Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 14.07.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 743 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответника, в качеството му на
потребител на такава, за обект, находящ се в гр. П.,
ул. „С.” бл. ., вх. „.“, ап.., на стойност 979,96 лева. Сочи, че между
топлофикационното дружество и титуляра на партидата
била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди,
действали през процесния период. Към настоящия момент
в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено
несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени
различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответникът
бил абонат на топлопреносното дружество по силата на
Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответникът не изпълнил задължението си да заплати
доставената услуга.
Посочва, че на 21.02.2019 г. било
подадено до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № .г. на ПРС, по което в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .г.
против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на
979,96 лева за ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за обект,
находящ се в гр. П., ул. „С.” бл. ., вх. ., ап. .,
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 104,64
лева, начислена за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019 г. до
окончателното ù изплащане. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От съда се иска да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 979,96 лева - главница за ползвана, но незаплатена от ответника
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „С.”
бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 104,64 лева,
начислена за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 21.02.2019 г. до окончателното ù изплащане.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове,
излагайки твърдения, че по делото липсват счетоводни документи, от които да се
установява размерът на дължимите суми. Наред с това ищецът не ангажирал и
доказателства във връзка с твърденията си, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
По изложените съображения, молят
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
С писмена молба моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на
доставчик на топлинна енергия, е подало на 21.02.2019 г. до Пернишкия районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответника В.В.Х. за дължими суми за
топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „С.” бл.
., вх. ., ап. . за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № .г. на ПРС, по което в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № .г. против длъжника и настоящ
ответник, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което
е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., ул. „С.” бл. ., вх.
., ап. . е открита партида на името на В.В.Х., с
абонатен номер ..
От писмо на Община П. – Дирекция
„МПТ“ се установява, че за посочения имот е подадена единствено декларация по
чл. 14 ЗМДТ, с вх. № .г. от В.В.Х..
Видно от приложената декларация по
чл. 14 ЗМДТ от 07.10.1998 г., изходяща и подписана от ответника В.Х., същият е
декларирал имота, описан в исковата молба, като е посочил, че притежава 1/2 ид. ч. от собствеността, заедно с М.Б.Х., собственик на останалата
1/2 ид. ч., при посочено придобивно
основание „покупко – продажба“. В декларацията е
отбелязано, че в имота и около него има електрификация, водопровод, канализация,
както и топлофикация.
От представеното удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца, издадено от община П. на 04.03.2020 г., се
установява, че ответникът В.Х. и М.Х. са сключили граждански брак на 09.10.1989
г.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размерът на начислените за процесния
период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия
период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. за абонат № ., с титуляр В.В.Х., стойността
на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 7, находящ се в гр. П., ул. „С.“, бл. 1, вх. „Г“, е както
следва: главница в размер на 979,96 лева, като лихвата за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г. е в размер на 104,64 лева.
Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на ищеца сумите от
изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение за периода,
са въведени в системата за реално консумирана топлинна енергия.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния
имот за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. възлиза на 979,96 лева. От
заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки, за последно през 2018 г., а системата за дялово
разпределение е въведена в сградата – етажна собственост на 04.01.2002 г. Посочено
е, че за процесния период „Т.П.“ АД е подавала
ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната
топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, като
технологичните разходи са изчислявани от „Т.П.“ АД съгласно т. 4.1 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния
период няма подадени от ответника възражения срещу изравнителните сметки. На
вещото лице са предоставени договори, сключени между топлопреносното
предприятие и фирмата за дялово разпределение, обслужваща сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният имот.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът В.Х. е ползвал
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната
сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него
като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е потребител на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на
вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) клиент
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
При анализ на събраните по делото
писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът достигна до
извода, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент. Това на първо място се установява от горецитираната декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от
ответника за процесния имот, представляващ ап. ., находящ се в гр. П., ул. „С.” бл. ., вх. „.“. Идентичността
на имота и този по исковата молба се установява освен от подадената декларация
по чл. 14 ЗМДТ, така и от съпроводителното писмо на Община П. – Дирекция „МПТ“.
Независимо, че данъчната декларация е била подадена за установяване на
имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели към 1998 г., в
последната ответникът е декларирал, че е собственик на 1/2 ид.
ч. от процесния имот, т. е. налице е изявление
изхождащо от В.Х., с което признава правото на собственост върху обсъждания
имот. Действително декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма правопораждащо
действие за придобиването на собствеността, но съдържа изявления на декларатора
като данъчно задължено лице пред административен орган за определени факти, в
т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху процесния недвижим имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя
факти (правото на собственост върху имота), поради което този документ има
материална доказателствена сила. Посочената
декларация се отнася за процесния имот и същата е
подадена и подписана от В.Х., доколкото последният не е оспорил по реда на чл.
193 ГПК нито авторството на подписа си, като издател на документа, нито
верността на удостовереното от него в декларацията. От ответника не са
представени и доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът
претендира цената на доставена топлоенергия, ответникът продължава да е
собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила
промяна в собствеността след подаване на декларацията през 1998 г.
Това извънсъдебно признание в
декларацията по чл. 14 ЗМДТ се преценява от съда по реда на чл. 175 ГПК и с
оглед останалите данни по делото – а именно данните от община П., че това е
единствената подавана за имота декларация, обстоятелството, че адресът на топлоснабдения имот е регистриран от страна на ответника
като негов постоянен адрес, както и обстоятелството, че в приетото извлечение
от сметка е видно, че партидата за процесния имот е
разкрита на името на ответника с абонатен номер ..
Предвид горното и вземайки предвид
приетото в определение № 220/01.03.2017 г. по гр. д. № 4084/2016 г. на ВКС, ГК,
IV г. о., постановено по идентичен казус, настоящият състав намира, че в
производството по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК, качеството на клиент/потребител на ответника се установява въз основа на
всички доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Именно при
такава преценка на доказателствената съвкупност
следва извод за съществуващо в полза на ответника право на собственост при
съответните квоти, т. е. за качеството му на клиент/потребител по сключен с конклудентни действия договор за продажба на топлоенергия –
арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на Общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите
и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички
потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр. П.. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които
изискват писмено приемане на Общите условия. Поради това договорът се счита
сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата. Начинът на разгласяването на Общите
условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по
горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги
приема. Общите условия на „Топлофикация - П.” АД са общоизвестни и съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание
е установено в Общите условия.
Наред с това, от приетите
доказателства по делото съдът приема за безспорно, че ответникът е сключил
граждански брак с М.Б.Х.на 09.10.1989 г. в община П., поради което апартаментът
е придобит в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19, ал. 1 и
ал. 3 от СК (отм.), респективно чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от действащия СК.
Съпружеската имуществена общност, освен че е неделима, е и бездялова.
Едва след прекратяването ù съгласно презумпцията на чл. 28 от СК,
дяловете на съпрузите биха се считали за равни, като в чл. 29, ал. 1 СК е
предвидена възможност за определяне и на по-голям дял за единия съпруг. По
делото няма данни, нито твърдения бракът между съпрузите да е прекратен с
влязло в сила решение, преди исковия период. С оглед изложеното, ответникът се
явява пасивно легитимиран да отговаря за цялото задължение за заплащане на потребената топлинна енергия за апартамента, тъй като СИО,
в която е придобит имотът, е неделима, поради което задълженията за същата се
поемат съвместно от съпрузите по силата на чл. 25, ал. 2 СК (отм.), респ. чл.
32, ал. 2 от действащия СК, така: решение № 410/19.12.2013 г. на ОС - П. по в.
гр. д. № 826/2013 г.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже
и размера на претендираните задължения от ответника.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението за процесния период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 979,96 лева.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния
период размерът на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № .,
находящ се в гр. П., ул. „С.“, бл. ., вх. „.“, е
както следва: главница в размер на 979,96 лева, като лихвата за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г. е в размер на 104,64
лева.
С оглед изложеното и предвид
заключенията по допуснатите експертизи, съдът приема за доказано, че
задължението на ответника за ползвана, но незаплатена топлинна енергия възлиза
на сумата от 979,96 лева.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ
изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В
случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и
използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, поради което същият е в забава, за което по гореизложените
съображения не е нужна покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от вещото лице, е 104,64 лева,
която се дължи изцяло от ответника.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне и по релевираното в отговора на исковата
молба възражение за изтекла в полза на ответницата погасителна давност. На
основание чл. 111 ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011
г., ОСГТК на ВКС, в случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като
задълженията за заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение,
което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 21.02.2019 г.,
следователно погасителната давност обхваща всички ликвидни и изискуеми преди 21.02.2016
г. такива, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно
Общите условия е изтекъл преди тази дата. В случая обаче претенцията на ищцовото дружество е за период от време след 21.02.2016 г.,
което налага извод за неоснователност на възражението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00
лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 100,00 лева, 10,00 лева –
такса за издаване на съдебни удостоверения, 300,00 лева – възнаграждение за вещи
лица и възнаграждение за особен представител в размер на 305,92 лева, или сума
в общ размер на 865,92 лева, която при този изход на спора следва да бъде
заплатена от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на В.В.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи
на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ
„Р.“, сумата от 979,96 лева (деветстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и
шест стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ
се в гр. П., ул. „С.“, бл. ., вх. ., ап. . за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 104,64 лева (сто и четири лева и шестдесет и четири стотинки),
начислена за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019 г. до окончателното ù
изплащане.
ОСЪЖДА В.В.Х.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Р.“ сумата от 865,92 лева (осемстотин
шестдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки) – направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.