№ 8899
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110156828 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ..,
представляван от изпълнителния директор, гр.С.. против Ж. Н. Т., ЕГН
**********, гр.С.., искове с правно основание чл.415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да
се приеме за установено по отношение на ответника, че последният му дължи
сумата от 2 447,20 лева, от които 2080,34 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до
м.04.2022г. за реално потребена енергия ведно със законната лихва от
04.07.2023г. до изплащане на вземането, 363,42 лева- мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 26.06.2023г., както и суми за дялово разпределение:
2,65 лева главница за периода 01.06.2020г. до 30.06.2020г. ведно със
законната лихва от 04.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 0,79 лева - лихва за периода 15.08.2020г. до 26.09.2023г. , за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2023 г., по гр.
д. № 37329 по описа на СРС за 2023 г.
Ищцовото дружество „Т.“ ЕАД излага, че е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, като в
срока по чл. 414 ГПК последният е депозирал възражение, поради което в
срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия иск.
1
Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ – собственик или ползвател на топлоснабден
имот - който не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което по
отношение на него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна
енергия, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 Г. и Решение №
ОУ[1]026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение №
ОУ[1]067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, и с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на
ДКЕВР.
Поддържа се, че ответникът, с абонатен № 95410 и е използвал
доставяна от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., като не я е заплатил. Сочи се, че сградата - етажна собственост,
в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.. България“
ООД, което дружество е конституирано като трето по делото лице при правен
интерес от това.
Моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи на
ищцовото дружество сумите по заповедта и исковата молба, ведно с
разноските по исковото и заповедното производства. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ж. Н. Т., с
който искът се оспорва в частта за определената такса за сградна инсталация
като начислена в противоречие с решение на ВАС, оспорват се начислените
суми като определение без яснота и нормите, на които се правят тези
изчисления; оспорват се исковете като се твърди, че сумите са начислени без
основание, оспорва се качеството абонат на ищеца, както и топлоснбдяването
на сградата и се правят всякакви други оспорвания, които са извън предмета
на спора. При тези възражения се желае решение за отхвърляне на заявените
искове и се ангажират доказателства.
Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
2
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят досежно обстоятелството дали ответникът е
потребител в качеството си на носител на право на собственост или друго
вещно право върху вещта, като съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе да установи тези обстоятелства.
В хода на процеса и въпреки указанията на съда, ищецът въз основа на
събраните доказателства, не успя да докаже, че ответникът е носител на
някакво вещно право върху имота вкл. и с представените от Столична
община, направление ‚Архитектура и градоустройство“ справка, което дава
основание на съда да приеме, че искът като недоказан следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма
право на сторените от него в исковото и заповедното производство разноски.
По разноските на ответната страна и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът има право на разноски съобразно уважената част от исковите
претенции, които са сторени в исковото производство. Видно е от
представеното пълномощно от 20.02.2024г., че ищецът Ж. е упълномощил
адв. М. да го представлява по гр. дело с № 56828/ 2023г. чрез правна помощ
по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
За предявените искове се търси възнаграждение от по 400 лева за
всеки един от исковете за всеки един от представляваните. Съгласно нормата
3
на чл.2, ал.2 от НМРАВ съдът сам определя възнагражденията по
предоставената безплатна правна помощ, като според текста на чл. 38, ал.2 от
ЗА този размер не може да бъде по – нисък от минимално-определените, а
според разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ възнагражденията са дължими
за процесуално представителство, защита и съдействие по делата съобразно
интереса, който в конкретния случай е от 2447.20 лева. Или възнагражденията
за адв. М. в исковото дело се определят в размер на 544.7 лева по реда на чл.
7, ал.2, т.2 от НМРАВ, в който размер следва да бъде определено
възнаграждението на адв. М..
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.“ ЕАД, ЕИК: .., представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.. против Ж.
Н. Т., ЕГН **********, гр.С.., с основание по чл.415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответника, че Ж. дължи на „Т.“ ЕАД сумата от 2 447,20 лева,
от които 2080,34 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за реално
потребена енергия ведно със законната лихва от 04.07.2023г. до изплащане на
вземането, 363,42 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
26.06.2023г., както и суми за дялово разпределение: 2,65 лева главница за
периода 01.06.2020г. до 30.06.2020г. ведно със законната лихва от
04.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и 0,79 лева -
лихва за периода 15.08.2020г. до 26.09.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2023 г., по гр. д. № 37329 по
описа на СРС за 2023 г. и
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК: .. , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.. да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. А. Л. М., с
ЛЧ при АК – П. възнаграждение за процесуално представителство на Ж. Н.
Т. в размер от 544.7 лева.
4
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Б..“ ООД със седалище гр.София и може да се обжалва
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5