РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Търговище, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20243500500206 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното
насилие във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 99 от 12.07.2024 година, постановено по гр.д. № 152/24 по
описа на Районен съд – Омуртаг, съдът е отхвърлил молба на Д. Ф. Е., ЕГН
********** със съдебен адрес гр. Варна, ул. „П...“, № .., действаща чрез
пълномощника си адв. Б. Б. АК - Варна против Х. Т. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Търговище, кв. „З...“, бл. ..., вх. .., ет. .. ап. .. за защита от
домашно насилие. Със същото решение е осъдил молителката да заплати по
сметка на РС – Попово, държавна такса в размер на 30.00 лв., на основание
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
молителката Д. Ф. Е. с твърдение, че постановеното решение е неправилно.
Съдът е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие приемайки, че
такова няма и не е отчел доказателствената сила на приложената декларация
по чл. 9 от ЗЗДН. В декларацията са посочени конкретни фактически действия
за упражнено насилие, като тя по смисъла на закона е годно доказателство за
удостовереното с нея. Не са кредитирани показанията на свидетелите, сочени
от нея, които по безспорен начин установяват извършеното насилие. Моли
решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което
молбата за защита да бъде уважена, като в нейна полза бъде издадена заповед
за защита и бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН.
1
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната по жалбата страна е
депозирала писмен отговор, в който се твърди, че спрямо молителката не е
упражнен акт на домашно насилие. Моли решението да бъде оставено в сила.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и
допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК
и е подадена от лице, легитимирано и имащо правен интерес от обжалване
на решението.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо.
От правна страна, настоящия състав намира следното:
Формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание
чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правните изводи на
решаващия състав на Районен съд – Омуртаг, които са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената
част на молбата като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават
претенциите на молителката, правилно е дефинирал параметрите на спора и е
дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна
квалификация на исковите претенции, а именно такива по чл. 8 от ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени
в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от
закона.
Законът защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е
налице неправомерно действие на пострадалия, с което да е предизвикал
домашното насилие спрямо себе си. Следователно, в случая трябва да се
прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били
извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно
насилие, независимо дали тя е извършила преди това действия, провокирали
извършителя.
Страните по делото нямат брак, но имат общо дете. Разделени са и детето
живее със своята майка. От събраните по делото от районен съд гласни
доказателства безспорно се установява, че на посочената дата е възникнал
конфликт между ответника по молбата и семейството на молителката. Те са се
2
срещнали пред заведение в гр. Търговище, като ответникът по молбата е
пожелал да види детето си. Именно по този повод е възникнал конфликта,
който е прераснал в бой. Не е ясно кой е започнал, но е категорично че
молителката е била в страни. Боят е бил между ответника по молбата, брата и
бащата на молителката. Всеки от тях е получил сериозни наранявания, но
нито молителката, нито детето са били наранени.
По повод на възникналия скандал е била образувана полицейска
проверка, която е приключила с отказ за образуване на досъдебно
производство за причинена средна телесна повреда на Ш.Ф.Е.- брат на
молителката. В хода на проверката са били разпитани както молителката, така
и всички присъствали- нейните родители, нейния брат, ответника по молбата
и неговия приятел, който е бил с него. Никой непосредствено след инцидента
не е заявил, че спрямо Д. Е. са били отправени заплахи за живота и здравето
от страна на Х. А.. Едва в съдебно заседание свидетелите на молителката-
нейни родители, твърдят, че такива са отправени, но към цялото семейство.
Конкретно към нея заплахи или агресия не е имало от страна на Х. А..
Поради спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в
чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се извършват
без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително
улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от
домашно насилие. Това обаче не означава, че молителката при наличие на
оспорване на твърденията й, не следва да проведе пълно и главно доказване на
същите, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно
насилие. При наличието на други доказателства, изложеното в декларацията
подлежи на преценка. Трайно установената съдебна практика е в посока, че
изявленията на самата страна по гражданското дело, макар и съдържащи се в
рамките на дадени от нея свидетелски показания в друго производство и пред
друг орган на власт, когато се отнасят за неизгодни за нея обстоятелства по
делото, съставляват извънсъдебно признание на факти и се преценяват от съда
с оглед всички останали обстоятелства по делото, т.е. – съставляват годно
доказателствено средство. В случая пред орган на досъдебното производство
пострадалата е дала сведения относно настъпилия инцидент и в тях тя не
говори за отправени към нея заплахи от страна на Х. А.. Това, както и
показанията на независимите свидетели на ответника по молбата
опровергават изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН. До известна
степен се опровергават и от показанията на нейните свидетели, които
потвърждават, че спрямо нея агресия от страна на А. в този момент е имало.
Поради горното правилно първоинстанционният съд е приел, че описания
в декларацията акт на домашно насилие, не се е осъществил.
С оглед изложеното, въззивният съд счита, че атакуваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна,
3
разноски по делото, в размер на 600 лв.
Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен
съд – Търговище, държавна такса по жалбата в размер на 12.50 лв., на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН
С оглед изложените по-горе мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 от 12.07.2024 година, постановено по
гражданско дело № 152/24 година по описа на Районен съд – Омуртаг.
ОСЪЖДА Д. Ф. Е., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Варна, ул.
„П...“, № 2, действаща чрез пълномощника си адв. Б. Б. АК - Варна да заплати
на Х. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, кв. „З...“, бл.
.., вх..., ет. ..ап. .., разноски пред въззивната инстанция, в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Д. Ф. Е., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Варна, ул.
„П...“, № .., действаща чрез пълномощника си адв. Б. Б. АК - Варна да заплати
по сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна такса по жалбата в размер
на 12.50 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4