№ 12332
гр. С, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря Д Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110111985 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от С. Г. Г.,
ЕГН **********, срещу “ЕМ“ ЕООД с ЕИК ***, правоприемник на „ЕОС Сървисис“ ЕООД
– заличен търговец считано от 08.09.2022 г. с ЕИК ***, за установяване на недължимост на
сумата от 3353,39 лева, представляваща главница по договор за кредит, която сума е
предмет на изпълнителен лист от 26.10.2005 г., издаден по гр. д. № 8995/2005 г. по описа на
СРС, 24 състав.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 26.10.2005 г.,
издаден по гр. д. № 8995/2005 г. по описа на СРС, 24 състав е образувано изпълнително дело
№ 20067880400230 по описа на ЧСИ МК с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС по
молба на първоначалния взискател „Обединена Българска Банка“ АД. Посочва се, че през
2008 г. като взискател по изпълнителното дело е конституиран ответникът, който възложил
на ЧСИ да уведоми длъжника за извършената цесия. Поддържа, че вземането е погасено по
давност на 07.11.2013 г., евентуално на 07.11.2015 г., поради което не може да бъде предмет
на принудително изпълнение. Сочи, че последното изпълнително действие е извършено на
07.11.2018 г., с оглед което процесното изпълнително производство следва да се счита
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 07.11.2010 г. В
условията на евентуалност посочва, че не са извършвани действия по изпълнението и в
периода от 12.03.2014 г. до 31.03.2017 г., с оглед което счита, че най-късният момент за
прекратяване на производството поради настъпила перемпция е 12.03.2016 г. Твърди, че
1
въпреки изтичане на предвидената в закона погасителна давност и перемирането на
изпълнителното производство, взискателят не е поискал прекратяване на същото, като
вместо това по отношение на имуществото на ищеца е наложен запор, който не е вдигнат от
ЧСИ. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който признава иска. Моли по отношение на разноските да бъде приложена разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК предвид направеното признание, както и доколкото не е дало повод за
образуване на настоящото производство.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните
намира следното:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е направил
нарочно изявление, че признава предявените искове. Изявлението е направено от
представител на ответното дружество, който надлежно и изрично е упълномощен да
представлява дружеството, включително като признава иска.
В първото съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на решение
при признание на иска.
Не се установява признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави.
Ответникът, признавайки иска не признава право, с което да не може да се разпорежда
доколкото страните не спорят, че ответникът се легитимира като цесионер, придобил
вземания на "Обединена българска банка“ АД за сумата от 3353,39 лева, представляваща
главница по договор за кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист от 26.10.2005 г.
по гр. д. № 8995/2005 г. по описа на СРС, 24 състав. Поради това не са налице пречките по
чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да постанови решение при
признание на иска.
Предвид посоченото налице са предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска и предявените в настоящото производство искове следва да бъдат
уважени като бъде призната недължимостта от ищцата на ответника на сумата от 3353,39
лева, представляваща главница по договор за кредит, за която сума е издаден изпълнителен
лист от 26.10.2005 г. по гр. д. № 8995/2005 г. по описа на СРС, 24 състав в полза на
"Обединена българска банка" АД.
По отговорността на страните за разноски:
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая с отговора на
исковата молба ответникът заявява изрично чрез надлежно упълномощен негов
представител, че признава иска предвид липсата на извършвани изпълнителни действия за
принудително събиране на вземанията по издадения срещу ищеца изпълнителен лист.
Претендира, че не е дал повод за завеждане на делото. Видно от постъпилия препис на
2
20067880400230 по описа на ЧСИ МК с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС за
изпълнение на процесните вземания по молба от 28.11.2005 г. на „Обединена българска
банка“ АД е започнало производство по принудително изпълнение. Не се твърди и не се
установява ответникът да е предприел действия по прекратяване на изпълнителното дело,
като последно през юли 2017 г. са наложени запори върху вземания на длъжника в „Алианц
Банк България“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Райфайзен банк (България) ЕАД
и върху вземания за трудово възнаграждение от Аптеки Ремедиум С ЕООД, като
доказателства за вдигане на запора са налице единствено по отношение вземанията в
Райфайзен банк (България) ЕАД. Поради това и с бездействието си по предприемане на
действия по прекратяване на изпълнението и заличаване на всички извършени по
изпълнителното дело действия ответникът е дал повод за завеждане на делото и дължи
разноските за производството. Доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса,
ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати същата на СРС в размер на
134,14 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата адвокатът, оказал безплатна адвокатска
помощ на лицата по ал.1, има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна следва да
бъде осъдена да го заплати. С оглед посоченото адвокатът, оказал безплатна адвокатска
защита в производството, има право на адвокатско възнаграждение в размер на 464,74 лева,
изчислено на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.1 и чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. с
Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС на РБ - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г
- актуална редакция към момента на уговаряне на безплатната помощ – 07.03.2022г., от
която дата е договорът за правна защита и съдействие /л. 266/.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 237, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК от С. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. С , ж.к. ХС, бл. 17,
вх. Б, ет. 1, ап. 54 срещу “ЕМ“ ЕООД с ЕИК ***, правоприемник на „ЕОС Сървисис“ ЕООД
– заличен търговец с ЕИК ***, че С. Г. Г. , ЕГН **********, не дължи на “ЕМ“ ЕООД с
ЕИК *** сумата от 3353,39 лева, представляваща главница по договор за кредит, за която е
издаден изпълнителен лист от 26.10.2005 г. по гр. д. № 8995/2005 г. по описа на СРС, 24
състав и е образувано изпълнително дело № 20067880400230 по описа на ЧСИ МК с рег. №
788 на КЧСИ, с район на действие СГС поради погасяването по давност на правото на
принудително изпълнение на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата "ЕМ" ЕООД , ЕИК: ***,
адрес и седалище на управление: гр. С, кв. "МД", ул. "РПК" № 6, сграда МТ, ет. 6, да
заплати на адвокат Р. К. Р. с ЕГН ********** сумата от 464,74 лева – адвокатско
3
възнаграждение за оказана в производството безплатна адвокатска помощ и съдействие на
С. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. С , ж.к. ХС, бл. 17, вх. Б, ет. 1, ап. 54, съгласно Договор
за правна помощ и съдействие от 07.03.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК "ЕМ" ЕООД , ЕИК: ***, адрес и седалище
на управление: гр. С, кв. "МД", ул. "РПК" № 6, сграда МТ, ет. 6, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 134,14 лева – разноски по делото за държавна такса.
Присъдената в полза на адвокат Р. К. Р. може да бъде заплатена по банкова сметка
BG72CECB97905018004800 с титуляр Адвокатско съдружие „ Про Юре Адвайз“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4