РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Петрич, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200643 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. С., ЕГН-********** от гр. Петрич, ул. „К.М.“
№*, против Наказателно постановление (НП) № 01-06/20.06.2024 г.,
издадено от Р.Н., Началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България“
(РКЗБ) – гр.София, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“( ГДРК) при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище град
Бургас, с което за административно нарушение по чл.39а ал.2 от Закона за
рибарството и аквакулурите (ЗРА), на основание чл.81а от от същия закон му
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 /две хиляди/
лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В жалбата се оспорва установената от АНО фактическа обстановка. Твърди, че
никога не е бил на посочената в АУАН и НП река, твърди, че посоченото в
санкционния акт ЕГН не е негово. Твърди, че не е пренасял срекме в
багажника на автомобила си и че намереното такова е наследено от баща му.
Твърди, че издадения акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП са издадени в противоречие с разпоредбите на ЗАНН. Твърди, че
деянието следва да се квалифицира като маловажен случай и поради това е
приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Оспорва констатираното в акта,
1
че никога не е имал риболовен билет и представя копие от такъв. Отделно от
това се оспорва отнемането на риболовния уред, описан в НП и се твърди, че
същото е извършено в нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител – надлежно упълномощен адвокат (л.30 от делото), който
поддържа жалбата си по подробно изложените в същата съображения. Сочи
доказателства в подкрепа на позицията си, представя и писмени бележки с
доводи по същество.
За Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас –
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в
съдебно заседание се явява процесуален представител- юрисконсулт,
надлежно упълномощен (л.26 от делото), който оспорва жалбата и посочените
в нея основания. Твърди законосъобразност на проведеното административно-
наказателно производство и издадения въз основа на него санкционен акт.
Сочи доказателства в подкрепа на позицията си и представя писмени бележки
по съществото на сложения за разглеждане спор, като иска от съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно и претендира разноски в производството.
РП-Благоевград, ТО-Петрич, уведомена по реда на чл. 62 ЗАНН не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 01.04.2024 г. при извършване на проверка по река Струмешница, преди
село Струмешица, Екип от служители от ИАРА – свидетелите Н., С. и У., със
служебния автомобил на ИАРА са извършили рутинна проверка по река
Струмешница, в землището на село Струмешница. На мястото на проверката
има малка река, вливаща се в река Струмешница и идваща от село Гега,
наричана от местните „Гегинска“ и „Гигинска“. По това време на годината
рибата скобар (наричана от местните жители и „бойник“) хвърля хайвера си,
риболовът е забранен и това е било основанието да се извърши проверката.
2
Поради проблемност на проверките в този район, проверяващите
предварително отишли до ГПУ-Златарево и поискали съдействие от
служители на Гранична полиция за извършване на проверката и такива им
били осигурени в лицето на свид. И. Г. и Б. З., които се присъединили към
проверяващите в близост до мястото на проверката със служебния на
Гранична полиция автомобил. При отИ.е към мястото на проверка,
проверяващите установили два автомобила. Навлизайки по черния път от
асфалтовия и доближавайки мястото на проверката служителите на ИАРА,
които се движили със служебния си автомобил преди патрулния автомобил на
Гранична полиция видели, че жалбоподателят прибира мрежа в багажника на
кола. Като пристигнали на мястото на проверката – на брега на река
Струмешница, в близост до вливащата се река, идваща от село Гега, на около
50 метра от устието й, проверяващите на място проверили паркираните
наблизо два автомобила – единият, управляван от св.Х. И. и в който се возел
неговия баща – свид.О. И. и друг автомобил, марка и модел „Опел Зафира“ с
рег.№ ****. Извършена била проверка на самоличността на намиращите се на
мястото на проверка лица и техните автомобили. В автомобила на свид.Х. И.
не било констатирано нищо нередно и той и баща му били освободени и си
тръгнали от мястото на проверката. Тъй като преди да спре служебния
автомобил, проверяващите забелязали, че жалбоподателят пренася и поставя в
багажното отделение на автомобила „Опел Зафира“ мрежен риболовен уред,
същите поканили жалбоподателя да отвори багажника за проверка. В
багажното отделение на автомобила било установено, че се намира риболовна
мрежа тип „срекме“, което не било маркирано или регистрирано по надлежния
ред.
За извършената проверка бил съставен АУАН. През време на проверката на
място дошли няколко момчета, извикани от жалбоподателя, които се опитали
да попречат да се извърши проверката. От свидетелските показания на
свид.С. става ясно, че не е разрешено със срекме да се лови риба в река
Струмешница. Лови се на места, където е позволено – в рибарници и в река
Дунав може да се лови с мрежа тип „срекме“. При извършване на проверката
проверяващите не са констатирали извършване на риболов, нито са
установили наличие на улов. От проверката не се установява движение на
автомобил „Опел Зафира“, нито включен двигател на същия, нито е
установено, че същият е управляван от жалбоподателя.
3
За проверката бил съставен доклад от инспекция на лица, извършващи
любителски риболов (л.21 от делото), от който е видно, че на 01.04.2024 г. в
периода 17.30 ч. до 18,30 часа, на река Струмешница, 50 м. под р.Гегинска със
служебен автомобил рег.№**** Х. Н. на длъжност ст.инспектор РК и И. С. –
инспектор РК са извършили проверка на лицето Н. С. С., ЕГН-**********,
комуто са съставили АУАН В0032852. Докладът е подписан от извършилите
проверката инспектори на ИАРА и в същия липсва отразен номер на
риболовен билет, както и констатации относно установени на място въдици,
куки, уловено количество риба и наличие на маломерен улов. При проверката
е констатирано, че жалбоподателят няма валиден риболовен билет.
За констатациите от проверката на жалбоподателят на място бил съставен
АУАН №0032852/01.04.2024 година от актосъставителя Х. М. Н. – на длъжност
старши инспектор РК сектор Благоевград в ИАРА в присъствието на
свидетелите И. С. С. – инспектор РК сектор Благоевград и К. Л. У. –
ст.специалист РК, отдел Западна България, за това че, „На 01.04.2024 г. на
река Струмешница, в 17.40 часа под устието на р.Гегинска на 50 м. под село
Струмешница, община Петрич г-н С. (жалбоподателят) превозва в
багажника на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№**** мрежен уред тип
„срекме“, с което нарушава чл.39а ал.2 от Закона за рибарство и
аквакултури“ На основание чл.41 от ЗАНН е иззет риболовен уред, с който е
извършено нарушението – 1 брой „срекме“ с ширина на окото 1х1 см.“ В акта
жалбоподателят собственоръчно е изписал изявление „Възразявам“. АУАН е
подписан от актосъставителя и свидетелите и е връчен на нарушителя при
условията на отказ, удостоверен с подпис и дата на свидетел при отказа И. С.
Г. – ст.полицай при ГПУ Златарево.
След издаването на АУАН няма данни за постъпили писмени възражения от
лицето, комуто е вменено административно нарушение.
Така, въз основа на съставения АУАН Р.Г.Н. – на длъжност началник-отдел
„Рибарство и контрол – Западна България“ – гр.София, към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ (ГДРК) при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури (ИАРА) със седалище град Бургас издал наказателно
постановление (НП) №01-06/20.06.2024 г. срещу жалбоподателя, като приел,
че от събраните доказателства, дадените от лицето обяснения в съставения
АУАН №В0032852/01.04.2024 г., както и предвид липсата на възражения по
4
чл.44 ал.1 от ЗАНН, е установил, че „На 01.04.2024 г. при извършена
съвместна проверка от служители на ИАРА- Благоевград и служители на
ГПУ Златарево, на река „Струмешница“ (рибностопански обект по чл.3 ал.1
т.1 от ЗРА, в 17:40 часа , на 50 метра под устието на река „Гигинска“, под
с.Струмешница, община Петрич, забелязват лице, което пренася мрежен
риболовен уред и го товари в багажника на автомобил, паркиран до брега.
След легитимация и при извършената контролна проверка, се установява, че
лицето Н. С. С., пренася и укрива в багажника на лек автомобил марка
„Опел“ модел „Зафира“ с рег.№**** един брой немаркиран мрежен
риболовен уред тип „срекме“. “
Въз основа на така възприетото като установено, АНО е възприел, че
описаното деяние осъществява състава на административно нарушение по
чл.39а ал.2 от ЗРА, съгласно който се забранява пренасянето и превозването на
мрежени риболовни уреди, като за извършено нарушение следва да се наложи
на Н. С. С. административно наказание „Глоба“ по чл.81а от ЗРА и е наложено
такова в размер на 2000 (две хиляди лева). С НП на основание чл.90 ал.1 от
ЗРА е постановено отнемане на един брой немаркирана риболовна мрежа, тип
„срекме“, с размер на окото 1х1 см., оставена на съхранение в отдел РК
„Западна България“ – офис Благоевград.
НП е изпратено по пощата с обратна разписка на 21.06.2024 г. и е върнато с
отбелязване на пощенски служител от 28.06.2024 г. с отбелязване, че
адресатът се е преместил, видно от приложения по делото плик и
инкорпорираните към него непопълнено за получател известие за доставяне и
инкорпорирано отбелязване на пощенски служител от 28.06.2024 г. (л.10 от
делото). На 20.08.2024 г. е направен неуспешен опит за връчване на НП от
служители на ИАРА, за което е съставен констативен протокол №01-276-
172/20.08.2024 г. (л.12 от делото) и е съставен доклад от проверка за
наблюдение и контрол без извършена инспекция (л.11 от делото). След втория
неуспешен опит за връчване, издаденото НП е изпратено за връчване на
началника на РУ на МВР – гр.Петрич на основание чл.43 ал.3 от ЗАНН (л.13
от делото) и същото е връчено срещу разписка лично на жалбоподателя (л.14
и 15 от делото) на 28.08.2024 г.
По доказателствата:
5
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите по делото писмени доказателства и
събраните непосредствено гласни доказателства
В проведените съдебни заседания са разпитани в качеството си на свидетели
актосъставителят Н., свидетелите-очевидци по акта С. и У., полицейските
служители, оказали съдействие – Г. и З., свидетелите О. и Х. И.и, присъствали
в началото на проверката.
Разпитаните свидетели, служители на ИАРА и Гранична полиция, а и
останалите такива излагат факти и обстоятелства, относно извършената
проверка. Потвърждават частично изложените в АУАН обстоятелства, а
именно – извършената проверка, констатираната мрежа в багажника на
жалбоподателя, самоличността на жалблоподателя. Посочват начина на
осъществяване на проверката и установеното на процесната дата, съобразно
лично възприетото от тях.
Свидетелите Н., С. и У., отново потвърждават като фактическа обстановка,
изложеното в санкционния акт, а именно, че лично са възприели как
жалбоподателят е пренесъл мрежата тип “срекме“ и я поставил в багажника на
автомобила марка „Опел“. Показанията на тези свидетели са подробни,
последователни и обективни и настоящият съдебен състав ги кредитира
изцяло. Съдът не намери основания за дискредитация и на останалите събрани
гласни доказателства.
Твърдението на жалбоподателя, обективирани в жалбата, че същият е бил на
мястото на нарушението с цел да събере зелена тревна маса и такава е била
набрана и поставена в найлонова торбичка в близост до автомобила му се
потвърди от показанията на свидетелите И.и. Това твърдение е опровергано от
останалите свидетели-очевидци, които твърдят, че не са възприели при
проверката найлонова торба със свежи зелени растения, така както твърдят
свид.И.и. Това противоречие в показанията на свидетелите обаче не променя
по никакъв начин безспорно установената фактическа обстановка по случая,
тъй като касае ирелевентен на предмета на доказване факт.
При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от
дадените свидетелски показания, които настоящия състав кредитира изцяло
като пълни, последователни и изчерпателни, като поради липсата на
6
противоречия в тях досежно предмета на доказване, както и поради липсата на
противоречие между гласните доказателства и всички останали писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305, ал.3 НПК- per argumentum a contrario.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна и фактическа
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по сочените от
жалбоподателя съображения.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан, нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка
на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции
констатираща, обвинителна и сезираща.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава,
че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени
процесуалния и материалния закон. В изпълнение на това си правомощие,
съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.
7
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗРА нарушенията на закона се установяват с актове,
съставени от съответните длъжностни лица, определени със заповед на
министъра на земеделието, храните и горите, а според ал. 4 – наказателните
постановления за нарушения по закона се издават от министъра на
земеделието, храните и горите или от оправомощени от него длъжностни
лица. Съгласно приетата по делото заповед № РД 09-406 от 01.04.2022 г. на
министъра на земеделието (л.18 от делото) служители на длъжностите
"Младши специалист", "Специалист", "Старши специалист", "Главен
специалист", "Инспектор", "Старши инспектор", "Главен инспектор" и
"Началник сектор" в отделите и секторите "Рибарство и контрол" на ИАРА и
на длъжност "Специалист", "Старши специалист", "Главен специалист",
"Младши експерт", "Старши експерт" и "Главен експерт" в отдел "Център за
наблюдение на риболов" на ИАРА могат да съставят актове за установяване на
административни нарушения на ЗРА, извършени на територията на цялата
страна, а служителите на длъжност "Началник отдел "Рибарство и контрол"
при ИАРА" са оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушения, извършени на територията на съответния отдел.
Процесният АУАН е издаден от служител на длъжност "старши инспектор" в
отдел "Рибарство и контрол" гр. Благоевград, а НП е съставено от началник
отдел "Рибарство и контрол – Западна България" гр. София, към Главна
дирекция "Рибарство и контрол" при ИАРА (удостоверено със Заповед № ЧР
58/10.04.2024 г. на Изпълнителния директор на ИАРА – л.17 по делото).
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи
съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени
в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок
от съставянето на акта.
8
На 01.04.2024 г. при извършване на проверка е установено както нарушението,
така и нарушителя, като на същата в присъствието на нарушителя е издаден и
процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на
АУАН от открИ.е на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на
АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от
извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 20.06.2024 г., с което е спазена разпоредбата
на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен
срок от издаването на АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване
на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели
едновременно присъствали на извършване на нарушението, на установяването
му и на съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от двамата
свидетели, посочени в него. В изпълнение на чл. 43 от ЗАНН е предявен на
нарушителя за запознаване със съдържанието му, като същият не е подписан
от нарушителя след запознаване с неговото съдържание, възразил е срещу
АУАН, изписвайки върху същия собственоръчно „Възразявам“, отказва да го
подпише, като отказът е удостоверен с подпис на свидетел и подписан от
жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се установяват както от
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Установи се по делото, че
жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл.44 ал.1 ЗАНН да стори
писмени възражения в законоустановения срок.
Съдът констатира, че са спазени формално императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 от ЗАНН.
При внимателен прочит на реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респ.
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН обаче е налице съществено противоречие между
9
установените фактически обстоятелства и тяхната правна квалификация.
Налице е и несъвпадение между установените фактически обстоятелства в
АУАН и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Съдът
констатира неяснота и непълнота на изложението, изразяваща се в неясно
отразяване на обективните признаци от състава на вмененото нарушение,
които признаци обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност.
Безспорно ясно очертано дата и мястото на деянието, както и самоличността
на детето, установено в обекта по време на проверката, както и неговата
възраст. По отношение мястото на деянието следва да се отбележи, че съдът
възприема, че точното място е на река Струмешница, в землището на село
Струмешница, община Петрич в близост до приток на реката, известен на
местните като „Гегинска“ или „Гигинска“ река и идваща от село Гега. Мястото
е безспорно установено и от свидетелските показания. Неточното
наименование на притока на р.Струмешница не води до неяснота относно
мястото на извършване на вмененото нарушение, което да бъде
квалифицирано като съществено нарушение, обосноваващо отмяна на
санкционния акт.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН изисква АУАН да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а съгл. чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН освен описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, следва в НП да се посочат и доказателствата, които го
потвърждават, а такива не са посочени в санкционния акт. Доказателства по
повдигнатото административно обвинение липсват в
административнонаказателната преписка (АНП), а от събраните по делото
доказателства служебно от съда се установи, че към момента на проверката
жалбоподатаелят нито е имал качеството водач на МПС-то описано в АУАН
нито пък е извършвал действия по превозване на процесния мрежен уред тип
„срекме“.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в
съдържанието съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на
нарушението. Задължението на актосъставителя съответно на
административнонаказващия орган да направи описание на извършеното
нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
10
установяването на кръга на доказателствено релевантните факти, преценка на
правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на
обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно
място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и
правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г., постановено по
тълк. д. № 2 от 2002 г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията
на чл. 42, т. 4 съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава,
когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни признаци на
вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 39а, ал. 2 от
ЗРА, съгласно което е забранено пренасянето и превозването на мрежени
риболовни уреди. Следователно от обективна страна са предвидени две форми
на изпълнителното деяние– пренеса и превозя, както и специален предмет на
деянието – мрежени риболовни уреди. Налице е изключение от забраната
предвидено в чл. 39а, ал. 3 от ЗРА, а именно – пренасянето и превозването на
мрежени риболовни уреди може да се извършва от лица притежаващи
валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА или такива
регистрирани по реда на чл. 25 от ЗРА. При второто изпълнително деяние -
превозване, следва да е налице и специално качество на нарушителя – същият
да е водач на ППС.
В представените по делото АУАН и НП са изложени твърдения относно
признаци от състава на твърдяното административно нарушение – описан е
специалния предмет на нарушението – мрежен уред тип „срекме“, описано е и
МПС-то - лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№****.
В описанието на АУАН липсват констатации относно това случаят, попада ли
в хипотезите, изключени от забраната по чл.39а ал.3 ЗРА. В НП изрично е
описано, че нарушителят е извършил деянието си без да притежава
разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и без да е има
регистрация по чл. 25 от ЗРА, каквото описание липсва при повдигане на
административното обвинение с АУАН.
Налице е обаче и съществено противоречие в описанието на нарушението по
11
АУАН и НП.
В АУАН нарушението изпълнителното деяние е описано като „превозва“ без
да е констатирано качеството „водач“ на нарочения за нарушител, а в НП
изпълнителното деяние е описано като „пренася мрежен риболовен уред и го
товари в багажника…“ и „пренася и укрива в багажника на лек автомобил
марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег.№****“
Следователно не може да се направи обоснован извод, че оспореният АУАН и
НП, издадено въз основа на него имат всички изискуеми реквизити, които
безпротиворечиво да налагат извод за извършено конкретно административно
нарушение.
Фактическото описание на нарушението в повдигащия обвинението АУАН
така и в санкционния акт очевидно и съществено се разминават. Така
описаното в АУАН повдига обвинение за лични действия на административно-
обвиненото лице, изразяващи се в превозване (вероятно с посоченото МПС,
тъй като и това не е посочено) на мрежения уред тип “срекме“,
квалифицирано като нарушение на забраната на чл.39а ал.2 от ЗРА. За деяние
със същата правна квалификация, но изразяващо се друго действие, в другата
форма на изпълнително деяние - „пренася и товари в багажника“, „пренася
и укрива в багажника“ на соченото МПС, жалбоподателят е санкциониран.
Настоящата съдебна инстанция, съобразявайки описанията на нарушението в
АУАН и НП, приема че жалбоподателят не е имал възможност да разбере ясно
и категорично какво нарушение му е вменено в отговорност по АУАН, и че
същият е санкциониран по непредявено обвинение, а това обосновава извод за
допуснато съществено противоречие с процесуалните правила както по
констатиране на нарушението, така и по налагане на административната
санкция, което пряко е рефлектирало на правото на защита на лицето и води
до извод за наличие на основание за отмяна на атакуваното НП на
процесуално основание.
Налице е противоречие между установените фактически обстоятелства, макар
и с идентично правната квалификация на деянието, а противоречие между
фактите, сочени в предявяващия административното обвинение АУАН и
санкционния акт, които факти касаят самото изпълнително деяние като
съществен елемент от съставомерността на деянието винаги е съществено
нарушение, ограничаващи правото на защита на административно-
12
отговорното лице. АУАН не съдържа всички елементи от състава на вмененото
нарушение, а санкционният акт съдържа несъставомерни изпълнителни
деяния – „товари“ и „укрива“ в багажника на соченото МПС, които очевидно
не са част от състава на вмененото нарушение.
По делото не се събраха данни, че жалбоподателят е имал качеството „водач“
на соченото МПС, нито се установи, че същият е извършил действието
„превозва“, за което му е повдигнато обвинение. В този смисъл,
жалбоподателят е наказан за действие, за което не му е повдигнато обвинение
в разглежданото производство.
Нарушението на чл.39а ал.2 от ЗРА е формално нарушение, на просто
извършване и в този смисъл е без значение дали мрежения уред е използван за
риболов или не. Уловът на риба не е елемент от фактическия състав на
нарушението и същият би бил утежняващо вината обстоятелство, което би
следвало да се вземе предвид при налагане на санкция.
Правно ирелевантно е обстоятелството дали процесната мрежа е използвана
или не, но има значение дали е годна за употреба, тъй като ако не е тя няма да
може да се характеризира като риболовен уред. По делото от свидетелските
показания се установява годността за употреба на процесната мрежа.
Свидетелите Н. и У. работят в "Рибарство и контрол" и имат необходимите
професионални знания и опит, за да могат да преценят годността на
риболовния уред. Двамата са присъствали на установяване на нарушението и
са категорични, че мрежата тип „срекме“ има всички характеристики
определящи я като мрежен риболовен уред, годен за употреба. Последното
обстоятелство се установи и от предявяването на уреда на страните в съдебно
заседание, в което всички присъстващи, включително и съда непосредствено
възприеха състоянието на мрежата и годността й да служи по предназначение,
въпреки наличните дупки с различни размери и зашИ.ия на места.
Недопустимо е обаче при непредявено обвинение да се ангажира
административната отговорност на санкционираното лице, както е сторил
АНО, като е подвел нарушението под санкционната разпоредба на чл. 81а от
ЗРА, налагайки на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
В жалбата се съдържа още едно възражение, което се твърди, че засяга
13
процедурата по издаване на процесните АУАН и НП, а именно отнемането в
полза на държавата на мрежения уред тип „срекме“ с ширина на окото 1х1 см.
Преди да обсъди въпросът относно веществените доказателства съдът намира,
че следва да посочи, че пороците касаещи веществените доказателства не
накърняват законосъобразността на издаването на АУАН и НП и не водят до
отмяната им. Аргумент за това е предвиденото в чл. 63, ал. 7, т. 5 от
ЗАНН правомощие на съда да отмени или измени наказателното
постановление само в частта относно прилагането на чл. 20 и чл. 21 от
ЗАНН или разпореждането с веществените доказателства.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 10 от ЗАНН в наказателното постановление следва да
се посочи кои вещи се отнемат в полза на държавата. В процесния случай на
основание чл. 41 от ЗАНН е иззета риболовна мрежа тип „срекме“.
Няколко са основанията, въз основа на които може да се отнеме в полза на
държавата веществено доказателства, предвидени в ЗАНН. Отнемане в полза
на държавата се постановява по отношение на вещи, принадлежащи на
нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено
административно нарушение (чл. 20, ал. 1), на вещи предмет на нарушението,
притежаването на които е забранено (чл. 20, ал. 2), на вещи, принадлежащи на
нарушителя, които са били предмет на нарушението (чл. 20, ал. 3) и на вещи,
придобити в резултат на нарушението (чл. 21). Възможно е задържането и
изземването на веществени доказателства, свързани с установяване на
нарушението (чл. 41).
Отнемане в полза на държавата на веществени доказателства може да бъде
предвидено и в съответния специален закон. В процесния случай отнемане на
риболовната мрежа не може да се извърши на основание ЗРА. Съгласно чл. 90,
ал. 1 от ЗРА в полза на държавата се отнемат рибата и другите водни
организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са
придобити, но в конкретно и изчерпателно изброени случаи, сред които не е
нарушението на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА.
Следователно отговорът на въпроса дали отнемането на риболовната мрежа е
законосъобразно е обусловен от този дали тя спада към някоя от категориите
вещи, подлежащи на отнемане по ЗАНН.
В ЗАНН липсва легална дефиниция на средство и предмет на нарушението,
затова следвайки правилата на аналогията в правото тези понятия следва да се
14
разглеждат през призмата на наказателното право. Предмет на
престъплението се нарича онзи елемент на общественото отношение чрез
въздействие, върху който се накърнява цялото обществено отношение, а
средство за извършване на престъплението е нещо външно на общественото
отношение и чрез него се въздейства върху обекта на престъплението, тоест
върху съответното обществено отношение.
Следователно разграничителният критерий между предмет и средство на
нарушението е дали вещта, върху която се въздейства, съставлява част от
засегнатото обществено отношение или е външна за него. Ако вещта е
елемент от общественото отношение, тя е негов предмет, а ако е външна –
средство.
Предвид посочените дефиниции за предмет и средство на нарушението може
да се направи единствено възможен извод, че процесния мрежен уред тип
“срекме“ е предмет на нарушението и подлежи на отнемане в полза на
държавата, но само при законосъобразно проведено административно-
наказателно производство, приключило със законосъобразен санкционен акт.
Т.е. отнемането на процесния мрежен уред е обусловено от
законосъобразното налагане на санкция за установеното по надлежния ред
административно нарушение по аргумент от чл.20 ал.1 от ЗАНН,
предвиждаща възможността наред със санкциите по чл.13 ЗАНН ята да се
постанови и отнемане.
В случая обаче, предвид незаконосъобразността на протеклото
административно наказателно производство, водещо и до
незаконосъобразност на наложената санкция, отнемането в полза на
държавата би било незаконосъобразно.
Ето защо, при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено в полза на
жалбоподателя и то при условие, че същите са претендирани по надлежния
ред, ведно с доказателства за действителното им извършване. Предвид
15
липсата на сторено искане за присъждане на разноски в производството от
страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител, съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед изхода на делото, претендираните от процесуалния представител на
АНО разноски следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление
(НП) № 01-06/20.06.2024 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и
контрол – Западна България“ – гр.София към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.Бургас, с
което за административно нарушение по чл.39а ал.2 от ЗРА, на основание
чл.81а от същия закон на Н. С. С., ЕГН-********** от гр. Петрич, ул. „К.М.“
№* е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и е постановено на основание чл.90 ал.1 от ЗРА „отнемане“ на
един брой немаркирана риболовна мрежа, тип “срекме“ с размер на окото 1х1
см., оставена на съхранение в отдел „РК Западна България“ офис Благоевград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на процесуалния
представител на административно-наказващия орган за заплащане на разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
16