Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр.***, 19.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ки окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди и шестнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деница Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Милена Хараламбиева
Калиптен
Алид
при секретар Ж.Х.
и в присъствието на
прокурора
изслуша докладваното
от съдия Хараламбиева в.ч.н.х.д. № 355/2016г.
и за да се произнесе
взе предвид следното :
С присъда № 37/27.06.2016г. по
н.ч.х.д № 1093/2014г. Районен съд-гр.*** е признал подсъдимия В.Р.Г. с ЕГН **********
за невиновен в това, че на 28.06.2013г. в гр.***, в обяснения дадени пред
дисциплинарно-разследващ орган от ОД на МВР-гр.***, на 05.09.2013г. в жалба
подадена чрез ОД на МВР-гр.*** до Административен съд-гр.*** и в касационна
жалба подадена чрез Административен съд – гр.*** до ВАС-гр.***, като длъжностно
лице при и по повод изпълнение на
длъжността му –младши автоконтрольор в РУ на МВР-гр.***, при условията на
продължавано престъпление е приписал на Е.Т.Т. с ЕГН **********, в качеството
му на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на длъжността му – Началник на
РУ на МВР-гр.***, извършване на престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК –
злоупотреба със служебно положение чрез натиск и принуда върху В.Г. и
свидетелите по преписка , образувана по повод съставен от подсъдимия АУАН
№48/08.06.2013г., да дадат обяснения неотговарящи на действителността, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 148, ал.2, пр. 1 във вр. с ал.1, т. 2 и т. 3 от с.чл., във
вр. с чл. 147, ал.1 и във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Отхвърлил е предявения от Е.Т.Т.
граждански иск в размер на 5 000 лв като неоснователен и недоказан. Отменил
е наложената обезпечителна мярка – запор върху движими вещи – лек автомобил
„ВАЗ
Срещу така постановената присъда е
постъпила жалба от адв.Н.М. ***, в качеството й на повереник на частния тъжител,
с която се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да
бъде уважен предявения граждански иск. Депозирано и допълнение към въззивната
жалба, в което се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Постъпили са и две възражения от адв.Г.В. от САК в качеството
му на защитник на подсъдимия, с които се настоява въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна
да бъде потвърдена.
В съдебно заседание тъжителят лично и чрез повереника си поддържа жалбата.
Повереникът му пледира за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда и алтернативно – за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен, както и
да бъде уважен предявения граждански иск.
В съдебно заседание подсъдимият лично
и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на предприетото
обжалване и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.
***кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1
от НПК извърши изцяло проверка
правилността на обжалваната присъда и
като взе предвид изнесеното в
жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Без да се занимава по съществото на делото и неговата фактология,
въззивната инстанция счита, че са налице основанията на чл. 335, ал. 2 във вр.
с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, поради допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като липсват мотиви, които да обосноват произнесения съдебен
акт.
Присъдата е обоснована, когато
фактическите положения, приети за установени се подкрепят от доказателствата по
делото. Или присъдата ще бъде обоснована във всички случаи, когато приетите за
установени или неустановени факти се базират на анализа и съпоставката на
събраните и проверени доказателства по делото. Въззивната проверка на атакувания съдебен акт
показа, че при изготвянето на мотивите му са нарушени изискванията на чл. 107,
ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК касателно обсъждането и оценката на
доказателствените материали. Действително суверенно право на съда е да вземе
решението си по вътрешно убеждение, но същото следва да бъде основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Респективно,
необходимостта от аналитична оценка на доказателствата и от излагане на съображения
по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК е обвързана и с възможността да бъде сторена проверка за наличието или не
на грешки при реализиране на дейността по решаване на делото. В конкретния
случай районният съд, освен че е изложил
фактическа обстановка, която в преобладаващата си част съдържа цитати от налични
по делото документи, но не е обсъдил и нито едно от събраните гласни и писмени доказателства
- поединично и в съпоставка по между им. В мотивите на проверявания акт съдът се е
задоволил единствено да изброи събраните доказателства, без да извърши какъвто
и да било дължим анализ. Няма изложени и правни съображения кои доказателства и защо се кредитират и кои - не. На практика
мотивите към първоинстанционната присъда се изчерпват с изброяване на събраните по делото доказателства и
деклариране, че същите подкрепят приетата фактическа обстановка, без да са
направени съответните правни изводи и обосновки.
Следва да се има предвид, че собственият
стил и последователност в изготвянето на мотивите към съдебния акт не трябва да
се отклонява от предписанието на чл. 305, ал. 3 от НПК, което най-общо следва
утвърдената структура: фактическа обстановка, доказателства, правни изводи. Що
се касае до наличните в мотивите правни съображения, въззивната инстанция ги
намира за изцяло дискредитирани. Незаконосъобразието на тази част от мотивите е
резултат не толкова от безусловното възприемане от съда на тезата, развита от
защитника на подсъдимия, колкото от обстоятелството, че голямата част от
съдържанието на изложените правни съображения съставлява дословно
възпроизвеждане на пледоарията на процесуалния представител на подс.Г. в
проведеното на 27.06.2016г. съдебно заседание. Налице е почти пълна идентичност
между заявеното от защитника на подсъдимия
и частта от мотивите, материализираща правните изводи на съда. Тази констатация
обосновава единственият извод, че казаното от адв.В. в хода на съдебните прения
е било механично пренесено в мотивите на проверяваната присъда, което от своя
страна се приравнява на липса на собствена обосновка от страна на решаващия съд,
съответно и прави невъзможна проверката на вътрешното му убеждение.
В заключение следва да се отбележи, че мотивирането на съдебните актове,
освен че има своята конституционна установеност в нормата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Р България, но е и основна гаранция за правото на справедлив процес, залегнало в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи. Очевидно е, че подобна убеденост у
страните по настоящото дело не е постигната, което е намерило отражение и в депозираната
въззивна жалба от повереника на частния тъжител.
Горепосоченото допуснато съществено процесуално
нарушение, изрязяващо се в липса на мотиви не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция, но същевременно е отстранимо, поради което присъдата
следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от
друг състав.
Предвид изложено и на основание чл. 335, ал. 2 във
вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от
НПК, ***кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 37/27.06.2016г. по н.ч.х.д.
№ 1093/2014г. по описа на РС-гр.*** и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав .
Решението
не подлежи на жалба и протест.
Председател : Членове
: 1. 2.