О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../…………..…...2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Василев
въззивно гражданско дело № 1734 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12656/19.02.2019 г., подадена от Б.Д.Я.,
чрез адв. Г.Я., срещу Определение № 1392/29.01.2019
г., постановено по гр. дело № 1042/2006 г. на ВРС, с което е оставена без
уважение молбата на Б.Г.Я. по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването й
от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на
първоинстанционното решение.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното
определение и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че са налице предпоставките
на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на молителката от задължението за
внасяне на държавна такса по подадената от нея въззивна
жалба.
Насрещните страни не изразяват становище по жалбата.
За да се произнесе, настоящият състав
съобрази:
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поР.което
същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С Решение № 5196/17.12.2018 г. на Варненски районен съд е изнесен на публична продан, на основание чл.
348 ГПК, недвижим имот, допуснат до съдебна делба, съгласно Решение № 1306/
04.05.2007
год., постановено по гр. д. № 1042
по описа на ВРС за 2006год., ХХХV състав, а именно: ПИ № 1578 по ПНИ на СО „П.“ с площ от 1400 кв. м., а по скица – 1388 кв.
м., при граници – от две страни път, ПИ № 1564, № 1576 и № 1577, находящ се в
землището на гр. Варна, кв. „Г.“, между следните лица и при следните квоти, определени с Решение № 24/ 19.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 3526 по
описа за 2014 год., ІІ г.о., както следва: 42/ 84 ид. ч. за Ю.Н.Н.; 6/
84 ид. ч. за Р.Б.Т.; 30/ 84 ид.
ч. за А.Д.У.; 3/ 84 ид.
ч. за Б.Д.Я.; 1/ 84 ид.
ч. за Н. С.Я.; 1/ 84 ид. ч. за Г.Н.Я.; 1/ 84 ид.
ч. за М.Н.Я..
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съделителката Б.Д.Я.,
чрез адв. Г.Я., е депозирала въззивна
жалба с вх. № 494/04.01.2019 г. срещу решението. В жалбата се съдържа искане за
освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса за
въззивно обжалване, като е приложена декларация от 01.01.2019
г.
С обжалваното Определение № 1392/29.01.2019 г., първоинстанцион-ният
съд е оставил без уважение молбата на Б.Г.Я. по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за
освобождаването й от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно
обжалване.
Съгласно разпоредбата чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от такси и
разноски се извършва от съда след съвкупна преценка на доказателства за
имущественото състояние на лицето, удостоверено с декларация, семейното му
положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички
обстоятелства, относими към невъзможността на молителката да внася дължимите
такси и разноски в производството.
От представената към жалбата декларация и събраните
от Варненски районен съд данни за имущественото състояние на Б.Д.Я. се установява,
че същата е на 94 години, вдовица, доходите се й се формират от получаваната от
нея пенсия в размер на 386,22 лева. Същата е извършила дарение на недвижим имот
в полза на своя син, като по този начин доброволно се е лишила от възможността
да реазилира доходи. Посредством покупко-продажбата на друг имот през 2016 г.
молителката е формирала доходи. Определената държавна такса е в нисък размер –
73,29 лева, поР.което не може
да бъде прието, че молителата няма възможност да внесе същата.
При тези изводи на въззивният съд, жалбата е неоснователна и обжалваното първоинстанционно
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДВА Определение № 1392/29.01.2019 г., постановено по гр. дело
№ 1042/2016 г. (погрешно посочено гр. дело № 9798/2018 г.) на ВРС, с което е
оставена без уважение молбата на Б.Г.Я. по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за
освобождаването й от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно
обжалване на Решение № 5196/17.12.2018 г.,
постановено по гр. дело № 1042/2006 г. по описа на ВРС.
Определението подлежи на
обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд на Република
България, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, на основание
чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. О.М.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
Не споделям правните приетата фактическа обстановка и правни изводи на
останалите членове от състава на въззивния съд. Считам, че от събраните по
делото доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2
от ГПК за освобождаване на Б.Д.Я. от
задължението за внасяне на държава такса за въззивно обжалване на Решение №
5196/17.12.2018 г., постановено по гр. дело № 1042/2006 г. по описа на ВРС.
Молителката е на преклонна възраст – 94 години, доходите й се формират само
и единствено от пенсия в размер на 386,22
лева, здавословното й състояние е влошено.
По официални данни на Националния
статистически интутут необходимите средства за издръжка на едно лице за последно тримесечие на 2019 г. възлизат в размер на 629,33 лева.
Вземайки предвид горните обстоятелства, преценени и с оглед средния доход
на българския гражданин и минималния размер на необходимите средства за
издръжка на едно домакинство, считам,
че доходите на молителката са под екзистенц-минимума, поР.което
внасянето на държавна такса, макар
и в минимален размер, е непосилно в рамките на финансовите й възможности.
Действително Б.Д.Я. е дарила недвижим
имот, но дарението е извършено през 1997 г., т.е. преди повече от двадесет
години и касае 3/4 идеални части от имот. Не може да бъде направена, че ако не
беше отчуждила имота, молителката би реализирала доходи от същия към днешна
дата.
По отношение на извършената продажба на недвижим имот през 2016 г. – видно
от справката имотът е бил съсобствен между четири
лица и не е ясно какъв е размерът на получения от Б.Д.Я. дял от продажната цена, за да бъде прието, че същият е бил
достатъчен за покриването не жизнените нужди на молителката от 2016 г. до
настоящия момент, още повече към жалбата са представени доказателства за
преживяна през 2017 г. тежка травма, наложила оперативно лечение и закупуване
на скъпо струващо медицинско изделие, както и предписано медикаментозно
лечение.
Задължението за внасяне на държавна такса по делото е лично, поР.което считам за неотносими
съжденията на първоинстанционния съд, че молителката следва да бъде подпомагана
от своя внук – адвокат.
По тези съображения, считам, че следва да бъде отменено обжалваното Определение
№ 1392/29.01.2019 г., постановено по гр. дело № 1042/2016 г. (погрешно посочено
гр. дело № 9798/2018 г.) на ВРС, постановено по реда на чл. 83 от ГПК, като
бъде освободена Б.Д.Я. от задължението за
внасяне на държава такса за въззивно обжалване на Решение № 5196/17.12.2018 г.,
постановено по гр. дело № 1042/2006 г. по описа на ВРС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: