Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,09.04.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 127/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на В.Д.П. с ЕГН ********** и Т.Н.Ч.
с ЕГН **********,***, против решение № 218/28.12.2018г. на РС-Самоков
по гр.д. № 271/2018г., с което са отхвърлени пасивно и активно субективно
съединените искове против Г. П. С. *** и
С.С.И. с ЕГН **********,***,с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищците
претендират да бъде установено по отношение на ответниците,че
договорът за наем,сключен между ответниците и вписан
в СВ при РС-Самоков под вх.№ 1840,акт 221,т.1 от
17.08.2017г., е нищожен поради противоречие със закона-чл.3, ал.4 от ЗАЗ.Релевират се оплаквания за неправилно прилагане на
материалния закон.Съдът незаконосъобразно приел,че ответниците
могат да сключат договор за наем на земеделски земи,докато те били длъжни да
сключат договор за аренда под режима на ЗАЗ, а нямали такова право,тъй като наемодателката притежавала по-малко от 50% от имота и
нямала пълномощно от останалите съсобственици,както това изисквала разпоредбата
на чл.3, ал.4 от ЗАЗ,в сила от 07.02.2017г.В същност ищците се домогват да
докажат че атакуваният договор за
наем е прикрит договор за аренда и като такъв е нищожен,но не е
направено искане в петитума да се прогласи симулация
на договора за наем на осн.чл.26,ал.2,предл.пето ЗЗД.
Въззиваемите страни оспорват жалбата и искат
потвърждаване на атакуваното решение.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима,но неоснователна.
По делото е безспорно,че ищецът Ч. и
ответницата И. са наследници на Н.Г.Т. и в тома качество-реституирани
съсобственици по решение № 190РЛ от 16.07.1999г. на ПК-Самоков
на земеделски земи,включително процесните 12 ниви и
една ливада в землището на с.Рельово.От представеното удостоверение за
наследници № 24/16.03.2018г. на Община Самоков е
видно,че И. е дъщеря на Т., а ищецът Ч. е негов внук. Последният е сключил с
втория ищец „договор за наем“ на земеделска земя № 1/18.07.2017г. със срок 3
стопански години,считано от датата на сключването му до 01.10.2020 г.
включително.Съгласно чл.1 „наемното възнаграждение“ възлиза на 30 лв. за декар,дължимо
до края на съответната стопанска година.видно от представения „договор за наем
„ на земеделска земя с дата 25.07.2017г., ответницата е предоставила на
ответника С. 15 земеделски имота в землището на с.Р., за 6 стопански
години,считано от 2017/2018г., при наемна цена 15 лв. на декар.Договорът е с
достоверна дата 16.08.2017г.когато нотариус рег.№ 239 е удостоверил подписите
под рег. № 2236.Спорно е т правна страна дали наличието на срок,равен или
по-дълъг от 5 години,прави договора за наем на земеделска земя аренден договор под режима на ЗАЗ.Съгласно чл.3, ал.4 от
ЗАЗ договорът за аренда се сключва с минимален срок на действие пет
години.Липсва обаче законова разпоредба,която ограничава срока на договора за
наем на земеделска земя до пет години.При това положение не може да се
приеме,че атакуваният договор за наем е симулативен и
прикрива договор за аренда.След като няма ограничение за срока на договора,няма
причина страните да прибягват към симулация.липсват и законови предпоставки за
трансформиране на договор за наем на земеделски земи в договор за аренда.Конституционното
ограничение е само относно начина на ползване на земеделските земи-съгласно
чл.21, ал.2 обработваемата земя се ползва само за земеделски цели.В атакувания
договор недвусмислено се урежда ползване на земите за земеделски цели,през
съответните „стопански години“,дори се регламентират „форсмажорни
обстоятелства, водещи до унищожаване на реколтата“ в т.3.2.5.Районният съд е
приел,че договорът е такъв за наем и че при договор за наем не съществува
изискване наемодателят да притежава
повече от 50 % ид.ч. от съсобствеността на отдаваните
под наем земи.На второ място, районният съд е обосновал мотивите си с
аргумента,че действащата правна уредба не само не изключва, а изрично посочва земеделската
земя като предмет на наемен договор/чл.5, ал.1, чл.24 а от ЗСПЗЗ;глава Пет „а“
„Ползване на земеделските земи“,приети след влизане в сила на
ЗАЗ-чл.37б,изр.трето, чл.37 е, ал.7,чл.37 и, ал.12/ и чл.34, ал.4 от ЗК, чл.41
от ЗПЗП.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
218/28.12.2018г. по гр.д. № 271/2018г. на РС-Самоков.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.