РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Бургас, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Д.
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20252000500152 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело №152/2025г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на малолетната Г. М. Г., чрез нейната
майка и законен представител М. Г. П., чрез пълномощника адв.Д., против
решение № 33/20.02.2025г. по гр.дело № 344/2024г. по описа на Сливенския
окръжен съд, с което е отхвърлен искът и против ЗК “УНИКА“ АД с правно
основание чл.432 КЗ за осъждането му да и заплати сумата от 26 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. За да отхвърли иска,
предходната инстанция е приела, че не е налице виновно и противоправно
поведение на водача на автомобила, застрахован при ответното дружество.
Твърди се игнориране на разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Според въззивницата
установени са всички елементи на състава на непозволеното увреждане –
противоправно деяние, вреда, причинна връзка и вина, която в гражданското
право се предполага до доказване на противното.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща становище по
жалбата. Бургаския апелативен съд, в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
1
доказателства, приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил изцяло предявения
от малолетното дете Г. М. Г. чрез неговата майка и законен представител М. Г.
П. двете от с.Г., общ.К., обл.С., кв.“З.“ *, и съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ № *,
ет.*, чрез адв.С. Ч., срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД,
пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ, за заплащане на сумата 26 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на телесни
увреждания, получени при пътно-транспортно произшествие на 18.08.2022г., в
с.П., общ.К. обл.С., ведно със законна лихва, считано от 18.08.2022г.
За да приеме решението си, съдът изградил правни изводи, че не е
налице елемент от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно:
виновно и противоправното поведение на водача на автомобила, поради което
приел предявения иск за неоснователен и недоказан.
Предявен е пряк иск на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на
прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ, вр.
с чл.45 ЗЗД, и предявен размер на обезщетението от 26 000 лв.
От представените по делото доказателства от фактическа страна е
установено следното:
На 18.08.2022г. застрахованият при ответника водач И. И. пътувал за
гр.Силистра, управлявайки товарен автомобил “Мерцедес Спринтер“ с рег. №
*. Докато преминавал през с. П., общ.К., обл.С., около 19 часа, на ул.„Г. Д.“, в
зоната на населеното място, допуснал пътно-транспортно произшествие, при
което пострадала малолетната ищца.
За изясняване на механизма и техническите причини за настъпване на
ПТП, съдът преценява констатациите по заключението на назначената САТЕ.
Управляваният от И. И. товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ се е
движел към центъра на с.П., със скорост около 48 km/h, в светлата част на
денонощието, в дясната лента на платното за движение в населено място при
максимално разрешена скорост от 50 km/h. От двете страни на пътя е имало
разположени къщи и дворове, а по протежение на тротоара в близост до
местопроизшествието високи дървета. Според в.л. стволовете и короните на
дърветата са ограничили видимостта на водача (в.4.28 и 4.29), но няма данни
той да е намалил скоростта. Пострадалата е навлязла на платното между двете
дървета, които се намират от двете страни на широката дворна врата, която е
била отворена.
Опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост на движение
била около 37 метра. Според в.л. при скорост от 19 км.ч. не би настъпил удар и
водачът би могъл да спре преди да удари ищцата. Обективната причина за
несвоевременното възприемане на детето от водача е именно ограничената от
2
крайпътните дървета видимост, която е попречила на водача, при избраната от
него скорост на движение да реагира своевременно.
На мястото на ПТП и в близост до мястото на удара е нямало обозначена
пешеходна пътека. В момента на навлизане на детето на платното,
автомобилът „Мерцедес Спринтер“ бил на около 12 метра от геометричното
положение към мястото на удара или на 11 метра от предната част. В този
момент детето е навлязло във видимата за водача зона.
Ищцата е била ударена с дясната странична повърхност на автомобила,
на нивото на десния калник в лявото рамо, при което е била изтласкана напред
по направление на движение на автомобила. Преди удара не са констатирани
данни за наличие на спирачни следи. Самият водач признава, че не е видял
детето, а само е усетил удара.
Водачът на „Мерцедес Спринтер“ нямал техническата възможност при
скоростта на движение да възприеме детето към момента на откриване на
видимостта. Последвал удар в дясната предна странична повърхност и лявото
рамо на детето, при което то е изтласкано напред по направление на движение
на автомобила. Водачът на автомобила предприел спиране едва след удара.
Произшествието е настъпило в зоната на населено място, което от техническа
гледна точка означава, че максимално разрешената скорост за водачите на
ППС е 50 km/h., а скоростта на движение на автомобила „Мерцедес
Спринтер“ преди ПТП и в момента на удара е около 48 km/h. Мястото на удара
е на нивото на входа към дом № 14.
В резултат на удара, детето получило фрактура на лявата ключица и
контузия в областта на лицето- охлузване и кървене от носа, тоест една средна
и една лека телесна повреда. Пристигналият на място екип на ЦСМП откарал
детето за преглед в УМБАЛ „Д-р Иван Селимиски“АД-С., където след преглед
и консултация с ортопед, лявата ръка е била обездвижена с ортеза за срок от 4
седмици. След прегледа детето е освободено за домашно лечение, което е
приключило без усложнения. След удара детето изпитвало болки и страдания
в областта на фрактурата и от охлузванията по лицето, плачело от болка и
уплаха от преживяното. Към настоящия момент ищцата е на 6 години и е
напълно възстановена от травмите.
При така установените факти съдът съобрази от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да са налице няколко
предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие в срока на договора, причинени от застрахования на
трето лице вреди и причинно-следствена връзка между застрахователното
събитие и вредите.
Установено е наличието на застрахователна полица, както и настъпване
на застрахователното събитие в срока на застраховката гражданска
отговорност, което обуславя наличието на основание за ангажиране на
3
отговорността на ответното застрахователно дружество.
Вярно е, че от доказателствения материал по делото, вкл. заключението
на изслушаната авто-техническа експертиза е безспорно, че пострадалата е
изтичала внезапно на пътното платно – място, необозначено за преминаване
на пешеходци, с което е нарушила установените с чл.114 и чл.113, ал., т.1
ЗДвП правила за пресичане, но е вярно също, че районът на
местопроизшествието –населено място с множество жилищни сгради –
обстоятелство, което несъмнено налага изключително внимание от страна на
водача на превозното средство. Следователно при установената ясна видимост
на пътя и вмененото на водача на увреждащия автомобил общо задължение по
чл.20, ал.2 ЗДвП, което изисква да предприеме такава скорост на движение,
позволяваща му да спре своевременно при възникнала, но все още
невъзприета от него конкретна опасност избраната скорост, макар и в рамките
на разрешената, се явява несъобразена с наличните пътни условия по см. на
горецитираната разпоредба. Неспазването на чл.20, ал.2 ЗДвП, означава
непроявена дължима грижа от страна на водача на увреждащия лек автомобил
– фактор, който обуславя и правен извод, че поведението му е противоправно.
Съобразени данните по делото и изложените вече съображения дават
основание да се приеме, че поведението на малолетното дете, в качеството му
на пешеходец, е било несъответстващо на установените в чл.114 и чл.113, ал.1
от ЗДвП изисквания за пресичане на пътното платно, към релевантния за
настъпване на пътно-транспортното произшествие момент. Чрез тези си
действия, нарушаващи ЗДвП и намиращи се в причинна връзка с поведението
на делинквента - водач на увреждащото моторно превозно средство,
малолетната ищца е допринесла за настъпване на вредоносния резултат,
създавайки условия за същия.
Следователно въведеното в процеса защитно възражение на ответника,
основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, е основателно. Налице е принос на увреденото
лице, който е тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде
определен на 50%.
Понесените от малолетното дете болки, страдания и неудобства в
ежедневието са установени по ясен и достоверен начин. При съобразяване на
всички конкретни обстоятелства, относими към разяснените в ППВС №
4/1968 г. общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при
които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията,
получени физически и психически последици от уврежданията, както и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на
обществото, с оглед и на конкретните икономически условия в страната,
включващи и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането, настоящият състав счита за съответстващо на принципа за
справедливост обезщетение в размер на 10 000 лв. Общата продължителност
4
на дискомфорт и затруднения в движението от около 4 седмици, бързият
процес на възстановяване без усложнетния, отсъствието на други
съпътстващи вредни последици с по- висока продължителност мотивират съда
да приеме, че над посочения до предявения размер искът е неоснователен
поради недоказаност на вреди в твърдения обем.
Според така приетото съотношение на съпричиняване на вредата от
ищцовата страна и определения общ размер от 10 000 лева на обезщетението
за обезвредата и, който настоящият съдебен състав счита за справедлив по
смисъла на чл.52 ЗЗД, на пострадалата е дължима сума от 5 000лв., ведно със
законната лихва от 09.11.23г. на основание чл.497, ал.1, т.2 КЗ.
При този изход на делото, обжалваното решение следва да бъде
отменено частично и постановено ново по същество на спора, като исковата
претенция бъде уважена до размера на 5 000 лв., ведно със законната лихва от
09.11.23г. на основание чл.497, ал.1, т.2 КЗ. В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.38 ЗА на процесуалния представител на ищцата следва
да бъде заплатено възнаграждение, съобразно уважената част от иска, в
размер на 400 лв. за първата инстанция и 200лв. за настоящата.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена
за заплати всички разноски по сметка на Сливенски окръжен съд в размер на
300 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи разноски на ответната
страна съобразно отхвърлената част от претенцията в размер на 735 лв.
съобразно списъка по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 33/20.02.2025г. по гр.дело № 344/2024г. по описа
на Сливенския окръжен съд в частите до размера 5 000 лв. главница и по
отношение на поисканата законна лихва, както и за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, с ЕИК-
*********, седалище и адрес на управление гр.С. район „В. ул.„Т. А.“ № *
представлявано заедно от Изпълнителните Директори А. А. Р. и И. Г. Д. ДА
заплати на Г. М. Г. с ЕГН- **********, чрез нейната майка и законен
представител М. Г. П. с ЕГН-**********, двете от с.Г., общ.К. обл.С., кв.“З.“
*, сумата от 5 000 лв. (пет хиляди), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на телесни увреждания,
получени при пътно-транспортно произшествие на 18.08.2022г, в с.П., общ.К.
обл.С. причинено от застрахован при ответника водач, ведно със законна
5
лихва, считано от 09.11.2023г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, с ЕИК-
*********, седалище и адрес на управление гр.С. район „В.“ ул.„Т. А.“ № *
представлявано заедно от Изпълнителните Директори А. А. Р. и И. Г. Д. да
заплати на основание чл.38 ЗА на адв.С. Ч. възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца в размер на 600 лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.“ ул.„Т. А.“ №
*, представлявано заедно от Изпълнителните Директори А. А. Р. и И. Г. Д. да
заплати на Окръжен съд Сливен разходи за съдебномедицинска експертиза,
заплатена по делото със средства от бюджета в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Г. М. Г. с ЕГН- **********, чрез майка и и законен
представител М. Г. П. с ЕГН**********, двете от с.Г., общ.К., обл.С., кв.“З.“ *
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, с ЕИК-
*********, седалище и адрес на управление гр.С, район „В“ ул.„Т А“ № *
представлявано заедно от Изпълнителните Директори А. А. Р. и И. Г. Д.
разноски съобразно отхвърлената част от претенцията в размер на 735 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6