№ 890
гр. П., 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220100865 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул.“Христофор
Колумб“№43, ет.8, представлявано от изпълнителния И. Е. П. срещу Т. И. Г. с ЕГН
********** от град П., ул.“М.“№1, в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№179/2022г. по описа на РС-П..
Извадена е заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 6250.24лв. неплатени задължения по
договор за финансов лизинг №05016561/00001 от 02.09.2016г. Срещу заповедта за
изпълнение е подадено възражение от длъжника. Заповедният съд е указал на заявителя да
предяви установителен лист. Твърди се ,че за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск.
Твърди се, че на 02.09.2016г. между ищецът като лизингодател и ответника като
лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг №05016561/00001, по силата на
който ищецът е предоставил на ответника на лизинг лек автомобил марка и модел: FORD
EcoSport, шаси *******, двигател GR64679, изключителна собственост на "ЕВРОЛИЙЗ
АУТО1’ ЕАД.По силата на този договор ищцовото дружество е предоставило на Т. И. Г., с
ЕГН ********** лизинговия обект за възмездно ползване при заплащане на месечни
лизингови вноски и други дължими суми предвидени в договора за финансов лизинг и
приложените към него Общи условия, Тарифа за таксите, събирани от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“
ЕАД по
1
договори за финансов лизинг и погасителен план. По силата на лизинговия договор
лизингополучателят се е задължил да заплаща ползването на гореописания автомобил
разсрочено на 60 /шестдесет/ лизингови вноски,съгласно погасителен план, неразделна част
от договора, в който са посочени стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от
тях.Съгласно т.2. от договора лизингополучателят заплаща на лизингодателя периодични
лизингови вноски, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Всяка лизингова вноска включва главница и лихва. Твърди се, че незаплатените лизингови
вноски съгласно погасителния план са общ в размер на 4134.17 лева, а именно:1/ тридесет и
девета вноска с падеж 01.12.2019г в размер на 515.97лв., 2/ четиридесета лизингова вноска с
падеж 01.01.2020г в размер на 516.13лв., 3/ четиридесет и първа лизингова вноска с падеж
01.02.2020г в размер на 516.43лв., 4/ четиридесет и втора лизингова вноска с падеж
01.03.2020г в размер на 516.76лв., 5/ четиридесет и трета лизингова вноска с падеж
01.04.2020г в размер на 516.74лв., 6/ четиридесет и четвърта лизингова вноска с падеж
01.05.2020г в размер на 517.05лв., 7/ четиридесет и пета лизингова вноска с падеж
01.06.2020г. в размер на 517.37лв. и 8/ четиридесет и шеста лизингова вноска с падеж
01.07.2022г. в размер на 517.72лв.
Съгласно т.2, т.11 от договора в случай на забава на плащането на лизинговата
вноска с повече от пет дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната
лихва за забава върху неплатената сума,дължима за периода на забавата, изчислена от
датата, на която сумата първоначално е станала изискуема. Неустойката за забава е в общ
размер на 44.43 лева, включваща:1/ неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с
падеж01.09.2019г., която е погасена на 23.12.2019г., т.е. с 112 дни забава - 13.94
лв.;2/неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж 01.10.2019г, която е
погасена на 30.01.2020г., т.е. с 120 дни забава - 16.24лв., 3/ неустойка за забавено плащане на
лизингова вноска с падеж 01.11.2019г., която е погасена на 17.02.2020г.. т.е. с 107 дни забава
- 14.25лв. Съгласно т.2.21. от лизинговия договор лизингодателят, в качеството си на
собственик, задължително застрахова имуществото в посочена от него и приемлива за
лизингополучателя застрахователна компания. В изпълнение на това задължение ищцовото
дружество е сключило застрахователни договори за „Каско на МПС“ /Пълно автокаско/ и
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. В т.13.1. от Общите условия
е предвидено, че до датата на прехвърляне на правото на собственост върху имуществото
лизингополучателят се задължава да заплаща на Лизингодателя всички дължими разходи по
застрахователните договори, в т.ч. застрахователните премии по сключените застраховки
през целия срок на договора съгласно предпоставките и изискванията на Общите условия.
Твърди се, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 288.92лв., представляващи
застрахователна премия по полица №03060493266/Каско на МПС/ както следва :1/
застрахователна премия по полицата, вноска 2 с падеж 08.11.2019г в размер на 155.07лв., 2/
застрахователна премия по полицата ,вноска 3 с падеж 08.02.2020г в размер на 320.41лв., 3/
застрахователна премия по полицата, вноска 4 с падеж 08.05.2020г в размер на 320.41лв. 4/
застрахователна премия по полицата , вноска 1 с падеж 08.08.2020г в размер на 256.34лв. и
2
5/ застрахователна премия вноска 1 с падеж 18.08.2020г в размер на 236.69лв.
Твърди се ,че съгласно т.13.1 от Общите условия на ищцовото дружество по
договорите за финансов лизинг лизингодателят в качеството на собственик застрахова
имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна
компания. Застрахователните договори се сключват за срок от една или повече години и се
подновяват от лизингодателя като датата на прехвърляне на правото на собственост върху
имуществото на лизингополучателя същото следва да има валидни застраховки при
избрания застраховател.До датата на прехвърляне на правото на собственост върху
имуществото лизингополучателят се задължава да заплаща на лизингодателя всички
дължими разходи по застрахователните договори в т.ч. застрахователни премии по
сключените застраховки през целия период на договора
Съгласно т. 12.2 буква „г“, от Общите условия приложими към договора през срока
на договора лизингополучателят заплаща всички разходи произтичащи от нормативни и
правоприложни юридически актове, касаещи ползването на имуществото в страната и
собствеността върху него, като в това число се включва и данък МПС. Твърди се, че
лизингополучателят дължи на лизингодателя местен данък в размер на 86.72лв.Съгласно
т.9.8. от Общите условия по договора при неизпълнение от страна на лизингополучателя на
договора и/или на Общите условия,лизингодателят има право да предприеме всички
законни действия, за да преустанови временно ползването на имуществото от
Лизингополучателя. В този случай всички разходи, свързани с изземването и
транспортирането на имуществото до посочения от лизингодателя адрес, където същото ще
бъде съхранявано, са за сметка на лизингополучателя, като лизингодателят префактурира на
лизингополучателя сумата, дължима от лизингодателя на специализираната в тези дейности
фирма, на която са възложени действията по временното преустановяване ползването и
изземване на имуществото,респ. неговото транспортиране. В тази връзка
лизингополучателят дължи 696.00 лева /префактурирани/ относно изземването и
преустановяване ползването на актива по договора.Твърди се, че до момента
претендираните суми не са платени от лизингополучателя, поради което за „ЕВРОЛИЙЗ
ДУТО“ ЕАД възникваправен интерес за предявяване на тази претенция по съдебен ред.
Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : сумата от 4 134.17лв.
неплатени лизингови вноски , сумата от 1288.92лв. неплатени суми по застраховки за
лизинговия договор, сумата от 44.43лв. неустойки за забавено плащане , сумата от 86.72лв.
данък на ПС за 2020г и сумата от 696лв. представляваща сума за връщане на актива, който
актив не е върнат в срок, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор, с който частично се оспорват исковите претенции. Оспорва се дължимостта на
лизинговите вноски от 01.06.2020г до 01.07.2020г в общ размер на 1035.09лв., както и
3
платените застрахователни премии за дати 08.08.2020г и 18.08.2020г. в общ размер от
493.03лв., както и за сумата от 696лв., представляваща сума за връщане на актива , който не
е върнат в срок. Ответницата признава факта, че е спряла плащането на лизинговите вноски
от месец декември 2019г. поради влошаване на финансовата обстановка в България и ковид
пандемията. Твърди, че на 26.05.2020г върнала лизинговия автомобил на лизингодателя. В
договора за лизинг е уговорен срок на лизинга 60 месеца. Изтичането на този 60 месечен
срок, в който срок до месец декември 2019г лизинговите вноски са платени/ твърдения в
обратния смисъл няма/, не води до прекратяване на договора за лизинг. Договорът
предвижда ,че може да бъде прекратен при изтичане на всички срокове на
финансовообвързания лизинг по всички поръчки за доставка, представляващи неразделна
част от договора. Редакцията на тази клауза означава ,че изтичането на 60 месечния срок
не води автоматично до прекратяване на договора, а до възможност той да бъде прекратен.
За прекратяването на договора за лизинг се изисква изрично изявление в този смисъл от
някоя от страните. Изявление на лизингодателя за прекратяване на договора за лизинг
съгласно чл.16.3 от общите условия няма.Ето защо се твърди, че договорът не е прекратен.
Според общите условия към договора прекратяването на договора при неизправност на
едната страна става с писмено уведомление, отправено от изправната страна до
неизправната , изпратено на посочения адрес за кореспонденция. Това означава, че за да се
породи прекратителния ефект на бездействието на лизингополучателя и свързаното с това
задължение за връщане на автомобила, следва лизингодателят да е отправил до него
писмено уведомление за прекратяване на договора . Доказателства за такова уведомление от
лизингодателя до лизингополучателя не са представени. Точно обратното, лизингодателят е
продължил да извършва застрахователни и данъчни плащания за автомобила за сметка на
лизингополучателя, което означава, че той не е третирал договора като прекратен, а
лизингополучателят е върнал автомобила на 26.05.2020г , за което е съставен приемо-
предавателен протокол. Твърди се, че договорът за лизинг е бил действащ до връщане на
автомобила на 26.05.2020г. Всички плащания по него са били за сметка на ответника. До
тази дата претенцията на ищеца е основателна , но след тази дата, претенцията е
неоснователна. Договорът за лизинг не е прекратен. Не са представени доказателства, че за
периода след декември 2019г до предаване на автомобила лизингодателят се е
противопоставял на ползването на автомобила от лизингополучателя или че е искал
връщането на вещта. Тъй като договорът не е прекратен съгласно общите условия / чл.16.3/
и ответницата е върнала лизинговия автомобил по нейна инициатива, не следва да дължи
сумата от 696лв. , представляваща сума за връщане на актива, който не е върнат в срок.
Моли се в оспорената част исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпила молба, с която е изразено становище по възраженията на ответника и по реда на
по чл.214 от ГПК е направено изменение на установителните претенции чрез тяхното
намаляване както следва: неплатени лизингови вноски в общ размер от 3099.08лв., тоест
претендират се шест неплатени вноски от 39-та до 44- та. Претенцията за незаплатени суми
4
за застраховки се намалява на 795.89лв. и се поддържа за вноска 2 в размер на 155.07лв. с
падеж 08.11.2019г, трета вноска с падеж 08.02.2020г. в размер на 320.41лв. и четвърта
вноска в размер на 320.41лв. с падеж 08.05.2020г. Претенцията представляваща данък ПС за
2020г се намалява на 38.40лв. С протоколно определение от 12.07.2022г съдът е допуснал
исканото изменение. Ищецът изразява становище, че на 26.05.2020г е връчил лично на
ответника уведомление, че по договора за лизинг има непогасени просрочени задължения
като е предоставен срок за доброволно плащане до 14.07.2020г , както и че ако дългът не
бъде платен до тази дата договорът се счита прекратен поради виновно неизпълнение на
ответника. В рамките на срока задълженията не са погасени и договорът за финансов
лизинг е прекратен. Поддържа се, ч автомобилът не е върнат доброволно от ответника , а
тъкмо обратното. С помощта на „Глобул Груп София“ООД са успели да открият
лизинговото имущество и същото е иззето от ответника в град П., както е видно от
приложения към исковата молба приемо-предавателен протокол. Съгласно договора и
общите условия при неизпълнение и неплащане на лизинговите вноски лизингополучателят-
ответника трябва да върне МПС на лизингодателя на неговия адрес на управление. Тъй като
ответникът не е направил това , ищецът е ползвал услугите на трето лице за откриване и
изземване на лизинговата вещ , за което е заплатил сумата от 696лв. Поддържа се, че сумата
от 696лв. се дължи на основание т.9.8 от Общите условия на договора.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания
чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
твърдения, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно, при
съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.№179/2022г по описа на РС-П., че със заявление,
депозирано на 20.01.2022г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №91/24.01.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е разпоредено длъжникът
Т. И. Г. с ЕГН **********/ настоящ ответник/ да заплати на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД с
ЕИК *********/ ищец по делото сумата от 6 250.25лв. , ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.01.2022г до окончателното изплащане на вземането. В точка 12 от
заявлението изключително подробно са описани обстоятелствата, от които произтича
вземането като дословно твърденията в заявлението са възпроизведени и в
обстоятелствената част от исковата молба. Вземанията в общ размер от 6 250.25лв.
произтичат от сключен на 02.09.2016г. между „Евролийз Ауто“ЕАД в качеството на
лизингодател и Т. И. Г. в качеството на лизингополучател договор за финансов лизинг
№05016561/00001.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 04.02.2022г и на
08.02.2022г длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК. С определение №328 от
08.02.2022г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
5
вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 17.02.2022г. и в едномесечния
преклузивен срок,а именно на 17.03.2022г. заявителят е предявил настоящия иск
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално
допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, при
подадено в срок от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило
се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
От ангажираните от ищцовото дружество писмени доказателства се установява, че
на 02.09.2016г. между него в качеството на лизингодател и ответника в качеството на
лизингополучател е сключен договор за лизинг №05016561/00001, по силата на който
лизингодателят се е задължил да предостави на лизингодателя следния лизингов актив- лек
автомобил марка и модел: FORD EcoSport, шаси *******, двигател GR64679, на доставна
цена в лева 31841.68лв. без ДДС като лизингополучателят ще ползва актива в съответствие с
Общите условия на лизингодателя при следните параметри: първоначална вноска в лева без
ДДС-4 776.25лв., лизингов срок – 60 месеца при същият брой лизингови вноски всяка една в
размер на 439.82лв. без ДДС . Тук е момента да се посочи, че ответницата признава факта,
че не е платила шестте броя лизингови вноски от 39-та вноска до 44-та вноска , които са в
общ размер от 3099.08лв. след направеното от ищеца изменение на иска за неплатени
лизингови вноски.
В т.2.11 от договора страните са се съгласили, че в случай на забава на лизинговата
вноска и/ или вноска по застрахователна премия по сключените застрахователни договори
с повече от 5 дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за
забава върху неплатената сума , дължима за периода да забавата , изчислена от датата, на
която сумата първоначално е станала изискуема. Страните са се съгласили, че неразделна
част от договора са Общите условия на „Евролийз Ауто“ЕАД, тарифа за таксите и
комисионните на същото дружество ,погасителен план, приемо-предавателен протокол. В
т.5 от договора е посочено, че с подписа си под договора лизингополучателят удостоверява,
че е получил и приема Общите условия на „Евролийз Ауто“ЕАД. Съгласно приложения
погасителен план, подписан и от двете страни по договора лизинговите вноски са били
дължими на първо число на съответния месец.Ту е момента да се посочи, че ответницата не
оспорва факта, че дължи на ищеца сумата от 44.43лв. неустойки за забава наплащането на
лизинговите вноски както следва: 1/ неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с
падеж 01.09.2019г., която е погасена на 23.12.2019г., т.е. с 112 дни забава - 13.94
лв.;2/неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж 01.10.2019г, която е
погасена на 30.01.2020г., т.е. с 120 дни забава - 16.24лв., 3/ неустойка за забавено плащане на
лизингова вноска с падеж 01.11.2019г., която е погасена на 17.02.2020г.. т.е. с 107 дни забава
- 14.25лв.
Съгласно 2.21 от договора и т.13.1 от Общите условия на ищцовото дружество по
договорите за финансов лизинг лизингодателят в качеството на собственик застрахова
6
имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна
компания. Застрахователните договори се сключват за срок от една или повече години и се
подновяват от лизингодателя като датата на прехвърляне на правото на собственост върху
имуществото на лизингополучателя същото следва да има валидни застраховки при
избрания застраховател.До датата на прехвърляне на правото на собственост върху
имуществото лизингополучателят се задължава да заплаща на лизингодателя всички
дължими разходи по застрахователните договори в т.ч. застрахователни премии по
сключените застраховки през целия период на договора. Следва да се отбележи, че
ответницата не оспорва факта, че дължи на ищеца сумата от 795.89лв. незаплатени
застрахователни премии по полица №03060493266 както следва: вноска 2 с падеж
08.11.2019г в размер на 155.07лв., трета вноска с падеж 08.02.2020г. в размер на 320.41лв. и
вноска 4 с падеж 08.05.2020г в размер на 320.41лв., която сума се претендира след
направеното по чл.214 от ГПК изменение на претенцията, чрез нейното намаляване.
Съгласно т.12.2 б“г“ от Общите условия към договора през срока н адоговора
лизингополучателят заплаща всички разходи, произтичащи от нормативно и правоприложни
юридически актове, касаещи ползването на лизинговото имущество като в това число се
включва и данък МПС. Ответницата не оспорва факта, че дължи на ищеца сумата от
38.40лв., представляващи пропорционална част от данък за МПС за 2020г.дължима до месец
май 2020г и заплатена от лизингодателя.
Съгласно т.9.8 от Общите условия към договора при неизпълнение от страна на
лизингополучателя на договора и/или на Общите условия,лизингодателят има право да
предприеме всички законни действия, за да преустанови временно ползването на
имуществото от Лизингополучателя. В този случай всички разходи, свързани с изземването
и транспортирането на имуществото до посочения от лизингодателя адрес, където същото
ще бъде съхранявано, са за сметка на лизингополучателя, като лизингодателят префактурира
на лизингополучателя сумата, дължима от лизингодателя на специализираната в тези
дейности фирма, на която са възложени действията по временното преустановяване
ползването и изземване на имуществото,респ. неговото транспортиране. На основание
визирания текст ищецът претендира от ответницата сумата от 696лв. във връзка с
изземването и преустановява на ползването на лизинговия актив. Това вземане се оспорва от
ответницата като противопоставя възражение, че не дължи сумата от 696лв. тъй като
лизинговият автомобил е върнат доброволно по инициатива на ответницата и защото
съгласно чл.16, т.3 от Общите условия лизингодателят е следвал писмено да уведоми
ответницата, че договорът е прекратен , но това не е сторено.
От ищцовото дружество е представено уведомление, адресирано до ответницата, с
което последната се информира, че има просрочени задължения по лизинговия договор в
размер на 4 025лв. Ответницата се уведомява, че е налице неизпълнение от нейна страна по
смисъла на т.15.1,б“в“ от Общите условия на договора и поради това лизингодателят има
основание да се ползва от правата си съгласно т.9.8 от Общите условия като преустанови
временно ползването от нейна страна на имуществото ,предмет на договора.Със същото
7
уведомление ответницата е поканена в срок до 14.07.2020г доброволно за изпълни всичките
си задължения по договора , изискуеми към тази дата. При неплащане в така определения
срок „Евролийз Ауто“ЕАД има право да прекрати договора по реда на чл.16, т.3 във вр. с
т.15.1б“в“ от Общите условия. Това уведомление е връчено лично на ответницата на
26.05.2020г / факт, който не бе оспорен от ответната страна/. С приемо-предавателен
протокол от 26.05.2020г ответницата е предала лизинговия актив на оторизирано от
ищцовото дружество лице като предаването е станало в град П..
Видно от данните по делото на 14.03.2019г между ищцовото дружество като
възложител и „Глобул Груп София“ ООД като изпълнител е сключен договор по силата на
който изпълнителят на приел по възлагане от другата стран ада извършва действия насочени
към извънсъдебно събиране на просрочени парични вземания и доброволно възстановяване
на активи по сключени от възложителя договори за финансов лизинг. Съгласно чл.1, ал.5 от
този договор в обхвата на задълженията на изпълнителя се включват и действията му за
доброволно възстановяване на владението на активите,включително с приемо –
предавателен протокол като активите се транспортират до адреса на управление на
възложителя . За тези дейности по чл.1 ал.5 от договора съгласно приложение№2 / лист 37
от делото/ се дължи възнаграждение на изпълнителя в размер на 580лв. за доброволно
възстановяване на владението на следните активи- леки и лекотоварни автомобили до 3.5
тона/ Изпълнителят „Глобул Груп София“ООД е издал фактура №**********/10.06.2020.
Получател по тази фактура е ищеца и в позиция 10 от фактурата като основание за плащане
е посочено „съгласно договор 14.03.2019г, съдействие при изземване : Т. И. Г. по лизингов
договор №*********/00001 :FORD EcoSport рег.№***** посочена е в последната колана
сума за плащане 580 лв. , която без ДДС, респ. 696лв. с ДДС
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Съобразно съдържанието на сключения договор страните са уговорили ползването на
определена вещ – процесният лек автомобил – собственост на ищеца срещу задължение на
ответника за плащане на възнаграждение- лизингови вноски.Предвидена е и възможност за
прехвърляне на собствеността на ползвателя при условие, че бъдат редовно изплатени
всички дължими вноски в уговорения срок. Няма спор, че така сключения договор
съставлява договор за лизинг по смисъла на чл.342 и сл. от ТЗ.
Безспорно се установи, че ищцовото дружество в качеството на лизингодател по
процесния договор е изправна страна по валидно учредената с ответника облигационна
връзка като е изпълнил основното си задължение и на 14.09.2016г е предал за ползване на
ответника лизинговата вещ – процесния автомобил ,подробно индивидуализиран в
договора.Ответникът в качеството на лизингополучател е поел задължението да плаща на
60 месечни вноски лизинговото възнаграждение на първо число на месеца, съобразно
погасителен план, неразделна част от договора. Процесният договор е сключен при общи
условия, където са уредени всички права и задължения на страните във връзка с
допълнителните парични задължения и разноски, произтичащи от вида на вещта и
8
нормативните изисквания, отговорността при неизпълнение и начините на прекратяване на
договора извън хипотезата на изтичане на уговорения срок.
Тук е момента да се отбележи, че ответникът не оспорва, че не е платил
претендираните шест месечни лизингови вноски , а именно от 39- та до 44-та вноска за
периода от 01.12.2019г до 01.05.2020г , които лизингови вноски са в общ размер от
3099.08лв. От договора за финансов лизинг произтича и задължението за заплащане на
неустойка за забавено плащане/ изрично уговорена в чл.2.11/. Ответникът не оспорва, че
дължи сумата от 44.43 лв. неустойки за забава на плащането на 36-та вноска с падеж -
01.09.2019, платена с 112 дни забава, на 37-ма вноска с падеж 01.10.2019г и платена с 120
дни забава и 38-ма вноска с падеж 01.11.2019г, платена с 107 дни забава.
Както се установи по-горе задължението на ответника/ лизингополучател/ да
заплащане на дължим данък МПС за периода на действие на договора и застрахователни
вноски произтича от Общите условия на „Евролийз Ауто“ЕАД , приети от лизингодателя и
неразделна част от договора . Установи се , че неплатените суми за застраховки възлизат в
общ размер от 795.89лв., който факт също се призна от ответника. Ответникът призна и
факта, че дължи на ищеца и сумата от 38.40лв. данък за МПС до месец май 2020г.
Ето защо съдът приема, че установителните претенции за незаплатени лизингови
вноски, за неустойка за забава, за застраховки и за данък МПС по основание и по размер /
след направеното изменение по чл.214 от ГПК/ са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени.
Спорът се фокусира върху установителната претенция за сумата от 696лв.,
представляваща сума за връщане на лизинговия актив. Ответникът оспорва дължимостта на
тази сума,противопоставяйки възражение, че договорът не е прекратен, тъй като
лизингодателят не е изпълнил задължението си да уведоми писмено ответника за
едностранното прекратяване и на 26.05.2020г ответникът доброволно е върнал лизинговата
вещ.
Безспорно се установи от анализа на доказателствата, че на 26.05.2020г. ищецът е
връчил писмено уведомление на ответника, с което го уведомява, че е налице неизпълнение
от страна на ответника по смисъла на т.15.1 б“в“ от Общите условия , а именно –
лизингополучателят не е изпълнил задължението си за плащане на изискуеми лизингови
вноски или други изискуеми плащания по договора и това неизпълнение е продължило
повече от 7 календарни дни. Фактът на неизпълнение на договорното задължение за
заплащане на лизингови вноски / тези с падежи от 01.12.2019 до 01.06.2020/ не оспорва от
ответника. Това именно договорно бездействие на ответницата е дало повод на
изправната страна по правоотношението- на ищцовото дружество да преустанови на
26.05.2020г. временно ползването на лизинговия актив, позовавайки се на клаузата на т.9.8
от Общите условия. В тази хипотеза в тежест на лизингополучателя са всички разходи,
свързани с транспортирането на лизинговото имущество до посочения от лизингодателя
адрес, където същото ще бъде съхраняване, а това е в град София. Безспорно се установи,
че на 26.05.2020г лизинговия автомобил е бил в град П. и за транспортирането му до град
9
София ищецът е направил разноски в размер на 696лв. Фактът, че предаването на
автомобила е оформено с приемо-предавателен протокол сам по себе си не сочи на
доброволно предаване. Съдът приема, че лизинговият автомобил е иззет от ползвателя
,поради виновно неизпълнение от негова страна на договорните ангажименти. Ето защо и
тази установителна претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответника,
че за ищеца съществува вземане за следните суми по договор за финансов лизинг №
05016561/00001 от 02.09.2016г:1/ сумата от 3099.08лв. , представляваща неплатени
лизингови вноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението 20.01.2022г до окончателното изплащане на сумата, 2/ сумата от 795.89лв.,
представляваща незаплатени към лизингодателя вноски за застраховки на лизинговия
автомобил, 3/ сумата от 44.43лв., представляваща незаплатени неустойки за забава за
просрочени лизингови вноски, 4/ сумата от 38.40лв., представляваща незаплатена към
лизингодателя пропорционална част от данък МПС за 2020г и 5/ сумата от 696лв.,
представляваща сума за връщане на лизинговия автомобил на основание т.9.8 от Общите
условия на договора, за които суми е издадена Заповед №91/24.01.2022г за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№179/2022г по описа на РС-П.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 275лв. разноски за заповедното производство/ от
които 125лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение/ и сумата от
441.88лв. разноски за исковото производство/ от които 241.88лв държавна такса и 200лв.
юрисконсултско възнаграждение/
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по
отношение на Т. И. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№1, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, бул.“Христофор Колумб“№43, ет.8, представлявано от
изпълнителния директор И. Е. П.а за следните суми по договор за финансов лизинг №
05016561/00001 от 02.09.2016г:1/ сумата от 3099.08лв. , представляваща неплатени
лизингови вноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението 20.01.2022г до окончателното изплащане на сумата, 2/ сумата от 795.89лв.,
представляваща незаплатени към лизингодателя вноски за застраховки на лизинговия
автомобил, 3/ сумата от 44.43лв., представляваща незаплатени неустойки за забава за
10
просрочени лизингови вноски, 4/ сумата от 38.40лв., представляваща незаплатена към
лизингодателя пропорционална част от данък МПС за 2020г и 5/ сумата от 696лв.,
представляваща сума за връщане на лизинговия автомобил на основание т.9.8 от Общите
условия на договора, за които суми е издадена Заповед №91/24.01.2022г за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№179/2022г по описа на РС-П.
ОСЪЖДА Т. И. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№1, да заплати на
„ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, бул.“Христофор Колумб“№43, ет.8, представлявано от изпълнителния директор И.
Е. П.а сумата от 275лв. разноски за заповедното производство и сумата от 441.88лв.
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -П. в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11