Решение по дело №12771/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261421
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 26 ноември 2020 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100512771
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

       

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  26.11.2020  г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и ше8сти ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка С.а

                                             ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                      мл.с. Димитринка Костадинова

като разгледа докладваното от съдия С.а ч.гр.д. № 12771 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Д.срещу Постановление за разноски от 24.09.2020 г. по изп. дело № 20208510401588, с което ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС  е отказал да намали размера на  приетото за събиране адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено процесното Постановление, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до 200 лв., както и размерът на пропорционалната такса по чл.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че по процесното изпълнително дело единственото, което е сторено от пълномощника на взискателя в изпълнителното производство е подаване на молба с прилагане на изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. При тези данни взискателят няма право на разноски за водене на изпълнителното производство, свързано с процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване парични вземания. Освен това, изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатския хонорар е прекомерен и следва да бъде намален, както съответно и размерът на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде преизчислен и намален.

Взискателят „Г.С.М.П.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез пълномощника си по делото АС „Е.Л.П.“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 28, чрез адвокат В. С., със съдебен адрес: гр.София, ул.“********оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.

По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС  досежно  допустимостта и основателността на жалбата.

Настоящият състав намира, че жалбата се явява  допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по изпълнението.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:

Въз основа на молба от взискателя „Г.С.М.П.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез пълномощника си по делото АС „Е.Л.П.“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 28, чрез адвокат В. С., явяващ се цесионер по договор за цесия от 04.05.2020г., по силата на който К.И.Б.в качеството на цедент е прехвърлила на цесионера „Г.С.М.П.“ ЕООД, цялото вземане, което има към „Т.С.“ ЕАД на основание присъдена сума от СРС, Първо ГО, 166 състав в полза на цедента по гр.д. № 12424/2019 г. по описа на СРС и  издаден ИЛ на 30.01.2020 г. от СРС, Първо ГО, 166 състав, на основание чл.404-409 и чл.416 ГПК за сумата от 160 лв. е било образувано изпълнително дело № 20208510401588, с взискател „Г.С.М.П.“ ЕООД, ЕИК ******** и длъжник „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********.

На 27.08.2020 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, получена на 31.08.2020 г. В ПДИ е инкорпорирано постановлението за разноски в общ размер от 721,18 лв., от които 160 лв.  присъдени разноски, о, 408,91 лв. разноски по изпълнителното дело, от които 400 лв. адвокатско възнаграждение, 5,91 лв. ДТ за издаване на ИЛ и банкови такси, както и 3 лв. банков комисион за превод на авансовите такси, 152, 27 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, в които се включва и  пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 68,27 лв. с ДДС.

Длъжникът депозирал възражение до ЧСИ М.П., рег. № 851 относно посочените в ПДИ адвокатски  хонорар и разноски. Твърди се прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение от 400 лв., както и на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, които моли да бъдат намалени.

С Постановление за разноски от 24.09.2020 г. по изп. дело № 20208510401588, ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС  е отказал да намали размера на  приетото за събиране адвокатско възнаграждение.

Срещу това постановление е била подадена жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Д.с мотиви, изложени в жалбата.

Относно атакуваният размер на адвокатското възнаграждение и искането същият да бъде намален, СГС излага следните мотиви:

Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г, ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, след изменението- ДВ, бр.68 от 2020 г., за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото,  действия по образуване на изпълнителното дело са били извършени от пълномощника на взискателя, който в искането си за образуване на изпълнителното дело е поискал образуване на изпълнителното производство, налагане на запор върху движимите вещи на длъжника, налагане на възбрани върху недвижими имоти, запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове. Поискал е присъждане на разноски за сумата от 5,91 лв./5 лв. за държавна такса,  0,91 лв. такса за банков превод/ за издаване на ИЛ  и 3 лв. за преведена такса към ЧСИ. Претендирал е присъждане на адвокатско възнаграждение от 400 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че въпреки твърденията в депозираното от пълномощника на кредитора възражение, други действия визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за които се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били извършвани от него.

Изводът е, че на пълномощника на взискателя се следва адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, то същата   следва да се определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в размер на 160 лв.. по издадения ИЛ. Съгласно т.26, б „б“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума от 100 до 1000 лв.-10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв., а именно 10 + 6 лв., общо 16 лв., а с ДДС е 19,20 лв. или таксата по т. 26 от Тарифата е  19,20 лв. и таксата, следва да бъде намалена до този размер.

Относно размера на приетите за събиране разноски, направени от взискателя за банкови такси и такса за издаване на ИЛ, общо в размер на 8,91 лв., включващи 5 лв. държавна такса, 0,91 лв. такса за банков превод и 3 лв. за преведена такса към ЧСИ, то тези суми,  доколкото са такси във връзка с изпълнителното производство, подлежат на събиране в същото при заявено искане за това, вкл. и банковите комисионни. Що се отнася до таксата за издаване на ИЛ, то производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичицздаване на ното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага изводът, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. В този смисъл е определение № 617 от 16.12.2013 г.  по ч.гр. № 6154/2013 г., ГК, І г. о. на ВКС. Разноските се следват.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 24.09.2020 г. по изп. дело № 20208510401588, с което ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС е отказал да намали размера на  приетото за събиране адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ  ПДИ изх. № 44991 от 27.08.2020 г. по изп. дело № 20208510401588 в частта, в която са присъдени разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар за сумата над 200 лв. до посочената сума от 400 лв., в частта, в която е присъдена по т.26 пропорционална такса над 19,20 лв. до 68,27 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

   ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20208510401588 в размер на 200 лв. и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 19,20 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.