Решение по дело №449/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к. Д.Флорева, против Решение № 109/02.02.2025г. по АНД № 4209/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 786655-F627806/30.08.2024г. на Директор Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на „ПВЦ Дограма Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Левски“, ул.“Никола Козлев“ № 31, представлявано от управителя Д. П. Г., за нарушение по чл.92 ал.1, вр. ал.2 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на осн. чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Касаторът твърди незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на съда, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че правилно АУАН е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН поради неоткриване нарушителя на адреса на управление и удостоверяване на това обстоятелство с протоколи на съответните длъжностни лица. Идентични действия са предприети и при връчване на АУАН. Предвид това счита, че е налице проведено щателно издирване на нарушителя и правилно АНП е било спряно. В тази връзка оспорва изводите на въззивният съд за изтекъл срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. На изложените основания моли отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. В депозирани по делото писмени бележки, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

От ответната страна – „ПВЦ Дограма Варна“ ЕООД, в депозирано чрез пълномощника адв.Р.К. писмено становище, касационната жалба се оспорва. Развити са подробни аргументи, поради които възраженията в жалбата се считат за неоснователни, а изводите на съда: за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонакаателното производство /АНП/, поради спиране на същото на осн. чл.43 ал.6 от ЗАНН без да са налице предпоставките за това, респ. за изтекъл срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, за правилни и съответни на събраните доказателства. На изложените основания се настоява за оставяне в сила на въззивното решение.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон, поради което не са налице основания за неговата отмяна.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна, пред въззивната инстанция е установено, че при извършена на 09.08.2021 г. проверка в информационната система на НАП, било установено, че „ПВЦ Дограма Варна“ ЕООД, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2020г. в законоустановения срок – до 30.06.2021 г. На адреса на управление на дружеството била изпратена покана за явяване в ТД на НАП – Варна за съставяне на АУАН. Пратката била върната в цялост с отбелязване от 18.08.2021г., че „лицето не е намерено на адреса“. С оглед тези констатации на 20.09.2021г., в отсъствие на представляващ дружеството на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН е съставен АУАН за нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО. Отново като пощенска пратка на адреса на управление била изпратена покана за връчване на АУАН, с ново отбелязване за ненамиране на адреса.

С Протокол № 106036/13.10.2021г. и Протокол № 196481/21.10.2021г. били удостоверени действия от служители на ТД НАП Варна за неоткриване на представляващ дружеството на адреса на управление, поради което и с Протокол № 61278/21.10.2021г., на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН е спряно АНП.

На 30.08.2024г. е издадено оспореното НП, с което въз основа акта е на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО.

Въззивният съд при извършената проверка е установил, че НП е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, доколкото обективираните в протоколи две посещения на адреса, не представляват „щателно издирване“ на лицето, съобразно изискванията на цитираната разпоредба, респ. да послужи като основание за спиране на АНП. Посочил е, че в резултат на последното, НП е издадено при неспазване срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН;

На изложените основания ВРС е отменил оспореното НП.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите, и относими към спора доказателства. Подробно е обсъдил доводите на страните.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав, поради което препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Касационните основания не са налице.

Законосъобразен е изводът на ВРС, че спирането на АНП е извършено в нарушение на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Цитираната разпоредба предвижда, че производството се спира, когато нарушителят не може да бъде щателно издирен. Настоящият съдебен състав счита, че извършените действия по издирване на извършителя за връчване на съставения АУАН не могат да се квалифицират като щателни. Последното предполага ангажиране и на други ресурси за откриване на представител на нарушителя, включително и ангажиране на други органи, по-продължителен период, през който да се посещава адреса, по различно време на деня, използване на телефон, електронен адрес, за което не са налице данни да е извършено. Т.е. спиране е допустимо, само когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положените необходими за целта усилия, същият не е намерен. Не такъв обаче е процесния случай. В тази връзка следва да се посочи, че извършването на инцидентно посещение на адреса на управление на дружеството, по никакъв начин не може да бъде определено като „щателно издирване“ по смисъл на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В представените протоколи дори не е посочен часови диапазон, в който са извършени посещенията.

В подкрепа на горното е и обстоятелството, че издаденото на 30.08.2024г. НП е връчено още на 09.09.2024г. на същия този адрес на управление, лично на представляващия дружеството.

При това положение, правилно въззивният съд е обосновал извод, че Разпореждането за спиране на АНП от 21.10.2021 г., като издадено в противоречие на закона, не може да породи желаните от администрацията правни последици. Казано с други думи, в конкретния случай предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове не спират да текат. Следователно, 6-месечния давностен срок по ал.3 на чл.34 от закона (според която образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта), е изтекъл към датата на издавен на процесното НП.

Допълнително настоящата инстанция констатира, че са нарушени и изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото както в АУАН, така и в НП са отразени само датата на установяване на нарушението /30.08.2024г./, както и тази, представляваща крайният срок аз подаване на декларацията /30.06.2021г./, но не и датата на извършване на нарушението. Отсъствието на изрично посочена дата на извършване на нарушението, предвид формалния, санкционен характер на АНП, винаги съставлява съществено процесуално нарушение. Реквизитите на НП са императивно регламентирани в разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН и отсъствието на който и да е от тях, води до неяснота и непълнота на повдигнатото обвинение.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/02.02.2025г. по АНД № 4209/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 786655-F627806/30.08.2024г. на Директор Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на „ПВЦ Дограма Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Левски“, ул.“Никола Козлев“ № 31, представлявано от управителя Д. П. Г., за нарушение по чл.92 ал.1, вр. ал.2 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на осн. чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Решението не подлежи на обжалване.