№ 1672
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Петър Ив. Минчев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510415 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20081022 от 27.02.2023 г. по гр.д. № 37471/2018 г. по описа на
СРС, 44 с-в, е признато за установено, по предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, срещу Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*******,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ, че Х. К. П. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 4286,45 лв.,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
бул. „*******, и сумата от 14,96 лв., представляваща неплатена цена на услуга дялово
разпределение за същия имот и за същия период, ведно със законната лихва върху
всяка главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
26.05.2017г. до окончателното плащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу наследодателя на ответника Е.Г. П.а по
ч.гр.д.№ 33812/2017г. по описа на СРС, 44 с-в, като са отхвърлени като неоснователни
исковете за цена на доставена топлинна енергия в останалата част - за разликата над
4286,45 лв. до предявения размер от 5686,72 лв., както и изцяло исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 899,03 лв. - мораторна лихва върху първата
главница за периода от 15.09.2014г. до 12.05.2017г„ и сумата от 2,20 лв. - мораторна
лихва върху втората главница за периода от 15.09.2014г. до 12.05.2017г.
1
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника Х. К.
П., с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на
процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради
необоснованост.
Заявява, че неговата майка и праводател Е.Г. П.а е починала след издаване на
заповедта за изпълнение, като последната не й е била връчена. Поради това, според
ответника, съдът е следвало да прекрати производството по делото и да образува ново
дело срещу него като нейн син и правоприемник за дължимите суми за потребена в
имота ТЕ.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая не са налице погасени по
давност вземания/задължения. Освен това било налице различие между сумите по
заповедта за изпълнение и постановеното от съда решение, като същевременно не било
мотивирано на какво се дължи разликата.
Неправилно съдът не съобразил при постановяване на решението оспорването
на истинността на част от документите, както и изискването на документи в оригинал,
което не било изпълнено от насрещната страна.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване
на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
2
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „*******, с абонатен №
******* е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и
имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна
енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът
дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и за извършване
на услугата дялово разпределение, чиято стойност е определена въз основа на
представените по делото от фирмата за дялово разпределение документи за
измереното, отчетено и разпределено количество ТЕ и констатациите на експерта по
СТЕ.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 150 и сл.
ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за
дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът
на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
Спорно в проведеното производство е какъв е размерът на потребените услуги в
имота за исковия период.
Настоящият състав намира че от събраните пред първата инстанция
доказателства са установени описаните предпоставки за уважаване претенцията на
ищеца за главните вземания за потребена ТЕ и за потребена услуга дялово
разпределение на ТЕ в сградата – ЕС за част от исковия период.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че
3
ответникът е собственик на имота като наследник по закон на Е.Г. П.а, поч. на
09.08.2017г. в хода на процеса.
Доводите на въззивника, че неправилно съдът е продължил производството
спрямо него след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК на 31.07.2017 г.
по ч.гр.д.№ 33812/2017 г. по описа на СРС, 44 с-в, съдът намира за неоснователни.
Според дадените указания с разпоредбата на чл.422 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, както в случая. С
оглед дадените разяснения с т. 2 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.07.2019
Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2017 Г., ОСГТК НА ВКС, процесуалната правоспособност е
абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково
производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди
предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална
липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално
правоотношение. В случая се установява, че праводателят на ответника Е.Г. П.а е
починала след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 26.05.2017 г. и след
издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК на 31.07.2017 г., поради което
правилно съдът не е прекратил производството по делото, а е конституирал като нейн
правоприемник наследника й по закон – Х. К. П. на основание чл.227 ГПК. С
цитираната разпоредба е предвидено, че съдът следва да предприеме необходимите
процесуални действия за отстраняване на недостатъците и за конституиране на
надлежните правосубектни ответници - правоприемниците на починалото лице, след
което делото да продължи с тях при условията на чл. 227 ГПК.
С оглед това, настоящият състав намира че ответникът се явява битов клиент на
ТЕ за процесния период за този апартамент и доводите в обратен смисъл изложени
във въззивната жалба са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
4
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост и списък към него, договор, индивидуални справки
за топлинна енергия и протоколи за отчет.
От представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение,
както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която
се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния
период м.05.2014 г. – м.04.2016 г., Топлофикация София ЕАД е извършвала
ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово разпределение на
потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна уредба.
Доводите на въззивника, че в производството не са ангажирани доказателства за
измереното и отчетено количество ТЕ, което е доставено и потребено в имота за
исковия период са неоснователни. От страна на фирмата за дялово разпределение на
потребената в сградата – ЕС топлинна енергия са представени пред първата инстанция
индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г.
В същите са удостоверени показанията на индивидуалните уреди за разпределение на
ТЕ в апартамента на ответника. Именно въз основа на тези документи експерта по
СТЕ, приета пред първата инстанция, чийто констатации се възприемат от настоящия
състав по реда на чл.202 ГПК, е дал своето становище за потребената в имота ТЕ за
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена
топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата 3795,32 лв. /по прогнозен дял
топлинна енергия за процесния имот общо по всички пера/, като за същия период са
издадени две изравнителни сметки (за отоплителни сезони 2014/2015г. и 2015/2016г.) с
общ резултат от изравняването 491,13 лв. - подлежаща на доплащане от абоната сума.
5
Следователно дължимата от ответника цена на доставената топлинна енергия за имота
е в размер на сбора от прогнозно начислената стойност на потребление и сумата за
доплащане съобразно резултата от изравняването или 4286,45 лв. Поради това,
правилно са били уважени от СРС исковете по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ за сумата до този размер.
За обосноваване на този извод, съдът съобрази че в съответствие с действащата
законова уредба и установеното в Общите условия сумите за ТЕ относно имота,
предмет на спора, са начислявани ежемесечно от "Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния
период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение на база отчетените количества за отоплителните периоди 01.05.2014 г.-
30.04.2016 г.
Доводите на въззивника, че сумата за потребена в имота ТЕ за исковия период е
погасена по давност, съдът намира за неоснователни. Както правилно е посочил СРС в
своето решение и настоящия състав изцяло възприема и формира като фактически
констатации и правен извод, за вземанията е приложима тригодишна давност според
указанията на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Давността за най-старото
вземане, това за м.05.2014г., започнала да тече от 01.06.2014г. и същата не е изтекла
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.05.2017г., която по арг. от
чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за дата на предявяване на иска, прекъсваща давностния
срок. Следователно никое от вземанията за месечно начислена цена на топлинна
енергия, формиращи главницата за исковия период, не е погасено по давност към
датата на съдебното им предявяване.
При така изложеното, настоящия състав намира за основателна и претенцията
на ищеца за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово
разпределение предвид, че тя не е включена в стойността на потребената топлинна
енергия. Както правилно е посочил в своето решение СРС, с разпоредбите на чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец, е
предвидено, че за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че
дяловото разпределение на доставената за топлоснабдената сграда топлинна енергия е
било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД, по възлагане от ищеца съгласно
сключен между двете дружества договор. Вземането за цената на тази услуга в
6
отношенията е потребителя е възникнало в полза на топлопреносното дружество,
което съгласно Общите условия се е задължило срещу възнаграждение да предостави
тази услуга самостоятелно или чрез трето лице-изпълнител. В случая е установено, че
за двата отоплителни сезона - 2014/2015г. и 2015/2016г. се дължи сумата 14,96 лв. за
извършеното дялово разпределение на доставената и потребена ТЕ в сградата – ЕС, по
което не се спори от ответника.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20081022 от 27.02.2023 г. по гр.д. № 37471/2018 г.
по описа на СРС, 44 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по предявените
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Х. К. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, бул. „*******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, че Х. К. П. дължи на „Топлофикация София”
ЕАД сумата от 4286,45 лв., представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди през периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, и сумата от 14,96 лв., представляваща
неплатена цена на услуга дялово разпределение за същия имот и за същия период,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 26.05.2017г. до окончателното плащане, за които вземания
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
наследодателя на ответника Е.Г. П.а по ч.гр.д.№ 33812/2017г. по описа на СРС, 44 с-в,
както и в частта на разноските.
ОСЪЖДА Х. К. П., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски
за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8