РЕШЕНИЕ
№ 2304
гр. Бургас, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120102544 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „ТРАНС ГРУП ОБЗОР“
ЕООД против „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 22 616,00 лв., представляваща платена от ищеца на ответника
без основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска до окончателното й изплащане. Твърди се, че по силата на сключен между страните
Договор за финансов лизинг № ****/***** от **** ответникът (с предишно наименование
„ЕВРОЛИЙЗ АУТО“) е предоставил на ищеца следния лизингов обект: автобус марка
„*****“, модел „*****“ с ДК № *****, при доставна цена в размер на 52 900 евро без ДДС и
лизингов срок – 60 месеца, а с допълнително споразумение от 20.01.2021 г. лизинговият
срок е бил увеличен на 71 месеца, като е бил изготвен и погасителен план, съгласно който
общо дължимата сума е била в размер на 137 520,48 лв. с ДДС. Твърди се също така, че
преди изтичане на лизинговия срок ищцовото дружество е погасило предсрочно всички свои
задължения по договора чрез извършено на 20.08.2021 г. плащане на сумата от 75 000 лв., но
впоследствие е установило, че е внесло общо 160 136,55 лв., т.е. надплатило е 22 616 лв.,
които са получени от ответника без правно основание и които до момента не са му върнати.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като същият
е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът
е оспорен като неоснователен. Не се оспорва, че между страните е бил сключен договор за
финансов лизинг на описаното в исковата молба МПС, но се твърди, че между тях са били
1
сключени още два такива договора - № ****/*** от 23.04.2019 г. и № ****/**** от
09.01.2020 г., като с платената на 20.08.2021 г. сума от 75 000 лв. са били погасени
задължения на ищеца и по трите договора, както следва: 1/ 71 855 лв. – по процесния
договор, от които 58 665,66 лв. – оставаща главница и 13 189,34 лв. – просрочени месечни
лизингови вноски, начислени неустойки за забава, застрахователни премии, пътен данък и
дължими такси, 2/ 796,91 лв. - по договор за лизинг № ****/*** от 23.04.2019 г. и 3/ 2 348,09
лв. - по договор за лизинг № ****/**** от 09.01.2020 г., като това разпределение е било
извършено на осн. чл. 7.9 от Общите условия на ответното дружество, които са били приети
от ищеца. Заявено е, че изчисленията на ищеца са грешни, тъй като той не е съобразил, че
процесният договор е бил прекратен предсрочно, в който случай се дължи само оставащата
непогасена главница, а не общата лизингова цена по погасителния план, а освен това
лизингополучателят дължи и други суми, свързани с договора за лизинг, подробно описани
в чл. 4.1 от Общите условия (ОУ) и дължими на осн. чл. 12.2 от ОУ, които суми са подробно
описани в отговора и по процесния договор възлизат на 47 764,59 лв. С оглед на горното
ответникът твърди, че всички платени от ищеца суми са дължими на договорно основание и
искът е неоснователен, поради което се моли да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След запознаване с отговора на ответника и направените в него оспорвания, преди
първото открито съдебно заседание ищецът е депозирал становище, с което е релевирал
възражения за нищожност на клаузите на чл. 7.9 от Общите условия към договора и на чл.
2.12 от договора за лизинг (неточно посочено в становище, че тази клауза е от Общите
условия), като твърди, че същите са нищожни поради противоречие с принципа за
добросъвестност и с добрите нрави.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено копие на Договор за финансов лизинг № ****/**** от
23.07.2018 г., сключен между „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД (с настоящо наименование „МЪНИ
ЛИЙЗ“ ЕАД) – лизингодател, „ТРАНС ГРУП ОБЗОР“ ЕООД – лизингополучател и Н. И.
Н. – ****, по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие и да предостави на
лизингополучателя следното имущество: автобус „******“, с доставна цена от 52 900 евро
без ДДС и лизингов срок – 60 месеца, а лизингополучателят се е задължил да заплати
първоначална вноска в размер на 5 290 евро без ДДС, такса за управление на лизинговата
сделка в размер на 926,80 евро без ДДС, както и 60 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 941,61 евро без ДДС, описани в изготвен погасителен план към договора. В чл.
2.10 на договора е предвидено, че не се предвижда лихва върху авансово плащане към
доставчика, а съгласно чл. 2.12 при предсрочно погасяване се дължи такса в размер на 2 %
от предсрочно погасената сума, но не по-малко от 150 лв.
Видно от чл. 4.7 от договора за лизинг, с подписа си под него лизингополучателят е
декларирал, че е запознат и е получил и приел Общите условия на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“
ЕАД по договори за финансов лизинг, които са били в сила към момента на подписване на
договора.
По делото са представени Общите условия на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД по договори
за финансов лизинг (ОУ), които са били приети от ищцовото дружество при подписване на
процесния договор, като в чл. 5.7 на същите е предвидено, че при частично и/или пълно
предсрочно погасяване на главницата по договор, който не попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит, лизингополучателят дължи такса в размер съгласно
договора за финансов лизинг и тарифата за таксите и комисионите на лизингодателя.
Съгласно чл. 7.9 на ОУ, лизингополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие в
2
случай, че има повече от един сключен договор за финансов лизинг с лизингодателя,
постъпилите към лизингодателя плащания, независимо от посоченото им предназначение от
лизингополучателя, да погасяват по едностранно решение на лизингодателя дължимите
плащания с най-голяма забава или с най-голяма стойност по който и да е от договорите за
финансов лизинг, в това число при плащане от лизингополучателя с цел предсрочно
погасяване по някой от договорите, лизингодателят има право да използва всички налични
парични постъпления по своя преценка за погасяване на просрочени задължения по друг
договор за финансов лизинг.
Страните не спорят, че лизинговата вещ е била предадена от лизингодателя на
лизингополучателя.
С Допълнително споразумение към договора за финансов лизинг от 20.01.2021 г. Е.
Т. Т. е встъпил като съдлъжник във всички задължения на лизингополучателя „ТРАНС
ГРУП ОБЗОР“ ЕООД към „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, както и лизинговият срок е увеличен
на 71 месеца, съответно лизинговите вноски са увеличени на 71, като е изготвен и нов
погасителен план.
Представено е и копие на споразумение към договори за финансов лизинг № ***/***
от 23.07.2018 г., № ***/*** от 23.04.2019 г. и № ****/*** от 09.01.2020 г., сключено на
07.06.2021 г. между лизингодателя „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, лизингополучателя „ТРАНС
ГРУП ОБЗОР“ ЕООД и солидарните длъжници Е. Т. Т., Г. И. Н. и Н. И. Н., ведно с
приложение № 1 към него, съгласно което към 07.06.2021 г. общият размер на просрочените
и непогасени задължения на лизингополучателя и солидарните длъжници към
лизингопдателя по трите договора възлиза на 22 613,89 лв. с ДДС, представляващи
изискуеми вземания за лизингови вноски, застраховки, данък ПС и др., от които (съгласно
приложението) 7 205,66 лв. - по договор № ***/*** от 23.07.2018 г., 5 538,41 лв. - по договор
№ ***/*** от 23.04.2019 г. и 9 869,82 лв. - по договор № ***/*** от 09.01.2020 г. В
споразумението е уговорено и заплащане от лизингополучателя на такса в размер на 240 лв.
за преразглеждане на условията, която такса не е включена към горепосочената обща сума.
На 18.08.2021 г. ищецът е депозирал при ответника искане за предсрочно погасяване
на задълженията по процесния договор за финансов лизинг № ***/**** от 23.07.2018 г.,
поради продажба на автомобила на трето лице, като е поискано лизингодателят да
прехвърли собствеността върху автомобила на третото лице „ФИГЪМС“ ЕООД. По делото е
представено копие на Договор за прехвърляне на собственост върху МПС от *** г., с който
„ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД е прехвърлило на „ФИГЪМС“ ЕООД правото на собственост
върху автобус „****“, с рег. № ***.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която платените
суми по Договор за финансов лизинг № ***/*** от 23.07.2018 г. са в общ размер от 158
038,83 лв. Към датата на искането за предсрочно погасяване (18.08.2021 г.) дължимата
главница по този договор е била в размер на 29 292 евро, с левова равностойност 57 290,69
лв. Към 07.06.2021 г. са били допуснати просрочия на дължими суми в общ размер от 7
205,66 лв., а към 18.08.2021 г. просрочените суми по договора са били в общ размер от 13
129,34 лв. Вещото лице също така е установило, че на ищеца са били начислени неустойки
за забава на просрочени лизингови вноски по процесния договор за финансов лизинг в общ
размер от 4 083,06 лв. В заключението е посочено, че с платената от ищеца на 20.08.2021 г.
сума от 75 000 лв. са били погасени негови задължения и по трите договора за финансов
лизинг, сключени с „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, а именно: по договор № ****/*** са били
погасени общо 71 855 лв., от които 57 290,69 лв. – предсрочно погасена главница, 13 129,34
лв. – просрочени вноски, 1 374,97 лв. – такса предсрочно погасяване и 60 лв. – такса
прехвърляне на собственост, по договор № ****/**** са били погасени 796,91 лв., а по
договор № ****/**** са били погасени 2 348,09 лв. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните по делото, поради което съдът намира, че същото следва да бъде
3
кредитирано като обективно и безпристрастно дадено.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан по следните съображения:
По делото не се спори относно валидното сключване на процесния договор за
финансов лизинг № ****/*** от 23.07.2018 г., нито че ищецът е платил предсрочно
задълженията си по него чрез извършено на 20.08.2021 г. плащане на сумата от 75 000 лв.
Не се спори също така, че между страните са били сключени още два договора за
финансов лизинг за други МПС – договор № ****/*** от 23.04.2019 г. и договор № ***/***
от 09.01.2020 г.
Видно от изготвената по делото експертиза, ответникът е отнесъл платената от ищеца
на 20.08.2021 г. сума от 75 000 лв. за погасяване на негови задължения и по трите договора
за финансов лизинг, каквато възможност е предвидена в чл. 7.9 на общите условия на
„ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД по договори за финансов лизинг, като тези общи условия са били
приети от ищеца и представляват неразделна част от процесния договор. Ищецът е направил
възражение за нищожност на тази клауза от общите условия като противоречаща на
изискванията за добросъвестност и накърняваща добрите нрави. Съдът намира, че това
възражение е неоснователно, тъй като съдържанието на горецитираната клауза от общите
условия на ответника не сочи на противоречие на същата с установените от обществото
основни морални принципи, какъвто е смисълът на понятието „накърняване на добрите
нрави“. В случая е без значение обстоятелството, че общите условия са били изготвени
едностранно и предварително от лизингодателя, без лизингополучателят да може да влияе
върху тяхното съдържание, тъй като не се касае за договор, сключен с потребител, а за
търговска сделка и лизингополучателят (който е юридическо, а не физическо лице) не се
ползва от предвидената в ЗЗП и ЗПК потребителска защита.
По горните съображения съдът намира за неоснователно и второ възражение на
ищеца, а именно за нищожност на клаузата, предвиждаща, че лизингополучателят дължи
заплащане на такса при предсрочно погасяване на задължението си, като се твърди, че
същата противоречи на добрите нрави, тъй като срещу тази такса лизингополучателят не е
получил никаква насрещна престация. В случая се касае за сделка между търговци, а не за
договор, едната страна по който е потребител, поради което нито ЗЗП, нито ЗПК намират
приложение. Сключвайки процесния договор за финансов лизинг, ищецът е приел общите
условия на ответника и се е съгласил те да намират приложение в техните отношения,
включително и горепосочената клауза от тях, която според съда не противоречи на
изискванията за добросъвестност и на добрите нрави именно поради това, че урежда
отношения между търговци, а не между търговец и физическо лице - потребител.
Предвид горното, съдът намира, че оспорените от ищеца клаузи от договора и от
общите условия към него са валидни и са породили правното си действие. Поради това и
основавайки се на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
съдът счита, че в случая не е налице недължимо платена от ищеца на ответника сума,
представляваща част от извършеното на 20.08.2021 г. плащане в размер на 75 000 лв., тъй
като с тази сума са били погасени всички задължения на ищеца по процесния договор за
финансов лизинг, както и негови задължения по други два договора за финансов лизинг,
сключени с ответника. Горното вози до извода за неоснователност на предявения иск и
налага неговото отхвърляне.
Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него разноски по делото, които са в общ размер от
3 482 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТРАНС ГРУП ОБЗОР“ ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление гр. Б***, ул. *****, против „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С***, ул. ******, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 22 616,00 лв. (двадесет и две хиляди шестстотин и
шестнадесет лв.), представляваща платена от ищеца на ответника без основание сума, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ТРАНС ГРУП ОБЗОР“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. Б***, ул. ******, да заплати на „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. С***, ул. ******, сумата от 3 482,00 лв. (три хиляди
четиристотин осемдесет и два лв.), представляваща направените от ответника разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5