Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 690
08.07.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 23.06.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 920 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
от Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от
Директора Й.Д.Р., чрез пълномощника по делото юрисконсулт И.П., против решение
№ 534 от 17.02.2020 г. постановено по гр.д.№15426 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, с което се осъжда Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив да заплати на С.Г.В., ЕГН **********, сумата от
2 058 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2 369, 5
часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода
01.09.2016 г. - 27.09.2019 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
27.09.2019 г. в размер общо на 243, 28 лева, заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 27.09.2019 г., до окончателното й изплащане, както и
направените разноски за производството по делото в размер на 350 лева, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив –
132, 32 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
В жалбата се излагат оплаквания, че
решението е неправилно и необосновано като
противоречащо на материалния закон. Настоява се за неправилно приложение на
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. като специална спрямо ЗМВР, както и се
развиват доводи за приложимата в случая правна уредба. Поддържа се, че през
процесния за делото период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
/отм.ДВ бр.3 от 10.01.2020 г. и бр.4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от
10.12.2019 г., постановено по адм.д.№ 8601 по описа за 2019 г. на ВАС/, в която
е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения
от държавните служители на МВР извънреден труд и нощен труд, а така и че няма
празнота в закона, която да налага приложение на друг нормативен акт по
аналогия. На второ място, приема се, че дори искът да е доказан по основание, то
той не бил доказан по размер с довода, че разликата между базата преди
преизчислението на нощния труд чрез коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и
полученото след преизчислението, се заплаща като дневен труд, а не при завишена
с 50 % ставка. На трето място, прави се възражение за
приложението на чл.9г. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
действаща през периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г. като се намира, че исковете
следва да бъдат отхвърлени за периодите 01.01.2018 г.- 31.03.2018 г. и
01.04.2018 г.- 30.06.2018 г. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново такова, с което да се отхвърлят предявените искове като
недоказани по основание и размер, или недоказани само по размер, алтернативно
да се отхвърлят за периода 01.01.2018 г.- 17.07.2018 г.Претендира направените
по делото разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално
отхвърляне на жалбата прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
насрещната страна.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С.Г.В., ЕГН **********, чрез пълномощника по
делото адвокат Т.А., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните оплаквания във
въззивната жалба и се излагат подробни доводи за неоснователност на изложените
в жалбата твърдения и аргументи, като същевременно се развиват съображения за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа, че в Наредба 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители на МВР, липсва норма за
преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143, което представлявало празнота в уредбата за
държавните служители на МВР. При наличието на такава непълнота в специалната
уредба следвало да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на второто възражение досежно размера на
исковата претенция, се позовава на приетата в производството ССчЕ, неоспорена
от ответника и отразяваща реалния размер на сумата, която се дължи от
ответника. Възражението за приложението на чл.9г. от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, действаща през периода 01.01.2018 г. -
17.07.2018 г. се намира за неоснователно,
тъй като цитираната разпоредба касаела регистрацията на положения извънреден
труд пред Инспекцията на труда и не освобождавала ответника от задължението му
да превръща действително отработените от служителя часове нощен труд в дневен и
да заплаща възнаграждение. Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата
да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът С.Г.В. твърди, че заема длъжност „***“ в
Група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ
при ответната ОД на МВР - гр. Пловдив. През периода месец септември до датата
на подаване на исковата молба /27.09.2019г./ е изпълнявал служебните си
задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно
изготвени и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане
на работно време. Посочва, че през процесния периода е полагал нощен труд, за
който не му е заплатено допълнително възнаграждение. Претендира присъждането на
сумата от 2 058 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
2 369, 5 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143,
положен през периода 01.09.2016 г. - 27.09.2019 г., заедно с мораторна лихва
върху тази сума за периода от първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в
който е бил полаган нощният труд, до 27.09.2019 г. в размер общо на 243, 28
лева, след изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК с първоначално
претендирано допълнително възнаграждение в размер на 1 524, 46 лева и
мораторна лихва за горепосочения период от 218, 01 лева.
Ответникът с отговора си по реда на
чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с позоваването на Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните
служители, като намира същата за приложима. Излага подробни съображения, че
ЗДСл и КТ не намират приложение, както и че липсва законова уредба или акт на
МС, допускащ преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент
1.143. Предвид на това, намира за необосновано приложението на НСОРЗ. Искът е
оспорен и с довода, че през процесния период на ищеца е заплатен както
извънреден, така и нощен труд по представени платежни бележки. Моли за отхвърляне
на исковите претенции.
С обжалваното решение районният съд е
приел че разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата от 2007 г. има характер на специална норма по отношение на
ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи. Предвид
на това и констатациите в заключението на ССчЕ за отработени от ищеца 2 073
часа нощен труд, които след
приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 съставляват 2 369, 5
часа, е уважил исковете за заплащането на
допълнително възнаграждение в размер общо на 2 058, 04 лева и на мораторна
лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период в размер общо на
243, 28 лева.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
По делото не е спорно, че ищецът е държавен служител
и през периода 01.09.2016 г. - 27.09.2019 г., е заемал
длъжността "„***“ в Група „Охрана на
обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ при ответната ОД
на МВР - гр. Пловдив, което се удостоверява и от представените служебна бележка
изд. на 11.09.2019 г. от ОД на МВР -
Пловдив, Заповеди № 317з-2311/30.06.2016
г. и Заповед № 317з-3467/26.09.2016 г. Не е спорно и че за този
период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР,
както и че е полагал нощен труд.
Представени са Заповеди № 8121з-791
от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни бележки за начислени
и изплатени възнаграждения.
По
делото е допусната и приета като
доказателство съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно която за периода от 01.09.2016 г. до 27.09.2019 г. ищецът е отработил общо 2073 часа нощен труд. Преизчислен в дневен с коефициент 1, 143 нощният труд
възлиза на 2369, 5 часа и разликата в двете стойности е в размер на 296.5 часа, представляващи положен извънреден труд на стойност
2058, 04 лева, които не са изплатени на ищеца. Според ССчЕ, мораторната лихва,
изчислена върху всяка тримесечна/месечна/ сума на извънредния труд, считано от
падежа на плащането (1-во число на месеца следващ тримесечието
/месеца/ на начисляването) до завеждането
на исковата молба, е в размер на 243, 28 лева.
С
оглед на така приетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
която е отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766
на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, поради което отмяната поражда своите правни
последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието
на Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06,
00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното
възражение в жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме
становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без
да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато
такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в
размер на 2073 часа, преизчислени с
коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 2369, 5 часа, като разликата
от 295, 5 часа се отчита като извънреден труд и има стойностно изражение в размер на 2058, 04 лв.,
което не е заплатено, поради което искът е доказан и по размер.
Не се споделя второто възражение, което
се навежда едва във въззивната жалба, за недоказаност на размера на иска. ССчЕ
не е оспорена
от въззивника, нито пред въззивната
инстанция се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът
възприема заключението на вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице
посочва, че изчислената дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд, възлиза на сума в размер на 2058, 04 лева. Тази сума
е дължима, тъй като представлява възнаграждение за отчетен извънреден труд,
вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,
143 равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време.
Настоящият съдебен състав счита за
неоснователен наведения от въззивника довод за приложимост на действащата в периода
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. редакция на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен
труд не се превръща в дневен. Подобно възражение се въвежда едва с въззивната
жалба, а от друга страна с цитираната разпоредба се определя начина на
регистрация в Инспекцията по труда на отработените над установената норма за
отчетния период часове работно време. Принципът, който е възпроизведен в
разпоредбата, е наложен от практиката, че в Инспекцията по труда като
извънреден труд се отчитат само действително отработените часове, без да се
превръщат нощните часове към дневни. Разпоредбата касае регистрацията на
положен извънреден труд пред Инспекция по труда, а не че не следва да се
превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд през
процесния период в дневен.
Ето
защо, настоящият съдебен състав на ПОС
намира предявените искове за основателни и доказани, поради
което постановеното
в идентичен смисъл решение на РС - Пловдив следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, основателно е
искането на въззиваемата страна за заплащане на разноските по делото, за които
се представя договор за правна защита и съдействие от 12.03.2020 г.за изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Във въззивната жалба е
направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, което се явява неоснователно предвид
правната и фактическа сложност на делото. Същевременно отговора на въззивната
жалба процесуалният представител на въззиваемата страна е взел подробно становище
по всички наведи във въззивната жалба оплаквания, както и е осъществил
процесуално представителство на въззиваемата страна в съдебно заседание.
Предвид на това жалбоподателят ще бъде осъден да заплати пълния размер на
разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 534 от 17.02.2020 г. постановено по
гр.д.№15426 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди”
№ 7, представлявана от Директора Й.Д.Р., да заплати на С.Г.В., ЕГН **********,
сумата от 600 лева /шестстотин лева/ - разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.