се внася предварително, а не че такава такса
не се дължи от ищеца изобщо. Законът има предвид изключение от общото правило, че
държавната такса се внася предварително, а не дава основание КОНПИ да бъде освободена
от задължението за заплащане на държавна такса. Напротив, изрична е разпоредбата на чл.
6
157, ал.2 от ЗОНПИ, съответно 78, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/, задължаваща съдът да възложи
таксите и разноските съобразно изхода от спора. Съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал.2
от ЗОПДНПИ/отм/, съответно чл. 157, ал.2 от ЗОНПИ съдът е възложил на ищеца КОНПИ
да заплати държавна такса по делото. Разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, съответно чл.
78, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/ е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 84 от
ГПК, поради което същата намира приложение по спора и позоваването на жалбоподателя
на общата разпоредба е неоснователно. Цитираната от КОНПИ практика е постановена при
разглеждане на искове, предявени по реда на ЗОПДИППД/отм/, в който закон не се
съдържат специални разпоредби за държавните такси, дължими за производството по
предявени от Комисията искове и се прилага именно общата разпоредба сдържаща се в ГПК.
Поради различия в нормативната уредба следва да се приеме,че практиката създадена по
реда на ЗОПДИППД/отм/ не намира приложения по отношение на искове, предявени по
реда на ЗОПДНПИ/отм/ и ЗПКОНПИ/ЗОНПИ/. В настоящото производство ищецът дължи
по силата на изрична законова разпоредба такси и разноски по делото съобразно изхода от
спора. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264 от 21.12.2023 г. по гр.д. 165/2022 г. на ОС Враца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество срещу определение № 279 от 28.03.2024 г. по гр.д. 165/2022 г. на ОС
Враца.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на
Д. Е. П., с ЕГН ********** и Х. Ц. М., с ЕГН **********, разноски за въззивната инстанция
в размер на 4000 (четири хиляди) лева за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд по реда и предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7