РЕШЕНИЕ
№ 1065
гр. Добрич, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А. П. Колева
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от А. П. Колева Гражданско дело №
20233230102836 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. с чл.347 ТЗ вр. с чл.236,ал.2 ЗЗД срещу А. А. А.
ЕГН ********** –предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 15852/2023г. на РС -
Добрич за сумата от 682,60 лв. заедно със законната лихва от датата на заявлението.
Претендират се разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез особен представител е подал отговор.
1/Обстоятелства по иска и отговора:
Твърдения на ищеца – На 27.0.12005г. е сключен Договор за отдаване на автомобили
на лизинг и Поръчка № 2/09.02.2005г. с реф.№ 20377 по отношение на лек автомобил «...» ,
марка ..... с ДК № ..... , подробно индивидуализиран в исковата молба.
Уговорените условия на финансовия лизинг:първоначална авансова вноска -2793,90
евро, платима в срок до 1 работен ден след подписване на поръчката и 47 месечни вноски
по 404,22 евро , дължими до 10-то число на текущия месец по погасителен план.
Ищецът предал автомобила на ответницата.От страна на ответницата не е
постъпило искане за придобиване собствеността върху автомобила;няма и прехвърляне на
собствеността.Ответницата държи и ползва автомобилса без основание.
Ответникът не спори обстоятелствата по иск.
Правна квалификация;предявен е иск по чл. чл.422 ГПК вр. с чл.347 ТЗ вр. с
чл.236,ал.2 ЗЗД и чл.232 ЗЗД, евентуален иск по чл.59 ЗЗД.
1
Правни доводи на ищеца:Договорът е прекратен , считано от 11.01.2009г.
От м.Януари 2009г. ответницата е преустановила заплащането на разноските по
автомобила – застрахователни премии и местен данък за превозно средство. Ползва
лекия автомобил след прекратяване на договора и дължи на ищеца обезщетение в размер на
заплатените от него суми общо 682,60 лв. , в т.ч:3х170,65 лв.- местен данък превозно
средство за периода 01.01.2020г. – 30.04.2023г.
Правни доводи на ответника;съобразно представените писмени доказателства искът
е вероятно основателен.
5/ Доказателствена тежест:в тежест на ищеца е да докаже:
1/ Обстоятелството, че ищецът е изправна страна по процесния договор;
2/Прекратяване на договора от 11.01.2009г.;
3/Обстоятелството, че процесния автомобил е във владение на ответницата и се
ползва от нея;
4/Заплащане на сумата от 682,60 лв. от ищеца- данък МПС , като уточни точно за
кои години се отнася;
5/обстоятелството , че е поканил ответницата да заплати спорните суми към датата
на заявлението по чл.410 ГПК-27.06.2023г.
По евентуалния иск по чл.59 ЗЗД ищецът доказва , че е заплатил сумата от 682,60
лв. като данък МПС за процесния автомобил;разместване на имуществени блага-
обедняване за ищеца и обогатяване за ответника в размер на спестеното плащане на
процесната сума, респ. че ответницата е носител за плащане на данък МПС за ползвания без
основание автомобил.
Ответницата доказва по този иск наличие на годно правно основание за ползване на
процесния автомобил.
По делото са събрани писмени доказателства.Прието е като неоспорено заключение
на вещо лице по извършена съдебно-счетоводна експертиза.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото ,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По фактите: Между А. А. А. и „МОТО ПФОЕ“ ЕООД е сключен на 27.01.2005г.
Договор ОД 03-0-05 за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг
с предмет нови автомобили, предварително поръчани и избрани от лизингополучателя,
респ......марка „......“ с ДК№ ..... при първоначална вноска от 2793 евро и 47 месечни вноски
по 404,22 евро.
С Приемо-предавателен протокол от 17.02.2005г. автомобилът е предаден на
ответницата.
Съдебно-счетоводната експертиза дава заключение , че ищецът е заплатил за
годишен Данък на превозното средство за 4 години - от 2020 до 2023г. вкл. общо 682,60
2
лв.,по 170,65 лв. за всяка година.За дължимите суми ищецът е изпратил 4 бр. уведомления
до ответницата.Няма възстановяване на заплатените суми.
По правото:От доказателствата по делото се установява, че между страните е
съществувала облигационно правна връзка по договор за лизинг. Ответникът не оспорва и че
е получил лизинговата вещ.
От заключението по ССЕ, прието в първата инстанция, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че в счетоводството на ищеца по
съответните аналитични ведомости за длъжници са осчетоводени задължения на
ответницата в размер на 682,60 лв. - общ размер на местен данък МПС за процесния
автомобил за периода 01.01.2020г. до 28.06.2023г. / по 170,65 лв. на година/.
С подаване на исковата молба ищецът е упражнил правото си да развали
едностранно договора поради неизпълнение при липса на доказателства от страна на
ответника за заявено желание да придобие правото на собственост върху процесния
автомобил.Няма доказателства , че ответницата е преустановила ползването и върнала
автомобила на ищеца.
На основание чл. 345 ал.2 от ТЗ в тежест на лизингополучателя са и разноските по
поддръжката на вещта, в това число застраховки и пътен данък. ССЕ установява налично
задължение за пътен данък в размерите, претендирани по иска.Няма доказателства за
плащане на тези суми.
Искът е основателен и доказан.Ще бъде уважен от съда изцяло.На основание
чл.78,ал.1 ГПК съдът присъжда разноски в полза на ищеца, както следва: в исковото
производство - 25 лв. платена държавна такса ;400 лв. –депозит за вещо лице, 300 лв. –
депозит вещо лице , в заповедното производство 1140 лв.-адвокатско възнаграждение и 25
лв. платена ДТ.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. А. ЕГН ********** гр.Д.,
че ДЪЛЖИ на ‚МОТО ПФОЕ“ЕООД ЕИК ********* ГР.С./...../следните суми – предмет на
Заповед за изпълнение № 663 от 28.06.2023г. по ч.гр.дело № 1585/2023г. на РС Добрич:
682,60 лв. /шестстотин осемдесет и два лева 60 ст. / - общ сбор на регресни вземания за
заплатен от ищеца пътен данък по Договор за лизинг от 27.01.2005г. за лек автомобил лек
автомобил «....» , марка .....с ДК № ....., по 170,65 лв. на година за периода от 2020г. до 2023г.
вкл. заедно със законната лихва от датата на заявлението – 27.06.2023г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА А. А. А. ЕГН ********** гр.Д. че ДА ЗАПЛАТИ на „МОТО
ПФОЕ“ЕООД ЕИК ********* ГР.С./.....сторените разноски по гр.дело № 2836/2023г. на
ДРС в размер на 25 лв./двадесет и пет лева/ платена държавна такса ;400 лв./четиристотин
3
лева/ –депозит за вещо лице, 300 лв./триста лева/ – депозит вещо лице.
ОСЪЖДА А. А. А. ЕГН ********** гр.Д., че ДА ЗАПЛАТИ на „МОТО
ПФОЕ“ЕООД ЕИК ********* ГР.С./.....сторените разноски по ч.гр.дело № 1585/2023г. на
ДРС в размер на 25 лв./двадесет и пет лева/- платена държавна такса и 1140 лв. /хиляда сто
и четиридесет лева/- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Добрич в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4