№ 5368
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Р.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110210106 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10106 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Л. П.СРЕЩУ Наказателно постановление /НП/ №
22-4332-029116 от 15.03.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на
основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
1
Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, поради което иска наложеното административно наказание да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 27.12.2022 г. М.И. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения.
Такива не били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На 15.03.2023 г. Г.Б. – началник група към ОПП СДВР е издала наказателно
постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност –
чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието
на на НП съответстват на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това не бе
констатирано наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 27.12.2022 г. около 07.59 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал по АМ
№А-1 с посока на движение от разклона за с. Равно Поле към гр. София лек автомобил
модел „Нисан Примера“ с ХХХХ. При извършена проверка от страна на служители
при ОПП-СДВР било установено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация на 22.11.2022 г. по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, при което било прието, че водачът
е извършил нарушение на ЗДвП и му бил съставен процесният АУАН.
Собственикът на МПС не е бил уведомяван за прекратяването на регистрацията
на МПС, като не се установява и това да е било известно на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите М.И. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като
еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост като поради липса на противоречия и
по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
2
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено
наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до
12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лева за водача, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се прекратява служебно регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС
по път, отворен за обществено ползване, като процесното МПС е било със служебно
прекратена регистрация. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна вмененото му нарушение.
По делото няма данни собственикът на процесното МПС да е бил уведомяван за
служебното прекратяване на регистрацията му, каквото е изискването на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП. Не се твърди или доказва и че за тази принудителна административна мярка е
била съставена ЗПАМ, която да е връчена на жалбоподателя. С оглед на това остава
недоказано да е било известно на жалбоподателя, че автомобилът е бил без регистрация
към момента на деянието, поради което и той не би могъл да формира вина, като
психично отношение към деянието.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно
наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно
състава на вмененото му административно нарушение. Изложената в НП фактическа
обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. Необходимо е
във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от
състава на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага. В случая не се установи, че
управлението на МПС с прекратена регистрация е осъществено от жалбоподателя
виновно, респективно поведението му не представлява административно нарушение,
тъй като липсва изискуем от закона елемент от субективна страна, поради което
наказателно постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение
на материалния закон.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като
своевременно претендира и доказва извършването на такива в размер на 1000 лева –
адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна прави своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и като съобрази
3
минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл. 36 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2,
т.1, вр. чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г., приема, че на основание чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, а именно -
сумата от 450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-029116 от 15.03.2023 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на А. Л. П. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на А. Л. П., ЕГН
********** сумата от 450 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4