Решение по гр. дело №13633/2016 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 12.08.2025 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 състав, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесет и пета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА

 

при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13633 по описа на СРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Предявеният иск има правна квалификация в чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.365, ал.1 ЗЗД.

            Ищецът Х.Т., гражданин на Република Турция, роден на ***г., с адрес: ***, околия Бахчелиевлер, квартал Бахчелиевлер, том 0007, домакинство 00912 e е предявил иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.365, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на А.Х.А., с ЕГН ********** да заплати на ищеца сума в размер на 28806,15 щатски долара, като част от задължение в размер на 45000 щатски долара, представляваща задължение по споразумение за погасяване и преструктуриране на задължение, подписано на 21.11.2011г. между Х.Т. и А..С., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2016г., датата на предявяване на претенцията пред СГС до окончателното плащане.

Ищецът сочи, че между него и ответника са съществували трайни отношения, поради това, че ответникът управлявал фирмите на ищеца в България. Твърди се,че ответникът е с двойно гражданство и с две различни имена в Република Турция и Република България. Ищецът сочи, че в края на 2011г. установил, че ответникът го е ощетил като откраднал 3246 гр. чисто злато. Страните подписали споразумение за начина и сроковете за връщане на отнетото. Ответникът прехвърлил на ищеца два негови имота в гр.Истанбул. Останал да дължи 45500 щатски долара по сключената спогодба.   В уточнителна молба от 27.03.2017г.  се посочва, че по спогодбата били заплатени четири вноски от по 1000 щ.д. за период от 21.11.2011г. до 21.02.2012г., били заплатени 500щ.д. от вноската до 21.04.2012г., като останали незаплатени 45 вноски от по 1000 щ.д., дължими в периода от 21.05.2012г. до 21.01.2016г.

            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника А.Х.А., с който предявения иск се оспорва изцяло, по основание и размер. Не се спори, че А.Х.А. е лице с двойно гражданство и А..С.  е другото му име. Твърди, че обичайна практика във фирмите на Х.Т., занимаващи се с търговия на благородни метали и скъпоценни камъни, била работниците да подписват празни записи на заповед и при установяване на липси, последните били удържани по равно между служителите, които се съгласявали под страх от предявяване на записите на заповед. Заявява, че когато напуснал фирмата, Х.Т.  отказал да върне подписания от А.Х.А.  празен запис на заповед. За да му бъде върнат, ответникът бил принуден да подпише споразумението. Оспорва предявения иск, като сочи, че липсва спогодба по чл.365 ЗЗД, от което да произтича вземането; счита спогодбата за нищожна евентуално за унищожаема, като подписана поради грешка, измама, заплашване и крайна нужда. Противопоставя възражение за погасяване на вземането по давност и възражение за прихващане с вземания, за които се водят дела в Република Турция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представено в надлежен превод Споразумение за погасяване и преструктуриране на задължение от 21.11.2011г. със следния текст: Х.Т.  и А..С.  се договориха задължението да бъде изплатено по следния начин. Страните приемат, че общия размер на задължението е в размер на: 723 грама (лично задължение) – 1523 грама (търговско задължение) = 3246 грама чисто злато. Прави се отстъпка в размер на 523 грама чисто злато. 3246-523=2723 грама чисто злато. Общо дължима сума: 2,723 х 55щ.д. =149765 щ.д. Страните се договарят 100 000 щ.д. да бъдат погасени чрез прехвърляне на Х.Т.  на 2 съществуващи къщи. Страните се споразумяват остатъкът от задължението в размер на 50 000щ.д. да бъде заплатено на Х.Т.  на 50 месечни вноски, всяка в размер на 1000щ.д.

Ответникът А.Х.А. не оспорва, че именно той е подписал документа.

Съгласно чл.365 ГПК С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

От разпоредбата е видно, че спогодбата представлява двустранен договор, поради което за да се приеме, че с нея се уреждат определени права и се погасяват задължения, следва от съдържанието на съглашението да са видни всички основни елементи, определящи договора като такъв от определен вид или да може да бъде изведена конкретна воля на страните чрез тълкуване на отделни разпоредби или на съглашението в цялост по реда на чл.20 ЗЗД. В спогодбата следва да са описани конкретните права и задължения, основанието за възникването им, отстъпките, които се правят. Следва волята на страните да е ясна и да са описани всички правоотношения от които възникват конкретни задължения, както и реда на начина по който следва да се изпълняват.

Представеното по делото Споразумение за погасяване и преструктуриране на задължение от 21.11.2011г. съдържа единствено ред за погасяване на предполагаемо дължима сума за стойността на определени грамове чисто злато. От това споразумение изобщо не личи в какво се изразява спора между страните и от какво правоотношение произтича. Съгласно чл.366 ЗЗД Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност, поради което за да се избегне признаване на изпълнителната сила на едно съглашение между страните, което е нищожно, следва в спогодбата изрично да е посочен в какво се изразява спора, който се разрешава, както и от какво правоотношение произтича, за да може да се направи преценка за неговата действителност.  В случая изобщо липсва вписване на необходимата информация, за извършване на дължимата проверка по чл.366 ЗЗД.

В споразумението е посочен размер на задължението, но изобщо не е посочено в какво се изразява това задължение и какво го е породило. Няма вписана информация и за взаимните отстъпки, които правят страните. Няма изрично посочване и, че именно А.Х.А. следва да заплати посочената стойност на задължението. Страните са се договорили задължението да бъде погасено в полза на Х.Т., но не е посочено от кого. От текста на документа изобщо не личи А.Х.А. да е поел задължение да прехвърля недвижими имоти и да заплаща месечно по 1000щ.д. От текста е видно, че са се договорили определено задължение да бъде заплатено по определен начин, но не и от кого. Доколкото липсва изискуемо съдържание на документа, изобщо не може да бъде проведено тълкуване на волята на страните по реда на чл.20 ЗЗД.

С оглед на изложеното, Съдът намира, че не е представена валидна спогодба, сключена като договор, съгласно изискванията на чл.365 ЗЗД и от представения по делото документ не са видни конкретни правоотношения между страните, които се уреждат.

Поради изложеното предявения иск следва да се отхвърли.

От страна на ответника е поискано присъждане на разноски, като съгласно списък на разноските, на стр.91 от делото е поискано присъждане на разноски в размер на 4800лв. заплатено адвокатско възнаграждение , заплатено съгласно Договор за правни услуги на стр.92 от делото, на който е придаден вид на разписка за получената сума. Искане за присъждане на други разноски не е направено.

Мотивиран от изложеното дотук, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.365 ЗЗД, предявен от Х.Т., гражданин на Република Турция, роден на ***г., с адрес: ***, околия Бахчелиевлер, квартал Бахчелиевлер, том 0007, домакинство 00912, срещу А.Х.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, за осъждане на А.Х.А. да заплати сума в размер на 28806,15 щатски долара, като част от задължение в размер на 45000 щатски долара, представляваща задължение по споразумение за погасяване и преструктуриране на задължение, подписано на 21.11.2011г. между Х.Т. и А..С., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2016г., датата на предявяване на претенцията пред СГС до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Х.Т., гражданин на Република Турция, роден на ***г., с адрес: ***, околия Бахчелиевлер, квартал Бахчелиевлер, том 0007, домакинство 00912 да заплати на А.Х.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в производството в размер на 4800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: