Решение по дело №673/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260215
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20202330100673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260215/10.12.2020г.

 

 гр. ЯМБОЛ.10.12.2020.г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично заседание на .........19.11.2020г........година в състав:

                                                                                                                 Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                                     

при секретаря .................Т.К.…............................…................и в присъствието на

прокурора.............................................................................………като разгледа докладваното от

..................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВ………...…...гр.дело N .673 .. по   описа

 за 2019 год.  и за да се произнесе взе предвид следното........................................................................

 

             Производството по делото е образувано по молба на „ЮБЦ“ ООД, с която желае  на осн. чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, да се признае за установено по отношение на ответника А.Й.Н., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД в размер на 656.28 лв. лв., представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга, незаплатени вноски за лизинг, обезщетение за неизпълнение/неустойка по договорите, сключени между А.Й.Н. и Теленор България“ ЕАД, ведно с мораторна лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

   Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу А.Й.Н. е образувано ч.гр.д. № ***, по описа на PC – Я.. В рамките на предвидения от законодателя 14 дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което предявяват настоящият иск в законоустановения срок.

Посочват, че предявяват исковата си претенция срещу А.Й.Н. въз основа на договор за цесия от дата 29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията "Иновативни финанси" ООД, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „Теленор България" ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка „Теленор" е прехвърлил вземания в общ размер на 245 074,10 лв. спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № *** от договора, извадка от което прилагам.

„ЮБЦ“ ЕООД, е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.

Посочват, че на 04.10.2017 г. потребителят е подписал договор с индивидуален номер ***, за ползването на мобилен номер ***, при избран тарифен план с месечна абонаментна такса 24,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.

На 17.11.2017 г. абонатът е подписал допълнително споразумение към договора, а което е подновил условията за ползване на мобиленномер ***, удължавайки срока на ползване на абонамента до 17.11.2019 г., получавайки устройство MOBIWIRE Halona със сериен номер ***.

На 30.11.2017 г. потребителят е добавил за ползване и мобилен номер ***, избирайки условията на тарифен план Тотал, с цена на меечен абонамент 24,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Като на същата дата, към посочения мобилен номер, абонатът е подписал договор за лизинг за устройство Alcatel U5 Black, посредством 23 лизингови вноски, в размер на 4,59 лв., всяка.

Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *** между ответника А.Й.Н. с ЕГН: ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД са издадени фактури за периода от 15.11.2017 г. до 14.04.2018 г.„ на обща стойност 656.28 лв. (Шестстотин петдесет и шест лв. и 28 ст.) лева, а именно: №*** г.. №*** г., №*** г., №*** г.

Твърдят, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 185,83лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 12/2017г. и за месец 01/2018г., 02/2018 г. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 185,83лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника А.Й.Н. за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер № *** на дата 15.04.2018г. крайна фактура № ***, с начислена обща сума за плащане в размер на 656.28 лева.

В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 378,65лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 91,80 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 185,83 лв.

Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство таблет, марка Alcatel U5 Black са обявени за предсрочно изискуеми.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 03/2018г., когато е издадена крайната фактура, съгласно уговорения погасителен план.

За устройство Alcatel U5 Black, взето във връзка с мобилен номер ***, се дължи цената в размер на на 91,80 лв. след месец 03/2018г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.03/2018г. до м.10.2019 г., ведно с допълнителна вноска в размер на 4,59 лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора за лизинг, при което в сумата от 91,80 лв. са включени общо 20 предсрочно изискуеми вноски.

  Посочва, че ответникът А.Й.Н. е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилни/телефонни номера *** и ***, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

   Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се позовава на връчването на исковата молба и приложените документи за извършените цесии по чл.99, ал.4 от ЗЗД.

   Ищеца твърди, че длъжникът-ответник А.Й.Н. не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК към кредитора, както и към момента на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.

     Претендират за присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

     В срока по чл.131, ал.1 от ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника, същият не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по иска, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С молба-становище от 11.11.2020г. ищецът чрез процесуалният си представител , е заявил желание в случай че ответникът не се яви в първото по делото съдебно заседание на основание чл.238 и чл.239 от ГПК съда да постанови неприсъствено решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становището на ищеца, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

От приложените към делото призовка е видно, че на ответника чрез са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Искът се явява и вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа на тях писмени доказателства.

Предвид горните съображения, съдът счита, че следва да се постанови решение, като се приеме наличието на неизпълнено задължение в тежест на ответника, без да се излагат мотиви по съществото на спора.  В съответствие с гореизложеното предявените искове по основание  чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във врс чл.240 от ЗЗД , чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.

На осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски, които са 75лв.- държавна такса и 360лв. – адв.възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Същият дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски , които са в размер на 25лв. – платена държавна такса и 360лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното , Я Р С

 

                                         Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. 422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК , че  А.Й.Н. ЕГН ********** *** дължи на  „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р.н Триадица, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8 представлявано от управителя Ю. Б. Ц. сумата 656.28 лв., представляваща дължими суми за незаплатени мобилни услуги, предоставени на длъжника от мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, сумата 106.08 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 04.05.2018 г. до 06.12.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***. по ч.гр.д. № ***. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА А.Й.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА „ЮБЦ“ ЕООД направените разноски по настоящото дело в размер на 75лв.- държавна такса и 360лв. – адв.възнаграждение., както и направените разноски в заповедното производство от 25лв. – платена държавна такса и 360лв. – платено адвокатско възнаграждение.

 Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: