Решение по дело №341/2017 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 113
Дата: 14 ноември 2017 г. (в сила от 12 декември 2017 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20175550100341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         14.11.2017г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 06.11.2017г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Антоанета Делчева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №341 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “Б.ДСК” ЕАД гр.С., представлявано от Гл.юрисконсулт Р.С. срещу П.П.Г. ***. С исковата молба се твърди, че на 20.05.2016г. страните са сключили Договор за кредит за текущо потребление за кредит в размер на 859,00лв., със срок на издължаване – 24 месеца при променлив лихвен процент. Кредитът се погасявал с месечни вноски на 28-мо число всеки месец. Ответникът не изпълнявал задължението си да погасява месечните вноски по договора за кредит повече от три месеца. Последната погасителна вноска на ответника била внесена на 28.06.2016г. Съгласно чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Ищецът изпратил до ответника уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, получено от него на 09.11.2016г. На 18.11.2016г. било наредено счетоводно записване на задължението като предсрочно изискуемо. За дължимите суми по кредита ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №540/2016г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сума в размер на 787,78лв., представляващи главница по Договор за кредит №23578992/20.05.2016г., 39,70лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2016г. до 12.12.2016г., 6,93лв. – лихва за забава за периода от 28.07.2016г. до 12.12.2016г., дължими такси и несъдебни разноски – 120,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, не сочи доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №540/2016г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 787,78лв., представляващи главница по Договор за кредит №23578992/20.05.2016г., 39,70лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2016г. до 12.12.2016г., 6,93лв. – лихва за забава за периода от 28.07.2016г. до 12.12.2016г., дължими такси и несъдебни разноски – 120,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №3/10.01.2017г. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок от страна на ответника.

От представените и приети като писмени доказателства копия на: Договор за кредит за текущо потребление от 20.05.2016г.; Договор за залог на вземане по сметка в “Б.ДСК” ЕАД от 20.05.2016г.; Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление; Погасителен план; Такси по кредити за текущо потребление се установява, че ответникът е кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 20.05.2016г., сключен с ищеца. По силата на договора ответникът е получил кредит в размер на 859,00лв., които се е задължил да върне заедно с лихва съобразно погасителен план за общо 24 месеца. Видно от приложеното копие на Извлечение от счетоводните книги на “Б.ДСК” ЕАД към 13.12.2016г., последната платена вноска по кредита била на 28.06.2016г. От същото извлечение се установява размерът на дължимите суми по кредита към 13.12.2016г., за който размер е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е предявен и настоящият иск. Ответникът не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба относно сключването на договора за кредит и относно неплащането на погасителните вноски.

По делото е представено и прието като писмено доказателство копие на Уведомление с изх.№12-20-01587/01.11.2016г. с обратна разписка, на която е отбелязано, че уведомлението е получено лично на 09.11.2016г. С така полученото от ответника уведомление, същият е известен за настъпването на предпоставките на чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, т.е. че кредитът е обявен от ищеца за предсрочно изискуем. Поради тази причина съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по обявяването на предсрочната изискуемост на целия размер на кредита с всички последици от това – начисляването на наказателна лихва, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

За установяване размера на задължението съдът назначи съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и мотивирано. Съгласно заключението на вещото лице към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дължал на ищеца сумите в размер на 787,78лв., представляващи главница по Договор за кредит №23578992/20.05.2016г., 39,70лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2016г. до 12.12.2016г., 6,93лв. – лихва за забава за периода от 28.07.2016г. до 12.12.2016г., дължими такси и несъдебни разноски – 120,00лв. Сумите са правилно начислени съобразно договора между страните и общите условия, приети от ответника.

Предвид заключението на вещото лице съдът намира предявения иск за основателен и доказан за размера, за който е предявен, а именно че ответникът дължи на ищеца заплащане на сума по сключен договор за кредит в размер на 787,78лв., представляващи главница по Договор за кредит №23578992/20.05.2016г., 39,70лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2016г. до 12.12.2016г., 6,93лв. – лихва за забава за периода от 28.07.2016г. до 12.12.2016г., дължими такси и несъдебни разноски – 120,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането. Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 175,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 200,00лв. за възнаграждение за вещо лице и 100,00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №3/10.01.2017г.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.П.Г. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 20.05.2016г. дължи на „Б.ДСК” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”М.” №**, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. – Изпълнителни директори, в качеството му на кредитор по същия договор, изпълнение на парично задължение в размер на 787,78лв. /седемстотин осемдесет и седем лева и 78 стотинки/, представляващи главница по Договор за кредит №23578992/20.05.2016г., 39,70лв. /тридесет и девет лева и 70 стотинки/ – договорна лихва за периода от 28.07.2016г. до 12.12.2016г., 6,93лв. /шест лева и 93 стотинки/ – лихва за забава за периода от 28.07.2016г. до 12.12.2016г., 120,00лв. /сто и двадесет лева/ – такси и несъдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №3/10.01.2017г. по ч.гр.д.540/2016г. по описа на РС-Гълъбово.

ОСЪЖДА П.П.Г. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на „Б.ДСК” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”М.” №**, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. – Изпълнителни директори, направените разноски по делото в размер на 475,00лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнагрждение.

ОСЪЖДА П.П.Г. с постоянен адрес:***, ЕГН **********  да заплати на „Б.ДСК” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”М.” №**, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. – Изпълнителни директори, направените разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. /триста лева/., които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №3/10.01.2017г. по ч.гр.д.540/2016г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: