Решение по дело №188/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 320
Дата: 7 ноември 2019 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20195001000188
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 320

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ  07.11.2019 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                     РАДКА ЧОЛАКОВА        

                                                                                                                                                                                             

при участието на секретаря Нели Богданова, като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг. дело №188 описа на  ПАС за 2019 г., намери следното:

 

Производство по чл. 294 от ГПК, образувано на основание касационно решение №378/28.03.2019 г. по т.д. №2775/2017 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Съгласно решението, то се отнася до част от въззивно решение №199/05.07.2017 г. по в.т.д. №177/2017 г. на ПАС, което в една част е отменено, като е постановено прогласяване на нищожни договорни клаузи по договор за банков кредит и връщане за ново разглеждане, и в друга част - оставено в сила.

Предмет на въззивното производство е решение №245/01.08.2016 г., поправено с решение №40/14.02.2017 г. по т.д.№88/2015 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е разгледан иск по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1,чл.417,т.2 от ГПК.

То е образувано по повод подадени  въззивни жалби от Т.Н.Т. и Ж.  С.Т., чрез адвокат К.М. и от Р.б. /Б./ ЕАД, чрез пълномощника  П.Т.-юрисконсулт.

 По първата жалба жалбоподателите Т.Н.Т. и Ж.  С.Т. са останали недоволни от решението в  частта, с която е признато за установено, че дължат сумата от 32 924,05 евро главница по договор за банков кредит от 15.02.2006 г. и анекси към него, в частта, с която е  отхвърлено искането им за прогласяване  за нищожни на договора и анексите, поради липса на съгласие, в частта , с която е отхвърлено искането им за обявяване нищожността на договорни клаузи- чл.5.1, чл.5.2, чл.5.8, чл.9.6, чл.11 от договора за кредит, чл.7, чл.12, чл.13 от анекс №… и всички клаузи на анекси №… и №…, както и в частта за разноските.

 Молят да се отмени решението в тези части, след което се уважат претенциите им за нищожност и отхвърли предявения иск по чл.422 от ГПК. Претендират разноски.

  По втората въззивна жалба  жалбоподателят Р.б. /Б./ ЕАД не е останал доволен от решението в отхвърлителната му част, с която не е уважен искът по чл.422 от ГПК относно: - изискуема редовна лихва в размер на 3 028,65 евро, начислена за периода от 15.08.2013 г. до 07.10.2014 г. включително, - изискуема наказателна лихва в размер на 889,19 евро, начислена за периода от 15.09.2013 г. до 06.11.2014 г. включително, в частта му, с която са прогласени за нищожни клаузите на чл.4.3 във вр. с чл.4.2, чл.11,т.2 от договора за банков кредит, както и в частта му за разноските. Счита, че в тази част решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

  Моли да се постанови решение, с което да се отмени  първоинстанционното решение в обжалваните части, като се уважат претенциите за лихви и отхвърлят  исканията за прогласяване на нищожност на договорни клаузи. Претендира направените по делото разноски.

  Срещу двете въззивни жалби  са постъпили отговори  от съответните ответници, които ги считат за неоснователни.

            Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

  Видно от исковата молба, предявен е установителен  иск на основание разпоредбата на чл. 422 от ГПК, като с него се цели установяване  със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417,т.2 от ГПК. Предмет на иска са сумите, както следва:

    - 32 924,05 евро главница по договор за банков кредит от 15.02.2006 г. и анексите към него, ведно със законната лихва от 07.11.2014 г. до изплащането и,

    - 3 028,65 евро изискуема редовна лихва,начислена за периода от 15.08.2013г. до 07.10.2014 г. включително,

    - 889,19 евро изискуема наказателна лихва начислена за периода от 15.09.2013 г. до 06.11.2014 г. включително,

   Ищецът-банка се позовава на договор за банков кредит  от 15.02.2006 г. и  три анекса към него, съгласно които предоставил на Т.Т. кредит в размер на 100 000 лв. Съгласно анекс №…, Ж.Т. се е задължила, като поръчител по договора  за банков кредит. На падежите, считано от 15.09.2013 г. до 15.09.2014 г. не са погасявани дължимите месечни вноски. Така се е пристъпило към обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, за което са уведомени ответниците с писма на 07.10.2014 г. На 08.10.2014г. е наредено счетоводното записване на задължението, като предсрочно изискуемо,поради неплащане в срок на повече от една вноска по кредита. Ищецът е депозирал заявление на основание документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги, въз основа на което било образувано ч. г. д. № 4670 по описа на Старозагорски районен съд за 2014г., по което са издадени заповед за незабавно изпълнение № 2676 от 10.11.2014 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу ответниците по делото. Срещу тях е образувано изпълнително дело с №…/…г. по описа на ЧСИ Г. И. Поради подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение се е стигнало до подаване на исковата молба и образуване на производството по чл.422 от ГПК.

             Ответниците считат, че не дължат исковите суми. Правят възражение за нищожност на договорни клаузи и в тази връзка са предявили насрещен иск.

             Молят да се обяви нищожността на договора за банков кредит и на двата анекса към него, поради липса на съгласие.

             Молят да се обяви нищожността на договора и на двата анекса, поради наличието на дискриминационни клаузи.  Нищожни клаузи са, както следва:

             - за договора:

                                    - чл.4.3 във вр.с чл.4.2 за едностранна промяна от страна на банката на стойност на банковия ресурс/СБР/, без да е ясно при какви условия може да променя  базовия лихвен процент/БЛП/,

                                    - чл.5.1 чл.5.2 за издължаване по погасителен план, без да има такъв,

                                    - чл.5.8 за ограничаване правото на предсрочно погасяване, след като то не може да бъде по-малко от 1000 лв.,

                                    - чл.9.6 във връзка с откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност,

                                    - чл.11.1 и 2 за промяна на лихвата при определени обстоятелства,

               - за анекс №… от … г. за всички клаузи, както и: - чл.7  за издължаване по погасителен план при положение, че няма такъв и не е ясно колко са месечните погасителни вноски, - чл.12 и чл.13 за възможност  за цесия от страна на банката,

               - за анекс №… от … г. за всички клаузи, както и:- чл.6.1 относно комитет на активите и пасивите на банката,- чл.6.2 и чл.6.4 относно посочените стойности,

               - за анекс №… от  … г. за всички клаузи, както и:- чл.1.1,2,3, чл.2, чл.2.1, чл.6, чл.7, чл.7, чл.11.     

              Окръжният съд е уважил установителния иск за главница, отхвърлил е за лихви, като е прогласил за нищожни, като неравноправни, клаузите на чл.4.3 вр.2,чл.11,т.2., а за останалите клаузи е отхвърлил насрещния иск на ответниците за нищожност.

              С въззивното решение е изменено първоинстанционното решение. Потвърдено е за главница и лихви. Потвърдено е в отхвърлителната част за липса на съгласие и за нищожни, като неравноправни, клаузи -  чл.5.1,2,8,чл.9.6,чл.11.1 от договора, чл.7,чл.12 и чл.13 от анекс №…, всички клаузи  от анекси №… и №…. Отменено е относно клаузите  на чл.4.3 вр.2,чл.11,т.2, като е отхвърлен искът за нищожност, както и е отменено в частта за разноските.

              Касационното обжалване е допуснато  за част от въззивното решение и относно материално правния въпрос за действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване  от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент, ако не е предвидено по какъв начин настъпването на външни и обективни обстоятелства, посочени като основания за едностранната промяна на лихвения процент по договора,  би се отразило на стойността на задължението на кредитополучателя за заплащане на лихва. В частта за лихви и за нищожност на договора, поради липса на съгласие , не е допуснато касационно обжалване и решението е влязло в сила.

             С касационното решение е изменена допуснатата част до касационно обжалване на въззивното решение. Отменено е в частите, както следва: по насрещния установителен иск за нищожност на клаузи - чл.5.8 от договора за банков кредит,  чл.7 от анекс №…, чл.6.1,2,4 и чл.10 от анекс №…, чл.1.1,2,3, чл.2, чл.2.2, чл.6, чл.7, чл.8 и чл.11 от анекс №…, по насрещния установителен иск относно клаузата на чл.4.3 от договора за банков кредит, относно дължимостта на сумата 32 924,05 евро главница , относно разноски в размер  на 7 117,21 лв. Оставено е в сила относно насрещния установителен иск за нищожни клаузи, като неравноправни, за клаузите на чл.5.1, чл.5.2 , чл.9.6 и чл.11 от договора,  на чл.12 и чл.13 от анекс №…, останалите клаузи от анекси №… и №… , както и относно клаузите на чл.4.2 и чл.11.2 от сключения договор за банков кредит. Прогласени за нищожни  на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. чл.143, вр. чл.146,ал.1 ЗЗП са клаузите на  чл.4.3 и чл.5.8 от договора за банков кредит, на чл.6.1,2 и 4, чл.10 от анекс №…, на чл.1.1,2 и 3 и чл.11 от анекс №…. Върнато е за ново разглеждане в частта по исковете с основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. чл.143, вр. чл.146,ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузите на чл.7 от анекс №…, на чл.2, чл.2.1, чл.6, чл.7,чл.8 от анекс №… и по иска с правно основание по чл.422 от ГПК  за установяване, че ответниците дължат на банката сумата от 32 924 евро главница по договор за банков кредит от 15.02.2006 г., изменен с анекси №…,№… и №…, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

             Така, предмет на настоящото производство е дължимостта на главницата от  32 924 евро, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, с основание по чл.422 от ГПК, както и насрещния иск за прогласяване нищожност на клаузите на чл.7 от анекс №…, на чл.2, чл.2.1, чл.6, чл.7, чл.8 от анекс №…, с основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. чл.143, вр. чл.146,ал.1 от ЗЗП, в съответствие със задължителните указания.

             От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява сключването на процесния договор за банков кредит от 15.02.2006 г. и трите анекса към него.

             По силата на договора банката е отпуснала и предоставила сумата от 100 000 лв. за потребителски нужди с краен срок за издължаване на кредита 15.02.2019 г. В чл.4 от договора са уговорени лихви за ползвания кредит.  Съгласно чл.4.1, за първите 12 месеца от усвояване на кредита на банката се дължи  годишна лихва в размер 5,8%, представляваща СБР за лева/стойност на банков ресурс,определен от банката/ + 1,3 пункта надбавка годишно. След изтичане на този срок се прилага годишна лихва  7,95 % /СБР + 3,45 пункта надбавка годишно/. Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита. В този смисъл е уговорката на чл.4.2 от договора. Клаузата за едностранна промяна на лихвата в частта СБР при промяна на  пазарните условия, уговорена в чл.4.3 от договора е прогласена за нищожна по силата на касационното решение. Така, уговорено е възнаграждение за ползвания кредит в размерите по чл.4.1 и чл.4.2 от договора за банков кредит.

 С анекс №… от … г. усвоената и непогасена част от кредита към 03.02.2009 г. се е трансформирала от кредит в лева в кредит в евро, при курс купува за евро 1,952. Страните са приели за установено, че към тази дата е дължима сумата 85 514,23 лв., която се променя на 43 808,52 евро при посочения курс. Съгласно чл.3, за ползвания кредит, ще се заплаща лихва в размер на 10,45%, представляваща  СБР за евро  + 4,05% пункта надбавка годишно, считано от датата на превалутиране. Съгласно чл.7, сумата 43 808,52 евро ще се погасява, както следва: първа изравнителна вноска от 370,96 евро и  120 равни месечни и вноски от по 587,14 евро, считано от 15.02.2009 г. до 15.02.2019 г., с приложима годишна лихва по чл.3, съгласно погасителен план.

 С анекс №… от … г. страните са потвърдили в чл.7, че лихвеният процент по кредита е 10,45 %. Т.е. запазва се, както е уговорен в чл.3 от анекс №… / СБР 6,4% +4,05 пункта надбавка годишно/. Или, считано от 03.02.2009 г. до анекс №… от 13.08.2010 г. лихвеният процент е 10,45%.

 С анекс №… от … г. страните са приели в чл.2, че дължимите суми по кредита към 13.08.2010 г. са  39 805,50 евро редовна главница и 323,53 евро текуща редовна лихва. Съгласно чл.2.1, отложената лихва по кредита в размер на 1 064,49 евро ще се изплати  на три равни месечни вноски, всяка от по  354,83 евро , дължими с вноските от 15.03.2013 г. до 15.05.2013 г.  Съгласно чл.6,  за периода  от 15.08.2010 г. до 15.07.2011 г. ответниците ще ползват гратисен период, през който ще заплащат само дължимата лихва по чл.4 от анекса, съгласно действащия погасителен план. След изтичане на гратисния период ще важат условията на чл.7.  Ответниците се задължават да  изплатят усвоената и непогасена част от  кредита общо в размер на 39 805,50 евро по следния начин:103 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на  586,92 евро, считано от 15.08.2011 г. до 15.02.2020 г. с приложима годишна лихва по чл.4. Съгласно чл.8,  сумата по чл.2,б.б ще бъде изплатена с първата вноска през гратисния период, дължима на 15.08.2010 г., дължими на 15-то число на съответния месец.

   При така установената фактическа обстановка, клаузата на чл.7 от първия анекс се отнася до начина на погасяване на задължението по анекса, което е уточнено между страните  в чл.1 – 85 514,23 лв., представляващо усвоена и непогасена част от отпуснатия кредит с договора, както и в чл.2, предвиждащ тази сума да се трансформира в евро и задължението да се промени на 43 808,52 евро при посочения курс. Уговорката между страните  за трансформиране на кредита в евро е ясна и разбираема и не може да се приеме, че е неравноправна по критериите на чл.145 от ЗЗП. Следва  да се прецени установителната част на размера на дълга, тъй като  допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл.366 от ЗЗД.

  Установителна част на дълга се съдържа и в  анекс №…, както е посочено по-горе в мотивите. Това налага също преценка дали  размерът на дълга е определен въз основа  на нищожни клаузи на договора и анекси №… и №….

  В тази връзка е назначена съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на която съдът следва да направи своята преценка. Видно от  заключението, то се основава на главница, която е изчислена при условията на чл.4.1 и 2 от договора и възнаградителни лихви съгласно уговорките на страните в договора и анексите / без уговорените  промени на лихвените проценти, които клаузи са нищожни/. Съобразено е с  извършените плащания по договора.

  Така  за периода 15.02.2006 г. – 03.02.2009 г. възнаградителната лихва  е 19 740,68 лв., погасени в повече са 21 114,14 лв., падежиралата главница е 15 061,41 лв., погасена - 14 485,77 лв. След приспадане от остатъка, погасени са  35 599,91 лв. и има остатък 797,82 лв.  Към датата на анекс №… - … г. задължението по договора за кредит, представляващо усвоена и непогасена част от кредита  е 84 438,59 лв., трансформирано в евро - 43 513,63 евро.

  При главница 43 513,63 евро възнаградителната лихва  от 03.02.2009 до 13.08.2010 г. при уговорен лихвен процент 10,45 % е 6 847,96 евро. След пресмятане на погашенията и приспадане на остатъците, към дата на анекс №… – … г.  главницата с ненастъпил падеж е 39 460,96 евро, като падежиралите вноски са погасени изцяло.

  Изчислени от вещото лице при условията на анекс №… и без клаузите за промени на лихвения процент са и главницата и възнаградителната лихва от 13.08.2010 г. до 08.10.2014 г., когато е настъпила предсрочната изискуемост. В крайна сметка, общият  размер на непогасената главница  към 08.10.2014 г. е 33 262,13 евро, а на непогасена възнаградителна лихва – 3 889,51 евро.  

  При така установената фактическа обстановка от заключението, посочената установителна част в анекс №… и в анекс №… на размера на дълга се различава от крайните изводи на вещото лице. При съобразяване с останалите  събрани доказателства, в т.ч. и заключението  на съдебно-счетоводната експертиза пред първата инстанция, следва да се приеме, че разликата е вследствие приложението на нищожни клаузи на договора, отнасящи се до едностранна промяна от страна на банката  на лихвените проценти по основния договор за банков кредит. Тъй като задълженията  на кредитополучателя  са определени  въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор,  съгласието на страните в анекс №… и анекс №… относно размера на задължението е също нищожно. В тази част предявеният насрещен иск за нищожност се явява основателен. Тези изводи  обаче не се отразяват при преценяване на иска по чл.422 от ГПК. Видно от исковата молба и обжалваното решение, претендирана и уважена е сумата от 32 924,05 евро главница. Тази сума е по-малка от установената сума за главница в настоящото производство. Ето защо, претендираната от банката сума – главница по договора за банков кредит и анекси към него е дължима от ответниците. Предявеният иск за нея е уважен с първоинстанционното решение, което следва да бъде потвърдено.

 Насрещният иск за прогласяване нищожност на клаузите на чл.7 от анекс №…, на чл.2, чл.2.1, чл.6, чл.7, чл.8 от анекс №…, с основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. чл.143, вр. чл.146,ал.1 от ЗЗП по отношение на  установителната част на задължението е основателен. В тази част решението на окръжния съд следва да се отмени, въпреки че в конкретния случай няма да има значение за крайния резултат.

 

  По отношение на разноските:

  С касационното решение е отменено въззивното решение в частта му за  разноските в размер на  7 117,21 лв. - разноски по делото, вкл. и по приключилото заповедно производство. С оглед резултата от настоящото производство и материалния интерес, за който е уважена установителната претенция – равностойността на 32 924,05 евро или 64 393,13 лв., ответниците следва да заплатят разноските в размер на 7 117,21 лв.,вкл. и за приключилото заповедно производство.

За  настоящото производство банката претендира разноски по приложен списък, а именно  300 лв. заплатено възнаграждение  за вещо лице и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение, които разноски са основателни.

Водим от гореизложеното Пловдивският апелативен съд,

 

                                                Р  Е  Ш  И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение № 245 от 01.08.2016 г., поправено с решение №40 от 14.02.2017 г., по търг.дело №88/2015 по описа на Окръжен съд Стара Загора В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено, че Т.Н.Т. и Ж.  С.Т. дължат на Р.Б. ЕАД  сумата от 32 924,05 евро главница по договор за банков кредит от 15.02.2006 г., изменен с анекси към него №… от … г., №… от … г. и №… от … г., ведно със законната лихва  от 07.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№4670/2014 г. по описа на  РС-Стара Загора.

ОТМЕНЯ постановеното решение № 245 от 01.08.2016 г., поправено с решение 040 от 14.02.2017 г., по търг.дело №88/2015 по описа на Окръжен съд Стара Загора В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен насрещния иск за нищожност на  клаузите на чл.7 от анекс №…, на чл.2, чл.2.1, чл.6, чл.7, чл.8 от анекс №…, с основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. чл.143, вр. чл.146,ал.1 от ЗЗП по отношение на  установителната част на задължението,посочено в тях, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА  ЗА НИЩОЖНИ  клаузите на чл.7 от анекс №…, на чл.2, чл.2.1, чл.6, чл.7, чл.8 от анекс №… на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. чл.143, вр. чл.146,ал.1 от ЗЗП по отношение на установителната част на задължението, посочено в тях.

Осъжда  Т.Н.Т. и Ж.  С.Т. да заплатят на Р.Б. ЕАД  направените разноски от 7 117,21 лв., вкл. и за приключилото заповедно производство, както и 650 лв. разноски за настоящото производство.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от връчването му на страните.

                                                                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                   

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                         

                                           2.